Р Е Ш Е Н И Е     №  169   София,  14 април  2010 година       В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, II наказателно     отделение, в съдебно заседание на 24 март, две хиляди и десета година, в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова           ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Елена Авдева     при участието на секретаря Н. Цекова и в присъствието на прокурора А. Лаков изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 700/2009 година.   Производството по чл. 346 и следващите НПК, е образувано по жалба на подсъдимите Н. И. Н. и М. С. М. – двамата от гр. К., чрез техния защитник – адвокат Х, против въззивна присъда на Старозагорския окръжен съд, постановена по внохд № 541/2008 г. Сочи се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона и при съществени процесуални нарушения. Искането е за неговата отмяна и признаването им за невинни.   Представителят на Върховната касационна прокуратура, е изразил становище, че жалбата е неоснователна, поради което въззивната присъда следва да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното:   С въззивна присъда № 188/11.11.2009 г., постановена по внохд № 541/2009 г., Старозагорският окръжен съд, 3-ти наказателен състав, е отменил присъда № 89/06.04.2009 г., по нохд № 438/2008 г., на Районен съд гр. К., 5-ти наказателен състав, в частта й с която подс. Н. И. Н., е бил признат за невиновен и оправдан по обвинението, по чл. 337, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, като вместо нея е признал този подсъдим за виновен в извършване на това престъпление – по чл. 337, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК, през периода 05.05 – 23.06.2006 г., в гр. К., в съучастие с подс. М. С. М., като съизвършител и е изменил посочената присъда в частта на наложеното наказание, като го е увеличил на три години лишаване от свобода, увеличавайки и определения изпитателен срок на четири години.   Отменил е същата присъда и в частта й, с която подс. М. С. М. е била призната за невинна, затова че е извършила престъплението в съучастие с подс. Н. И. Н., като я е признал за виновна в извършеното при условията на продължавано престъпление и в съучастие с подс. Н. под формата на съизвършителство – по чл. 337, ал.1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК.   Потвърдил е присъдата в останалата й част и е присъдил направените разноски. По довода за допуснати съществени процесуални нарушения:   Възраженията във връзка с този довод се свеждат лаконично до твърдението, че Старозагорският окръжен съд не е взел под внимание събрани по делото доказателства и превратно е тълкувал други. Същите са неоснователни. При касационната проверка, не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита, на двамата подсъдими. За да има такива е необходимо, въззивният съд да е нарушил специалните правила за провеждане на второинстанционното производство, които отразяват основните начала на наказателния процес - чл. 12, 13, 14, 18 - 21 НПК. Такива нарушения не са допуснати. Окръжният съд, по реда на чл. 313 и 314 НПК, изцяло е проверил правилността на първоинстанционната присъда, видно от изложените мотиви, като вътрешното му убеждение е изградено на основата, на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните, осигурена възможност за устно отношение по изложените доводи.   По делото няма данни, за нарушение на установения процесуален ред, за събиране и проверка на доказателствата. Свидетелските показания, обясненията на подсъдимите, писмените доказателства и експертните заключения, са били обсъдени поотделно и в съвкупност и със целия останал събран доказателствен материал. Съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При това тази инстанция не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпление от подсъдимите, съдът е анализирал подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните и писмени доказателствени средства и експертни заключения, чрез които е установено точно поведението и действията им през инкриминирания период. След като е установил по несъмнен начин, че са осъществили състава на посоченото престъпление, правилно ги е осъден за това. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в основната им част и приемайки свои относно съучастническата им дейност, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. При положение, че няма нарушения на правилата, на съдопроизводството, при анализа и оценката на доказателствата, процесуално недопустимо е касационният състав да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, като дава указания за достоверността на съответната група доказателствени средства.   Отказът на съдилищата да кредитират безусловно обясненията на подсъдимите, също така не представлява нарушение на процесуалния закон. Версията на касаторите е била обсъдена обстойно, както от решаващия, така и от въззивния съд и с основание отхвърлена, като опровергана от другите доказателства. Обясненията им, са доказателствено средство – чл. 115 НПК, но и средство за защита, което те упражняват по свое усмотрение. Съгласно чл. 55, ал. 1 НПК, имат право да дават такива обяснения, каквито намерят за нужно, т. е. законодателят ги е освободил от задължението да говорят истината. Затова достоверността на обясненията им, относно фактите от предмета на доказване, се оценява на общо основание в светлината на всички други доказателства и доказателствени средства, възприети непосредствено и инстанционните съдилища са сторили точно това. В случая, направения извод, че събраните доказателства изобличават еднозначно подсъдимите, като извършители на престъпното деяние, е правилен.   Видно от приложените мотиви, посочена е приетата фактическа обстановка по обвинението, въз основа на кои доказателства, на кои тях се градят направените правни изводи. По повод на подадената жалба и протест пред този съд, в изпълнение на процесуалните си задължения по чл. 107, ал. 5, чл. 305, ал. 3 и чл. 339, ал. 2 НПК, след като е обсъдил направените доводи, мотивирано е обосновал изводите си да приеме, от една страна, че състава на престъплението е осъществен от двамата подсъдими по приетата и посочена във въззивната присъда квалификация, а от друга защо не приема възраженията, че те не са осъществили състава на инкриминираното с обвинението деяние. Затова възражението, че е допуснато процесуално нарушение, като не са били обсъдени всички събрани доказателства и направени възражения, е неоснователно. По довода за нарушение на закона:   Посоченото касационно основание - по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е също неоснователно. Възраженията по този довод се свеждат до твърденията, за неправилна преценка на събраните доказателства и от там за незаконосъобразен извод, че подсъдимите са извършили престъплението.   При приетите за установени и от второинстанционния съд фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, направеният извод, че двамата подсъдими са осъществили от обективна и субективна страна състава на посоченото във въззивната присъда престъплението, е напълно законосъобразен. По своята същност, видно от касационната жалба, възраженията на подсъдимите се свеждат до оспорване обосноваността на второинстанционния съдебен акт, във връзка с приетата фактическа обстановка. Достоверността на доказателствените материали не подлежи на преобсъждане в касационното производство. Тази инстанция следи само за правилното приложение на закона и не може да установява нови фактически положения. Затова процесуалният закон не предвижда необосноваността като касационно основание. В случая същественото е, че в хода на събиране и проверка доказателствата е спазен регламентирания процесуален ред. Изводите за виновността на подсъдимите в осъществяване от обективна и субективна страна на състава, на посоченото престъпление, са подкрепени от показанията на свидетелите И, Ф. , Г. , М. , А. , Р. , Т. , С. , К. , приложените писмени доказателства, включително справка от 04.03.2008 г., т. 3, л. 282, от ДП № ЗМ-1953/2007 г., от която безспорно се установява, че на фирмите на подсъдимите към инкриминирания период, не са били издавани никакви разрешения за търговия, съхранение и употреба на конкретните ВВООБ, както и от експертните заключения. Следователно, вътрешното убеждение на съда, не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на събраните доказателства.становените данни от доказателствените средства, правилно оценени и от въззивната инстанция, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, законосъобразно са я мотивирали да приеме, че е осъществен съставът на посоченото по-горе престъпление и от двамата подсъдими. Действителното съдържание на нито едно доказателство не е тълкувано превратно. Достоверността им е била преценявана на базата, на вътрешната им логичност, взаимна обвързаност и съпоставяне помежду си. При така установените факти и обстоятелства от въззивния съд относими към предмета на доказване изводите, че се касае за извършено престъпление по чл. 337, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 и от двамата подсъдими, са законосъобразни.   Съставът на Върховния касационен съд, изцяло възприема изводите на и въззивния съд, относно постановяването на осъдителната присъда. Счита, че мотивите на тази съдебна инстанция в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ, на всички събрани доказателства, включително и по приложените разрешителни с номера 113 и 114/2004 г. издадени на „Рипелонн” ЕООД и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти.   Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от въззивния съд фактически положения. В тези параметри правилно е било прието, че е установена по несъмнен начин виновността на подсъдимите, в осъществяване на инкриминираното деяние. Точно е посочено, че разрешенията за търговия с ВВООБ издавани по ЗКВВООБ и ППЗКВВООБ, се отнасят за конкретен търговец и за конкретно посочени като вид и брой ВВООБ – в конкретния случай по инкриминираните фактури, подчиняващи се на специален разрешителен режим - КОС към МВР, каквито подсъдимите не са имали, което не се оспорва и от тях, а от тук и не са имали право нито да купуват нито да пренасят такива. Изложени са и убедителни съображения относно обективната страна на престъплението, касаещи търгуването на боеприпасите, които се споделят и от настоящата инстанция.   С оглед на изложеното, касационната жалба и в тази си част се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.   Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 188/11.11.2009 г., по внохд № 541/2009 г., на Старозагорския окръжен съд, 3-ти наказателен състав.   Решението не подлежи на обжалване.     Председател:     Членове: