Р Е Ш Е Н И Е № 293 гр. София, 11 юли 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ГАЛИНА ЗАХАРОВА при секретар КРИСТИНА ПАВЛОВА и с участието на прокурор ПЕНКА МАРИНОВА разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 810/2014 г. по описа на ВКС, ІІ отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящото производство пред ВКС е по глава тридесет и трета от НПК, образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на осъдения П. И. К. за възобновяване на НОХД № 1652/2013 г. по описа на РС – Пазарджик и на ВНОХД № 9/2014 г. по описа на ОС – Пазарджик. В саморъчното искане на осъденото лице, уточнено с допълнителна молба вх. № 731 от 04.04.2014 г. на ВКС, е релевирано твърдение за наличие на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК – явна несправедливост на наложеното му наказание. В съдебно заседание на ВКС осъденият К. моли наказанието му да бъде намалено. Неговият служебно назначен защитник адв. Бл. И. поддържа искането за възобновяване и моли да бъде уважено. Представителят на ВКП дава заключение, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на наказателното производство, намери за установено следното: С присъда № 270 от 25.11.2013 г. по НОХД № 1652/2013 г. Пазарджишкият районен съд е признал подсъдимия П. И. К. за виновен в това, че в с.С. и в гр.П. в условията на продължавана престъпна дейност за периода от 24.02.2013 г. до 02.04.2013 г. сам и в съучастие като съизвършител с К. Г. Р. отнел чужди движими вещи на обща стойност 801.50 лева от владението на Т. Т., А. К. и Църковно настоятелство при храм „Св. Г. Победоносец” – гр. Пазарджик, представлявано от П. Е., поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б”, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 54 от НК го е осъдил на три години лишаване от свобода, като го е оправдал за кражба на вещи от дома на Т. Т. на стойност 124 лева, както и по обвинението за квалифициращото обстоятелство по чл.195, ал. 1, т. 3 от НК. На основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС съдът е определил първоначален строг режим на изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода в затвор, а на основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднал времето, през което подсъдимият К. е бил задържан под стража, считано от 18.04.2013 г. до влизане на присъдата в сила. С присъдата си съдът е осъдил П. К. и К. Р. да заплатят солидарно на Т. С. Т. сумата в размер на 350 лева, представляваща обезщетение за претърпени от престъплението имуществени вреди, като е отхвърлил предявения граждански иск до пълния му размер от 474 лева като неоснователен. Подсъдимият П. К. е бил осъден да заплати на А. Б. К. сумата в размер на 300 лева, представляваща обезщетение за претърпени от престъплението имуществени вреди. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК в тежест на подсъдимия К. и на съучастника му К. Р. са били възложени направените по делото разноски, както и държавна такса върху уважените гражданските искове. По жалба на подсъдимия К. срещу първоинстанционната присъда е било образувано въззивно съдебно производство по ВНОХД № 9/2014 г. по описа на ОС – Пазарджик, като с решение № 43 от 18.03.2014 г. съдебният акт на районния съд е бил потвърден на основание чл. 338 от НПК. Искането на осъдения П. К. за проверка по реда на възобновяването на въззивното решение, с което е потвърдена първоинстанционната присъда, е допустимо – подадено е срещу акт от кръга на посочените в чл. 419, ал. 1 от НПК от процесуално легитимирана страна по чл. 420, ал. 2 от НПК в законоустановения от чл. 421, ал. 3 от НПК срок (решението на Пазарджишкия окръжен съд е постановено на 18.03.2014 г., като не е подлежало на касационно обжалване, а искането за проверката му е било внесено на 08.05.2014 г., регистрирано с вх. № 916 на ВКС). Разгледано по същество, искането на осъдения П. К. за възобновяване на наказателното производство е неоснователно. В саморъчното му изложение (озаглавено „жалба”) са залегнали съображения, свързани, от една страна, с конкретните обстоятелства, обусловили осъждането му, а от друга – относими към наложеното му наказание. Тези негови доводи могат да бъдат подведени под касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 от НПК. В мотивите на съдебните си актове инстанциите по фактите са взели отношение по оплакването на осъдения К. срещу признаването му за виновен и осъждането му за вещи, които твърди, че не е отнел. Пазарджишкият районен съд подробно е изложил становището си във връзка със събраните от него по надлежен ред доказателствени материали. Въз основа на тях са изведени верни заключения за предмета на престъпно посегателство, като самопризнанията на подсъдимите К. и Р. са преценени във взаимната им връзка и корелация с останалите доказателствени средства. Трябва да се отбележи, че именно внимателно осмисляйки доказателствения материал, Пазарджишкият РС е оправдал осъдения К. за част от вменените като отнети вещи от дома на пострадалия Т. (какъвто подход е приложен и спрямо другия осъден). Въззивният съд, от своя страна, аргументирано е споделил тезата на първата инстанция и като не е съзрял процедурни грешки, е потвърдил присъдата в атакуваната наказателно-осъдителна част. Пред ВКС, освен общото изложение на молителя, с което се отрича кражбата на част от вещите, не са наведени други доводи, които да бъдат обмислени на плоскостта на разпоредбата на чл. 348, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 от НПК. При индивидуализацията на наложеното на К. наказание, и двете съдебни инстанции са очертали отегчаващите и смекчаващите обстоятелства и принципно законосъобразно са ги съпоставили. От една страна, са оценени многократните осъждания на молителя, извън тези, формиращи дейността му при опасен рецидив; неговите лоши характеристични данни; немалкият размер на причинените имуществени вреди; обстоятелството, че К. е реализирал динамичен престъпен стереотип, тъй като е подновил престъпната си деятелност само няколко месеца след изтърпяване на наказание лишаване от свобода и освобождаването му от затвора. Основателно е било отчетено и демонстрираното от него безскрупулно поведение по отнемане на вещи от църковен храм и от дома на пострадалата К. пред очите на самите потърпевши. ВКС счита за необходимо да отбележи, че при отрицателното охарактеризиране на личността на обсъждания деец и обосновката на високата степен на обществена опасност на деянията му в контекста на индивидуализацията на дължимото наказание, решаващите съдилища са взели предвид обстоятелствата, че престъпната му дейност е осъществена при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив. Тези два фактора стоят в основата на квалификацията на извършеното от К. престъпление по чл. 196, вр. чл. 26 от НК. Съгласно разпоредбата на чл. 56 от НК не са смекчаващи и отегчаващи обстоятелства тези, които са взети предвид от закона при определяне на съответното престъпление. Следователно, оценяването на описаните факти като отегчаващи обстоятелства е незаконосъобразно. На фона на изложеното, от друга страна, инстанциите по същество са отчели направените от осъдения самопризнания, оказаното съдействие на разследващите органи, изразеното от него разкаяние за стореното, частичното репариране на причинените имуществени вреди и тежкото му семейно и материално положение. При такова съотношение на отегчаващите и смекчаващите обстоятелства по отношение на осъдения К. е отмерено наказание лишаване от свобода почти към минимума, визиран в санкционната част на материалната наказателноправна норма. Единственият допълнителен довод, относим към обсъждания дотук въпрос за индивидуализацията на отговорността на осъдения, е изтъкнатият в искането му факт за раждането на негово дете през м. септември 2013 г. Този аргумент не може да бъде счетен за съществен в светлината на преценката на разпоредбата на чл. 348, ал. 5, т. 1, вр. ал. 1, т. 3 от НПК и не може да обуслови допълнително намаляване на наказанието лишаване от свобода. Това е така, предвид доминиращата роля на отразените по-горе несъставомерни елементи, очертаващи молителя като личност, която проявява престъпна упоритост и не се съобразява с установения правопорядък и неприкосновеността на чуждата собственост. В тази връзка определеното му наказание лишаване от свобода за срок от три години, реално изтърпяно, ще допринесе за изпълнение на прогласените в чл. 36 от НК цели – ще провокира молителя критично да осъзнае предходното си поведение, ще постигне лично превъзпитание на осъдения и ще го насочи към съобразяване с необходимостта да участва в живота на детето си като примерен родител. Водим от изложените съображения и на основание чл. 425 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения П. И. К. за възобновяване на ВНОХД № 9/2014 г. по описа на ОС – Пазарджик. Настоящото решение е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.