Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 69   гр. София, 16 февруари 2009г.   В   ИМЕТО   НА   НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на пети февруари, две хиляди и девета година, в състав:                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ       ЧЛЕНОВЕ :  ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА                                                                         СЕВДАЛИН МАВРОВ при  секретар  ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора ЯВОР ГЕБОВ изслуша докладваното от съдията   ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. №24/ 2009 година        Касационното производство е образувано по протест на прокурор при Окръжна прокуратура-Благоевград срещу обявения по реда на чл.336 ал.1, т.3 НПК, съдебен акт №315/10.10.2008година на Благоевградски окръжен съд, по ВНОХД №322/2008година, с който е отменена изцяло първоинстанционната присъда на РС-Разлог от 12.06.2008година. В депозирания протест се визират касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 НПК, като се предлага въззивният съдебен акт да бъде отменен и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд-Благоевград, на основание чл.354 ал.3, т.3 НПК. Очертаната обстойна аргументация в протеста на обвинителната власт сочи на налични пороци в доказателствената дейност на въззивната инстанция и несъблюдаване на процесуалните правила при анализа и оценката на инкорпорираните гласни доказателствени източници/обясненията на подсъдимия Д свидетелските показания на М. , Л. , Г. и Е. /, обосновали неправилно приложение на материалния закон. В хода на съдебното производство пред касационната инстанция, представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста на Окръжна прокуратура-Благоевград, при релевираните в него оплаквания и отправени до съда процесуални искания. Допълнително прокурорът излага съображения за допуснати процесуални нарушения при прилагане на диференцираната процедура по Глава двадесет и седма на НПК, които са неотносими към отменителните основания в касационния протест и извън обсега на очертаните от него рамки на инстанционен съдебен контрол. Подсъдимият И. Д. и неговият упълномощен защитник, редовно уведомени не участвуват в съдебно заседание на 05.02.2009година, като охрана правата и законните интереси на подсъдимото лице е гарантирана, чрез предоставената възможност за писмена защита. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, съобразявайки становищата на страните и материалите по делото, в пределите на касационната проверка по чл.347 НПК, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда №1249/12.06.2008 година, постановена по НОХД№422/2008г., Районен съд-Разлог признал И. Г. Д. за виновен в това на 18.04.2008година, в гр. Б. да е управлявал моторно превозно средство, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда /3,14 на хиляда/, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл.343Б, ал.1НК и чл.55, ал.1, т.2, ”Б” от същия закон, му наложил наказания- ПРОБАЦИЯ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, при мерки за контрол и въздействие-задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител, и ЕДНА ГОДИНА лишаване от правоуправление. С атакуваната въззивна присъда №315/10.10.2008година, Благоевградски окръжен съд, в производство образувано по жалба на подсъдимото лице, е отменил изцяло първоинстанционния осъдителен съдебен акт и оправдал И. Д. по повдигнатото му и предявено обвинение по чл.343Б, ал.1 НК, поради недоказаност, с произтичащите от това наказателноправни последици. Касационният протест е ОСНОВАТЕЛЕН. Очертаните фактически констатации на Окръжен съд-Благоевград се базират на неправилна интерпретация на приобщените, при условията на съкратено съдебно следствие по чл.371,т.1НПК,гласни и писмени доказателства. Схематичното и изолирано обсъждане на свидетелските показания на полицейските служители М. М. , С. Л. , Т. Г. и Р. Е. , словно материализирано в декларацията, че те са недостатъчни за установяване на инкриминираното престъпление и неговото авторство, е обосновало незаконосъобразно заключение за недоказаност на повдигнатото срещу И. Д. , обвинение. Въззивната инстанция не е извършила изискуемия се задълбочен анализ и не е дала дължимата юридическа оценка на съдържимите се във визираните доказателствени средства, фактически данни. Безпристрастни и непредубедени, свидетелите пресъздават хронологията на събитията на инкриминираната дата; предлагат правдиво своите възприятия досежно спрелия на средата на пътното платно на ул.”Отец Паисий” в град Б., лек автомобил “Опел Кадет” с ДК№Е 9386 АМ и намиращия се в близост до него И. Д. ; възпроизвеждат достоверни факти за последващата проверка на ползуващия моторното превозно средство и предприетите спрямо него действия за отчитане концентрацията на алкохол. В обсега на депозираните показания са пренебрегнати убедително доказаните обстоятелства, че подсъдимият Д е бил сам на местопрестъплението и същият не е споделил с длъжностните лица за шофиране на поверения му автомобил от случайно срещнат непознат. Не са преценени адекватно и релевантни детайли в разказа на полицаите, сочещи на категорично заявеното от И. Д. че той е водачът на процесното превозно средство и се е “прибирал от заведение в гр. Б., където пил цяла нощ”, на последното от които поставя акцент свидетелят М при проведения на 30.04.2008 година, в хода на досъдебното разследване, разпит. Въззивният съд е игнорирал и останалата доказателствена съвкупност, обезпечаваща установената от гласните доказателствени източници, фактология, правнозначима за инкриминираното престъпно деяние и авторството му. Не са интерпретирани по надлежния начин обективираните в писмения доказателствен материал, данни. Приложените акт за административно нарушение №319961/18.04.2008 година, талон и протокол за медицинско изследване от 18.04.2008 година не инкорпорират изявления на подсъдимия за неправомерно поведение на трето лице след употреба на алкохол, и не индицират на направени от него възражения в тази насока. Безспорна е липсата на корелация между коментираните гласни и писмени доказателствени средства, и обясненията на И. Д. пред РС-Разлог, дадени на 23.05.2008г. Подсъдимото лице не оспорва консумация на алкохол и не отрича да е управлявало в пияно състояние своя автомобил на 17 срещу 18 април 2008година, но заявява съпричастност на непознат към инкриминираната дейност, непосредствено преди полицейската проверка. В рамките на правомощията си контролираната съдебна инстанция е следвало да преодолее констатираните несъответствия в относимите към предмета на доказване факти, чрез внимателен преглед на техния източник, и последващ анализ на съдържанието им в контекста на цялата доказателствена маса. Благоевградски окръжен съд обаче е неглижирал особения правен статус на конституирания в наказателния процес подсъдим, като абсолютизирал и приел безусловно твърденията на Д. , без да съобрази че те освен доказателствено средство са и форма на реализиране на защитната му теза. Въззивният съдебен състав е пренебрегнал същностните характеристики и особености и на акцентираните в изявленията на подсъдимия, обстоятелства. Обсъдени в аспекта на тяхната вътрешна противоречивост, фрагментарност и липса на конкретика за идентифициране на „действителния извършител” на противоправното деяние, и ценени на плоскостта на приобщения доказателствен материал,същите сочат на житейски абсурдна ситуация и внушават неистинност. Интерпретацията на очертаната доказателствена съвкупност, доказателствените стойност и тежест на установените фактически данни, релевантни за съставомерността на инкриминираното деяние и неговото авторство, обосновават необходимия интензитет на доказаност на повдигнатото срещу Д. обвинение, и мотивират ангажиране на наказателната му отговорност за престъпление по чл.343Б, ал.1НК. Окръжен съд-Благоевград не е изпълнил задълженията си за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, основано на задълбочен анализ на събраните по делото доказателства в тяхната взаимовръзка; не е преодолял с регламентираните от процесуалния закон, способи и средства съществуващите налични несъответствия в същите; и постановил съдебен акт, базиращ се на голословни и непроверени твърдения на подсъдимото лице. С демонстрирания процесуален подход контролираната съдебна инстанция е дерогирала визираните в чл.чл.13, 14 и 107 НПК, правни предписания, препятствувайки разкриването на обективната истина във въззивното производство и предпоставяйки съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правата на представителя на държавното обвинение, в качеството му на с. в наказателния процес. Констатираното неспазване на процесуалните правила е обосновало несъблюдаване на материалния закон, доколкото е създало процесуална пречка за изграждане на вътрешно убеждение на компетентния орган в резултат на надлежна процесуална и доказателствена дейност, гарантираща неговата формална и логическа правилност, и обезпечаваща съответност между изведената фактология и правната й оценка. Установените пропуски и недостатъци в процесуалните действия на въззивния съд, и при правоприлагане на материалноправните норми, се субсумират от касационните основания по чл.348 ал.1, т.1 и 2НПК и обуславят упражняване на очертаната в чл.354 ал.3, т.2 и 3 НПК, компетентност на ВКС. По изложените съображения, касационната инстанция счита че в пределите на предоставените й процесуални възможности в настоящото производство, следва да отмени атакувания съдебен акт на Благоевградски окръжен съд, с който е отменена първоинстанционната осъдителна присъда от 12.06.2008 година и подсъдимият И оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.343Б НК, като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг въззивен съдебен състав. При последното, коментираните в обстоятелствената част на съдебното решение въпроси по фактите, следва да намерят аргументиран отговор по предвидения процесуален ред, чрез изискуемите способи и средства, и в очертаната от закона форма, след което въззивната инстанция да се произнесе по приложимото право, съобразявайки релевираните в касационния протест, доводи и възражения. Воден от горното и на основание чл. 354, ал.3, т.2 и 3 НПК, вр.чл.348 ал.1, т.1 и 2, вр. ал.2 и ал.3, т.1 НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ въззивна присъда №315 от 10.10.2008година на Окръжен съд-Благоевград, постановена по ВНОХД № 322/2008година. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане, от друг състав. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.