Р Е Ш Е Н И Е № 161 С. 14.06.2013г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на единадесети юни през две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА при участието на секретаря Анжела Богданова като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1404 по описа за 2012г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Агенция Митници [населено място], представлявана от директора Т., чрез процесуалния представител юрисконсулт Й. против въззивно решение от 17.08.2012г. по в.гр.д. № 13800/10г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено решение от 19.10.10г. по гр.д. № 11242 по описа за 2010г. на Районен съд София,като са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ и са присъдени следващите се разноски. Касационното обжалване е допуснато с определение № 262 от 28.02.2012г. на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, по поставен въпрос дали писмото,с което работодателя е поискал от служителя информация относно ползването на закрила по чл.333 от КТ може да се счита за предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение и следва ли такова писмо да се изпраща докато служителя ползва законно разрешен платен годишен отпуск. В съдебно заседание страните се представляват от процесуалните си представители,които съответно поддържат и оспорват подадената касационна жалба.Претендират направените по делото разноски. Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира за установено следното: И. П. С. е заемал в Митница К. длъжността „старши митнически специалист”.Трудовото му правоотношение е прекратено с връчена на 8.01.2010г. заповед,на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ, поради съкращаване в щата, съгласно длъжностно разписание в сила от 15.12.2009г. В заповедта е посочено,че на основание чл.220 от КТ на служителя се дължи обезщетение за неспазен срок на предизвестие и с нарочна молба от 14.04.2010г.ищецът е потвърдил,че същото му е било изплатено.В. съд е приел,че е налице реално съкращаване на заеманата от ищеца длъжност,тъй като от съществуващите 56 щатни бройки,с последното щатно разписание от 15.12.09г.са останали 26 и че извършеният от работодателя подбор е в съответствие със законоустанове-ните критерии-професионална квалификация /по показатели образователно -квалификационна степен,професионален опит и допълнителна квалифика-ция/ и ниво на изпълнение на работата - съобразно атестационни оценки, принос в изпълнение функциите на митническата администрация с оглед обема на работа и ефективността на изпълнението й, дисциплинарно минало, лично и професионално поведение на служителя. Оценен по този начин ищецът е получил оценка 38 и е попаднал сред предвидените за съкращаване 30 служители. В. съд е приел уволнението за незаконосъобразно поради нарушение на закрилата по чл.333 ал.1 т.4 от КТ.Аргументирал е извода си с довода, че прекратяването на трудовото правоотношение е с предизвестие, а към датата на получаването му – 8.12.09г. ищецът е ползвал разрешения му по установения ред за периода 1.12.09г.-7.01.10г. платен годишен отпуск,като по делото не е искано и не е получавано предварително разрешение от Инспекцията по труда. Независимо, че съдът не е изложил изрично съображения кой писмен документ приема за получено от ищеца предизвестие, с оглед посочената дата - 8.12.09г. следва да се приеме,че това е полученото от служителя писмо, с което работодателя е изискал информация относно ползването на закрила по чл.333 от КТ /в отговор служителят е представил декларация,че не попада в категорията защитени лица по чл.333 от КТ/. По въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира следното: Писмото, с което работодателя е поискал от служителя информация относно ползването на закрила по чл.333 от КТ, не може да се счита за предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, първо защото има различно съдържание и предназначение и второ, защото изрично в заповедта за уволнение работодателят е посочил,че предизвестие не възнамерява да връчва,поради което дължи обезщетение по чл.220 от КТ /като ищецът е заявил,че го е получил/. Прекратяването на трудовото правоотношение в случая е настъпило с връчване на заповедта за уволнение, което – с оглед отбелязването върху заповедта, удостоверено с подписа на служителя, е станало на 8.01.2010г.,т.е. след приключване ползването на разрешения на служителя по законоустановения ред за периода 1.12.09г.-7.01.10г. платен годишен отпуск. Искането на информация по чл.333 от КТ не е предизвестие. Само по себе си факта на получаване на подобно искане па време ползване на законно разрешен платен годишен отпуск от служителя е ирелевантно и няма връзка със законността на последвалото уволнение. Получаването на искане за информация е част от процедурата по чл.333 от КТ и би било относимо само, ако предмет на разглеждане беше спазването на тази процедура /къвто настоящия случай не е,защото ищецът е декларирал,че не се ползва от закрила по чл.333 от КТ/. Имайки пред вид така дадения отговор на поставения въпрос и при липса на наведени други касационни доводи, постановеният въззивен акт е неправилен и следва да бъде отменен. Въпросът разрешен по същество с отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ, защото извършеното уволнени е в съответствие със закона.Съответно следва да бъдат отхвърлени и обусловените от уважаването на първия искове с правно основание чл.344 ал.1 т.2 и т.3 от КТ. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение от 17.08.2012г. по в.гр.д. № 13800/10г.на Софийски градски съд и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ: ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от И. П. С. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица], със съдебен адрес: [населено място][жк] [улица] ет.3 ап.5 адвокат И. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ за отмяна на уволнението му извършено със заповед № 9888 от 16.12.2009г.на представляващ Агенция Митници,за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „старши митнически специалист” в Митница К. и за заплащане от Агенция Митници с адрес на управление: [населено място] [улица],представлявана от директора Т. сумата от 3 422.40лв.,обезщетение за оставяне без работа за периода 9.01.2010г. - 9.07.2010г.,ведно със законната лихва,считано от 10.07.2010г. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.