1 Р Е Ш Е Н И Е № 410 гр.София, 06 ноември 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на десети октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Величкова ЧЛЕНОВЕ: Капка Костова Румен Петров при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствие на прокурора Красимира Колова, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 1194 / 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК и е образувано по искане на осъдения Н. С. Д., чрез защитника му адвокат С. П. от АК – [населено място], за отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела на решение № 104 от 20 юни 2014 година на Пазарджишкия окръжен съд, по внохд № 237 / 2014 година, с което е потвърдена присъда № 107 от 10 април 2014 година на Пазарджишкия районен съд, постановена по нохд № 339 / 2014 година по описа на този съд. В искането на осъдения Д. се твърди неправилно приложение на закона към надлежно установени по делото факти и явна несправедливост на наложеното на осъдения наказание, което ангажира отменителните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК, към които препраща разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, само и доколкото допуснатите нарушения са съществени. Основното, отправено до ВКС искане, е за отмяна на атакувания съдебен акт и оправдаване на осъдения Д. по повдигнатото му обвинение на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, а алтернативното – за намаляване размера на наложеното наказание. В съдебно заседание пред ВКС осъденият Н. Д. и защитникът му адвокат П. не участват лично, редовно призовани. Не са представени писмени бележки по направеното искане за възобновяване на делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането и оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, при което установи следното: Първоинстанционният съд е признал Н. С. Д. за виновен в това, че в периода от 11. 05. 2007 година до 01. 06. 2012 година, при условията на продължавано престъпление, в [населено място], пред администрацията на РУГ в същия град, съзнателно се е ползвал от неистински официални документи – копия от дипломи за завършено висше образование, като за самото им съставяне не може да му се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл. 316 във вр. чл. 308, ал. 2 във вр. ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК, го е осъдил на пробация, включваща пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК, за срок от по една година и шест месеца всяка от тях. Присъдил е направените по делото разноски, като ги е възложил в тежест на осъдения Д.. В производство, инициирано по жалба на осъдения Д., е постановено атакуваното сега по реда на извънредния способ за проверка на наказателните дела решение на въззивния съд, с което присъдата е потвърдена изцяло. Искането за възобновяване на делото е процесуално допустимо, тъй като е направено от надлежно легитимирано за това лице по чл. 420, ал. 2 от НПК и в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК, по отношение на съдебен акт, който не подлежи и не е проверяван по касационен ред. Разгледано по същество, искането е неоснователно. ВКС намира за необходимо да отрази констатацията си, че направените в искането за възобновяване на делото възражения и изложените в тяхна подкрепа доводи са идентични с тези във въззивната жалба на осъдения Д.. Това би било оправдано, ако въззивният съд не бе изпълнил задълженията си по чл. 314 от НПК за цялостна проверка на присъдата и по чл. 339, ал. 2 от НПК да посочи основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата, какъвто не е настоящият случай. В правомощията на въззивния (а не на касационния) съд е да провери фактическата правилност на издадената присъда и правилността на възприетата квалификация, което в случая този съд е сторил по предписания от закона начин. Основният повод за недоволството на осъдения Д. от осъждането му, е приложението на нормата на чл. 316 във вр. чл. 308 от НК към надлежно установените по делото факти, с които той принципно е съгласен. Твърди обаче, че инкриминираното деяние не осъществява от обективна и субективна страна признаците от състава на посоченото престъпление, поради което претендира оправдаване по повдигнатото му обвинение. В подкрепа на това възражение е развита тезата, че ползваните от него ксерокопия от дипломи за завършено висше образование (бакалавърска и магистърска степен) не могат да бъдат предмет на документно престъпление, защото не съдържат характеристиките на „неистински документ”, легално дефиниран в чл. 93, ал. 1, т. 6 от НК, още повече, че оригиналните документи не се намират по делото. Първоинстанционното разглеждане на делото е протекло по реда на Глава двадесет и седма от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 1 от НПК – при дадено от страните и одобрено от съда, по реда на чл. 372, ал. 3 от НПК, съгласие да не се провежда разпит на всички свидетели и вещи лица, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство (протокол от съдебно заседание от 10. 04. 2014 година, л. 19 от нох дело). Приетите от редовните съдебни инстанции факти произтичат от надлежно приобщени, проверени и правилно оценени доказателствени източници. През инкриминирания период, за да бъде назначен на длъжност „подвижна горска стража” към РДГ – [населено място] и впоследствие повишен на длъжност „главен горски инспектор”, осъденият Д. последователно е представил пред св. М. (технически секретар деловодител) и пред св. Т. (старши експерт човешки ресурси) в Дирекцията, две копия от дипломи за завършено висше образование, степени съответно „бакалавър” и „магистър”, издадени от името на Лесотехническия университет – [населено място] и бил назначен на тези длъжности. Установено е по делото, че дипломите не са автентични - не са издавани от Лесотехническия университет – [населено място], защото осъденият не е учил и завършил висше образование в посоченото висше учебно заведение. Установено е също, че ръкописните текстове „Вярно с оригинала” върху копията на дипломите са изпълнени от осъдения Д.. При така установените факти правилно е прието, че деянията на осъдения осъществяват от обективна и субективна страна състава на чл. 316 във вр. чл. 308, ал. 2 от НК. Съставът на престъплението е субсидиарен спрямо предходните състави на документни престъпления, доколкото предпоставя единствено ползването на опорочения документ, който се представя, за да удостовери отразените в него факти – в случая, наличието на завършено от осъдения висше образование, в двете образователни степени. Престъплението е резултатно, като резултатът се изразява в узнаването за документа от лицата, на които той се представя, което в случая е изпълнено. Престъплението е възможно само при пряк умисъл, който е налице и се обективира от действията на осъдения Д. – представянето пред длъжностните лица на неистинските документи със знанието за тяхната неавтентичност, което знание не е спорно по делото. Известно е, че определението на понятието „неистински” документ, което има и своята легална дефиниция в чл. 93, ал. 1, т. 6 от НК, не включва съдържанието на писменото изявление като елемент на този документ, а от значение е само дали авторът, посочен в него, действително го е съставил. Липсата на оригиналите на двете дипломи по делото не прави деянието несъставомерно, каквото е основното възражение в искането за възобновяване на делото. Не могат да бъдат споделени доводите относно естеството на представените от осъдения документи като копия и невъзможността те да бъдат предмет на неавтентично документиране. Тези доводи не съответстват на закона, съдебната практика и правната доктрина. Изхождайки от дефинитивната същност на документа като конкретно писмено изявление на определено лице, което изявление притежава пряко или косвено правно значение, доктрината последователно е приемала преписите (с официална или частна заверка), както и копията, за документи, които могат да бъдат предмет на подправка, респ. на преправяне (в този смисъл вж. Ив. Н., Наказателно право, Особена част, том втори, л. 123 и сл., издание 1959 година). Отчитайки променената обществена и технологична среда, няма причини да отречем тези характеристики на съвременните копия на документи, доколкото те са масово ползвани в документооборота и приложими за установяване съществуването или не на определено правоотношение. Ако то не е било обективно проявено, ще сме изправени пред т. нар. „лъжливо документиране”, но ако неавтентичен е авторът на документа, тогава е налице „неистински” документ, какъвто е настоящият случай (в този смисъл и р. № 259/2013 година на ВКС, ІІ НО, решение № 429/2005 година на ВКС, І НО, решение № 290/2009 година на ВКС, І НО и др.). В хода на наказателното производство авторът на неистинските документи не е бил разкрит, затова и наказателната отговорност на осъдения Д. е ангажирана само за ползването им – по чл. 316 във вр. чл. 308 от НК, като представените копия от дипломи са приети от съответната администрация за удостоверяване на подлежащите на това факти и обстоятелства и така документът е проявил правното си значение. Наложеното на осъдения Д. наказание пробация е индивидуализирано при условията на чл. 55 от НК и не разкрива характеристиките на явна несправедливост по смисъла на чл. 348, ал. 5 от НПК. Не намира опора в данните по делото заявената в искането за възобновяване ниска степен на обществена опасност на деянието. В тази връзка първоинстанционният съд е изложил подробни и убедителни съображения (л. 7 от мотивите на присъдата), които са утвърдени от въззивния съд (с. 3 от решението) и настоящият състав не съзира причини те да не бъдат споделени. При изложените съображения, ВКС намира искането на осъдения Д. за възобновяване на делото за неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. Поради това, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Н. С. Д. за отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела на решение № 104 от 20 юни 2014 година на Пазарджишкия окръжен съд, по внохд № 237 / 2014 година, с което е потвърдена присъда № 107 от 10 април 2014 година на Пазарджишкия районен съд, постановена по нохд № 339 / 2014 година по описа на този съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.