О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 49
София, 20.01.2011 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ : Радостина Караколева
Мариана Костова
като изслуша докладваното от съдията К. ч.т.д. № 705 по описа за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по реда на чл. 274, ал.3, т.2 във връзка с чл.280, ал.1ГПК по подадената частна касационна жалба от [заличено име на фирма] - Габрово срещу определение №6815 от 5.05.2010г. по ч.т. дело № 5048/2010г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждането на Софийския районен съд, 54 състав от 19.03.2010г. по ч.гр.дело № 9750/2010г. С разпореждането на районния съд е отхвърлено искането на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение против “Р. С.” ООД по три броя фактури. Отказът на съда е мотивиран с нередовност на заявлението – чл.127, ал.1, т.4 ГПК – не са посочени обстоятелства / правоотношенията /, въз основа на които заявителят твърди, че е възникнало вземането му. Въззивният съд е изложил допълнителни съображения, като е приел, че от представените фактури не може да бъде направен извод кога е възникнало вземането и от кой момент ответника е изпаднал в забава. Частният касатор иска отмяна на въззивното определение като неправилно по съображения, че в т.9 б”а” на заявлението е индивидуализирал вземането като вземане от стоки по описаните фактури по номера, дати и цена. Поддържа, че СРС не е изпълнил задължението си по чл.101 ГПК да остави без движение заявлението и да укаже на заявителя да отстрани констатираните в него нередовности. Касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Представени са заповеди за изпълнение на Шуменския районен съд, на Габровския районен съд и Радомирския районен съд. Приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК е обосновано с липсата на съдебна практика по процесуалния въпрос намира ли приложение правилото на чл.101 ГПК в заповедното производство.
Ответникът не взема становище по частната касационна жалба.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е насочена срещу определение, което подлежи на касационно обжалване – чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
За да бъде разгледана частната касационна жалба по същество, трябва да е налице основното и някое от допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК.
На първо място не е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по релевантния за изхода на делото процесуален въпрос дали е приложима разпоредбата на чл.101 ГПК в заповедното производство. По посочения процесуалноправен въпрос вече е налице многобройна и непротиворечива практика на Върховен касационен съд, Търговска колегия, като определение № 600 от 14.10.2009 г. по ч. т. д № 392/2009 г., II т. о.; определение № 431 от 09.12.2008 г. по ч. т. д. № 414/2008 г., II т. о.; определение № 181 от 26.03.2009 г. по ч. т. д. № 176/2009 г. на II т. о.; определение № 172 от 01.04.2009 г. по ч. т. д. № 142/2009 г. на I т. о.; определение № 134 от 18.03.2009 г. по ч. т. д. № 120/2009 г. на I т. о.; определение № 30 от 16.01.2009 г. по ч. т. д. № 361/2008 г. на I т. о. и др. Според цитираната практика, общата норма на чл. 101 ГПК, уреждаща процедурата по поправяне на процесуалните действия на страните, в т. ч. и отстраняване нередовностите на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е неприложима в заповедното производство - извод, който е обоснован с липсата на изрична или препращаща норма. Даденото от въззивния съд разрешение на посочения процесуалноправен въпрос е в съответствие с цитираната практика, следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на същото на това основание.
Не е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса за съдържанието на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК предпоставя противоречие в практиката на съдилищата по влезли в сила съдебни актове. В конкретният случай не може да бъде изведен извод обжалвания съдебен акт да е в противоречие с представените заповеди по чл.410 ГПК, доколкото в заповед №691 от 1.04.2010г. и №30 от 1.01.2009г. на Габровския районен съд е посочено изрично, че вземането произтича от доставка на стоки и по фактури за закупени стоки, а към заповедите за изпълнение на парично задължение №271 от 5.05.2010г., №74 от 14.01.2009г. и № 54 от 13.01.2009г. не са приложени заявленията за издаването им за да се прецени дали са съобразени с разпоредбата на чл.127, ал.1, т.4 ГПК – изложение на обстоятелствата, на които се основава акта. По този въпрос, обаче, настоящият състав на ВКС, ТК счита, че е налице допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С определение № 134 от 18.03.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 120/2009 г., I т. о., ТК, определение № 488 от 30.06.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 96/2010 г., II т. о., ТК и др., ВКС, ТК се е произнасял, че съгласно чл. 410, ал. 2 от ГПК заявлението за издаване на заповед за изпълнение трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК, т.е. гарантирането на правата на длъжника, чрез уредената възможност за възражение срещу заповедта за изпълнение по чл. 414 от ГПК, изисква индивидуализация на вземането на кредитора. Изложението на обстоятелствата, на които са основава претенцията, следва да е в степен, която е необходима за длъжника, за да може той да се направи добре информиран избор дали да се противопостави на вземането или да не го оспорва. Във всеки отделен случай на предявяване на вземания със заявлението по чл. 410 от ГПК индивидуализацията би била специфична, но основанието и размерът са задължителни реквизити. Прието е още, че основанието за вземането може да се отрази и чрез посочване на договора в т. 12 от заявлението. С оглед на приетото, настоящият състав преценява, че обжалваното определение е в противоречие с цитираните определения на ВКС, ТК. В конкретния случай, претенцията на кредитора е индивидуализирана както с описание на фактурите и размера на вземането, но и с приложените към заявлението фактури, в които са описани стоките предмет на продажбата и падежа на задължението, т.е. заявлението, заедно с приложенията, съдържа достатъчна информация за длъжника, за да направи своята преценка дали да подаде възражение за оспорване на вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за съда при евентуално предявен установителен иск по чл.415 ГПК за да бъде установена идентичността на претенцията по издадената заповед за изпълнение и тази по исковата молба. По тези съображения настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че са налице предпоставките за издаване на заповед на изпълнение, поради което обжалваното въззивно определение и разпореждането за отхвърляне на заявлението на [заличено име на фирма] по чл. 410 ГПК следва да се отменят и да се постанови издаването на заповед на изпълнение.
Ответникът следва да заплати разноски на частния жалбоподател, които възлизат на сумата от 221.50 лв. за трите съдебни инстанции.
Водим от горното Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 6815/15.05.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 5048/2010 г. от Софийския градски съд, административно отделение, ІІІ б състав и разпореждане от 19.03.2010г. г. по гр. д. №9750/2010 г. на Софийския районен съд, ІІ гр.отделение, 54 състав, с което е отхвърлено заявлението на “М. “ ООД за издаване на основание чл. 410 от ГПК на заповед за парично вземане, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
Да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за заплащане от “Р. – С.” ООД на сумата от 256, 68 лв. по фактура № 0029004455/22.01.2009г. и мораторна лихва в размер на 33.91 лв. за времето от 6.02.2009г. до 1.03.2010г., на сумата от 992.29 лв. по фактура № 0029005353/27.05.2009г. и мораторна лихва от 81.46 лв. за времето от 11.06.2009г. до 1.03.2010г., на сумата от 346.30 лв. по фактура № 0029005384/29.05.2009г. и мораторна лихва в размер на 28.18лв. за времето от 13.06.2009г. до 1.03.2010г. от продажба на стоки, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на заявлението – 2.03.2010г. до окончателното й изплащане, както и разноски за производството в размер на 221.50лв. Делото да се върне на Софийския районен съд за изготвяне на заповед за изпълнение. Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |