Р Е Ш Е Н И Е № 279 София, 23 юли 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ:СЕВДАЛИН МАВРОВ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Антони Лаков като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 448/2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба на адв.Р. Т., защитник на подсъдимия Р. С. М., срещу решение № 2 от 30.01.2013г., постановено по внохд № 65/12г. на Специализиран апелативен наказателен съд. В жалбата на защитника се изтъкват всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК. Независимо от това искането, което се прави е за намаляване размера на наложените наказания, с приложение на чл.55 от НК, а по отношение на наказанието лишаване от свобода и на чл.66 от НК. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че жалбата е неоснователна, поради което атакуваното решение следва да бъде оставено в сила. Адвокат Ч., назначена в качеството на служебен защитник поддържа жалбата с оплакване за явна несправедливост. Изразява становище за недоказаност на обвинението, че подзащитният й е ръководел организирана престъпна група. Счита, че при определяне на наказанията не са отчетени всички значими факти, а именно направеното самопризнание, семейното положение и материално състояние на подсъдимия. Моли за условно осъждане или връщане на делото за ново разглеждане, за намаляване размера на наказанието. Подсъдимият Р. М. моли за уважаване на касационната жалба. Представя писмени бележки, в които се развиват доводи за опорочаване на съкратеното съдебно следствие, тъй като се е съгласил за провеждането му по съвет на защитата, с очакване на условна присъда, както и, че той не е извършил престъпленията, за които го обвиняват. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 2 от 29.02.2012г., постановена по нохд №12/12г., Специализираният наказателен съд е признал подсъдимия Р. С. М. за виновен в това, че за времето от 28.02.2010г. до 25.05.2010г. в [населено място] е образувал и ръководел организирана престъпна група с участници Н. Т. и С. Г., създадена да извършва престъпления по чл.234, ал.2, т.2 и т.3, вр. ал.1 от НК, поради което и на основание чл.321, ал.1, пр.1 и 2, вр. чл.54, вр. чл.58а, ал.1 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от две години, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. Със същата присъда, подсъдимият М. е бил признат за виновен и в това, че за периода 04.05.2010г.-05.05.2010г. в землището на [населено място], общ.Нова Загора и в [населено място] , заедно с Н. Т. и С. Г. е държал акцизни стоки без бандерол-цигари с обща стойност 171 007,50лева-големи размери, като такъв се изисква съгласно чл.2, т.2 от ЗАДС, случаят не е маловажен и деянието е извършено от три лица, сговорили се предварително, поради което и на основание чл.234, ал.2, т.2 и т.3, в ал.1, вр. чл.54, вр. чл.58а, ал.1 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип и наказание лишаване от право да упражнява професии и дейност, свързана с продажба и държане на акцизни стоки за срок от три години. На основание чл.23 от НК, съдът е определил едно общо и най-тежко наказание от две години лишаване от свобода, което подсъдимият да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Към това наказание е присъединено и наказанието лишаване от права по чл.37, ал.1, т.7 от НК. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и направените разноски. С въззивно решение № 2 от 30.01.2013г., постановено по внохд №65/12г., Апелативен специализиран наказателен съд е изменил атакуваната пред него първоинстанционна присъда, в частта, с която за престъплението по чл.234, ал.4 от НК на подсъдимия е наложено наказание по чл.37, ал.1, т.7 от НК, като вместо лишаване от право да упражнява професии и дейност, свързана с продажбата и държане на акцизни стоки за срок от три години е определил наказание-лишаване от право да упражнява търговска дейност с акцизни стоки за срок от три години. Съответно е направена промяна и по отношение на определеното общо наказание.В останалата част присъдата е била потвърдена. Първоинстанционното производство е проведено по реда на глава ХХVІІ от НПК, в рамките на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, при което подсъдимият Р. М. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като сe е съгласил да не се събират доказателства за тях. Първоинстанционният съд е изпълнил задължението си по чл.372, ал.4 от НПК и е постановил, че производството ще се проведе в рамките на диференцираната процедура, след като е установил, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства. След постановяване на определението по чл.371, ал.4 от НПК, изявленията на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК не могат да бъдат оттегляни, в каквато насока са възраженията които той прави в депозираните писмените бележки. В рамките на направените самопризнания, подкрепящи се от доказателствената съвкупност, събрана на досъдебното производство, решаващите съдилища са направили и верни правни изводи. Твърденията, залегнали в жалбата сочат на оспорване на признатите факти. Съгласно ТР № 1 от 06.04.2009г. на ВКС цялостното признаване на фактите, изложени в обвинителния акт, обуславя ограничения в пределите на инстанционния контрол и фактическите рамки на въззивното решение. Въззивният съд проверява, дали процесуалната дейност на първостепенния съд е осъществена при съблюдаване нормативната уредба на диференцираното производство и законосъобразността на доказателствената преценка. Също така следи за спазване от страна на първия съд на регламентирания ред за допускане и провеждане на съкратено съдебно следствие, както и относно спазване изискванията на чл.373, ал.2 и ал.3 от НПК при постановяване на присъдата. При установено изпълнение на лимитираните правни предписания, въззивната инстанция не разполага с процесуална възможност да реши делото на основата на фактическа обстановка, различна от очертаната в обвинителния акт и да приеме фактически положения, несъвместими с признатите факти, поради което не може да се приеме, че е допуснато нарушение от въззивния съд по реализиране на процедурата по Глава двадесет и седма от НПК. Нещо повече, въззивният съд е направил задълбочен анализ на доказателствата, подкрепящи направените самопризнания, при това в унисон с изискванията на чл.14 от НПК. Ето защо, доводите за допуснати процесуални нарушения са неоснователни, както и тези за нарушения на материалния закон по отношение на правните изводи. Във връзка с възраженията за явна несправедливост на наложените наказания следва да се отбележи, че предходните съдилища правилно са приели, че наказанието подлежи на определяне по правилата, визирани в чл.373, ал.2 от НПК, които препращат към разпоредбата на чл.58а от НК. Тази норма предвид нейният материалноправен характер и съобразно разпоредбата на чл.2, ал.1 от НК следва да намери приложение в последната й редакция - ДВ бр.26/06.04.2010г., която е била в сила към момента на извършване на деянието и няма последваща нормативна промяна, включително към настоящият момент, обуславяща приложението на чл.2, ал.2 от НК.Правилно и законосъобразно по отношение на визираните за престъпленията по чл.321, ал.1 от НК и чл.234, ал.2 от НК наказания лишаване от свобода, решаващите съдилища са приложили разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК. Първоначално са определили наказания, които са в минималния размер на предвиденото за двете престъпления, предвид превеса на смекчаващи обстоятелства, след което са ги редуцирали с една трета. Настоящата инстанция не намира наличие на многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства, което да обуславя приложението на чл.55 от НК. По отношение на кумулативно предвиденото за престъплението по чл.234, ал.2 от НПК наказание лишаване от права по чл.37, ал.1, т.7 от НК, съдилищата отново правилно са приели, че то следва да се определи по общите правила, тъй като правилата на чл.58а, ал.1 - 4 от НК не се прилагат за това по вид наказание. Изменението на присъдата, което е направил въззивният съд досежно това наказание е законосъобразно. Напълно се споделя разбирането на въззивния съд относно института на реабилитация и приложението му по отношение на отразените в свидетелството за съдимост осъждания. Правилно въззивният съд е приел, че не следва да приложи разпоредбата на чл.66 от НК, без оглед на това дали са налице юридическите предпоставки за това, тъй като е счел, че за постигане целите на наказанието и преди всичко на специалната превенция, свързана с поправяне на подсъдимия е необходимо общото наказание от две години лишаване от свобода да бъде изтърпяно ефективно. Горното сочи на неоснователност по отношение твърденията на касатора за наличие на касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Предвид всичко гореизложено, въззивното решение на Апелативния специализиран наказателен съд следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 2 от 30.01.2013г., постановено по внохд №65/12г. по описа на Апелативен специализиран наказателен съд. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: