Р Е Ш Е Н И Е № 326 гр.София, 07.11.2014г. в името на народа Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на девети октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 4010/2013 , за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от от [фирма], действащо чрез управителя Г. П. М., представлявано от адвокат П. М. против решение № 64 от 04.03.2013 г. на Смолянския окръжен съд, постановено по гр.д. № 18/2013 г. Касационното обжалване е допуснато с определение № 862/30.06.2014 г. по въпросите: Допустимо ли е управителят на етажна собственост, регистрирана по ЗУЕС, да предявява иск в качеството си на физическо или юридическо лице, без да се легитимира като представител на етажната собственост; при положение, че иска не се предявява от лицето (физическо или юридическо) в качеството му на представител на етажната собственост, допустимо ли е съдът да се произнася по отношение на етажната собственост като страна по предявеният иск. Съставът на Върховния касационен съд дава следното разрешение: Както е изяснено в решение № 61/13.06.2014 г. по гр.д. № 3306/2013 г. на ВКС ІV ГО, процесуалната легитимация в исковия процес се определя от твърденията в исковата молба за това кои са страните по спорното материално правоотношение. За допустимостта на процеса е необходимо наличие на процесуална легитимация, а относно надлежните страни по материалното правоотношение съдът се произнася със съдебното решение. При противоречие между обстоятелствена част и петитум, е налице нередовност на исковата молба, в който случай съдът трябва да предприеме действия по чл. 129, ал. 2 ГПК. Ако лицето, подало исковата молба твърди, че е носител на спорното материално право и нему се дължи изпълнение, а по делото се установи, че е само представител на надлежната страна по материалното правоотношение, няма нередовност на исковата молба; така предявеният иск е допустим, но неоснователен поради липса на активна материалноправна легитимация. Когато исковата молба е подадена чрез представител - по закон или пълномощие, трябва да се приложат доказателства, удостоверяващи представителната власт. По искове на собствениците в етажната собственост, предявени срещу тях във връзка с общите части, и по исковете, предявени срещу собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по ЗУЕС, те по силата на чл. 23, ал. 4 ЗУЕС (Нова - ДВ, бр. 57 от 2011 г.), се представляват от управителя, избран по реда на чл. 19, ал. 4 ЗУЕС или от лица по чл. 19, ал. 8 ЗУЕС, с които е сключен договор, включващ възлагането на правомощието да представляват етажните съсобственици в съда. Във всички случаи, надлежни страни по материалното правоотношение са етажните собственици, а представляващите ги действат от тяхно име и за тяхна сметка. В заключение, управителят или представителят по чл. 19, ал. 8 ЗУЕС, могат да представляват етажните собственици по дела във връзка с общите части на етажната собственост и изпълнение на решение на общото събрание или задължения по ЗУЕС. Постановеното решение поражда присъщите си правни последици спрямо етажните собственици. Ако представляващият етажните собственици е предявил иска от свое име и в своя полза, а по делото се установи, че страни по материалното правоотношение са етажните собственици, искът е неоснователен, като съдът не може да се произнесе в полза на етажните собственици, които на са страни по делото. По касационните оплаквания: Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът по касация е изразил становище с отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК, както и в съдебно заседание, че жалбата е неоснователна. Съставът на Върховния касационен съд, като взе предвид касационните оплаквания, доводите на страните, данните по делото и съобрази материалния закон, намира, че касационната жалба е основателна. С обжалваното решение Смолянският окръжен съд е потвърдил решение № 435 от 15.11.2012 г. по гр.д. № 407/2012 г. по описа на Смолянския районен съд, с което, по иск по чл. 422 ГПК, е признато за установено по отношение на [фирма], представлявано от управителя Г. П. М., че дружеството дължи на [фирма], представлявано от управителя Н. Р. К., следните суми: 12 133,03 лв. неплатена такса за поддръжка за апартамент № РН 3 и вила № 7 в сграда – вилно селище „Горски кът – 3” за 2011 г. и 2012 г., ведно с начислена неустойка за 2012 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 13.01.2012 г. до окончателното изплащане на задължението и, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 792,67 лв., представляваща разноски по делото за внесена държавна такса в размер на 242,67 лв. и 550 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, за които суми по ч.гр.дело № 55/2012 г. на Смолянски районен съд е издадена заповед № 256 от 26.01.2012 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Въззивната инстанция приела, че вземането на кредитора [фирма], [населено място] се основава на „влязло в сила” решение на общото събрание на етажните собственици от 07.10.2011 г. Това решение не било обжалвано в срок, поради което всички възражения срещу него били преклудирани. Ответникът [фирма], като етажен собственик дължи вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата, които се определят с правилника за вътрешния ред или с решение на общото събрание на етажните собственици. Исковете са уважени. Решението е неправилно. Съдът е признал материалноправна легитимация в полза на управителя на етажната собственост, въз основа на избора му на такъв, което противоречи на дадените по-горе разяснения, че управителят има само правото да представлява етажните собственици – да действа от тяхно име и за тяхна сметка, но не е кредитор на техните длъжници и не може да получава в своя полза вземанията на етажните собственици. В случая [фирма] – С. е ищец, а не представител на етажните собственици; твърди, че сам той е носител на претендираното материално право, а не, че е представител на кредиторите. Така е заявено и искането по чл. 410 ГПК и заповедният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение в полза на [фирма] – С., в качеството му на кредитор (носител на материалното право), а не в полза на етажните собственици, представлявани от управителя на етажната собственост. Единственото доказателство в подкрепа на иска е решение на общото събрание, но то може да установи евентуално само вземания на етажните собственици срещу етажен собственик. Изборът на [фирма] – С. за управител на етажната собственост не му дава право да претендира, че е носител на правото да получи в своя полза исковата сума от ответника [фирма]. Няма нито твърдения, нито данни по делото, търговското дружество – ищец да е придобило претендираното материално право чрез друг правен способ. Следователно липсва активна материално правна легитимация по иска, като не се касае за нередовност на исковата молба – противоречие между обстоятелствена част и петитум или непредставяне на доказателства за представителна власт на подателя на исковата молба, който действа от името и за сметка на етажните собственици. По така изложените съображения, въззивното решение следва да се касира и спорът да се разреши от състава на Върховния касационен съд, като исковете се отхвърлят. Те са с правно осн. чл. осн. чл. 38 З. и чл. 86, ал. 1 ЗЗД (основанието се извлича от материалноправната норма, от която ищецът – лично или чрез представител, извлича защитаваното субективно материално право). Редът, по който са разгледани претенциите е чл. 422 ГПК, която разпоредба обаче не е основание на защитаваното субективно материално право. Присъдените със заповедта за изпълнение разноски за заповедното производство не се включват в предмета на установителния иск, а представляват законна последиците от уважаването, респективно отхвърлянето на иска, така че петитумът, касаещ съдебноделоводните разноски, признати в полза на заявителя със заповедта за изпълнение на парично задължение, следва да се квалифицира като претенция по чл. 78, ал. 1 ГПК По изложените вече съображения, ищецът [фирма] – С. няма правно основание да получи процесните суми от ответника [фирма]. Съдът няма да отговаря на възраженията срещу представителната власт на [фирма], доколкото търговското дружество не търси исковите суми като управител или друг представител на етажните собственици, а на лично основание. След като липсва активна материалноправна легитимация, без значение е и дали ответникът е етажен собственик, съответно, за кои обекти и в коя етажна собственост. Сторените от [фирма] – С. разноски в заповедното производство остават за негова сметка. Ответникът по иска [фирма] има право на съдебноделоводни разноски, сторени във всички инстанции по делото – заплатена държавна такса за въззивно производство от 244,67 лв. и за касационно производство – 284,67 лв., както и 600 лв. платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, представен пред първоинстанционния съд, или общо – 1129,34 лв. [фирма] е представило списъци по чл. 80 ГПК във въззивно и касационно производство, в които фигурират и суми за платен адвокатски хонорар за инстанцията, но по делото няма доказателства за сторен подобен разход. Списъкът, който има за цел да подпомага страните и съдът, като изрично индивидуализира по вид и размер разноските, сторени но делото, няма доказателствено значение за извършването им, нито задължава правораздавателният орган да присъди суми по чл. 78 ГПК, а е само условие за упражняване на правото по чл. 248, ал. 1, предл. 2 ГПК да се иска изменение на съдебния акт в частта му за разноските. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 64 от 04.03.2013 г. на Смолянския окръжен съд, постановено по гр.д. № 18/2013 г. и вместо това ПОСТАНОВИ: ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от [фирма] – С., ЕИК[ЕИК], с адрес на управление „Р. ливади”, апартхотел „Ф. Н.”, представлявано от управителя Н. Р. К., че [фирма] – С., ЕИК 20616680, с адрес на управление КК. „П.”, вилно селище „Г. к.”, дом 9, представлявано от управителя Г. П. М., му дължи сумата 12 1333 лв. – неплатена такса за поддръжка на апартамент № РН 3 и вила № 7 в сграда – вилно селище „Г. к. – 3” за 2011 г. и 2012 г., ведно с начислена неустойка за 2012 г., на осн. чл. 38, ал. 1 ЗУЕС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.01.2012 г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за които суми по ч.гр.дело № 55/2012 г. на Смолянски районен съд е издадена заповед № 256 от 26.01.2012 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Направените в заповедното производство от [фирма] – С., ЕИК[ЕИК] разноски – платени държавна такса и адвокатско възнаграждение, остават за негова сметка. ОСЪЖДА [фирма] – С., ЕИК[ЕИК] да заплати на че [фирма] – С., ЕИК 20616680 сумата в размер на 1129,34 лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК, направени във всички инстанции по делото. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: