О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 281 София, 21.07.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на четиринадесети юли две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА СНЕЖАНКА НИКОЛОВА при участието на секретаря изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА ч.гр. дело № 3278 / 2014 година и за да се произнесе, взе предвид :. Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 ГПК. С частна касационна жалба М. А. Г. от [населено място] , [община], област Р. чрез адв. Ж. Ч. – АК Р. обжалва и иска да се отмени Определение Nо 266 от 25.03.2014 година по възз. ч. гр. д. Nо 98/2014 година на ОС- Разград, в частта , с което е потвърдено Определение Nо 471 от 18.02.2014 година по гр.д. Nо 2021/2013 година на РС- Разград за прекратяване на исковото производство на основание чл. 129 ал.3 ГПК. Поддържа се , че обжалваното прекратително определение е неправилно, поради неправилно квалифициране на фактите в рамките на заявения иск за съдебна делба и незаконосъобразност на дадените указания относно нередовността на исковата молба. С изложение към частната касационна жалба се поддържа с довод , че обуславящият въпрос по чл. 280 ал.1 ГПК е този за дължимостта на ДТ по преюдициалните искания и възражения , предявени в първата фаза на делбения процес и по въпроса изчерпателно ли са посочени в Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК държавните такси, събирани в делбеното производство или по аналогия се събират и други такси? Като искането за допускане на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК при липса на съдебна практика . По делото , в срока по чл. 276 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна . Върховният касационен съд-състав на второ отделение на гражданската колегия намира : Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 278 ал.1 ГПК, налице е установен материален интерес съгласно чл. 274 ал.4 ГПК във вр. с чл. 280 ал.2 ГПК , поради което същата се явява процесуално допустима . С оглед на развитите доводи , настоящият състав намира , че касационното обжалване следва да бъде допуснато в рамката на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. По поставения правен въпрос Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, сочат в разпоредбите си на т.8,10 и 10 , че в делбения процес се събират такси върху стойността на дяловете- т.е. във втората фаза, след допускане на делбата, при отхвърляне на иска за делба и за подобрения, заявени дори и под формата на възражения.Извън посочените хипотези Тарифата … не предвижда събирането на други ДТ в рамките на делбения процес. Съдебното исково производство е особено исково производство. Съдът в делбения процес , извън хипотезите на постигната съдебна спогодба / чл. 234 ал.1 и ал.4 ГПК/ , постановява две решения- по допускане на делбата в производството в първата фаза - т.е. решение по чл. 344 ал. 1 ГПК , с което се разрешават въпросите налице ли съсобственост , по отношение на кой имот и какви са правата на съделителите в тази съсобственост. Това решение има установително действие, с него не се реализира / осъществява/ постестативното парво на делба на съсобствеността , обект на иска за делба , а само това право се установява със сила на пресъдено нещо от гл.т. на обект, субекти и обем права на титулярите на правото. Ето защо законодателят допуска в този етап на процеса/ арг . чл. 342 и чл. 343 ГПК по съдебно реализиране на постестативното право на съдебна делба да се разгледат и редица спорове, който имат преюдициално отношение към същинския предмет на спора, без да се приема , че се касае до същинско обективно съединяване на искове и съответно по тях не се събират ДТ. С оглед на така дадения отговр, частната касационна жалба е основателна. Обжалваното определение на въззивния съд , с което е потвърдено определение по чл. 129 ал.3 ГПК на първата инстанция , е неправилно, тъй като е изводът за неизпълнение на дадените указания за внасяне на ДТ по“ обективно съединените искове“ не може да се приеме за правилен. Неизпълнение на дадени от съда указания, като основание да се върне исковата молба на основание чл. 129 ал.3 ГПК , има само в хипотезата, когато самите указания на съда са съобразени с изискванията на закона. Частният жалбоподател М. Г. , в процесуалното качество на ищец по инициирания иск за съдебна делба , е въвел като основания за наличие на съсобственост между страните, подлежаща на съдебна делба , обстоятелството за нищожност на предходна делба, извършена без негово участие и е направил искане за „обезсилване на съдебно решение“, с което е одобрена тази предходна съдебна делба . Данните сочат , че позоваването на нищожността на предходната съдебна делба на основание чл. 75 ал.2 ЗН, е релвирана чрез възражения , по което без съмнение законодателят не е предвидил събиране на ДТ, а разширително тълкуване е недопустимо, тъй като ДТ се събират само по възражения за прихващане. Нищожната делба на основание чл. 75 ал.2 ЗН , поради неучастие на съделител- сънаследник, съсобственик в делбения процес не води до нищожност на решението по допускане или извършване на делбата по см. на чл. 270 ал.1 и 2 ГПК. Доколкото с исковата молба е релевирано искане за „обезсилване“, което искане по естеството си е искане да не бъдат зачетени правните последици на съдебното решение, решаващият съд би следвало да изложи съображенията си при решаване на спора за наличие на съсобственост по същество. Като приема , че дадените указания за внасяне на ДТ по ‚обективно съединените искове“ е несъобразено с закона - материален и процесуален , настоящият състав на ВКС намира , че обжалваното определение следва да се отмени като незаконосъобразно, а делото се върне на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия по заявените обективно и субективно съединени искове за съдебна делба на посочените пет самостоятелни поземлени имота. По изложените съображения и на основание чл. 278 ал.4 във вр. с чл. 288 ГПК и чл. 280 ал.1 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯВА Определение Nо 266 от 25.03.2014 година по възз. ч. гр. д. Nо 98/2014 година на ОС- Разград, в частта , с което е потвърдено Определение Nо 471 от 18.02.2014 година по гр.д. Nо 2021/2013 година на РС- Разград за прекратяване на исковото производство, инициирано по исковата молба за делба на М. А. Г. от [населено място] , [община], област Р. ,постановено на основание чл. 129 ал.3 ГПК и ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд – РС Разград за продължаване на съдопроизводствените действия по заявените обективно и субективно съединени искове за съдебна делба на посочените пет самостоятелни поземлени имота. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :