О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 253 София, 10.06.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в състав: Председател: Камелия Маринова Членове: Веселка Марева Емилия Донкова като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 5019/2021 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адвокат М. М., като пълномощник на Р. Р. И., срещу въззивно решение № 263501 от 31.05.2021 г. по в. гр. д. № 7329/2020 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение за признаване за установено по отношение на касатора, че Б. А. С. е собственик на основание придобивна давност на имот, заснет през 1995 г., с пл. № *, нанесен в кад. лист № Б-9-5-Б от неодобрен кадастрален план на [населено място], с площ 720 кв. м., идентичен с поземлен имот с идентификатор ***, заедно с построената в него промишлена сграда на един етаж с идентификатор ****, с площ 65 кв. м., като е осъден да й предаде владението върху описания имот. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и към нея има приложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК с поддържано основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, поради което е допустима. Ответницата по касация е подала писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който е изразила становище, че не следва да се допуска касационно обжалване. При произнасяне по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., намира следното: Ищцата е изложила твърдения, че е придобила правото на собственост на основание придобивна давност, изтекла в нейна полза вследствие на осъществявана фактическа власт с намерение за своене през периода от 1990 г. до 10.08.2018 г. Посочила е, че е сключила трудов договор с ТКЗС през 1990 г., като с оглед възникването му е била настанена в жилище на територията на ферма „Н.“. Започнала е да стопанисва съседния имот, да отглежда животни, да засажда овощни дървета. Ответникът се е легитимирал с договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 5/19.12.2016 г. Праводатели по същия са Г. и М. Х., Д. и М. В., които са придобили право на собственост на основание договор за продажба, сключен с нотариален акт № 163/1995 г., с който са закупили „кантар и магазин“, заедно с прилежащата земя, съставляваща имот пл. № * по неодобрен кадастрален план на населеното място. Продавачи по цитирания договор са М. и Д. С., В. и М. М., които са се легитимирали с договор от 22.09.1994 г. по реда на Наредбата за търговете /отм./. Изложил е твърдения, че държатели на съседния имот пл. № * са родителите на ищцата А. и М. Й., които също са заявявали претенции за процесния имот. Ответникът е завладял имота пролетта на 2017 г. /възложил е геодезическо заснемане, с протокол от 20.05.2017 г. е било извършено трасиране/, издадено му е разрешение за строеж на ограда от 12.07.2017 г., като същата е била изградена. Поставил е фургон, камери, подравнил е терена. В имота е бил монтиран и ел. стълб. Подменил е довеждащите водопроводни и канализационни отклонения. Възразил е, че ищцата е изгубила владението през 2017 г. Исковата молба е предявена след изтичането на шестмесечен срок от неговото изгубване - на 02.11.2018 г. От събраните гласни доказателства се установяват следните факти: според свидетеля Р. от 1994 г. ищцата е гледала животни в процесния имот. Изградила е допълнително стопански постройки. Свидетелката П. сочи, че е направила бетонова пътека, както и, че е ползвала мястото около кантара. Според свидетеля Й. /Б. С. му е доведена сестра/ до 2018 г. никой не е имал претенции. В показанията си ангажираните от ответника свидетели /Г., Г. и И./ възпроизвеждат факта, че Р. И. е започнал да стопанисва имота през пролетта на 2017 г. С влязло в сила на 18.12.2014 г. решение по гр. д. № 18352/2006 г. на Софийски районен съд са отхвърлени предявените от А. О. Й. и М. А. Й. установителни искове за собственост върху процесния имот срещу праводателите на ответника - Г. и М. Х., Д. и М. В.. Въведеното придобивно основание е упражнявано давностно владение в периода от 1988 г. до 2006 г. В мотивите на съдебния акт са изложени съображения, че ищците са били допуснати през 2000 г.-2001 г. от ответниците да ползват имота за отглеждането на животни. Не са имали претенции за същия. Направили са и предложение за неговото изкупуване. С молба по реда на чл. 304 ГПК Б. С. е поискала отмяна на влязлото в сила решение, която е била оставена без разглеждане. В нея се е съдържало твърдение, че е във владение на имота. С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение. Изложени са съображения, че ищцата е въвела като придобивно основание давностно владение, считано от 1990 г. до 10.08.2018 г. През горния период е упражнявала явна, спокойна, несъмнена и непрекъсната фактическа власт. Действията, изразяващи се в изграждане на пътеки, поставяне на врата, изграждане на постройки за животни, обективират намерението й да свои имота. По категоричен начин е установено манифестирането на това намерение. Не е установено друго лице да е осъществявало фактически действия в имота. Изгубила е владението на 10.08.2018 г., когато давностният срок е бил изтекъл. Във връзка с оплакванията във въззивната жалба е посочено, че началото на владението е от 1994 г. Влезлите в сила съдебни решения не обвързват ищцата. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните правни въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд в противоречие с приложената съдебна практика на ВКС, а именно: 1. приложима ли е презумпцията на чл. 69 ЗС в хипотеза, при която фактическата власт е придобита на правно основание – трудов договор с ТКЗС и установена като държане; следвало ли е през 1994 г. да се демонстрира намерение за своене пред новите собственици; 2. какви са правомощията на въззивната инстанция при разрешаване спора по същество; следвало ли е да обсъди всички доказателства от значение за спора, да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и да обсъди в мотивите доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. По първия въпрос се твърди противоречие с решение № 12/19.02.2014 г. по гр. д. № 1840/2013 г. на първо г. о.; решение № 291/09.08.2010 г. по гр. д. № 859/2009 г. на второ г. о.; решение № 270/20.05.2010 г. по гр. д. № 1162/2009 г. на второ г. о. и решение № 145/14.06.2011 г. по гр. д. № 627/2010 г. на първо г. о., а по втория – с решение № 280/22.01.2020 г. по гр. д. № 1590/2018 г. на четвърто г. о. и решение № 218/02.01.2019 г. по гр. д. № 2033/2018 г. на трето г. о. Поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е обосновано с поставените по-горе въпроси, както и със следния въпрос: може ли да се приеме, че упражняваното владение е спокойно и явно, когато за имота са били заявени претенции от родителите на ищцата, отхвърлени с влязло в сила решение. Не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси. Първият въпрос не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Обжалваното решение съдържа изложени мотиви за относимите обстоятелства, поради което и вторият процесуалноправен въпрос не може да доведе до допускане на касационно обжалване. Налице е основание за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК с цел проверка дали не е очевидно неправилен изводът на въззивния съд за осъществявано непрекъснато и явно владение в изискуемия се период от време, довело до придобиване на процесния имот по давност. В обобщение, следва да се допусне касационно обжалване на горното основание. Жалбоподателят трябва да внесе държавна такса в размер на 25 лв. за разглеждане на касационната жалба по същество. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о. О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 263501 от 31.05.2021 г., постановено по в. гр. д. № 7329/2020 г. по описа на Софийския градски съд. УКАЗВА на жалбоподателя Р. Р. И. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/ и представи в същия срок доказателства за внасянето й, като в противен случай касационното производство ще бъде прекратено. Делото да се докладва на председателя на Второ гражданско отделение за насрочване след представяне на доказателства за внасяне на държавната такса. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: