О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 569 гр. София, 09.12. 2019 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:ВЕРОНИКА НИКОЛОВА КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА като изслуша докладваното от съдия Генковска т. д. № 574 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба О. В. В., чрез адв. Н. Д. срещу решение № 276/14.12.2018г. по в.т.д. № 288/2018г. на Апелативен съд Велико Т., с което след отмяна на решение 109/21.06.2018 г. по т. д. № 199/2016 г. по описа на Окръжен съд– Плевен е прието за установено по отношение на „Банка ДСК” ЕАД, че касаторът дължи на ищцовото дружество сумите в размер на 93 000 лева - главница, представляваща частично неплатена сума от 247 380 лв. по запис на заповед от 10.07.2007 г., издаден от „Хелп - 07“ ООД, и авалиран от физическите лица О. В. В., А. Х. Й. и ЕТ”Хелп- А. Й.”, който запис на заповед е издаден за обезпечаване на задължение на „Хелп - 07“ ООД и ЕТ”Хелп- А. Й.” към „Банка ДСК“ ЕАД по Договор за кредит № 516/10.07.2007 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 14.06.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 1 860 лева - разноски по делото, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. № 4363/2016 г. по описа на Плевенски районен съд и е осъден касаторът да заплати разноски за двете инстанции в размер на 4950лв. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът ”Банка ДСК”ЕАД оспорва основателността на касационната жалба и наличието на основания за допускане до касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че процесният запис на заповед от 10.07.2007 г. съдържа всички изискуеми в съответствие с разпоредбата на чл. 535 от ТЗ реквизити. Съобразно същия на 10.07.2007 г., „Хелп – 07“ ООД, представлявано от управителя О. В., в качеството му на издател и А. Й., О. В. и ЕТ „Хелп- А. Й.”, последните в качеството им на авалисти, са се задължили безусловно и неотменимо, без разноски и протест да заплатят на „Банка ДСК” ЕАД сумата в размер на 247 380 лева, платима на предявяване, като записът трябва да се предяви за плащане в срок до 10.08.2027 г. Съдът е приел, че няма спор, че по записа на заповед не е извършено плащане, както и че ценната книга обезпечава Договор за кредит от 10.07.2007 г. По спорния въпрос погасено ли е по давност вземането по записа на заповед ВТАС е счел, че съобразно чл. 537 от ТЗ разпоредбите за менителницата се прилагат за записа на заповед само съответно и доколкото са съвместими с естеството му. Основна особеност на записа на заповед е, че издателят е и негов платец – чл. 538, ал. 1 от ТЗ. По тази причина за задължението на издателя на записа на заповед е приложима давността за вземането срещу платеца по менителницата (чл. 531, ал. 1 от ТЗ), която е 3-годишна от падежа. Що се отнася до задължението на авалиста, то за него е приложима тази погасителна давност, която е приложима за задължението на лицето, за което е поето поръчителството. Това е така, защото поръчителят отговаря както лицето, за което е поръчителствал (чл. 485, ал. 1 от ТЗ), а това предполага еднаквост и на давностния срок. Възивната инстанция е констатирала, че по делото е удостоверено предявяване на записа спрямо касатора на дата 14.06.2013 г. (Протокол от 14.06.2013 г. на нотариус с рег. № 360 по н.д. № 199/2016 г. по описа на Окръжен съд - Плевен), т.е. в рамките на уговорения срок по чл. 487, ал. 1 от ТЗ. Предявяването е осъществено чрез нотариална покана - допустим способ за предявяване на записа на заповед по арг. от чл. 592, ал. 2 от ГПК. За неоснователно е преценено и възражението на касатора, че същият не е авалирал процесния запис на заповед. Според ВТАС, доколкото обективира едностранното волеизявление на издателя, съответно на авалиста, от което непосредствено произтича менителничното задължение, а не удостоверява факти и обстоятелства, които стоят извън него, записът на заповед е частен диспозитивен документ. Ако е автентичен, той притежава само предписаната от чл. 180 от ГПК формална доказателствена сила относно принадлежността на съдържащото се в него волеизявление на лицето, което го е подписало като негов издател, но не и материална такава относно обстоятелства, които се намират извън него. Оспорването на истинността на процесните записи на заповед се свежда до опровергаване на тяхната автентичност, но не се простира върху неговото съдържание, доколкото като диспозитивен документ той не може да бъде верен или неверен. От заключението на допуснатата и изслушана съдебно - графическата експертиза неоспорена от страните и приета, като доказателство по делото съдът е намерил за безспорно установено, че подписът за и от името на „Хелп – 07“ ООД и подписът за „Авалист“ в запис на заповед с дата 10.07.2007 г. със срок на предявяване – 10.08.2027 г. са положени от О. В.. Отхвърлено е било възражението на касатора, че подаденото заявление по реда на чл. 417 от ГПК е предявено за сумата различна (93 000 лв.) от сумата дължима по записа на заповед (247 380 лв.), доколкото самият ищец е посочил, че претендира част от дължимата сума по менителничния ефект. Възражението, че касаторът не е бил уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на банковия кредит е било счетено за неотносимо към спорното право.Според въззивната инстанция авалистите, в частност О. В., не са страна по каузалното правоотношение, не са били въведени твърдения за недобросъвестност на приносителя на ценната книга или извършена от него злоупотреба с право, както и за погасяване на установените с влязло в сила решение задължения на „Хелп – 07“ ООД по договор за банков кредит. Касаторът поставя следния правен въпрос: В производството по установителен иск по реда на чл.422 ГПК и при липса на спор между страните относно наличието на конкретно каузално правоотношение, чието изпълнение е обезпечено с издадения запис на заповед, длъжен ли е решаващият съд да разгледа и се произнесе по изрично заявените от ответника - длъжник възражения, свързани с невъзникване на вземането, предмет на иска, респ. с погаяване на същото, т.е.относно съществуването или несъществуването на вземането? Въведено е допълнително основание по чл.280, ал.1, пр.1 ГПК поради противоречие на обжалваното решение със задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Касаторът се позовава и на очевидна неправилност. ВКС счита, че е налице общото основание за селектиране на касационната жалба по чл.280, ал.1 от ГПК, тъй като поставеният въпрос е значим за изхода на конкретното дело. Въпросът е въведен с оглед довод за необсъждане на всички възражения на касатора, включително и това, че процесният запис на заповед не му е предявен надлежно. Съгласно задължителните разяснения в т.1 от TP №1/2013г. на ОСГТК на ВКС и предвид служебно известната на настоящия състав на ВКС практика, обективирана в редица постановени по реда на чл.290 ГПК: Решение № 403/23.01.2015г. по гр.д. № 3902/2014г. на ВКС, IV г.о., Решение № 616/15.12.2008г. по т.д. № 530/2008г. на ВКС, I т.о., Решение № 217/09.06.2011 г. по гр.д. № 761/2010г. на ВКС, IV г.о. и мн.други, е застъпено последователно и категорично становище, че за да даде защита и санкция на спорните права въззивният съд като инстанция по същество на спора е длъжен в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото, на осн. чл.235 и чл.236 ГПК. Поради което следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение за проверка съответствието на произнасянето на ВТАС по така формулирания правен въпрос със съществуващата последователна практика на ВКС. На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 1860лв. по сметка на ВКС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 276/14.12.2018г. по в.т.д. № 288/2018г. на Апелативен съд Велико Т.. УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 1860лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено. Да се изпрати съобщение на касатора с указанията. След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: