Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е        № 240   София,  14.04.2010 година   Върховният касационен съд на Република България,  IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и десета година в състав:                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА                                                               ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА                                                                                  ЕРИК ВАСИЛЕВ     при участието на секретаря Цветанка Найденова разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА гр.дело  №937 по описа за 2009 год.     Производството е по чл.303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба на Р. Г. Н. от с. Х., обл. Пазарджишка, за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 от ГПК, на влязло в сила решение от 16.11.1998г. по гр.д. №4142/1997г. на Пловдивски окръжен съд, с което по реда на чл.208, ал.2 от ГПК/отм./ в редакцията по ДВ, бр.28/83г., са отхвърлени исковете му срещу РДВР П. по чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ. Молбата за отмяна е допусната до разглеждане с определение №121 от 22.06.2009г. по делото. В молбата за отмяна се сочи отменително основание по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК. С молбата е представено писмено доказателство, описано в нея. Молителят счита, че същото е ново доказателство от съществено значение за решаване на делото. Ответникът по молбата РДВР П. не взема становище по молбата за отмяна. По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отд. намира следното: Молбата за отмяна е неоснователна. Производството за отмяна по чл.231 от ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения на основанията, изрично посочени в закона. С решение от 16.11.1998г. по гр.д. №4142/1997г. на Пловдивски окръжен съд по реда на чл.208, ал.2 от ГПК/отм./ в редакцията по ДВ, бр.28/83г., са отхвърлени исковете на Р. Г. Н. срещу РДВР П. по чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ. Съдът е приел, че ищецът не се ползва от предварителната закрила по чл.333, ал.1, т.3 от КТ, във връзки с чл.1 от Наредба №5/87г., като се е позовал на експертното решение на ТЕЛК, че заболяването на ищеца с диагноза: „Разстройство на личността от смесен тип. САЗ-първи стадий” не е психично заболяване.становено е със заключението на съдебно-медицинската експертиза по делото, че заболяването на ищеца спада към непсихотичните психични заболявания, при които липсва заболяване на психиката. Молителят се позовава на писмо с изх. № І-786/18.02.2009г. на НЕЛК, с което на негово запитване е отговорено, че посочената от него диагноза П. , попада в списъка на заболяванията в Наредба №5/1987г. Счита, че това доказателство е от съществено значение за делото, тъй като установяват, че се е ползвал от предварителната защита при уволнение по чл.333, ал.1, т.3 от КТ. Отмяна по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК може да се допусне, когато се открият нови обстоятелства или нови доказателства, които са от значение за решаването на спора. В случая отмяна не може да се допусне поради това, че в правомощията на ТЕЛК е да определят необходимостта от такава защита, с оглед на конкретната диагноза на заболяването на работника или служителя, каквото посочване се съдържа и в самото писмо, на което се позовава молителят. Съгласно чл.333, ал.1, т.3 и ал.2 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, при изчерпателно посочени основания, включително при дисциплинарно уволнение, работодателят е задължен преди уволнението се взема мнението и на трудово-експертната лекарска комисия. Съгласно чл.1, ал.2 от Наредба №5/1987г. на министъра на здравеопазването, предприятието събира предварителна информация от работниците, които са определени за уволнение, дали страдат от болестите, посочени в чл.1. Представените от работника или служителя медицински документи работодателят представя пред съответната ТЕЛК за мнение, съгласно чл.3 от наредбата. ТЕЛК преценява дали за изясняване на здравословното състояние на работника или служителя се налагат допълнителни изследвания и преглед, извършва ги, ако са необходими, след което се произнася относно заболяването – попада ли в кръга на визираните от наредбата болести и ако попада, прави преценка за целесъобразността на уволнението /чл.4/. В случая е взето мнението на ТЕЛК, която се е произнесла, че заболяването на служителя не попада в кръга на визираните от наредбата болести. Представеното писмо рег. №К7501 от 12.10.2009г. от МВР, Д. ”Ч” също не съставлява основание по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. Същото е издадено в отговор на заявление на молителя за представяне на заверено копие от заповедта за освобождаването му от МВР. Отговорено е, че личното му кадрово досие на съхранява в ОД на МВР- П. , а са посочени данните в информационните фондове на дирекцията относно назначаването и освобождаването му по дисциплинарен ред, считано от 12.03.1996г. Твърдяното обстоятелство не е ново, тъй като данни за запознаване на молителя със заповедта за уволнение на 12.03.1996г. и с отказа му да я получи, се съдържат в самата заповед за дисциплинарно уволнение, приета при разглеждане на спора по същество, в която е отразено, че на 12.03.1996г. Р. Н. се е запознал със съдържанието й, но поради възражението му, че ползва болничен отпуск, е уведомен след изтичането му да се яви да получи заповедта. В производството по трудовия спор служителят е поддържал, че заповедта за уволнение му е връчена на 29.03.1996г., а не на 12.03.1996г. при отказ. За снабдяване с доказателства за установяване на твърденията му, на Н. му издадени съдебни удостоверения №4142/09.02.1998г. и №4142/07.05.1998г. на Пловдивски окръжен съд. При полагане на дължимата грижа молителят е могъл да се снабди своевременно с исканото доказателство въз основа на издадените му съдебни удостоверения в хода на производството по трудовия спор и да го представи при разглеждане на трудовия спор. Предвид изложеното молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение. Доводите на молителя за неправилност на решението не могат да обосноват отмяна на никое от изчерпателно посочените основания за отмяна по чл.303, ал.1 от ГПК, а сочат на касационни основания, които са извън хипотезите, визирани в посочената разпоредба. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отд. Р Е Ш И :   ОСТАВЯ без уважение молбата на Р. Г. Н. от с. Х., обл. Пазарджишка, за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 от ГПК на влязло в сила решение, постановено на 16.11.1998г. по гр.д. №4142/1997г. на Пловдивски окръжен съд.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: