РЕШЕНИЕ № 413 София, 03.02.2016 г. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на трети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА при секретаря Юлия Георгиева в присъствието на прокурора Раева изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 1911/2015 год. и за да се произнесе взе предвид следното : Производството е по чл.290 от ГПК. С определение № 986/21.8.2015 г е допуснато касационно обжалване на решение № 2208 от 2.12.2014 г, постановено по въззивно гр.дело № 2448/14 г на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 4 състав, с което предявеният от И. М. М. от [населено място] против Прокуратурата на РБ иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ е уважен за сумата 40000 лева, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставения материалноправен въпрос относно съдържанието на понятието справедливост, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди и преценката за приложение на критериите по чл.52 от ЗЗД. За да уважи претенциите за присъждане на обезщетение на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, Софийски апелативен съд е приел, че на 27.05.2010г И. М. е задържан от органите на полицията. С постановление от 28.05.2010г ищецът е бил привлечен като обвиняем по досъдебно производство № ЗМ 5270/2010г. по описа на СДВР, прокурорска преписка №6777/2010г., за извършване на престъпление от общ характер по чл.278а, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК, за това, че на 27.05.2010г. в 19:30 часа в [населено място], [улица] сградата на гранд хотел /име/, зала /индекс/, в съучастие с Д. Х. Ф., като извършител, предлагал за отчуждаване културни ценности-деветдесет и два броя картини на български художници, които не са идентифицирани и регистрирани съгласно чл.113, ал.1 от ЗКИН, на организиран от управляваното и представлявано от него дружество-Аукционна къща [фирма] търг с явно наддаване. С присъда №366/11.12.2012г. на Софийски градски съд, НО, 1-ви с-в, постановена по НОХД №4/2012г. по описа на СГС, влязла в законна сила на 28.12.2012г., съдът е признал подсъдимия И. М. за невиновен, поради което и на основание чл.304 от НПК, го е оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.278а, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК. Протестът срещу цитираната присъда, изготвен от Софийска градска прокуратура е бил върнат с разпореждане на СГС на 03.01.2013г.При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е отчел и обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства, обстоятелството, че наказателното производство е продължило 2 г и половина, пострадалият е арестуван публично и задържан за 24 часа, което е накърнило доброто му име в обществото.Воденото наказателно производство като цяло е въздействало върху психическото състояние на пострадалия, ограничило е професионалното му развитие и е накърняването на неговата чест и достойнство, поради което му е определено справедливо обезщетение в размер на 40 000 лв. В касационната жалба против въззивното решение, постъпила от Прокуратурата на РБ се поддържа, че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, съдът не е съобразил всички обстоятелства от значение за размера му, каквито са разумният срок на проведеното наказателно преследване във всичките му фази, броя и интензитета на извършените с участие на пострадалия процесуално-следствени действия, взетата по-лека мярка на процесуална принуда, която не е извела пострадалия от обичайната му семейна и социална среда.Подържа се, че е нарушен обществения критерий за справедливост, тъй като само по себе си присъденото обезщетение е в завишен размер, който не е съобразен с икономическата обстановка в страната. Ответникът по касационната жалба И. М. М. я оспорва като неоснователна.Подържа, че въпросът за размера на обезщетението е справедливо разрешен от въззивната инстанция. По поставения правен въпрос, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, намира следното : Съгласно т.II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.С оглед това разбиране, при определяне на размера, съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат отношение към твърдените от ищеца неимуществени вреди-това са продължителността на проведеното наказателно преследване, наложените принудителни мерки за неотклонение, интензитета и продължителността на душевните болки, страдания и неудобства с оглед тежестта и характера на обвинението, в което пострадалият е бил незаконно обвинен. В този смисъл с решение № 123/23.6.2013 г по гр.дело № 254/14 г на ВКС, Трето ГО, постановено за уеднаквяване практиката на съдилищата по релевантния за спора материалноправен въпрос като с него е прието, че моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следва да съответства на необходимото за преодоляването им, и че не е пряка проява на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта определяне на парично обезщетение по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди като се обсъдят всички наведени доводи и обстоятелства, обосноваващи по-нисък размер на обезщетение.При определяне на дължимото обезщетение така също следва да се държи сметка и за обществените представи за справедливост в аспект на съществуващите обществено-икономически условия на живот. При този отговор на поставените въпроси, Върховният касационен съд, състав на Четвърто Гражданско отделение приема следното : Касационните оплаквания срещу въззивното решение са основателни.В нарушение на установената съдебна практика, въззивният съд не е съобразил всички обстоятелства от значение за размера на обезщетението. Наред с фактите, сочещи за предявено тежко обвинение по смисъла на чл.278а ал.1 от НК, съдът е следвало да прецени разумния срок, през който е протекло наказателното преследване-2 г и 6 м, сравнително ниския обем на извършените с участие на пострадалия процесуални действия, взетата по-лека мярка на процесуална принуда и обстоятелството, че в съдебната фаза делото е приключило на една инстанция с оправдателна присъда. От друга страна неоснователен е доводът на Прокуратурата, че на ищеца не следва да бъде присъдено обезщетение по-високо по размер от сумата 10 000 лв.Законосъобразно въззивният съд е взел предвид обстоятелствата, касаещи личната емоционална сфера на пострадалия и доколко обвинението е рефлектирало върху социалния му живот и професионална реализация.Установено е от доказателствата по делото, че неоснователно повдигнатото обвинение е накърнило работата на пострадалия като управител на Аукционна къща [фирма], затруднило е бизнеса му като цяло, засегнало е изградения в годините авторитет, професионална репутация, доверието и уважението на колегите му.Законосъобразно въззивният съд е приел, че в размера на обезщетението следва да бъдат включени и болките и страданията претърпени от пострадалия във връзка с 24 часовото му задържане. Това е така поради факта, че чл.59 ал.2 от НК определя като задържане във връзка с наказателното производство всяко задържане по НПК, ЗМВР или друг закон, което е свързано с престъплението.Съвкупната преценка на всички тези обстоятелства и съобразяването на общото ниво на икономическо благосъстояние в страната, обуславя извод, че за обезщетяване на търпените от неоснователното обвинение неимуществени вреди на ищеца следва да бъде определено обезщетение от 20 000 лева.. Предвид изложеното и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено в частта му, с която предявеният иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ е уважен над сумата 20 000 лева, като за разликата до сумата 40000 лева искът се отхвърли като неоснователен. Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 2208 от 2.12.2014 г, постановено по въззивно гр.дело № 2448/14 г на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 4 състав, с което предявеният от И. М. М. от [населено място] против Прокуратурата на РБ иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ е уважен за сумата над 20 000 до 40 000 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение и вместо него ПОСТАНОВЯВА : ОТХВЪРЛЯ предявения от И. М. М. от [населено място] против Прокуратурата на РБ иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ за сумата 20 000, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение като неоснователен. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.