6 Р Е Ш Е Н И Е № 60107 гр. София, 28.01.2022 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА при участието на секретаря Лилия З., като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 437 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.47, ал.1 т.2 и т.6 ЗМТА. Образувано е по предявени от Застрахователна компания „Надежда” АД срещу „Ви Веста Холдинг“ ЕАД, искове с правно основание чл.47, ал.1, т.2, и т.6 ЗМТА за отмяна на арбитражно решение от 23.10.2020г. по арб. д. № 2/2020г. на Арбитражен съд при Европейска юридическа палата /АС при ЕЮП/. С арбитражното решение ищецът е осъден да заплати на „Ви Веста Холдинг“ ЕАД сумата от 358 695,36 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 08.07.2017г. до 27.12.2018г. върху главница 2 400 000 лева, както и разноски за арбитражното производство в размер на 10 444 лева. Ищецът искат отмяна на арбитражното решение, като поддържа, че с предходно решение от 01.03.2019г. по арб. д. № 4/2018г. на АС при ЕЮП, е осъден да заплати на „Ви Веста Холдинг“ ЕАД сумата от 2 400 000 лева – вземане за връщане на предоставена в заем парична сума по договор от 04.04.2017г., прекратен със споразумение от 01.06.2017г., в чл.5 от което е уговорена арбитражна клауза. При образуване на арбитражното производство по арб.д. № 2/2020г. по описа на АС при ЕЮП относно законната лихва (върху вече присъдената и платена главница, за период до принудителното изпълнение на главницата) „Ви Веста Холдинг“ ЕАД е представила заверено по чл.37 ЗАдв от адвоката на дружеството споразумение от 01.06.2017г. с текст, в който липсва арбитражната клауза. Поддържа се, че по повод наличието на две споразумения от една и съща дата (едното с включена, а другото без арбитражна клауза), са дадени нелогични обяснения от процесуалния представител на насрещната страна, че „споразумението е изготвено в няколко екземпляра с цел неговото съхраняване в архивите на всяко от дружествата, както и в съответните протоколни книги“, както и че „е представен екземпляр от споразумението, който поради канцеларски пропуск при изготвянето му не съдържа арбитражната клауза“. С оглед на горното и предвид представянето на споразумение от 01.06.2017г. без включена арбитражна клауза с исковата молба, по която е образувано арб. д № 2/ 2020г. на АС при ЕЮП, застрахователното дружество счита, че арбитражно споразумение между страните въобще не е сключвано, от което извежда нищожност на арбитражното решение, като постановено извън пределите на правораздавателната власт на съда, чиято компетентност е била оспорена с отговора на исковата молба в арбитражното производство. Твърди се още, че арбитражното споразумение е недействително, тъй като не е подписано от назначения от КФН на 16.06.2017г. квестор на застрахователната компания, който не само не е потвърдил извършените без представителна власт действия, а се е противопоставил на същите веднага след узнаването им. В тази връзка се поддържа, че споразумението от 01.06.2017г., с включената в чл.5 арбитражна клауза, реално е съставено след поставяне на застрахователното дружество в режим на квестура на 16.06.2017г., като посочената в споразумението дата - 01.06.2017г. е оспорена. Излагат се съображения, че датата на споразумението не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила и при оспорването й същата следва да бъде установена с други доказателствени средства, като доказателствената тежест за това се носи от страната, която претендира изгодни за себе си правни последици от фактите, обективирани в частния документ. На следващо място се поддържа, че арбитражното решение е нищожно, като постановено от един, вместо от три арбитри, съобразно чл.11 ЗМТА. Застрахователното дружество твърди и, че арбитражното решение е постановено по недопустим иск, тъй като исковата молба е подписана от адв. А. Т. - процесуален представител на ищеца, при липса на представителна власт, с оглед ограничаването й според пълномощното до подаването на молба за издаване на изпълнителен лист въз основа на решението по предходното арбитражно дело. Поддържа се, че този порок на исковата молба не е констатиран от арбитражния съд и не може да бъде отстранен след приключване на арбитражното производство, като чл.301 ТЗ не намира приложение и липсва потвърждение по чл.42 ЗЗД на извършените без представителна власт действия в рамките на арбитражното производство. Претендират се направените по делото разноски - заплатена държавна такса. Ответникът, „Ви Веста Холдинг“ ЕАД, моли исковете да бъдат отхвърлени, като неоснователни. Излага съображения, че решението, чиято отмяна се търси, е постановено въз основа на валидно арбитражно споразумение. Сочи, че законодателят не поставя изискване в колко екземпляра да се състави едно споразумение, поради което, дори да има един подписан екземпляр, съдържащ арбитражна клауза, и да съществува екземпляр от същото споразумение, в който тази клауза липсва, това не опорочава действителността на арбитражното споразумение, с оглед неговия самостоятелен характер и значение. Твърди се, че споразумението от 01.06.2017г., несъдържащо арбитражна клауза, е проект, който поради грешка на адвоката на дружеството, е представен в заверен от същия препис с исковата молба в арбитражното производство, но впоследствие е оттеглен и като доказателство е представен оригиналът на споразумението, съдържащ арбитражната клауза. Във връзка с оспорване на датата на подписване на споразумението се поддържа, че: доказателствената сила на споразумението като частен диспозитивен документ се отнася и за посочената в него дата на съставянето му; чл.181, ал.1 ГПК намира приложение само по отношение на третите лица, но не и спрямо страните по споразумението; датата на съставянето на документа се потвърждава и от отпадането на икономическата и правната цел на договора за заем – осигуряване на собствени средства на застрахователната компания (т. нар. „подчинен срочен дълг“), довело до сключване на споразумението, както и от взетите решения от Съвета на директори на двете дружества за прекратяване на договора за заем по взаимно съгласие (протокол от 17.05.2017г. от СД на застрахователната компания). Освен това се поддържа, че въпросът относно валидността на арбитражното споразумение е разгледан и окончателно разрешен от ВКС с решение № 23/14.04.2020г. по т. д. № 950/2019г. на II т.о., с което са отхвърлени исковете на Застрахователна компания „Надежда” АД по чл.47 ЗМТА за отмяна на арбитражното решение, с което е присъдена главницата по договора за заем. С оглед доводите на ищеца за недопустимост на арбитражното производство, ответникът сочи, че в него е представено валидно пълномощно в писмена форма с реквизитите по чл.34, ал.1 ГПК. Същевременно се изразява становище, че въпросът за липсата на представителна власт на пълномощника на една от страните в арбитражното производство може да се повдига само в рамките на самия арбитражен процес, като на него не може да се позовава насрещната страна. Сочи се, че ненадлежното представителство на насрещната страна по арбитражното дело не е основание по чл.47 ЗМТА за отмяна на арбитражното решение, като ответникът се позоваване и на представеното в хода на настоящото производство потвърждаване по чл.42 ЗЗД от законния му представител на извършените от адвоката му действия в арбитражното производство. На последно място се твърди, че с оглед постигнатото между страните в арбитражното споразумение изрично съгласие относно разглеждане на възникналите спорове, съгласно чл.47, ал.1 от Правилника за образуване, разглеждане и решаване на делата от арбитражен съд при ЕЮП, спорът подлежи на разглеждане по правилата на ускореното производство по Глава VII от същия Правилник. Претендира заплащане на направените по делото разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Ищецът в настоящото производство основава, както твърдението си за липса на арбитражно споразумение, така и за сключването му на дата, следваща тази на назначаването на квестор на застрахователната компания, само на факта на съществуване на два подписани от страните екземпляра от споразумението от 01.06.2017г. за прекратяване на договора за заем, различаващи се единствено по това, че в единия има, а в другия липсва арбитражна клауза. Действително, въз основа на доказателствата по приложеното арбитражно дело се установява, че страните са подписали два екземпляра от споразумението за прекратяване на договора за заем – с и без арбитражна клауза. Арбитражното производство относно вземането за законната лихва за забава плащането на главницата по договора за заем е образувано въз основа на исковата молба, с която е представен заверен от адвоката на ищеца препис от споразумението от 01.06.2017г., несъдържащо арбитражна клауза, след което по делото е представен оригиналът на екземпляра от споразумението, съдържащ арбитражна клауза в чл.5 от него. Адвокатът на ищеца е посочил, че са налице оригинали и на двата различни екземпляра от споразумението, преписите от които е заверил, като изготвянето на няколко екземпляра от споразумението е с цел съхраняването им в архивите на всяко от дружествата, както и в съответните протоколни книги. Липсата на арбитражна клауза в представения с исковата молба екземпляр от споразумението е обяснено като канцеларски пропуск при изготвянето му. По предходното арбитражно производство между същите страни, с предмет главницата по договора за заем, е представен екземплярът от споразумението, съдържащ арбитражната клауза, като с решение на ВКС по т.д. № 950/2019г. са отхвърлени предявените от застрахователното дружество искове по чл.47 ЗМТА за отмяна на осъдителното арбитражно решение, основани вкл. на твърдения за липса и недействителност на арбитражна клауза, поради сключване на споразумението след датата на назначаване на квестор на застрахователното дружество от лице без представителна власт. При така установените факти, настоящият състав на ВКС приема, че наличието на екземпляр от споразумението, което не съдържа арбитражна клауза, само по себе си не води до извод за липса на воля на страните относно нея, съгласие за която страните са изразили в другия подписан от тях екземпляр от споразумението, на който е основал и правораздавателната си власт арбитражният съд, още повече, че арбитражното споразумение е процесуален договор, самостоятелен от материалния договор за заем, независимо от това, че те са материализирани в един документ. Споразумението е частен диспозитивен документ, който не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила относно датата на съставянето му по аргумент на чл.179, ал.1 и чл.180 ГПК, като при оспорването й съдът извършва преценка въз основа на всички обстоятелства по делото. В случая, наличието на два екземпляра (с и без арбитражна клауза) от споразумението, сключени на една и съща дата, логически не може да обуслови извод за дата на сключването им различна от обозначената в тях, поради което неоснователно е твърдението, че споразумението (с арбитражна клауза) е сключено след назначаването на квестор на застрахователното дружество. Предвид изложеното, не е налице твърдяната от ищеца липса, съответно недействителност на арбитражното споразумение, поради ненадлежна представителна власт на лицето, подписало го от името на застрахователната компания, с оглед на което не са осъществени наведените основания за отмяна на арбитражното решение по чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА. Съгласно съдържащата се в чл.5 от споразумението арбитражна клауза, всички случаи, породени от този договор или отнасящи се до него, вкл. споровете, породени или отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване, както и споровете за попълване на празноти в договора или приспособяването му към нововъзникнали обстоятелства, ще бъдат разрешавани от Арбитражния съд при „Европейска юридическа палата“, [населено място], съобразно правилата за ускорено разглеждане на спорове от неговия Правилник за дела, основани на арбитражни споразумения. Според чл.47 и ал.48 от този Правилник, когато страните изрично са уговорили приложение на правилата за ускорено разглеждане на споровете, решаващият орган се състои от един арбитър. В случая, с постигане на изрично съгласие за прилагане на правилата за ускорено разглеждане на спорове от Правилника за образуване, разглеждане и решаване на делата от Арбитражния съд при ЕЮП, страните са изразили съгласие, че споровете между тях ще бъдат разглеждани от един арбитър, така както е предвидено в приетите от тях за приложими правила. С оглед на това, настоящият състав на ВКС намира за неоснователно твърдението на ищеца за нарушение на чл.11 ЗМТА, тъй като, доколкото е налице предварително съгласие на страните относно броя на арбитрите по чл.11, предл.1-во ЗМТА, не намира приложение правилото на чл.11, предл. 2-ро ЗМТА за формиране на арбитражен състав от трима арбитри, уреждащо случаите, когато такова съгласие липсва. Предвид изложеното, не се доказва и наличие на основание по чл.47, ал.1, т.6 ЗМТА за отмяна на арбитражния акт, обосновано от ищеца с нарушение на чл.11, предл. 2-ро ЗМТА. На последно място, твърдяните от касатора обстоятелства – постановяване на арбитражното решение по недопустим иск, поради липса на представителна власт на процесуалния представител на ищеца и допуснати във връзка с това съществени процесуални нарушение от арбитражния съд, също не могат да обусловят отмяна на арбитражното решение. Действително, исковата молба по арбитражното производство е подписана от адвоката на насрещната страна при липса на надлежна представителна власт, доколкото тя, съгласно представеното пълномощно, е ограничена до производствата, свързани с издаване на изпълнителен лист по предходното арбитражно производство, като порокът не е констатиран и отстранен от арбитражния съд. Независимо от това, недопустимостта на иска, поради липса на представителна власт на лицето, подписало исковата молба, и неконстатирането му от арбитражния съд не покриват нито едно от изчерпателно изброените основания за отмяна по чл.47, ал.1 ЗМТА на арбитражно решение, поради което и не водят до отмяната му. Нещо повече, дори арбитражното решение да бъде отменено, делото би се върнато на арбитражния съд за ново разглеждане (поради липса на основанията по чл.47, ал.1, т.1 и т.2 ЗМТА), като отмяната би се оказала безпредметна, тъй като порокът, заради който се връща делото, ще се счита отстранен с оглед направеното на 21.09.2021г. потвърждение по чл.42 ЗЗД от законния представител на „Ви Веста Холдинг“ ЕАД на извършените от адв. Т. действия в арбитражното производство във връзка със завеждане на исковата молба за вземането за законната лихва за забава, доказателство за което е представено в настоящото производство. Основателно е и възражението на ответника „Ви Веста Холдинг“ ЕАД, че извършването на останалите процесуални действия (извън подписването на исковата молба) от ненадлежен представител на тази страна в арбитражния процес е обстоятелство, на което може да се позовава единствено ненадлежно представляваната страна (каквото в случая не е налице), тъй като това накърнява единствено нейното право на защита, но не и това на насрещната страна в процеса. С оглед изложеното, предявените искове по чл.47, ал.1 ЗМТА са неоснователни и подлежат на отхвърляне. Въпреки изхода на делото, на ответника не се дължат разноски, тъй като липсват доказателства за извършването им. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение Р Е Ш И ОТХВЪРЛЯ предявените от Застрахователна компания „Надежда” АД, ЕИК[ЕИК], срещу „Ви Веста Холдинг“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], искове с правно основание чл.47, ал.1 ЗМТА за отмяна на арбитражно решение от 23.10.2020г. по арб. д. № 2/2020г. на Арбитражен съд при Европейска юридическа палата. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.