О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60269
София, 18.06.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Камелия Маринова
Членове: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 798/2021 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 вр. чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адвокат Е. Н., като пълномощник на И. С. И. и С. И. С., срещу въззивно решение № 260029 от 12.11.2020 г. по в. гр. д. № 187/2020 г. на Търговищкия окръжен съд.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и към нея има приложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК с поддържани основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, поради което е допустима.
Ответниците по касация Ф. И. А., Н. Р. Н., Б. Р. Н. и В. Р. А. са подали писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който са изразили становище, че не следва да се допуска касационно обжалване.
При произнасяне по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., намира следното:
Предмет на предявените от Ф. И. А., Н. Р. Н., Б. Р. Н. и В. Р. А. положителни установителни искове за собственост е установяване правото на собственост по отношение на ответниците върху 1244/1513 ид. ч. от УПИ ** в кв.4 по плана на [населено място], [община], съответстващи на обема на владяната от тях реална част. Посочили са, че упражняват фактическа власт върху реална част от имота - 1 244 кв. м. от него /незастроената/, целият с площ 1 513 кв. м., съответно са придобили 1 244/1 513 ид. ч. от същия.
Ищците са изложили твърдения, че са придобили правото на собственост на основание наследствено правоприемство от Р. А., починал през 2017 г. /съпруг на първата ищца и баща на Н. Р. Н., Б. Р. Н. и В. Р. А./ и придобивна давност, вследствие на осъществявана фактическа власт с намерение за своене през периода от 1997 г. до неговата смърт, като след този момент владението е било продължено от ищците. С писмени договори от 13.12.1994 г. и 01.12.1997 г. наследодателят е закупил от ответницата И. И. и починалия й понастоящем съпруг дворното място. Наследодателят и ищцата Ф. А. са притежавали правото на собственост върху съседния имот пл. № *, като от 1997 г. са започнали да упражняват фактическа власт върху 1 244 кв. м. от процесния имот. Снабдили са се с констативен нотариален акт № 33/15.09.2015 г., издаден въз основа на обстоятелствена проверка. Ответниците са били допуснати да ползват жилищната сграда и стопанските постройки, застроени общо върху площ от 269 кв. м. С нотариален акт № 173/17.05.2017 г. първата ответница е продала на сина си С. С. процесния имот. Исковата молба е предявена на 04.12.2019 г.
По делото е установено, че с предварителни договори от 13.12.1994 г. и 01.12.1997 г. /писмени/ Р. А. е закупил от С. М. и Й. И. съответно 240 кв. м. от процесния имот /в регулация от 1984 г./, с построената в тази част къща и стопански постройки и 1 250 кв. м. – празно дворно място. При сключването на договорите цената е изплатена напълно на продавачите.
С констативен нотариален акт № 121/09.05.2017 г. ответницата Й. И. е призната за собственик по давностно владение и наследство на УПИ ** в кв.4 по плана на [населено място], [община]. С договор за покупко-продажба от 17.05.2017 г., сключен с нотариален акт № 138, е прехвърлила правото на собственост в полза на втория ответник.
С влязло в сила решение по гр. д. № 820/2017 г. на РС – Търговище са отхвърлени исковете на Ф. И. А., Н. Р. Н., Б. Р. Н. и В. Р. А. срещу И. С. И. за признаване за установено правото им на собственост върху процесния имот на основание придобивна давност чрез упражнявано давностно владение, считано от 1997 г. и наследствено правоприемство от Р. А.. Исковата молба е била предявена на 23.05.2017 г.
С обжалваното решение е отменено първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените искове, като вместо него е постановено ново по същество, с което е признато за установено по отношение на И. С. И. и С. И. С., че Ф. И. А., Н. Р. Н., Б. Р. Н. и В. Р. А. са собственици на основание давностно владение на 1244/1513 ид. ч. от УПИ ** в кв.4 по плана на [населено място], [община]. Прието е, че мотивите на влязлото в сила решение се ползват с доказателствена сила, поради което направеният извод, че ищците са упражнявали фактическа власт върху 1250 кв. м. от имота, следва да бъде съобразен и в настоящото производство. Посочено е също така, че от събраните доказателства се установява по безспорен начин, че от 1997 г. семейството на Р. А. обработва дворното място зад жилищната сграда на ответниците. Продавачите са изразили волята си за прехвърляне на правото на собственост в полза на купувача по писмените договори. От момента на сключването им Р. А. и съпругата му са започнали да владеят имота като свой /през 1997 г. са го декларирали в общината/. Свидетелката Х. С. /сестра на ищцата/ сочи, че тя и съпругът й са закупили съседния на собствения им имот преди 20-23 години, като са оставили ответниците да живеят в къщата. Последните никога не са обработвали дворното място. Горните факти са възпроизведени и в показанията на свидетеля А.. Не са кредитирани показанията на свидетелите А. и Х., ангажирани от ответниците, които от една страна сочат, че Р. А. обработвал мястото само няколко години, а преди това го работил С. М. /бащата на Й. И./, но не знаят дали наследодателят на ищците го е купил. След анализ на гласните доказателства е направено заключение, че наследодателят и съпругата му са упражнявали фактическа власт, считано от 1997 г. върху процесните идеални части от имота. Приложими са правилата на правната конверсия. Нормативната забрана за обособяването на реална част от имот в самостоятелен обект на право на собственост не води автоматично до заличаване на правните последици на владението. Теорията и съдебната практика приемат за допустимо придобиването на идеална част, съответстваща на владяната реална част, в случай че обектът на владение не отговаря на изискванията за самостоятелен обект. В случая обектът на владение може да се обособи в самостоятелен имот, но остатъкът от този имот, който се владее от ответниците, не може да се обособи като такъв. Правилата на правната конверсия следва да бъдат приложени и в тази хипотеза, тъй като биха поставили в по-благоприятно положение владелец, който владее реална част от имот, която не може да се обособи като самостоятелна, пред владелеца, който владее такава част, която може да се обособи като самостоятелна, но от останалата част от имота не съществува възможност да се образува самостоятелен такъв.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси, формулирани от настоящата инстанция съобразно правомощията й по т.1 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС: 1. „може ли конвертирана сделка да породи последиците на действителна, ако едната страна не желае настъпването им“; 2. „може ли съдът да приравни последиците на нищожна сделка на действителна“; 3. „допустимо ли е при действието на чл.59 ЗТСУ /отм./ придобиването на идеална част от недвижим имот в рамките на обема на владяната реална част“. По третия въпрос се сочи противоречие с решение № 186/19.02.1987 г. по гр. д. № 154/1986 г. на ОСГК, решение № 301/28.04.2009 г. по гр. д. № 5576/2007 г. на четвърто г. о., решение № 185/01.03.2010 г. по гр. д. № 280/2009 г. на първо г. о., решение № 34/17.07.2018 г. по гр. д. № 2022/2017 г. на първо г. о. По първите два въпроса се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Не налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по първите два въпроса в изложението, които не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд и не са относими към предмета на делото с оглед въведеното придобивно основание - давност.
Налице са предпоставки за допускане на касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставения в изложението трети материалноправен въпрос, който е обуславящ за изхода на делото. Следва да се извърши преценка на даденото от въззивния съд разрешение с установената съдебна практика, включително цитираната от касаторите, според която при действието на ЗТСУ /отм./, не е допустимо придобиването на идеални части от дворищнорегулационни парцели чрез владение върху реално определени части от тях, независимо дали двете части могат да се урегулират самостоятелно или не.
В обобщение, касационно обжалване следва да се допусне на посоченото по-горе основание по въпроса допустимо ли е при действието на ЗТСУ /отм./ придобиването на идеална част от дворищнорегулационен парцел чрез владение върху реално определена част от него.
Жалбоподателите трябва да внесат държавна такса в размер на 25 лв. за разглеждане на касационната жалба по същество.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 260029 от 12.11.2020 г., постановено по в. гр. д. № 187/2020 г. на Търговищкия окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/ и представят в същия срок доказателства за внасянето й, като в противен случай касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на Второ гражданско отделение за насрочване след представяне на доказателства за внасяне на държавната такса.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |