Р Е Ш Е Н И Е № 89 гр. София, 16 май 2018 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 269 по описа за 2018 г Настоящето производство е образувано по искане на задочно осъдения Е. Ф. А., депозирано на 12.02.2018 г, за възобновяване на ВНОХД № 1164/17 по описа на Плевенски окръжен съд, по което е постановено решение № 26 от 26.01.2018 г, с което е изменена присъда № 197 от 23.10.2017 г на Плевенски районен съд, по НОХД № 508/17, като присъдата е отменена в частта, с която е определено мястото на изтърпяване на определеното наказание „лишаване от свобода”, и е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда молителят А. е признат за виновен в това, че за времето от 23.09.2016 г до 27.10.2016 г в [населено място], при условията на опасен рецидив, в съучастие като съизвършител с А. М. Д., спрямо когото наказателното производство е прекратено поради настъпила смърт на дееца, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, е отнел чужди движими вещи, на обща стойност 1 543, 50 лв от владението на Р. Н. К., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, с оглед на което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” и чл. 54 НК, е осъден на три години „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затвор. Искането е на основание чл. 423 НПК. Сочи се, че молителят е задочно осъден и желае наказателното производство да бъде възобновено, за да вземе лично участие в процеса. Иска се, по реда на възобновяването, да бъдат отменени постановените съдебни актове и делото да бъде върнато за ново разглеждане на първата инстанция. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на искането. Осъденият моли делото да бъде възобновено. Представителят на ВКП счита, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо. Подадено е от лице, което има качеството на задочно осъден, при спазване на законоустановения шестмесечен срок / молителят е узнал за присъдата на 28.11.2017 г, когато спрямо него е изпълнена мярката за неотклонение „задържане под стража” /. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Съображенията за това са следните: Молителят Е. А. е привлечен лично към наказателна отговорност с постановление на разследващия орган от 21.11.2016 г, като му е определена мярка за неотклонение „подписка” и са му разяснени процесуалните му задължения като обвиняем. На 28.02.2017 г е внесен обвинителен акт в Районен съд, Плевен, където е образувано НОХД № 508/17 по описа на съда. Подсъдимият е призован надлежно, като са му разяснени и последиците при неявяване без уважителни причини, съгласно чл. 254, ал. 4 НПК, действал към момента на призоваването му. Молителят се е явил в съдебно заседание, проведено на 16.03.2017 г, но не се е явил в следващото съдебно заседание, насрочено за 27.03.2017 г, като не е уведомил съда относно причините за неявяването си. Съдът е изменил мярката му за неотклонение от „подписка” в „задържане под стажа”. С определение от 25.04.2017 г подсъдимият е обявен за общодържавно издирване, както и са изискани справки за местонахождението му. В отговор на запитването са постъпили данни, че на 23.03.2017 г молителят е напуснал пределите на страната. Съдът е дал ход на делото на 29.05.2017 г в отсъствие на подсъдимия, с участието на служебен защитник. Присъдата е постановена на 23.10.2017 г и е била обжалвана от защитника на отсъстващия подсъдим. По жалбата е образувано ВНОХД № 1164/17 по описа на Плевенски окръжен съд. В хода на въззивното производство подсъдимият е „задържан под стража” на 28.11.2017 г на ГКПП „Калотина” и е осигурен в съдебно заседание на окръжния съд на 5.12.2017 г. Проведено е въззивно съдебно следствие с негово участие. Въззивното производство е приключило с произнасяне на решение № 26 от 26.01.2018 г по описа на Плевенски окръжен съд. При тези данни, настоящата инстанция намери, че липсват процесуалните предпоставки на чл. 423 НПК, за възобновяване на наказателното производство. Правото на подсъдимия на лично участие в наказателния процес е обезпечено от процесуалния закон, но като всяко субективно право то се упражнява по преценка на своя носител. Когато производството е проведено задочно, необходима предпоставка за възобновяване на делото и връщането му за ново разглеждане е изрядното процесуално поведение на обвиняемия / подсъдимия. Ако той е бил привлечен в качеството на обвиняем, но се е укрил, с което е препятствал възможността да бъде уведомен за съдебната фаза, или, ако му е било съобщено за образуването на съдебното производство, но се е отклонил, в тези случаи се приема, че е демонстрирал отказ от правото си на лично участие, в която хипотеза не му се гарантира възможност за повторно разглеждане на делото. По настоящето дело осъденият е участвал на досъдебното производство и при започване на съдебното производство пред първата инстанция. От определен момент нататък обаче е решил да преустанови участието си, като е напуснал пределите на страната, без да уведоми съда. Впоследствие, с оглед на обстоятелството, че спрямо него е изпълнена мярката за неотклонение „задържане под стража”, той е осигурен за съдебните заседания на окръжния съд от администрацията на съответното затворническо заведение, което му е дало възможност да участва във въззивното производство. При това положение е видно, че осъденият е проявил недобросъвестно процесуално поведение и сам е избрал да не участва пълноценно в съдебната фаза на процеса, макар и да е бил уведомен за последиците от това. Ето защо, искането му за повторно разглеждане на делото е неоснователно и като такова не може да бъде уважено. Водим от горното и на основание чл. 423 НПК, ВКС, IIІ НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на наказателното производство, депозирано от осъдения Е. Ф. А., по ВНОХД № 1164/17 по описа на Плевенски окръжен съд, по което е постановено решение № 26 от 26.01.2018 г, с което е проверена присъда на Плевенски районен съд № 197 от 23.10.2017 г, по НОХД № 508/17, с която на същото лице е наложено наказание три години „лишаване от свобода”, при строг” режим. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: