4 Р Е Ш Е Н И Е № 50109 София, 12.01.2024г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 53 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на прокурор при Софийска градска прокуратура срещу решение № 12104 от 14.10.2020г. по т.д. № 1867/2020г. на Софийски апелативен съд, ТК, 5 състав, с което е обезсилено решение № 339 от 18.02.2020г. по т.д. № 789/2019г. по описа на СГС, ТО и е оставен без разглеждане предявеният от СГП против „НМ Трейдинг“ ЕООД иск с правно основание чл.155, т.3 ТЗ. Касаторът излага твърдения за неправилност на обжалваното решение поради неправилно прилагане на чл.14 ЗТРРЮЛНЦ и §5а, ал.2 вр §5, ал.2 ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ. Поддържа, че в нормата на чл.155, т.3 ТЗ по ясен и недвусмислен начин законодателят е предоставил право на иск на легитимираното лице – прокурор от съответната прокуратура, съответстваща на съда по седалището на дружеството, чието прекратяване се иска. Намира, че при изричната разпоредба на чл.155, т.3 ТЗ не е необходимо да се прибягва към спорното тълкуване на ЗТРРЮЛНЦ, както и правоприлагане по аналогия. Сочи, че е ирелевантно дали управителят е наред с това и собственик на на дружеството, останало без управител поради неговата смърт, тъй като този въпрос е извън хипотезата на предявения иск по чл.155, т.3 ТЗ. Поради това моли обжалваното решение да бъде отменено. Ответникът „НМ Трейдинг“ ЕООД, представляван от назначения особен представител адв. А. П., оспорва касационната жалба, като излага съображения за законосъобразност на направеното от въззивния съд тълкуване на относимите правни норми. С определение № 50403 от 31.07.2023г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по въпроса: „По какъв ред се прекратява еднолично дружество с ограничена отговорност при смърт на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството и бездействие на наследниците му? Това предвиденият в чл.155, т.3 ТЗ ред ли е или е предвиденият в чл.14 ЗТРРЮЛНЦ?“. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното: Въззивният съд, за да обезсили решението на първоинстанционния съд и да прекрати производството по предявения иск, е приел, че съгласно разпоредбата на чл.157, ал.1 ТЗ прекратяването на ЕООД при смърт на едноличния собственик на капитала му настъпва по право и по силата на закона, без да е необходима намеса на съда, още по-малко в исково производство за реализиране на съществуващо потестативно гражданско право, при това – по иск на прокурора. Посочил е, че в чл.157, ал.1, пр. второ ТЗ е уредено изключение от това правило за прекратяване по право на едноличното дружество с ограничена отговорност, касаещо две хипотези, като след извършена служебна справка в публичния ТРРЮЛНЦ е констатирал, че в учредителния акт на ответното дружество не е предвидена хипотеза за продължаване дейността на дружеството в случай на смърт на едноличния собственик на капитала му – физическо лице, поради което дори при нарочно заявление от страна на наследниците на починалия едноличен собственик на капитала, че желаят да продължат дейността на дружеството, такова вписване в учредителния акт не би породило каквото и да било действие, водещо до продължаване на дейността. По тези съображения въззивният съд е достигнал до извод за липса на правен интерес от предявения иск, тъй като ответното дружество се явява прекратено ex lege към момента на смъртта на едноличния собственик на капитала му и поради това целеният правен резултат е вече постигнат. На въпроса, обусловил допускане на касационен контрол, е даден отговор в задължителната практика на ВКС, обективирана в т.1 на ТР №1/2020 от 31.05.2023г. на ОСТК на ВКС, с което е прието, че при смърт на едноличния собственик на капитала, който е и управител на едноличното дружество с ограничена отговорност, и при бездействие на наследниците му по смисъла на чл.157, ал.1, предл. последно ТЗ, дружеството се прекратява по реда на чл.155, т.3 ТЗ, вр. чл. 154, ал.1, т.5 ТЗ. В мотивите на тълкувателния акт са изложени съображения, че разпоредбата на чл. 157, ал. 1 ТЗ относно момента и/или реда за прекратяване на ЕООД при смърт на едноличния собственик на капитала не трябва да се тълкува сама по себе си и изолирано, а така, че максимално да съответства на законовата регламентация, уреждаща ликвидацията на дружеството и отразяването на тези обстоятелства в ТРРЮЛНЦ. Прието е, че смъртта на едноличния собственик на капитала не е абсолютно, пряко и автоматично действащо прекратително основание, а единствено относително и непряко такова, тъй като зависи от наличието на две отрицателни предпоставки – да не е предвидено друго в учредителния акт или наследниците да не са поискали продължаване на дейността на дружеството. Липсата на изявление в посочения смисъл води до състояние на висящност и очакване, което е пречка да настъпи действието на предвиденото с разпоредбата прекратително основание и поради това в периода от смъртта на собственика на капитала до волеизявлението за продължаване на дейността по смисъла на чл. 157, ал. 1 предл. последно ТЗ дружеството не може да се счита за прекратено. Посочено е, че след като дружеството не се прекратява с обективния факт на смъртта на едноличния собственик на капитала, едновременно и негов управител, остава открит пътят за прекратяването му от съда по реда на чл. 155, т. 3, вр. чл. 154, ал. 1, т. 5 ТЗ – по иск на прокурора, поради това че в течение на три месеца едноличното дружество с ограничена отговорност няма вписан управител. Причините, поради които дружеството е без управител (дали същото има волеобразуващ орган, който бездейства, или няма такъв) са без значение за основанието на иска. Въззивното решение е постановено в отклонение от формираната с т.1 на ТР №1/2020 от 31.05.2023г. на ОСТК на ВКС задължителна съдебна практика и е неправилно. Даденото от въззиния съд разрешение, че съгласно разпоредбата на чл.157, ал.1 ТЗ прекратяването на ЕООД при смърт на едноличния собственик на капитала му настъпва по право и по силата на закона, без да е необходима намеса на съда, още по-малко в исково производство за реализиране на съществуващо потестативно гражданско право, при това – по иск на прокурора, и формираният въз основа на това извод за липса на правен интерес от предявения иск, тъй като ответното дружество се явява прекратено ex lege към момента на смъртта на едноличния собственик на капитала му, противоречи на възприетото в посоченото тълкувателно решение. Поради това изводът за недопустимост на предявения иск е неправилен, с оглед на което обжалваното въззивно решение за обезсилване на постановеното първоинстанционно решение и прекратяване на производството по делото следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато на въззивния съд за постановяване на решение по подадената въззивна жалба. На основание чл. 294, ал. 2 от ГПК при новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по направените в настоящото производство разноски. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 12104 от 14.10.2020г. по т.д. № 1867/2020г. на Софийски апелативен съд, ТК, 5 състав. ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав на съда. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: