Р Е Ш Е Н И Е № 400 София 6 октомври 2010 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева Севдалин Мавров при секретар Лилия Гаврилова и с участието на прокурор от ВКП – Явор Гебов изслуша докладваното от съдията Фиданка Пенева наказателно дело № 371/2010 г. Производството е по реда на Глава Тридесет и трета НПК. Образувано е по искане на адвокат Д. П. от П.ската адвокатска колегия, като упълномощен защитник на осъдения П. Ц., за възобновяване на наказателното производство по в н о х д № 1036/2009 година, по описа на П.ския окръжен съд, на основание чл. 422 ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 348 ал. 1, т. 1-3 НПК. Оспорва се авторството на инкриминираното деяние и се иска оправдаване на осъдения след възобновяването на делото. Алтернативно се иска отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че част от доказателствения материал е събран в нарушение на изискванията на Наредба № 30/27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС. Пред Върховния касационен съд, осъденият Ц., редовно призован не се явява. Представлява го адвокат П. от П.ския АК, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Твърди, че по делото не са събирани доказателства за това, че осъденият е управлявал автомобила. Прокурорът дава заключение за неоснователност на искането и оставянето му без уважение. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Искането е неоснователно. При проверката по делото се установи, че с присъда № 587/2009 година, П.ският районен съд е признал осъдения П. Ц. за виновен в това, че на 29.07.2008 година в с. Комарево, обл. П. е управлявал лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда – 2,1 промила, което е установено по надлежния ред – престъпление по чл. 343б ал. 1 НК, за което на основание чл. 54 НК, му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на 5 месеца, условно за тригодишен изпитателен срок. На основание чл. 343г НК осъденият е лишен от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца, считано от датата на фактическото отнемане на свидетелството за правоуправление. Осъден е да заплати разноските по делото. По негова въззивна жалба, с доводи аналогични на описаните в искането за възобновяване е образувано въззивно производство, по което П.ският окръжен съд е постановил решение № 457/8.12.2009 година по в н о х д № 1036/2009 година. С него е потвърдена изцяло цитираната първоинстанционна присъда. Искането на осъдения Ц., за възобновяване на наказателното производство по цитираното въззивно дело е неоснователно, преди всичко поради това, че с решението си П.ският окръжен съд изчерпателно е отговорил на всички доводи на защитата му, свързани с допуснатите нарушения на Наредба № 30/27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС. Следователно не е допуснато нарушение на процесуалните правила по чл. 339 ал. 2 НПК. Освен това, съобразно изискванията на чл. 313 и 314 НПК относно предмета и пределите на въззивната проверка, въззивният съд е извършил цялостна проверка на първоинстанционната присъда, извън основанията посоччени от защитника на осъдения пред тази инстанция. Настоящият състав намира, че при провеждане на досъдебното и съдебно производство не са допуснати твърдяните от процесуалния представител на осъдения процесуални нарушения. Авторството на деянието е доказано по безспорен и безпротиворечив начин. Достатъчно е да се посочи съдържанието на акта с № 389715/13.08.2008 година, приложен на л. 8 от досъдебното производство, в които е описано деянието, а осъденият го е подписал без възражения. Актосъставителят и свидетел по делото – И. М. /вж.л. 27 от І инст. п-во/ е посочил именно осъдения като лицето което е управлявало автомобила. Неговите показания се подкрепят от показанията на св. С. и Х.. Поради това правилно съдилищата са отхвърлили тезата на защитата, че деянието не е извършено от П. Ц.. При това не са налице пороци при формиране на вътрешното убеждение на съда постановил атакувания съдебен акт, относно авторството на инкриминираното деяние. Решението за доказаност на обвинението е взето на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. По – конкретно се констатира, че съдилищата добросъвестно и съобразно действителното им съдържание са обсъждали показанията на посочените по-горе свидетели, участвали в разкриването на престъплението. Данните от тези доказателства систематично са съпоставени с писмените доказателства и становищата на експертите. Поради изложеното не са налице нито едно от касационните основания посочени в чл. 422 ал. 1, т. 5 НПК за възобновяване на наказателното производство. Ето защо, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в настоящия състав Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения П. Г. Ц. за възобновяване на наказателното производство по в н о х д № 1036/2009 година по описа на П.ския окръжен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: