Ключови фрази

7
Р Е Ш Е Н И Е

№ 111

гр.София 23.07.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в открито съдебно заседание на четвърти юни през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
при участието на секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладваното от съдията Любка Андонова гр. дело № 2694 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Дентален Център-1 Сливен“ ЕООД, със седалище в гр.Сливен, подадена чрез процесуалния му представител адв.Н. В. от САК срещу решение № 54 от 16.4.2019 г, постановено по гр.дело № 143/2019 г на Сливенски окръжен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 51/18.1.2019 г по гр.дело № 2347/18 г на Районен съд-Сливен.С първоинстанционното решение касаторът „Дентален Център-1 Сливен“ ЕООД, е осъден да заплати на основание чл.200 КТ на Д. Й. П. сумата 80 000 лв, на Д. Д. Д. сумата 60 000 лв и на Р. Д. П. сумата 60 000 лв, представлящи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на Ж. И. П. -съпруга на първия и майка на останалите двама ищци, настъпила при трудова злополука на 22.5.2008 г, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до окончателното плащане.

Искането формулирано в касационната жалба е за отмяна на въззивния акт и постановяване на нов по същество на спора, с който предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни, респ.присъденото обезщетение да бъде намалено, ведно със следващите се от това законни последици.

Становището на противната страна е за неоснователност на подадената касационна жалба.Ответниците по касация молят решението на въззивния съд да бъде потвърдено.Претендират разноски.

С определение № 944/31.12.2019 г, постановено по гр.дело № 2694/19 г на ВКС, Четвърто ГО е допуснато касационно обжалване на решение № 54 от 16.4.2019 г, постановено по гр.дело № 143/2019 г на Сливенски окръжен съд, Гражданско отделение, на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по следните правни въпроси : Длъжен ли е съдът, при предявен иск по чл.200 ал.1 КТ, да се произнесе по наведено в отговора на исковата молба възражение по чл.201 ал.1 за умишлено причиняване на увреждането /самоубийство/.В този случай работодателят носи ли отговорност за обезвреда на основание чл.200 ал.1 КТ, респ.длъжен ли е съдът да изследва наличието и степента на допринасяне от страна на пострадалия.

На поставения процесуалноправен въпрос следва да се отговори утвърдително.Възражението за причиняване на смърт, поради самоубийство е обстоятелство от значение за преценката за изключване на отговорността на работодателя по чл.201 ал.1 КТ и съдът е длъжен при предявен иск по чл.200 ал.1 КТ да се произнесе по същото, когато е своевременно въведено.

Този извод следва от уеднаквената практика на ВКС относно дейността на въззивната инстанция, чието задължение е да обсъди релевантните възраженията на страните и да изложи по тях собствени мотиви по съществото на спора. Изпълнението на посоченото задължение е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса.В този смисъл - т. 2, ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, ВКС, т. 19, ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г., ОСГК, ВКС и множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение № 12/16.02.2016 г. по гр. д. № 2184/2015 г., ІІІ г. о., решение № 145/07.01.2019 г. по гр. д. № 811/2018 г., ІІ г. о., решение № 59/14.04.2015 г. по гр. д. № 4190/2014 г., ІV г. о., решение № 183/16.11.2017 г. по т. д. № 2624/2016 г., ІІ т. о., решение № 187/07.07.2016 г. по гр. д. № 1332/2015 г., IV г. о. и др., съобразно които въззивният съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото, очертан от въззивната жалба, като обсъди в мотивите си въведените от страните доводи и възражения, което е непосредствената цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор.

По втория от поставените въпроси.

Съгласно КСО, чл. 55, трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт. Трудова е и злополуката, станала с осигурен по чл. 4, ал. 1 и 2 от КСО по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до: основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер; мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден; мястото за получаване на възнаграждение. Не е налице трудова злополука, когато пострадалият умишлено е увредил здравето си.

Съгласно разпоредбата на чл.200 ал.1 КТ работодателят не отговаря за вреди от трудова злополука, ако пострадалият е причинил умишлено увреждането.От това следва, че дори да е налице трудова злополука, установена с административен акт, в правомощията на гражданския съд е да установи дали са налице предпоставките за изключване на отговорността на работодателя, ако пострадалият сам е причинил умишлено увреждането.Разпореждането на длъжностното лице по чл.60 ал.1 КСО, независимо че е издадено въз основа на решение на административния съд,за признаване или не на трудовата злополука е акт, с който компетентния държавен орган признава или не наличието на определен факт, с правно значение-трудовата злополука като осигурителен риск.

Нормите на чл.55 ал.3 КСО не изключва приложението на чл.201 ал.1 КТ.Двете норми имат самостоятелно значение.Тълкуването им във връзка една с друга обосновава извода, че работодателят не отговаря за вреди от трудова злополука, при която е настъпила смърт на пострадалия, ако последният е причинил умишлено увреждането.Независимо от наличието на влязъл в сила административен акт гражданският съд, разглеждащ иска по чл.200 от КТ е длъжен да разгледа своевременно заявените възраженията на ответната страна за изключване на отговорността по чл.201 ал.1 КТ, респ.за намаляването й, когато е налице груба небрежност.Работодателят не отговаря за вреди от трудова злополука, когато пострадалият е действал умишлено и изцяло е виновен за увреждането.

Установените по делото факти са следните :

Ищецът Д. Й. П. е съпруг, а ищците Р. Д. П. и Д. Д. П. са пълнолетни низходящи на починалата на 22.5.2008 г в [населено място] И. П., която е е работила при ответника „Дентален център 1“ ЕООД по безсрочно трудово правоотношение на длъжност „главен счетоводител“ от 18.6.1998 г.до 22.5.2008 г.Като причина за смъртта на праводателката на ищците е посочена „механична асфикция“, дължаща се н самообесване.Събитието е настъпила в дома на пострадалата.

С решение № 13861/18.11.2010 г по адм.дело № 5405/2010 г на ВАС, Шесто отделение е оставено в сила решение № 1 от 3.2.2010 г по адм.дело № 112/2009 г на Административен съд-Сливен.С последното е отменено решение № 7/10.4.2009 г на директора на РУ „Социално осигуряване“ гр.Сливен за отхвърляне жалбата на ответниците по касация против разпореждане № 89/24.2.2009 г, с което злополуката не е била призната за трудова.С влязло в сила експертно решение № 0064/11.2.15 г на НЕЛК смъртта на П. е приета за трудова злополука, поради наличие на причинна връзка между условията на труд и настъпилата тежка реактивна депресия, довела до смъртта й.Издадено е разпореждане № 5104-19-4 от 12.1.18 г влязло в сила, с което злополуката е приета за трудова по смисъла на чл.55 ал.1 КСО. При горните доказателства въззивният съд е приел, че щом има влязъл в сила административен акт за установяване на злополуката като трудова по чл.60 ал.1 КСО, въпросът за умисъл у пострадалото лице за причиняването й не може да се разглежда, защото е разрешен в административното производство и съдът следва да съобрази влезлия в сила административен акт.Прието е, че възраженията на ответника за изключване или намаляване на отговорността са заявени едва с писмената защита, поради което са преклудирани.

По оплакванията в касационната жалба.

Съобразно изложеното по процесуалноправния въпрос, направените в касационната жалба оплаквания за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение във връзка с необсъждане на наведените с въззивната жалба оплаквания, възражения и доводи на жалбоподателя са основателни.Съдът е приел възраженията за изключване, респ.намаляване на отговорността на работодателя за несвоевременно заявени, следователно преклудирани.Приетото от съда е невярно.На стр.2 от отговора на исковата молба /л.7/ ответникът е заявил, че в разглеждания случай са налице предпоставките за изключване на отговорността на работодателя по смисъла на чл.200 ал.1 КТ, респ.за намаляването й по чл.200 ал.2 КТ, тъй като пострадалата сама е причинила увреждането.Същото възражение е подържал пред въззивната инстанция на л.5 и 6 от въззивната жалба.Необсъждайки своевременно наведено от ответника с отговора на исковата молба възражения, решаващият съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила-чл.236 ал.2 ГПК и чл.12 ГПК.

С оглед даденото разрешение по втория от въпросите, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав на ВКС намира следното : Самоубийството / suicidium/ е акт, при който човек умишлено причинява собствената си смърт. Умисъл у работника причиняването на увреждането е налице, когато има интелектуалното и волево съдържание, определено в чл.11 от НК - увреденият е съзнавал какви са последиците от него деянието и е искал настъпването на тези последици.Съгласно разпоредбата на чл.201 ал.1 КТ отговорността на работодателят се изключва при вреди от трудова злополука, ако пострадалият е причинил умишлено увреждането.Настоящият случай е такъв, с оглед на което предявените искове по чл.200 ал.1 КТ са изцяло неоснователни.

Въззивното решение е неправилно като постановено в противоречие на процесуалния и материалния закон и на основание чл.293 ал.1 ГПК следва да бъде отменено изцяло.Тъй като не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия следва да бъде постановено решение по същество на спора, с което предявените искове по чл.200 ал.1 КТ бъдат отхвърлени изцяло.

Предвид изхода на спора ответниците по касационната жалба следва да бъдат осъдени да заплатят сторените от касатора разноски пред настоящата инстанция в размер на 17 230 лв, съгласно представен списък, както и разноските сторени пред първоинстанционния съд в размер на 5530 лв-представляващи възнаграждение за един адвокат и в размер на 3000 лв-възнаграждение за един адвокат, за процесуално представителство пред въззивния съд и заплатената държавна такса в размер на 4 000 лв.

Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА изцяло решение № 54 от 16.4.2019 г, постановено по гр.дело № 143/2019 г на Сливенски окръжен съд, Гражданско отделение и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д. Й. П. от [населено място], [улица] срещу „Дентален център-1 Сливен“ ЕООД със седалище в гр.Сливен иск по чл.200 ал.1 КТ за сумата 80 000 лв, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на съпругата му Ж. И. П., настъпила на 22.5.2008 г при трудова злополука, като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р. Д. П. от [населено място], [улица] срещу „Дентален център-1 Сливен“ ЕООД със седалище в гр.Сливен иск по чл.200 ал.1 КТ за сумата 60 000 лв, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майка му Ж. И. П., настъпила на 22.5.2008 г при трудова злополука, като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д. Д. Д. от [населено място], [улица] срещу „Дентален център-1 Сливен“ ЕООД със седалище в гр.Сливен иск по чл.200 ал.1 КТ за сумата 60 000 лв, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майка й Ж. И. П., настъпила на 22.5.2008 г при трудова злополука, като неоснователен.

ОСЪЖДА Д. Й. П. от [населено място], [улица], Р. Д. П. от [населено място], [улица] Д. Д. Д. от [населено място], [улица] да заплатят на „Дентален център-1 Сливен“ ЕООД със седалище в гр.Сливен, ул."Стефан Караджа" № 2 разноски направени по делото, на основание чл.78 ал.3 ГПК в размер на 29 760 лв.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :1

2.