Р Е Ш Е Н И Е Nо 112 София, 02.07.2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия, в открито заседание на тринадесети май две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ При участието на секретаря Теодора Иванова изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА гр. дело № 1011 / 2013 година, и за да се произнесе , взе предвид : Производство по чл. 290-293 ГПК. Д. Т. Ч. и Е. Б. Ч., и двамата от [населено място] чрез процесуалния представител адв. Й. Ц. - САК срещу въззивно Решение Nо 6791 от 22.10.2012 година по гр.възз.д. Nо 8363/2012 година на Софийския градски съд, в частта по сметките. С касационната жалба се поддържа , че поддържа , че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и допуснати нарушения на съществени процесуални правила, основания за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК. Касационно обжалване е допуснато по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпросите относно правното значение и последици на писмено искане / нотариална покана / за обезщетение по чл. 31 ал.2 ЗС ,когато същото е получено от лице , което не е изрично писмено упълномощено за това от съсобственика , но е прието и същото е заявило становище на упълномощителя във връзка с обезщетението , за възможността писменото искане за обезщетение, отправено с молба по делото в присъствието на процесуалния представител на страна да се счита за писмено искане по чл. 31 ал.2 ЗС и необходимостта от изрично писмено упълномощаване за приемане на писмено искане по чл. 31 ал.2 ЗС когато би се злепоставило финансовото положение на упълномощителя, за тълкуване съдържанието на пълномощното по правилата за тълкуване на договора от гл.т. обема на представителна власт, ако упълномощаването е за придобиване на останалите дялове във съсобствеността то може ли да се счете , че упълномощаването за повече съдържа воля за приемане на всякакви уведомления , отправени към упълномощителя, за необходимостта от изрично писмено упълномощаване за приемане на писмено искане по чл. 31 ал.2 ЗС , когато същото е против интереса на упълномощителя , визиращи приложението на институти на облигационното право , по които липсва обобщаваща съдебна практика от гл.т. на значението на правните действия по получаване и приемане на покана по чл. 31 ал.2 ЗС, поради което , настоящият състав на ВКС приел , че е налице релевираното основание да се допусне касационното обжалване . В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответната страна М. А. чрез процесуалния представител адв.П.П. , с което се оспорва основателността на развитите с касационната жалба относно незаконосъобразността на обжалваното съдебно решение. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна по чл. 281 ГПК и в правомощията на чл. 291 и чл. 293 ГПК , намира: Исковото производство е за съдебна делба на апартамент в [населено място], кв. И., [улица]Nо 2 бл.25 във втората фаза- по извършването. Процесният недвижим имот е изнесен на публична продан, като необжалвано в тази част решението е влязло в сила. Предмет на обжалване в производството по касация е решението на въззивния съд по отхвърлените , заявените по реда на чл. 286 ГПК / отм./ , претенциите по сметки по чл. 31 ал.2 ЗС и чл. 86 ал.1 ЗЗД от Д. и Е. Ч. срещу М. А. съответно за сумата 9 156 лв., обезщетение за ползата от която са лишени като съсобственици за времето от 01.04.2003 година до 31.03.2008 година , за сумата 7 200 лв., обезщетение за ползването от което са лишени за времето 31.03.2008 година до 19.05.2011 година и съответно обезщетение за забава общо за посочените вземания в размер на сумата 1820 лв. Основен мотив за отхвърляне на исковете по чл. 31 ал.2 ЗС и този във вр. с чл. 86 ал.1 ЗЗД е , че съпрузите Д. Ч. и Е. Ч. – Ч. са поискали да им се плати обезщетение за ползата от която са били лишени като съсобственици, не ползващи съсобствения недвижим имот, без да е налице надлежно връчена писмена покана - необходимо условие за уважаване на иска . Прието е , че нотариална покана до пълномощник на страната, която е с ограничена представителна власт , не е правопораждащ факт за възникване на правото на обезщетение, а искът за лихви, като акцесорен следва съдбата на главния иск. С решението по допускане на делбата е прието, че правата на съпрузите Ч., в режим на съпружеска имуществена общност, са в обем на 40 % от общата съсобственост, правата на ответника по заявените облигационни претенции М. А. са в обем на 55.84 % от същата и на съделителя В. Г. - 4.16 %. На поставените въпроси , обусловили касационното обжалване , в правомощията на чл. 291 ГПК относно правното значение и последици на писмено искане / обикновено нотариална покана / за обезщетение по чл. 31 ал.2 ЗС , когато същото е получено от лице , което не е изрично писмено упълномощено за това от съсобственика , но е прието и същото е заявило становище на упълномощителя във връзка с обезщетението , настоящият състав на ВКС намира следното: Законът , с разпоредбата на чл.31 ал.2 ЗС , установява , че когато общата вещ се ползува лично от някой от съсобствениците, последният дължи обезщетение на останалите съсобственици ,за ползата от която те са лишени, от деня на писмено поискване. За да може да се приеме, че съсобственикът, който използва сам общата вещ, съобразно с чл. 31, ал. 1 ЗС започва да пречи на другите съсобственици, трябва да има конкретно искане от друг съсобственик да си служи с вещта и това искане да е доведено до знанието на първия съсобственик.За браната да не се пречи на другите съсобственици е израз на общото правило за добросъвестно упражняване на субективните права . Ползващият съсобствен имот титуляр на правото започва да пречи по см. на закона, когато към него е отправена покана от друг съсобственик с искане за ползване на имота, съобразно на дела му в съсобствеността и не му е предоставена гарантираната от закона възможност за съвместно ползване на общата вещ. За да възникне задължението за заплащане на обезщетение от страна на съсобственика, който чрез лично ползуване лишава другите съсобственици от възможността да ползуват и те общата вещ, законът изисква само едно условие - писмено поискване. Писменото поискване по чл. 31, ал. 2 ЗС е равнозначно на поканата по чл. 81, ал. 2 ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава. От този момент той дължи заплащането на обезщетение. Законът не поставя изискване относно съдържанието на поканата, поради което няма основание по пътя на едно разширително тълкуване на нормата да се изискват и други реквизити от поканата освен същата да е писмена и да е достигнала до своя адресат -ползуващия имота съсобственик. Получаването на поканата уведомление чрез други го ,не предполага лицето, което я получава от името на адресата , да е изрично да е упълномощен за това. Упълномощителната сделка винаги предполага договореност за извършване на определение правни действия , при които правните последици ще възникват било в правната сфера на упълномощителя или на упълномощеното лице, според вида на договореното представителство. Получаването на писмена покана по чл. 31 ал.2 ЗС по своето естество не съставлява правно, а фактическо действие. Отговорът на съсобственика, ползващ съсобствения недвижим имот , чрез лицето което е прело писмената покана , сочи на безсъмнено узнаване за писменото искане на неползващия имота съсобственик да ползва имота съобразно правата си в съсобствеността. Не може да има спор , че отправено писменото искане за обезщетение, отправено с писмена молба или вписано в протокола от съдебно заседание по делото , в присъствието на процесуалния представител на страна , следва да се счита за писмено искане по чл. 31 ал.2 ЗС след като в кръга правомощия на лицето,упражняващо процесуално представителство се включва и задължението за приемане на съдебни книжа. Не може да се счита , че получаването на писменото уведомление по чл. 31 ал.2 ЗС предполага представителя на ползващия имота съсобственик изисква изрично писмено упълномощаване за приемане на писмено искане по чл. 31 ал.2 ЗС, доколкото би се злепоставило финансовото положение на упълномощителя. Ако между лицето-пълномощник и съсобственика-ползувател на имота има сключен писмен договор, с изрична или изключваща клауза относно приемане на уведомление от останалите съсобственици по повод ползването на общата вещ , то за значението и последиците на полученото уведомление ще се тълкува съдържанието на пълномощното по правилата за тълкуване на договора от гл.т. обема на представителна власт. Данните по делото сочат, че само съсобственика М. А. е държала ключа от съсобствения недвижим имот и по този начин е препятствала ползването на общата вещ от другите съсобственици въпреки ясно изразеното за това желание и заявеното писмено поискване, прието от лицето Г. Ч. , упълномощено да извършва други правни действия / изкупуване на идеални части / по повод на съсобствеността. От фактическа страна няма спор , че на 20.09.2003 година Д. Ч. е връчил на Г. Ч. нотариална покана с искане за заплащане на обезщетение за ползата от която са лишени със съпругата му. Въззивният съд приема , че достъп до апартамента е имала само М. А., както и че такъв не е предоставен на Д. и Е. Ч.. При така възприетата теза и съгласно разясненията на ТР 7/2012 година ма ОСГК на ВКС според които под „личното ползване по см. на чл. 31 ал.2 ЗС” следва да се разбира всяко поведение на съсобственик, което възпрепятствува или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ , съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове , настоящият състав намира касационната жалба за основателна. Обжалваното решение следва да се отмени като постановено в нарушение на закона- чл. 31 ал.2 ЗС. Защитната теза на М. А. срещу претенциите за обезщетение е , че „ищците - Ч. са ползвали недвижимия имот , а не тя е останала недоказана. Въззивният съд неправилно е ценил факта , че отсъствието на съделителя М. А., която единствено е имала достъп до жилището за процесните периоди от време , приемайки , че не следва да се присъди претендираното обезщетение , тъй като жилището „не е ползвано’.в контекста на цитираните разяснения, задължителна съдебна практика , следва , че законът е приложен неправилно.Обжалваното решение следва да се отмени. За да се ползува една вещ според предназначението и като само единият от съсобствениците да извлича ползите от нея , то тази вещ безспорно следва да е годен обект на собственост. С обжалваното решение , въззивният съд е приел, без да обосновава тази фактическа констатация , че „апартаментът не е бил в състояние да се ползва с оглед състоянието на вещта”. По делото този въпрос е останал неизяснен от гл.т. на това в какъв аспект жилището е негодно да се ползва и как би се отразило това състояние евентуално върху размера на, както вече се прие , безспорно дължимото обезщетение. Необходимостта от изясняване на този въпрос с помощта на експертно становище налага след отмяна на обжалването решение , връщане на делото на въззивния съд , за ново разглеждане от друг състав. По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.1 и ал.2 ГПК, ВКС- състав на второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА Решение Nо 6791 от 22.10.2012 година по гр.възз.д. Nо 8363/2012 година на Софийския градски съд, в частта по заявените по реда на чл. 286 ГПК / отм./ , претенциите по сметки по чл. 31 ал.2 ЗС и чл. 86 ал.1 ЗЗД от Д. и Е. Ч. срещу М. А. съответно за сумата 9 156 лв., обезщетение за ползата от която са лишени като съсобственици за времето от 01.04.2003 година до 31.03.2008 година , за сумата 7 200 лв., обезщетение за ползването от което са лишени за времето 31.03.2008 година до 19.05.2011 година и съответно обезщетение за забава общо за посочените вземания в размер на сумата 1820 лв. и ВРЪЩА делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, в отменената част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: