О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 349 София, 19.07.2013 година Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 18 юли две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА ч. гр.дело № 3268 /2013 година Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК. Постъпила е частна касационна жалба от Ц. Г. Т., Д. С. И. и Р. С. З. против определение от 31.01.2013г. по гр.д.№ 4589/2012г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение подадената от тях частната жалба против определение от 29.10.2012г. за спиране на производството по гр.д.№ 768/2011г. на СГС на основание чл. 229, ал.1 т.4 Г.. В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилна преценка кое производство е преюдициално – това по чл. 109 ЗС за премахване на сграда в чуждо дворно место, или по чл. 64 ЗС за признаване право на ползване на терен, до колкото това е необходимо за ползване на сградата от суперфициарния собственик. В изложението към частната жалба са формулирани следните въпроси: 1. представлява ли извършването на незаконно строителство в нарушение на архитектурния проект и строителното разрешение, или в чужд имот основание за водене на иск по чл. 109 ЗС, 2. От значение ли е обстоятелството, че сградата е строена със строителни книжа, но в чужд имот без съгласието на собственика на терена за успешното провеждане на иск по чл. 109 ЗС и могат ли собствениците на земята да претендират премахването на такъв строеж. 3. В кое производство съдът е длъжен да прецени преюдициално действителността на административните актове за строителство, удостоверяващи законността на сградата – по иска по чл. 109 ЗС, или в някое друго производство. 4 Допустим ли е иск по чл. 64 ЗС ако е налице влязло в сила решение по чл. 108 ЗС за земята, включително и под сградата. 5. При извършено незаконно строителство, предмет на иск по чл. 109 ЗС за премахването му кое производство е преюдициално – това по чл. 109 ЗС, или това по чл. 64 ЗС, в кое от двете производства следва да се разгледа въпроса за законосъобразността на строителните книжа. Ответникът [фирма] оспорва частната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че въпросът за собствеността на сградата определя правото по чл. 64 ЗС и този иск е приет за преюдициален пред иска по чл. 109 ЗС и за дължимото обезщетение по чл. 59 ЗЗД. По допускане на частната жалба до касационно обжалване. Първата група въпроси - съставлява ли законността на сградата основание за иска по чл. 109 ЗС, незаконна ли е ако няма съгласие на собствениците и подлежи ли на премахване са въпроси, касаещи основателността иска по чл. 109 ЗС, а не към определението за спирането на това производство и по тях съдът не следва да се произнася в това определение. Въпросът в кое производство съдът следва да се произнесе за действителността на строителните книжа – това по чл. 109 ЗС, или в някое друго е относим към спора, но въззивната инстанция не се е произнесла по него. Тя е приела, че собствеността на сградата е определяща за иска по чл. 64 ЗС, а той е преюдициален по отношение на иска по чл. 109 ЗС. Затова и този въпрос не съставлява основание за допускане до касация. Относими към спора са следващите два въпроса: 1. Допустим ли е иск по чл. 64 ЗС ако е налице влязло в сила решение по чл. 108 ЗС за земята, включително и под сградата. 2. При извършено незаконно строителство, предмет на иск по чл. 109 ЗС за премахването му кое производство е преюдициално – това по чл. 109 ЗС, или това по чл. 64 ЗС, в кое от двете производства следва да се разгледа въпроса за законосъобразността на строителните книжа. По първия съдът не е съобразил, че е приложено като доказателство влязло в сила решение по чл. 108 ЗС, постановено по иск на наследодателя на ищците против [фирма] за същия имоти и се е произнесъл в противоречие с решение № 463 от 20.12.2011г. по гр.д.№ 109/2011г. ІV гр.о., поради което следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. По втория няма съдебна практика, поради което следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. С решение № 463 от 20.12.2011г. по гр.д.№ 109/2011г. ІV гр.о., е прието, че по предявен иск за собственост ответникът е длъжен да изцерпи всичките си възражения. Това се отнася както за иска по чл. 108 ЗС, така и по иска по чл. 109 ЗС. Непредявените възражения се преклудират със силата на пресъдено нещо. Това е изискване и в новия ГПК, нормата на чл. 131 от който задължава ответника да изчерпи всичките си възражения срещу иска и обстоятелствата, на които се основават. Възраженинето, че е суперфициарен собственик и притежава правото да ползва терена до колкото това е необходимо за използване на сградата е от категорията правоизкрючващи и/или правонамаляващи възражения по ревандикационния иск за предаване владението върху земята. затова не заявените възражения по чл. 64 ЗС на ответника – суперфициарен собственик се преклудират. При преценка кой от двата иска е преюдициален – този по чл.64 ЗС за признаване право на ползване върху терена, необходим за ползване на сградата, или този по чл. 109 ЗС за премахването й като незаконен строеж, съдът съобразява следното. В производството по чл. 109 ЗС съдът изследва законосъобразността на строителството дори то да е извършено със строителни книжа, ако засяга права на трети лица, които не са могли да участват в административното производство. /ТР № 31/1984г./ Суперфициарна собственост може да се учреди не само със съгласието на собственика на терена, Нормата на чл. 63 ЗС допуска собственост на сграда отделно от собствеността върху терена без да уточнява способите за възникване на суперфициарни права. Така собственикът на сградата, построена в чужд имот без съгласието на собственика на земята може и е длъжен да противопостави всичките си възражения срещу премахване на сградата, включително и това че е суперхициарен собственик с право по чл. 64 ЗС в производството по чл. 109 ЗС за премахването й. Осигуряването на ползването на дворното место по чл. 64 от ЗС във всички случаи предполага и ограничения на правото на собственост върху дворното место, но дали те са в границите на законосъобразното и допустимото е въпрос на изследване в производството по негаторния иск. Следователно двата иска не са в зависимост на преюдициалност, а възраженията на суперфициарния собственик по негаторния иск, свързани с прилагане на нормата на чл. 64 ЗС следва да се разгледат в производството по негаторния иск. Предвид отговорът на поставеният въпрос, определението за спиране производството по иска по чл. 109 ЗС до решаване на спора по чл. 64 ЗС за съществуването и обема на правото на ползване на суперфициарния собственик е неправилно и следва да се отмени, като делото се върне на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 31.01.2013г. по гр.д.№ 4589/2012г. на Софийски апелативен съд ОТМЕНЯ определение от 31.01.2013г. по гр.д.№ 4589/2012г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение подадената от тях частната жалба против определение от 29.10.2012г. за спиране на производството по гр.д.№ 768/2011г. на СГС на основание чл. 229, ал.1 т.4 Г.. Връща делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: