4 Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 131/2010 год. О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 13 гр.София, 06.01.2011 година Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на осми юни две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Ковачева ЧЛЕНОВЕ: Лидия Иванова Емилия Василева изслуша докладваното от председателя (съдията) Л. ИВАНОВА търговско дело под № 131/2010 година Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ТПК”Проход на републиката”, гр.Гурково, подадена чрез процесуалния му представител адвокат А.Йовчева от АК-Ст.Загора срещу въззивното решение на Старозагорския окръжен съд № 51/08.09.2009 год., постановено по т.дело № 251/2009год. в частта му, с която е оставено в сила първоинстанционното решение на Старозагорския районен съд № 96/11.03.2009 год. по гр.дело № 142/2008 год. в частта, с която е отхвърлен предявеният от ищеца-касатор срещу „В и К”ЕООД, гр.Ст.Загора отрицателен установителен иск по чл.254 ГПК/отм./ досежно начислената лихва за забавено плащане по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на сумата 1 784,33 лева върху дължимата главница от 3 144,55 лева за периода от 22.10.1998 год. до 05.06.2002 год. по издадения изп.лист по реда на чл.237, б.”з” ГПК/отм./. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон във връзка с погасителната давност на претенцията за мораторна лихва по отношение на вземанията на „В и К”ЕООД към потребителите на водоснабдителната и канализационна системи. В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Поддържа становище, че е налице противоречива съдебна практика по съществен материалноправен въпрос относно началния момент на давностния срок на претенцията за обезщетение за забавено плащане по чл.86, ал.1 ЗЗД и от кой момент се считат за просрочени задълженията на потребителите към „В и К” за цената на изразходваната вода. Позовава се на приложени към касационната жалба две противоречиви решения по гр.дело № 43/2001 год. на СГС, ІV-Б отд. и по гр.дело № 528/2008 год. на Бургаски районен съд, касаещи аналогични периодични вземания относно цената на телефонните услуги и задълженията за ползувана топлинна енергия, по едното от които е прието, че претендираното вземане става изискуемо след отправена покана до длъжника, а по другото – че падежът на всяко месечно задължение е последният ден на месеца, в който е издадена съответната фактура. Ответникът по касационната жалба „В. и канализация”ЕООД, гр.Ст.Загора поддържа становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания са неоснователни. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените в жалбата основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, а с оглед изложените от касатора доводи и предвид данните по делото, налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК на въззивното решение в обжалваната му част относно претенцията за мораторни лихви. С въззивното решение в обжалваната му част окръжният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от ищеца-касатор срещу „В. и канализация”ЕООД, гр.Ст.Загора отрицателен установителен иск по чл.254ГПК/отм./ по отношение претенцията за мораторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на сумата 1 784,33 лева за забавено плащане на дължимата главница от 3 144,55 лева – цена на консумирана вода за периода на забавата, считано от 22.10.1998 год. до 05.06.2002 год., съгласно издадения по реда на чл.237, б.”з” ГПК/отм./ изпълнителен лист-предмет на иска. Прието е,че съгласно действуващата през процесния период Наредба № 9/1994 год. за ползуване на водоснабдителните и канализационни системи, задължението на абонатите на „В и К” за заплащане на услуги възниква след отчетено потребление от страна на съответното дружество, в седемдневен срок от получаване на уведомлението или платежния документ. Прието е също, че в случая с оглед данните по делото, длъжникът-ищец е изпаднал в забава считано от 28.06.2002 год., тъй като това е датата, на която е уведомен от ответника за дължимата главница за потребените количества вода общо за периода от 23.09.1998 год. до 06.06.2002 год., по отношение на която няма спор. Въпреки посочените данни, които не са оспорени от страните, въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен иска по чл.254 ГПК/отм./ по отношение начислената мораторна лихва за периода, предшествуващ датата на поканата. Не е уважено възражението на ищеца за изтекла погасителна давност по чл.111, б.”в” ЗЗД, като е прието, че такова искане длъжникът може да направи в изпълнителното производство, което следва да се прекрати ако съдебният изпълнител констатира, че задължението е погасено по давност. Въззивното решение на Старозагорския окръжен съд в обжалваната му част съдържа произнасяне по съществен материалноправен въпрос относно началният момент на давностния срок за претенцията за мораторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД и свързания с него преюдициален въпрос за характера и изискуемостта на главното вземане, по отношение на което длъжникът е изпаднал в забава. Отговорът на тези въпроси е от особено важно значение и е обуславящ за крайния изход на спора предвид направеното от ищеца възражение за изтекла погасителна давност по отношение вземането на ответника за мораторни лихви в размер на 1 784,33 лева за периода от 22.10.1998 год. до 05.06.2002 год., предшествуващ поканата от 28.06.2002 год., което вземане е предмет на предявения отрицателен установителен иск и съдът е длъжен да се произнесе по основателността на това вземане, фигуриращо като задължение за ищеца в издадения в полза на ответника изпълнителен лист, включително и относно евентуалното му погасяване по давност. По така поставените материалноправни въпроси е налице твърдяната от касатора противоречива съдебна практика, изразена в приложените към жалбата две съдебни решения. С оглед на изложеното следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК и след внасяне от страна на касатора на следващата се държавна такса съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, делото да се насрочи в открито съдебно заседание, поради което на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Върховния касационен съд О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Старозагорския окръжен съд № 51/08.09.2009 год., постановено по гр.дело № 251/2009 год. в частта му, с която е оставено в сила първоинстанционното решение на Старозагорския районен съд № 96/11.03.2009 год. по гр.дело № 142/2008 год. в частта, с която е отхвърлен предявеният от ТПК”Проход на републиката”, гр.Гурково срещу „В. и канализация”ЕООД, гр.Стара Загора иск по чл.254 ГПК/отм./ по отношение на сумата 1 784,33 лева, представляваща мораторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД. Указва на жалбоподателя да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 35,68 лева, след което делото да се насрочи в открито съдебно заседание за разглеждане на касационната жалба. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: