Р Е Ш Е Н И Е
№ 446
София, 15 юли 2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. двадесет и осми септември ........ 2010 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Саша Раданова ....................................
ЧЛЕНОВЕ: .. Вероника Имова .................................
. Севдалин Мавров ..............................
при секретар .. Иванка Илиева ....................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Руско Карагогов ..............., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ............................. КНОХД № .. 435 .. / .. 10 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимите Б. Н.-Х. и Б. П., атакуващи въззивно решение № 68 от 14.04.10 год. по ВНОХД № 191/09 год. по описа на Великотърновския апелативен съд, с което е изменена присъда № 15 от 29.05.09 год. на Ловешкия окръжен съд по НОХД № 145/06 год. По първата жалба се сочат всички касационни основания, а по втората – тези по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Н.-Х. алтернативно иска да се отменят изцяло двата съдебни акта и делото да се върне за ново разглеждане или намаляване на наказанието лишаване от свобода до размери, позволяващи приложението на чл. 66, ал. 1 НК. П. иска да бъде оправдан.
Жалбите са поддържат в съдебно заседание. Представят се писмени бележки.
Прокурорът намира жалбите за неоснователни.
Върховният касационен съд, като взе предвид депозираните жалби, допълненията към тях, становището на страните и техните доводи, намира следното:
С цитираната присъда Б. Н.-Х. е призната за виновна в тава, че през периода април-есента на 1997 год. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – председател на ТЕЛК – [населено място], е поискала и получила дар на обща стойност 300.00 лв., който не и се следва, загдето е извършила друго престъпление във връзка със службата по чл. 212, ал. 2 НК, поради което и на осн. чл. 301, ал. 3, вр. ал. 1, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл. 54 НК е осъдена на десет месеца лишаване от свобода, като на осн. чл. 301, ал. 4, вр. чл. 37, ал. 1, т.т. 6 и 7 НК е лишена от право да заема ръководна длъжност в лечебни заведения и да извършва дейност, свързана с освидетелстване на лица с цел на определяне на трайна неработоспособност, за срок от три години.
Призната е за виновна и в това, че през периода 29.02.96 – 05.03.03 год. в същия град като председател на ТЕЛК – [населено място], при условията на продължавано престъпление, чрез съставяне на официални документи с невярно съдържание – двадесет експертни решения на ТЕЛК, самостоятелно и в съучастие с Л. Я. и Д. М., съзнателно е дала възможност на двадесет физически лица да получат без правно основание парични средства от ДОО Фонд „Пенсии” в общ размер на 78 583.80 лв. – големи размери, поради което и на осн. чл. 212, ал. 4, вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл. 54 НК е осъдена на три години и шест месеца лишаване от свобода, като на осн. чл. 212, ал. 7 НК е лишена от права по чл. 37, ал. 1, т.т. 6 и 7 НК за срок от пет години.
Призната е за виновна и в това, че за периода 02.05.96 год. – 28.05.03 год. в същото качество и при условията на продължавано престъпление, сама и в съучастие с И. И., Л. Р. и Б. П. в различно качество, в кръга на службата си съставила официални документи – експертни решения, в които удостоверила неверни обстоятелства, с цел да бъдат използвани като доказателства за тези обстоятелства, поради което и на осн. чл. 311, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК е осъдена на една година и шест месеца лишаване от свобода, като на осн. чл. 37, ал. 1, т. 6 НК е лишена от права за срок от три години.
На Н. - Х. на осн. чл. 23, ал. 1 НК е определено общо наказание в размер на най-тежкото от тях, а именно ТРИ години и ШЕСТ месеца лишаване от свобода, към което на осн. чл. 37, ал. 1, т.т. 6 и 7 НК са присъединени наказанията лишаване от право да заема ръководна длъжност в здравни заведения и да извършва дейност, свързана с освидетелстване на лица с цел определяне на трайна неработоспособност, за срок от пет години.
Със същата присъда подсъдимият Б. П. е признат за виновен в това, че на 14.11.02 и 13.03.03 год. в [населено място], като длъжностно лице – член на ТЕЛК – [населено място], при условията на продължавано престъпление, като помагач в съучастие с Б. Н.-Х., И. И. и Л. Р., в кръга на службата си съставил официални документи – две експерти решения, в които удостоверил неверни обстоятелства, с цел да бъдат използвани като доказателства за тези обстоятелства, поради което и на осн. чл. 311, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода и на осн. чл. 37, ал. 1, т. 6 НК е лишен от право по чл. 37, ал. 1, т. 6 НК за срок от една година и шест месеца. Приложена е разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години.
Със съдебния акт са осъдени и подсъдимите И. И., Л. Р. и Д. М..
Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото.
С въззивното решение присъдата е изменена спрямо подсъдимите Н.-Х., Д. М., И. И. и Л. Р..
Касаторката Н.-Х. е оправдана за едно от деянията, касаещо В. Д., включено като съставно на престъплението по чл. 212, ал. 4, вр. ал. 2 и чл. 26, ал. 1 НК и от там за разликата от 74 785.87 лв. до 78 583.80 лв.
Спрямо касатора П. присъдата е потвърдена.
Решението е подписано с особено мнение от единия от членовете на състава, в частта му за размера на наказанието лишаване от свобода и начина му на изпълнение.
При разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3 НПК. Всеки отвод трябва да се направи своевременно, особено по дела с фактическа и правна сложност, освен ако основанието възникне в по-късен момент. В случая не е така. Колегиалната връзка между наблюдаващия прокурор и негов колега, който е в семейни отношения с единия от подсъдимите, за град като Ловеч не е трудно да бъде установено. Ето защо, отвеждането му е следвало да се направи още в началото на досъдебното производство, а не в момент, когато е внесен обвинителния акт, очертано е обвинението от фактическа и правна страна и се решава въпроса по хода на съдебното дело. Приемането на такъв отвод, с оглед обема на делото води единствено до протакане на производството.
По същия начин, макар и с друга насоченост, е направен отвод и на докладчика по делото. Твърди се, че по спешност той е приет и лекуван от подсъдимия П.. От там се намеква за някаква предварителна заинтересованост от изхода на делото. Доводът не може да бъде споделен. Обвинението е било конкретизирано по деяния и правна квалификация от прокурора. Съдът няма правомощия в тази насока. От друга страна, докладчикът по делото е бил здравно осигурен и в пълното си право да бъде лекуван. Ето защо, приемането му по спешност за лечение не е по волята и благоволението на лекарските екипи и не създава оная обвързаност, която може да доведе до заинтересованост от изхода на делото и недоверие на обществото в съдебния акт, съпоставена и с институционалния контрол по същността на конкретния казус.
Касационната проверка не констатира привилегировано отношение на двете предходни съдебни инстанции към П.. Неговата наказателна отговорност е очертана на базата на по-краткия период на работа в ТЕЛК и малкото на брой инкриминирани случаи.
На следващо място, като съществено процесуално нарушение се сочат дефекти в обвинителния акт. Твърди се, че обвинението не е конкретизирано в пълен обем от фактическа и правна страна, което е нарушило правото на подсъдимата да научи конкретно в какво е обвинена, за да може правилно да организира защитата си, съответно осъдена е за деяние, за което не е повдигнато обвинение. Твърденията не отговарят на истината. Н. – Х. е била наясно с всички факти, спрямо които да организира защитата си. С оглед броя на инкриминираните експертни решения /ЕР/, не е било необходимо за всеки един от тях прокурорът да сочи признаците на престъпния състав. Това той е направил, обобщавайки отделните групи решения. По отношение ЕР на В. В. в съдебно заседание е направено достатъчно ясно изменение на обвинението, поради което и този довод е неоснователен.
Не са нарушени и разпоредбите на чл. 336 и чл. 337 НПК. Въззивният съд отменя присъдата и постановява оправдателна, когато изцяло оправдава подсъдимия. Когато се приеме, че едно от деянията, включени в състава на продължаваното престъпление не е доказано по несъмнен начин, както е в случая, той по силата на чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК прилага закон за същото престъпление, поради което е в правомощието си да измени първоинстанционната присъда.
Разглеждайки касационните жалби на Н. – Х. и П. във връзка със сочените в тях по-нататък основания, Върховният касационен съд намира, че не са налице законовите предпоставки за реализиране на правомощията му по чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК. Защитата им формулира възраженията си срещу въззивния акт във връзка със сочените касационни основания, като резултат на допуснати от втората инстанция съществени нарушения на процесуалните правила, при осъществената от нея доказателствена дейност по въззивната проверка на присъдата. По своя смисъл, обаче, правят единствено извод за необоснованост, свързана с въпроса от обективна и субективна страна извършени ли са деянията от подсъдимите, което основание не подлежи на обсъждане и оценка в касационното производство, защото е извън кръга на изчерпателно очертаните с нормата на чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Касационният контрол обхваща процесуалната законосъобразност на действията на съдилищата по събирането, проверката и оценката на доказателствата по делото и формирането на тяхното вътрешно убеждение по фактите. ВКС нееднократно е посочвал в свои решения, че касационната инстанция отменява проверявания от нея съдебен акт, когато намери: че доказателствата са събирани избирателно; липсват източници за установяването на съществени обстоятелства, касаещи предмета на доказване, съобразно повдигнатото обвинение; че доказателствата са обсъждани едностранчиво, изопачено или тенденциозно; че им е придадено съдържание, различно от действителното или фактическите констатации са изградени на базата на негодни доказателствени средства или несъществуваща доказателствена основа. Конкретният казус, обаче, не е такъв и липсват основания да се сподели такъв извод.
Проверката на съдопроизводствените действия на първата и въззивната инстанции не сочи да са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи упражняване на правомощието на ВКС за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Направен е обстоен анализ на всички доказателствени източници. Кредитирането или некредитирането на показанията на една или друга група свидетели във връзка с участието на подсъдимите в деянията, в които са обвинени, и преценката на свидетелските показания не е произволно, а е в резултат на задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства. Крайният резултат на доказателствения процес е обективиран ясно, убедително и по несъмнен начин, така, че волята на въззивния съд и неговото вътрешно убеждение е възможно да бъдат проследени от страните и контролната инстанция. В решението си АС – гр.Велико Търново е дал изчерпателен и обоснован отговор на относимите за решаване на делото по същество възражения от страна на защитата и е аргументирал в пълна степен своите съображения за достигнатия фактически и правен извод по делото. Не са налице обективни данни за нарушение на задължението на съда по чл. 107, ал. 3 НПК – да събира както разобличаващи, така и оправдателни доказателства. Съдебните инстанции по фактите са събрали доказателства и от двете категории, като право на всяка от тях е да кредитира едната от тях, стига да изложи съображения по реда на чл. 305, ал. 3, изр. 2, съответно чл. 339, ал. 2 и 3 НПК. В мотивите на решението това е направено, поради което съдът не може да бъде упрекнат в нарушение на основните принципи на наказателния процес, очертани с чл. 13 и 14 НПК. Касационната проверка на атакувания второинстанционен акт, потвърждаващ осъдителната присъда спрямо двамата подсъдими, извън изменителния диспозитив, не констатира решаващите инстанции да са придали на разобличаващите доказателства смисъл и тежест, какъвто те нямат.
Присъдата и потвърждаващото го апелативно решение са законосъобразни. Доказаните и приети фактически обстоятелства водят до категоричния извод, че жалбоподателката е осъществила, при условията на реална съвкупност, съставите на: чл. 301, ал. 3, вр. ал. 1, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК; чл. 212, ал. 4, вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК; чл. 311, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
Защитата на П. излага доводи, че повдигнатото срещу подзащитния му обвинение му по чл. 311, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК не е доказано от субективна страна. Свидетелските показания на И. И. И. и Б. М. А. опровергават това твърдение. Последните са категорични, че не са се явявали на преглед пред ТЕЛК и никога не са страдали от заболяване, водещо до инвалидизиране. Независимо от това е доказано по несъмнен начин, че като член на ТЕЛК П. е подписал ЕР. Предвиденият нормативен ред на подаването на документите, картотекирането им, личния преглед на молителя от цялата комисия, изготвянето на ЕР и подписването му, от своя страна, изключва версията за неволно подписване или заблуда.
Извършеното от П. деяние не е нито малозначително, поради което да не е обществено опасно, нито неговата обществена опасност е явно незначителна, тъй като се нарушават устоите на осигурителната система и се уронва доверието на гражданите към нея.
Наложените на двамата подсъдими наказания не са явно несправедливи. Те отговарят на извършените от тях престъпления и на целите по чл. 36 от НК. При определянето им по размер съдът е взел предвид всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. От първата категория за Н. – Х. са отчетени: чистото й съдебно минало; добрите характеристични данни; недоброто и здравословно състояние; липсата на систематичен контрол върху дейността на ТЕЛК; изминалия продължителен период от време от извършване на голяма част от деянията и продължителността на наказателното производство. Последните са послужили и до преквалифициране на деянието по по-леко наказуемия състав на чл. 212, ал. 4, вместо този по чл. 212, ал. 5 НК. От друга страна са взети предвид: особено големите размери на документната измама, които сами по себе си обосновават и особената тежест на случая; продължителността на престъпния умисъл; ръководното й положение на председател на ТЕЛК; комерсиалните ползи от отделни деяния. За престъплението по чл. 212, ал. 4 НК законът предвижда наказание от три до петнадесет години. На подсъдимата е наложено наказание три години и шест месеца, определено и като общо, най-тежко такова от наказанията по трите престъпления, извършени при условията на реална съвкупност. За тази лека санкция, както и за наложените и на другите подсъдими наказания, изключителна роля при формирането на съдебното решение са изиграли изискванията на чл. 6 от ЕКПЧОС във връзка с разумните срокове за наказателното преследване. Последните, обаче, не задължават съда във всички случаи да определя наказанието при условията на чл. 55, ал. 1 НК, нито задължително да отлага изтърпяването на наказанието лишаване от свобода по реда на чл. 66, ал. 1 НК. Настоящата инстанция намира, че наложеното на подсъдимата наказание лишаване от свобода по размер и начин на изпълнение ще реализира целите на специалната и генерална превенция с оглед изключителното значение на обекта на посегателство – осигурителната система в държавата и доверието на гражданите в нея.
При тези съображения жалбите на подсъдимите са НЕОСНОВАТЕЛНИ, поради което съдебното решение следва да се остави в сила.
Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 68 от 14.04.10 год. по ВНОХД № 191/09 год. по описа на Великотърновския апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|