1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 618 София, 07.12.2017 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди и седемнанадесета година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Емил Марков Ирина Петрова като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 2958 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.274,ал.3 ГПК, във вр. с пар. 74 от ПЗР на ЗИД на ГПК ДВ 86/2017г., образувано по частна касационна жалба на синдика на [фирма]/н/ против Определение № 385 от 11.10.2017г. по ч.т.д.№ 266/2017г. на Апелативен съд Б., с което е потвърдено определение № 826 от 17.08.2017г. по т.д.№ 481/2016г. на ОС Бургас. С последното е прекратено производството по делото на основание чл.129,ал.3 във вр. с чл.128,т.2 ГПК - поради неизпълнение на указанията за представяне на доказателства за внесена държавна такса по предявения от синдика на [фирма]/н/ срещу [фирма] иск за осъждане на ответника като трето задължено лице да заплати на ищеца, възложено му по реда на чл.510 ГПК вместо плащане, запорирано парично вземане на длъжника на ищеца [фирма]/н/ към третото задължено лице „А. К.”. С частната касационна жалба се иска отмяна на определението като неправилно. Поддържа се, че държавната такса не следва да бъде внасяна предварително, тъй като предявеният от синдика иск е за попълване на масата на несъстоятелността, поради което е приложима разпоредбата на чл.620,ал.5 ТЗ. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпроса представлява ли иск за попълване на масата на несъстоятелността осъдителен иск, предявен от синдика с правно основание чл.79,ал.1 ЗЗД във вр. с чл.510, предл. второ ГПК срещу третото задължено лице въз основа на постановление за възлагане на вземане вместо плащане и следва ли ищецът да бъде освободен от предварително плащане на държавната такса. Въведена е допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280 ГПК с позоваване на определенията по ч.т.д.№ 2413/2016г. на І т.о., по ч.т.д. № 123/2011г. на ІІ т.о., по ч.т.д.№ 888/2012г. на І т.о., по ч.т.д.№ 863/10г.на ІІ т.о., по ч.т.д. №339/2008г. на ІІ т.о., по ч.т.д.№ 139/2009г. на ІІ т.о., по ч.т.д.№ 312/2008г. на ІІ т.о., и ч.т.д.№ 339/2008г. на ІІ т.о., както и допълнителната предпоставка на т.2 на чл.280 ГПК. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Въззивната инстанция е посочила, че съгласно чл.649,ал.6 ТЗ не се внася предварително за всички инстанции държавна такса в производствата по искове по чл.645,чл.646 и чл.647 ТЗ и чл.135 ЗЗД. Застъпено е становище, че извън тези хипотези, всички искове за попълване на масата на несъстоятелността чрез предявяване на права от синдика за събиране на вземания на несъстоятелния търговец, респ.и свързани с такова попълване искови производства, се разглеждат съобразно общите правила на ГПК, включително и с оглед общото правило за внасяне на държавна такса при предявяване на исковата молба. Искането за допускане на обжалването е обосновано. По поставения в изложението процесуалноправен въпрос е налице практика на ВКС по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК /редакция на приложимата за настоящото производство разпоредба на кодекса преди изменението ДВ бр.86/2017г./ Постоянна е съдебната практика на касационната инстанция /Определението по ч.т.д.№ 2413/2016г. на І т.о. на ВКС и цитираните в него съдебни актове/ по приложението на чл. 620, ал. 5 ТЗ, според която не се дължи предварително държавна такса по предявени чрез синдика на дружеството в несъстоятелност искове за попълване масата на несъстоятелността, а такива могат да бъдат освен отменителните искове и исковете за обявяване недействителност на действия и сделки, целящи връщане на имущество в масата на несъстоятелността, така и преки искове - за изпълнение на договор, за плащане на задължение. Законодателят не е направил разграничение относно способите на защита, а е въвел общ критерий - те да са насочени към попълване масата на несъстоятелността, от което би се увеличила и възможността за удовлетворяване на кредиторите. В Раздел І на Глава 41 от ТЗ - “Попълване на масата на несъстоятелността”, са уредени хипотези относно действия, чрез които се осъществява попълването на масата на несъстоятелността, но изброяването им не е изчерпателно. Предвид тази практика, която настоящият състав споделя като отговор на поставения в изложението въпрос, обжалваното определение е неправилно. С предявения иск се цели реализиране на вземането на несъстоятелния търговец към неговия длъжник [фирма]/, с което масата на несъстоятелността би се увеличила. На основание чл.620,ал.5 ТЗ за предявения от синдика осъдителен иск държавната такса не подлежи на предварително внасяне. Поради това първоинстанционният съд не е имал основание да остави производството по делото без движение и да изисква предварителното внасяне на държавната такса. Неправилен е изводът в обжалваното определение, че разпоредбата на чл.649,ал.6 ТЗ изчерпателно урежда способите за защита на масата на несъстоятелността, в производствата по които държавната такса не се внася предварително от ищеца. Това становище противоречи на разпоредбата на чл.620,ал.5 ТЗ, която очертава общата рамка на споровете в производството по несъстоятелност, по които законът не изисква предварителното заплащане на държавната такса от ищеца. Въззивната инстанция е следвало да констатира неправилността на разпореждането за оставяне на основание чл.128,т.2 ГПК на исковата молба без движение, от която произтича и неправилността на определението за връщането на исковата молба поради неизпълнение на указанията за внасяне на таксата и прекратяването на производството по делото. Горното обуславя отмяна на определението на въззивната инстанция и на потвърденото с него определение за прекратяване на производството по делото и връщането му на първоинстанционния съд за последващи процесуални действия. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, Първо т.о О П Р Е Д Е Л И : Отменя Определение № 385 от 11.10.2017г. по ч.т.д.№ 266/2017г. на Апелативен съд Б. и потвърдено с него Определение № 826 от 17.08.2017г. по т.д.№ 481/2016г. на ОС Бургас. Връща делото на Бургаския ОС за последващи процесуални действия. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: