Р Е Ш Е Н И Е   № 12 гр. София, 12.04.2010 г.   В       И М Е Т О       Н А       Н А Р О Д А              Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и десета година в състав:                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Никола Хитров                                                      ЧЛЕНОВЕ:  Елеонора Чаначева                                                                              Емил Марков   при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 142 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:   Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на „Е” Е. – гр. Х., подадена против въззивното решение № 558 на Смолянския ОС, постановено на 17. ХІ.2008 г. по гр. д. № 522/08 г., с което това д-во е било осъдено да заплати на Е. „Д” - гр. Ч. сума в размер на 6 814 лева - като равностойност на неизплатени купони за закуска, обяд и вечеря, срещу които негови работници са получавали храна в заведение на Е. в к.к. Пампорово в периода от 18.VІІІ.2006 г. и до 29. Х.2006 г., както и мораторна лихва върху въпросната главница в размер на 188.61 лв., съответно за времето от 1. ХІ.2007 г. до 8.І.2008 г., а също и законната лихва върху тази главница - от датата на подаване на исковата молба /8.І.2008 г./ и до окончателното й изплащане, наред с разноските, направени от Е. за двете инстанции в общ размер на 1 040.14 лв. С определение № 509 от 9.ІХ.2009 г., постановено по делото, касационният контрол е допуснат поради наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: решаване от въззивната инстанция в противоречие с трайната практика на ВКС на материалноправния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, а именно дали фискалният касов бон /т.нар „касова бележка”/ към издадена фактура удостоверява надлежно извършено плащане или това плащане следвало непременно да се установи от дружеството касатор „със съответния платежен документ съобразно счетоводните стандарти в България”. Ответникът по касация Е. „Д” - гр. Ч. не се е явил в откритото с.з. пред настоящата инстанция, за да изрази становище по основателността на жалбата. Като взе предвид оплакванията и доводите по жалбата на д-вото и извърши проверка по чл. 290, ал. 2 ГПК относно правилността на атакуваното въззивно решение на Смолянския ОС, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, приема следното: Жалбата на „Е” Е. – гр. Х. е основателна. За да уважи изцяло обективно съединените осъдителни искове на Е. срещу д-вото настоящ касатор, Смолянският ОС е игнорирал своевременно направеното от последното възражение, за наличието на издадени от продавача фактури, придружени от касови бележки /фискални бонове/ - като обстоятелство, установяващо извършено плащане, квалифицирайки го като „неясно фактическо твърдение пред районния съд”. В тази връзка е било прието, че щом ответника по делото твърди плащане, той е следвало да го докаже „със съответния платежен документ съобразно счетоводните стандарти в България”. Атакуваното въззивно решение на ОС- С. по гр. д. № 522/08 г. е постановено в нарушение на материалния закон: Наредба № 4 от 16.ІІ.1999 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти /отм. С § 3 от ПЗР на Наредба № Н* от 13. ХІІ.2006 г./, която е било приложимото към случая материално право за процесния исков период, обхващащ интервала от 18.VІІІ.2006 г. и до 29 октомври с.г. Съгласно чл. 1, ал. 2 от въпросния подзаконов нормативен акт, по смисъла на тази наредба касова бележка (фискален бон) е хартиен документ, „удостоверяващ плащането на цената (стойността) на стока или услуга”, издаден от фискално устройство, което е одобрено, въведено в експлоатация и надлежно регистрирано по предвидения в същата наредба ред за това. Наредбата е задължавала в течение на исковия период всяко лице, извършващо продажби на стоки и услуги в търговски обект, намиращ се в курортно селище /местност/, какъвто е и комплекса П. , да регистрира и отчита извършените от него продажби посредством издаване на касова бележка - освен когато плащането се извършва по банков път, а изрично в чл. 28, ал. 2 от същата е било предвидено, че когато по искане на клиента лицето по чл. 2, ал. 1 /каквото качество в случая е имал Е. с фирмата „Д”-гр. Чепеларе/ издава фактура а общата сума за извършени покупки за договорен период, към екземпляра на клиента се прикрепват всички издадени фискални касови бележки за получени плащания за периода. При това разпоредбата на чл. 30 от същата наредба приравнява фискалните касови бележки, издадени от въведени в експлоатация фискални устройства, на данъчни фактури по смисъла на чл. 94 ЗДДС, стига те да имат надпис „Ф” и ако те съдържат реквизитите по чл. 7, ал. 1 ЗСч и са съобразени с разпоредбите на чл. 94 ЗДДС. Ето защо и от гледище правилото на чл. 327 ТЗ, щом като Е. ищец не е оспорил представените от ответното търговско д-во фискални бонове към двете издадени от него фактури с пор. №№ 234 и 235 от 31.VІІІ.2006 г. за получена храна от работници на последното, по делото са били налице писмени доказателства за извършено надлежно плащане по част от претенцията за исковия период, която обаче е стойностно неотграничима без да се проведе допълнително счетоводно изследване. Обжалваното въззивно решение на Смолянския ОС е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила – чл. 188 ГПК /отм./. При данните по делото, че исковият период обхваща общо 73 календарни дни, а за първите 14 от тях, т.е. до датата 31.VІІІ.2006 г., ответното д-во - настоящ касатор е възразило пред първостепенния съд /молба с вх. № 622 от. 19.ІІІ.2008 г./, че има касови бележки /фискални бонове/ към двете фактури, издадени от Е. на 31.VІІІ.2006 г. с пор. №№ 234 и 235 - за консумирана храна от работници на „Е” ЕООД-гр.- Хасково, въззивната инстанция е следвало да се съобрази с искането за поставяне на допълнителна задача към вещото лице, депозирало първоначалното заключение на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза. При това, изслушването на допълнително заключение от ССЕ е можело да се постанови и по служебен почин на състава на Смолянския ОС: арг. от текста на т. 11 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/17.VІІ.2001 г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 1/01 г. Тъй като делото е останало непопълнено с доказателства по изключителна вина на решаващия съд и за изясняването му от фактическа страна се налага изслушване на допълнително заключение, обжалваното въззивно решение ще следва да бъде касирано изцяло, като на основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Смолянския ОС, който следва да се произнесе по съществото на възражението на ответното по исковете на Е. търговско д-во за наличието на писмени доказателства, удостоверяващи извършено плащане за частта от исковия период до датата 31.VІІІ.2006 г. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение     Р Е Ш И :     ОТМЕНЯ въззивното решение № 558 на Смолянския окръжен съд, ГК, от 17. ХІ.2008 г., постановено по гр. д. № 522/08 г. В Р Ъ Щ А делото за ново разглеждане от друг състав на Смолянския окръжен съд Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: 1     2