Ключови фрази
Ревандикационен иск * предаване на владение * земеделски земи * подобрения * право на изкупуване от ползвател * реституция * възстановяване в стари реални граници * трансформация на правото на ползване в право на собственост


РЕШЕНИЕ
№ 289

София, 18.06.2010 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 19.05.2010 две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

при участието на секретаря ТОДОРКА КЬОСЕВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 856/2009 година

Производството е по член 295 ал.2 от ГПК.
С решение №73 от 25.02.2010 г. на настоящия състав на ВКС,постановено по делото е отменено решение №105 от 02.02.2009г. на Варненски окръжен съд,постановено по гр.д.№2231/2007г. по описа на същия съд и е даден ход по същество.
Ищците М. Г. Г.,Й. А. Д.,А. Д. Д. и Ж. Д. Д.,са предявили иск с правно основание член 108 от ЗС,против ответниците П. И. П. и Ж. А. П.,за предаване владението на неурегулиран поземелен имот:място с площ от 493,53 кв.м,находящо се в землището на [населено място],кв.Г.,в селищно образувание „Р.",съставляващо реална част от имот пл.№*,целия с площ 589,60кв.м,по плана на новообразуваните имоти,при граници на тази част:от север имот №*,от изток-останалата част от имот №*,от юг-имот №*,от запад-имот №*,като се позовават на настъпила реституция по реда на ЗСПЗЗ,по силата на решение №478/16.03.1998г. на ПК [населено място],с което се възстановява правото на собственост на общия им наследодател Г. Д. Р.-поч.1987г. върху описаните в решението земеделски земи в съществуващи/възстановими/реални граници и процесното място представлява част от описаната в т.2 нива от 17,307 дка,шеста категория,находяща се в терен по параграф 4,местн"Ф.",представляващ пл.№* по комбинирания план на местн."Р.",установено с нот.акт №*/1958г.
Ответниците П. П. и Ж. П. твърдят,че имат качество на ползватели и че са изкупили процесния имот по реда на параграф 4 а от ПЗР на ЗСПЗЗ,и в отношение на евентуалност претендират от ищците заплащане на увеличената стойност на процесната реална част от имота, в резултат на извършените от тях подобрения,заявени по формата на възражение.
Съгласно приложеното на лист 4 от делото пред първоинстанционния съд,решение №479 от 16.03.1998г. на наследници на Г. Д. Р. е възстановено правото на собственост в съществуващи,реални граници на описаните в същото земеделски земи,като в описаната в т.2 от решението нива 17,307дка,находяща се в терен по параграф 4 на Г.,в местн."Ф.",по плана на стари имотни граници представляваща имот №*,по комбиниран план на местн."Р.", имотът обхваща посочените планоснимачни номера,включително част от пл.№*,процесния-с площ 0,494 дка,установен с нотариален акт №*,т.4 2594,д.№760/1938г./лист 7 от делото/,като с издаването на това решение на ПК, съгласно дейставащата към този момент редакция на член 14 ал.1 т.З от ЗСПЗЗ,преди изменението на същата обн.Д.в. брой 68/1999г.,реституционната процедура е приключило и е налице настъпило конститутивното действие на същото. Следователно, ищците се легитимират като собственици на процесното място,в резултат на настъпил реституционен ефект по реда на ЗСПЗЗ ,съгласно постановеното с горепосоченото решение на ПК В. и в качеството им на наследници на общия наследодател Г. Д. Р.-починал на 09.01.1987г.,като негови законни наследници и по наследствено правоприемство.
Видно от данните по приложената, с писмо на [община]-район А.,Дирекция"Административно-техническо обслужване"-Г.,с per. № Г-Пр 1104/55/13.06.2008г.,/лист 34 на в.гр.д.№2231/2007г. по описа на Варненски окръжен съд/ ,преписка за закупуване на недвижим имот, от ответницата Ж. А. П.,по време на брака й с ответника П. И. П.,съгласно удостоверение №195/23.09.1987г. /лист 50 от горното дело/,ИК на Общински народен съвет [населено място],съгласно ПМС №26/1987г. и Решение № 17/283-7-1/25.08.1987г. се предоставя правото на ползване на Ж. П. на хавра в размер на 0,600кв.м в землището на [населено място],местн"Р." при описани граници, идентичен с имот пл.№*,процесния,съобразно посоченото в техническата експертиза на вещо лице инж.В. С. по въззивното дело.За този имот е съставен оценителен протокол от 20.09 1993г.,в изпълнение на предвидената в закона административна процедура по молбата, подадена от ползвателя Ж. П.,приключила със внасяне на дължимата сума по сметка на общината,след което последната се снабдила с констативен нотариален акт за придобиване на собственост на недвижим имот по параграф 4 а ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ/лист 12 от първоинстаницонното дело/.При наличието на горепосочените писмени доказателства,следва да се приеме,че на ответницата П. е било валидно учредено право на ползване на описания в удостоверението имот.
Спорът в настоящия случай е дали така предоставеното право на ползване се е трансформирало в право на собственост на ответниците,съгласно предвиденото в разпоредбата на параграф 4 а ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ,според която гражданите на които е предоставено право на ползване върху земите по параграф 4,при спазване изискванията на актовете на държавните органи,посочени в него,придобиват правото на собственост върху тях ,ако са построили сграда върху земята до 1 март 1991 г. и заплатят земята на собственика по предвидените в същата цени чрез общината в посочените срокове. Следователно, за наличието на първата предпоставка за тази трансформация ,следва да се прецени,дали към 01.03.1991г.,при влизане в сила на ЗСПЗЗ, в процесния имот е построена сграда.Видно от описаното в съставения на 21.09.1993г. оценителен протокол-т.1. от същия/лист 47 от въззивното дело/ в процесния имот има паянтова сезонна постройка,с веранда на бетонова площадка,състояща се от една стая,дъсчени стени с покрив и дървена конструкция с керемиди,с ЕЛ,без ВиК,застроена на 11,50 кв.,строена през 1988г., без позволителен билет,което описание се потвърждава и от съдържанието на показанията на разпитаните свидетели пред първоинстаницонния съд Й. М. и З. С.,съседи по имот/лист 70 от делото/,които я описват като дървена постройка от едно антре и една стая,без водоснабдяване и канализация.В депозираното заключение на вещо лице Й. В.,по изслушаната в настоящата касационна инстанция съдебно-техническа експертиза,понастоящем изградената постройка представлява бунгало с дървена носеща конструкция,изградено върху ивични бетонови основи,като водоснабдяването на мястото,респективно за постройката,е станало през месец септември 1996г.,според приложеното разрешително №408/26.09.1996г. за строеж на водопроводно отклонение ,издадено от СП „Водоснабдяване и канализация „гр.В.,издадено на Ж. А.,а свързването към ел.мрежата е през месец април 2003г.Тъй като в ЗСПЗЗ липсва легална дефиниция на понятието „сграда'\а в параграф 1 в от ПЗР на ЗСПЗЗ е посочено кои постройки не са сгради по смисъла на тази разпоредба,то следва последната да се изведе от действащите към влизане в сила на ЗСПЗЗ-01.03.1991г.- правила и норми за строителство в местата, предоставен и за земеделско ползване,съгласно предвиденото в глава петнадесета на Наредба №5 за правила и норми по териториално и селищно устройство, издадена от министъра на строежите и архитектурата,обн.Д.в.бр.69/1977г. и бр.70/1977г./отм/, и ППЗТСУ /отм/, според която нормативната база в тези места е разрешено изграждането на постройки за сезонно ползване и според член 177 ал.З от горепосочената наредба отделната постройка за сезонно ползване и инвентар се състои най малко от следните помещения :помещение за обитаване,малка кухня или кухненски бокс,помещение за складиране на инвентар.При това положение, с оглед установеното с доказателствата по делото,към 01.03.1991 г. в процесния имот е било изградено дървено бунгало ,описано в оценителния протокол от 1993г.,без водоснабдяване,което е било осъществено едва през 1996г.,както и без канализация,състоящо се от една стая с веранда,което не отговаря изискванията на действащите към този момент нормативни изисквания и няма характер на постройка за сезонно ползване,и оглед трайната практика на ВКС в тази връзка,не представлява „сграда"по смисъла на закона,поради което не е налице материалната предпоставка за трансформиране на правото на ползване,предоставено на ответниците в право на собственост.След като ищците се легитимират като собственици на процесния имот,по силата на настъпилата реституция,приключила с постановеното решение на ПК,а ответниците се намират в имота и го владеят без правно основание,тъй като за тях не са налице изискванията параграф 4а ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ ,предявеният ревандикационен иск се явява основателен.
С оглед този изход на спора,следва да се разгледа направеното в отношение на евентуалност от ответниците възражение,на основание параграф 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ,за заплащане на увеличението на стройността на процесната реална част,вследствие на извършените от тях подобрения,тъй като на лицата,ползвали земеделски земи на основание актовете на Президиума на народното събрание,на Дьржавния съвет и на Министерския съвет и извършили върху тях подобрения до влизане в сила на ЗСПЗЗ имат право на заплащане на сумата,с която се е увеличила стойността на имота, т.е. те се приравняват на добросъвестни владелци -подобрители.С протоколно определение,взето в съдебно заседание на 24.03.2005г. по гр.д.№3985/2004г. по описа на Варненски районен съд, 12 състав,е приета за разглеждане заявената в същото заседание претенция на ответниците за заплащане от ищците на увеличената стойност на процесната реална част от недвижимия имот,вследствие извършените от тях подобрения,както следва:
1.засаждане на специален сорт бор"П. пинея,,-18 годишен-на стойност 950 лева
2.3 броя нарове на стойност 250 лева
3.95 броя лози -12 годишни-1060лева
4. брой слива-джанка-16 годишна-320 лева
5.1 брой слива-джанка-4годишна-400лева
6.3 бр.сливи джанки-3 годишни-150 лева
7.1 брой слива-джанка-5годишна-70лева
8.2 бр.сливи/облагородени/-5 годишни -160 лева
9.1 бр.слива/облагородена/-4 годишна -60 лева

10.1 бр.ябълка-14 годишна -150 лева
11.1 бр.ябълка-8 годишна-100лева
12.2бр.ябълки-7 годишни-140 лева
13.3бр. круши-3 годишни-90 лева
14.1 бр.праскова-16 годишна-250 лева
15.1бр.праскова-10 годишна-250 лева
16.1 бр. праскова-4 годишна-75 лева
17.бадем 1 бр.-17годишен-300 лева
18.2бр.бадеми-2годишни-40 лева
19.1 бр. финап-5годишен-80 лева
20.арония-6бр.-5годишни-300 лева
21.15бр.декоративни рози-5 годишни-300лева
22.38бр.оградни колове в лозето-380 лева,за което е била назначена и приета от първоинстанционния съд съдебно-агрономическа експертиза/листбб от делото/.В депозираното от вещото лице Ц. Ц. заключение по задачите на тази експертизата оценени намиращите се в процесната част на имота трайни насаждания,отразени по възраст,количество и пазарна стойност.С постановеното решение, първоинстанционният съд е уважил претенцията по параграф 4 в от ПЗР на ЗСПЗЗ спрямо всички ответници-ищци по делото,представляваща стойността на описаните трайни насаждания,отразени съответно в пунктове-първи,четвърти,четиринадесети и седемнадесети от гореописаните подобрения,като в останалата й част претенцията е била отхвърлена.С въззивната жалба вх.№2224/12.12.2005г. жалбоподателите Ж. П. и П. П. са обжалвали решението в частта относно тази претенция,заявена в евентуалност от уважаването на ревандикационния иск,само в нейната отхвърлителна част,поради което в тази част от първоинстанционното решение,с която същата е уважена за посочените подобрения, същото е влязло в законна сила.
При това положение,пред настоящата касационна инстанция тази претенция има за предмет увеличената стойност на процесната част от имота, в резултат на подобренията,които са били отхвърлени от първоинстанционния съд ,както и за разликата между присъдената стойност на уважените по горните четири пункта подобрения и претендираната такава от П..
Настоящата касационна инстанция намира,че така заявената претенция,
за увеличената стойност на процесната реална част от имота, в резултат на
извършените от ответниците подобрения,изразяващи се в сумите,описани като
стойности по горепосочените пунктове,както следва:2,3 ,от 5 до 13,15,16 и от
18 до 21 включително са неоснователни,тъй като същите са извършени след
влизане в сила на ЗСПЗЗ-след 01.03.1991 г. Претенцията за

подобрението,представляващо 38 бетонови колове-в лозето и оградата,които според посоченото в заключението на вещото лице инж.Й. В. пред първоинстанционния съд/лист 63 от делото/ увеличават стойността на имота със 190 лева,същата е неоснователна в тази й част,тъй като липсват доказателства,кога същите са били поставени,т.е.дали са били извършени към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ.По отношение разликата между присъдените суми по пунктове първи ,четвърти ,четиринадесети и седемнадесети и претендираната от ответниците суми за същите,също е неоснователно,тъй като така присъдените стойности са съобразени с дадените по депозираната съдебно-агрономическа експертиза,която се възприема като обективна и компетентна.
С оглед изхода на делото,на ищците следва да се присъдят направените по делото разноски,на основание член 78 ал.1 от ГПК,които възлизат на 1682 лева за всички съдебни инстанции.
Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА Ж. А. П. и П. И. П. да предадат на М. Г. Г.,И. А. Д.,А. Д. Д. и Ж. Д. Д. владението върху собствената им реална част с площ от 493,53 кв.м от недвижим имот,находящ се в землището на [населено място],[жк], селищно образувание"Р.",представляващ пл.№* по плана на новообразуваните имоти,при граници на частта:имоти пл.№ *,пл.№*,пл.№* и останалата част от пл.№*,означена с червен цвят на скицата на заключението на вещото лице на лист 65 от гр.д.№3985/2004г. по описа на Варненски районен съд,ХХ състав, която подписана от настоящия състав, представлява неразделена част от настоящото решение,на основание член 108 от ЗС.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ж. А. П. и П. И. П. против М. Г. Г.,Й. А. Д.,А. Д. Д. и Ж. Д. Д.,на основание параграф 4 в от ПЗР на ЗСПЗЗ във връзка с член 72 ал.1 от ЗС,претенции за заплащане на увеличението на стойността на процесната реална част от гореописания недвижим имот,вследствие на извършените подобрения,като неоснователна,както и претенцията им по отношение разликата между заявените от тях суми и присъдените такива с влязлата в сила част от постановеното решение от 11.11.2005г. на Варненски районен съд,ХХ състав,постановено по гр.д.№3985/2004г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Ж. А. П. и П. И. П. да заплатят на М. Г. Г.,Й. А. Д.,А. Д. Д. и Ж. Д. Д. сумата от 1682 лева /хиляда шестотин осемдесет и два лева./,представляваща разноски по делото за всички съдебни инстанции..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: