Ключови фрази
Квалифицирани състави на престъпления по служба * незаконен съдебен състав * липса на мотиви * абсолютно нарушение на процесуални правила * Европейски съд по правата на човека

Р Е Ш Е Н И Е

№ 198

София, 28.10.2016 година

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Авдева

ЧЛЕНОВЕ: Бисер Троянов

Галина Тонева


при участието на секретар Кристина Павлова

и в присъствието на прокурора Петя Маринова

изслуша докладваното от съдията Елена Авдева

наказателно дело № 704/2016 г. и за да се произнесе, взе предвид

следното:

Производството по делото е образувано на основание чл.346, т.1 от НПК по касационна жалба на подсъдимата Р. Т. Б. против решение № 127 от 16.05.2016 г. по внохд № 387/2015 г. на Пловдивския апелативен съд.

В жалбата се сочат касационните основания на чл. 348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК с акцент върху твърдения за несъставомерност на инкриминираната дейност по повдигнатите обвинения.

С допълнение към касационната жалба защитниците на подсъдимата се позовават и на съществени нарушения на процесуалните правила.

Твърдят, че делото е разгледано от незаконен състав на въззивния съд, при разглеждането му е нарушено правото на защита на подсъдимата с повдигане на ново обвинение и не са изложени мотиви по възраженията на защитата. Излагат и допълнителни доводи за неправилно приложение на материалния закон.

В заключение отправят искане да се уважи касационната жалба, в която се настоява за отмяна на постановеното решение и оправдаване на подсъдимата.

Прокурорът пледира жалбата да бъде оставена без уважение.

Заявява, че аргументите за съществено нарушение на процесуалните правила са недопустими, тъй като не са релевирани в касационната жалба, а едва в допълнение към нея.

Останалите оплаквания намира за неоснователни.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка по чл.347 от НПК, установи следното :
Окръжният съд в гр. Стара Загора с присъда № 18 от 27.04.2015 г. по нохд № 207/2014 г. признал :
1. подсъдимия Д. В. Д. за виновен в извършване на престъпления по чл.293, ал.2 във вр. с ал.1 от НК и чл.253а, ал.1, предл.1 от НК ,след което го освободил от наказателна отговорност съгласно чл.78а от НК и му наложил административно наказание глоба ;
2. подсъдимата Р. Т. Б. за виновна в извършване на престъпление по чл.311, ал.1 от НК, за което я наказал с една година и шест месеца лишаване от свобода, и по чл.282, ал.2, предл. 1 във вр. с ал.1, предл.1 от НК, за което я наказал с две години лишаване от свобода и лишаване от право да заема длъжността нотариус за срок от три години. По правилото на чл. 23,ал.1 от НК съдът определил на подсъдимата наказание лишаване от свобода в размер на две години при условията на чл. 66, ал.1 от НК, към което присъединил наказанието лишаване от право да заема длъжността нотариус.
Подсъдимите били оправдани по останалите обвинения, повдигнати от прокурора.
Пловдивският апелативен съд с решение № 127 от 16.05.2016 г. по внохд № 387/2015 г. отменил първоинстанционната присъда по отношение на Д. Д. и прекратил наказателното производство срещу него на основание чл.24, ал.1 , т.5 от НПК.
В останалата част присъдата била потвърдена.
Жалбата срещу така постановения въззивен акт е основателна относно касационното основание за неговата отмяна по чл. 348, ал.1, т.2 вр. с ал.3, т.2 и т.3 от НПК, тъй като двете предходни инстанции са процедирали при назаконен състав и при липса на мотиви.
Възражението на прокурора за недопустимост на тези оплаквания не държи сметка за техния характер. Те са относими към кръга на т.нар. абсолютни процесуални нарушения по чл. 348, ал. 3, т. 2 - 4 от НПК, на които могат да се позовават както обжалващите страни / по предвидения процесуален ред/, така и касационният съд по служебен път дори да не е изрично сезиран. Тези абсолютни процесуални нарушения накърняват дълбоко конституционните основи на правосъдието и принципите на справедливия процес, поради което отстраняването им е задължение на проверяващата инстанция извън формалните предели на касационната проверка , очертани в чл. 347, ал.1 от НПК.
Досието на делото показва, че с разпореждане № 213 от 25.02.2014 г. по нохд № 446/2013 г. по описа на Окръжен съд–гр. Стара Загора, съдията-докладчик К. Г. прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора за отстраняване на допуснатите в досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила.
Според докладчика с обвинителния акт е влошено положението на подсъдимите, тъй като при едни и същи факти, установени на досъдебното производство, с новия /втори по ред / обвинителен акт, обвиняемите са предадени на съд и за престъпления по чл. 311, ал.1 вр с чл.20, ал.3 и ал.4 от НК чл. 282, ал.2, предл.първо във вр. с ал.1,предл. първо във вр. с чл.20, ал.3 и ал.4 от НК /за Д./ и за престъпление по чл.282, ал.2, предл.първо вр. с ал.1, предл.първо във вр. с чл.20, ал.2 от НК /за Р. Б./. Съдът заключил, че по този начин е завишен обемът на претендираната наказателна отговорност в сравнение с първоначалния обвинителен акт по нохд № 279/2012 г. на Окръжен съд-Стара Загора, което приключило с отмяна на първоинстанционната присъда по жалби на подсъдимите и по протест, но само относно оправдаването на Б. по чл. 311 от НК. Докладчикът приел, че е погазено правилото reformatio in pejus, което определил като съществено, отстранимо нарушение на процесуалните правила.
На следващо място с разпореждането е съзряна неясна формулировка на предикатното престъпление по чл.253а, ал.1, пр.1 вр. с чл.20, ал.4 от НК, представляваща самостоятелно процесуално нарушение, предпоставящо връщане на делото на прокурора.
Апелативният съд в гр. Пловдив, в състав съдиите Ю. Р., Х. К. и И. Р., с определение № 105 от 20.03.2014 г. по вчнд № 108/2014 г. потвърдил разпореждането с уговорка, че то „следва да бъде изпълнено с оглед корекциите, дадени в мотивната част.”
Въззивният съд намерил , че делото правилно е върнато за ясно формулиране на предикатното престъпление по чл. 253а, ал.1, пр.1 вр. с чл.20, ал.4 от НК. В същото време съдебният състав възразил срещу констатацията на предходната инстанция за влошаване положението на подсъдимите с повдигането на нови обвинения. На стр.2, абзац втори от постановеното определение , съдът посочил, че „ когато делото е върнато от въззивната инстанция на прокурора няма пречки той да формулира по нов начин обвинителната си теза, включително и чрез привличане на обвиняемите по нови обвинения, изводите за които са направени след допълнително разследване ”.
Наказателното производство продължило с внасяне на нов обвинителен акт. Той бил разгледан в първата инстанция от съдебен състав с председател отново съдията К. Г., а жалбите срещу постановената от него присъда – от същия въззивен състав, включващ съдиите Р., К. и Р..
Тези съдии е следвало да се отведат при хипотезата на чл. 29, ал.2 от НПК , тъй като , в рамките на процедурата по чл. чл.248, ал.2,т.3 и чл. 249 от НПК, са формирали предварително становище по обхвата на обвинението и правната квалификация на инкриминираните деяния. Веднага следва да се подчертае, че участието на едни и същи съдии в различни етапи от развитие на наказателния процес само по себе си не предпоставя основание за съмнение в тяхната безпристрастност. С оглед трайната съдебна практика по чл. 29 , ал.2 от НПК Решение № 14 от 14.05.2014 г. на ВКС по н. д. № 1215/2013 г., НК, II н. о., Решение № 153 от 13.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 99/2013 г., I н. о., НК и др. и установения чрез решения на Европейския съд по правата на човека Kyprianou v Cyprus , Oberschlick v Austria, Ringeisen v Austria и др.
обективен критерий за безпристрастност от съществено значение е характерът на постановените от съдията актове и възможността с тяхното съдържание да се свърже основателно съмнение, че той е взел отношение по въпроси, които предрешават позицията му по делото. Ето защо е изключително важно как съдията - докладчик и въззивният състав, проверяващ разпореждането му за връщане на делото на прокурора, са изпълнили функционалните си задължения, произтичащи от стадия на подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание. Разгледани в тази светлина актовете и на двата състава показват, че те са излезли извън пределите на констатации на съществени, но отстраними процесуални нарушения, и са изразили съждения за броя на възможните престъпления, които прокуратурата следва да повдигне, и за тяхната правна квалификация Вж . и решение по н.д.102/2010 г. , първо наказателно отделение на ВКС и Решение № 50 от 30.01.2014 г. по н.д. 2257/2013 г. ,първо наказателно отделение. И двата инстанционни състава са дискутирали / макар с диаметрално противоположни изводи / обхвата на обвинението и по този начин предварително са изразили становище по основна теза на защитата - за незаконосъобразност на повдигнатите допълнително обвинения. Макар да е отбелязал принципно правилно, че съдът не може да дава указания за прекратяване на обвинения в досъдебната фаза, въззивният съдебен състав е заявил, че след допълнително разследване /чието извършване активно се оспорва от защитата / прокурорът може да повдигне нови обвинения и да конфигурира нова юридическа конструкция, като, цитирайки предходно решение на апелативния съд, дори е посочил текстовете на чл. 293 и чл. 311 от НК.
При въззивното разглеждане на делото втората инстанция не е реагирала на допуснатото от предходната съществено процесуално нарушение, нарушавайки на свой ред чл. 335, ал.2 от НПК.
Най-сетне, въззивният съд напълно е пренебрегнал и лишил от обсъждане възраженията на защитата за недопустимост на нови обвинения след отмяна на предходна присъда единствено по жалба на подсъдимия, игнорирайки задължението си по чл. 339, ал.2 от НПК. Липсата на мотиви за основанията, поради които не са приети съществени доводи в подкрепа на жалбата, представлява самостоятелно касационно основание по чл. 348 , ал.3 , т.2 от НПК.
Описаните нарушения засягат изцяло постановените актове и могат да бъдат отстранени само при ново разглеждане на делото от стадия на първоинстанционното производство.
При този изход на делото е безпредметно обсъждането на останалите доводи, наведени от защитниците на подсъдимата Б..
Водим от горното и на основание чл. 354, ал.1 , т.4 във вр. с ал.3, т.2 и чл.348, ал.1, т.2 и ал.3, т.2 и т.3 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение ,

Р Е Ш И


ОТМЕНЯВА решение № 127 от 16.05.2016 г. по внохд № 387/2015 г. на Пловдивския апелативен съд и присъда № 18 от 27.04.2015 г. по нохд № 207/2014 г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора и връща делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд-Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.