5 Р Е Ш Е Н И Е №397 гр. София, 24 октомври 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на шестнадесети септември, две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Харалампиев ЧЛЕНОВЕ: Павлина Панова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Л. Гаврилова и прокурора Гебов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №2137 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е било образувано по искане на осъдения З. К. С. за възобновяване на производството по НОХД №318/2010 г. по описа на Районен съд- гр.Карлово. С присъда №15 от 10.03.2011 г., постановена по НОХД №318/2010 г. по описа на Районен съд- Карлово осъденият З. С. е бил признат за виновен в това, че на 18.08.2006 г. в гр. Казанлък е набедил в престъпление З. К. и С. Т., като е знаел, че са невинни и е представил неистински доказателства срещу тях- копие от анекс към предварителен договор от 04.08.2005 г. за покупко- продажба на имот, като на основание чл.286, ал.1 НК и са му били наложени наказания една година и шест месеца „лишаване от свобода” и „обществено порицание”. С присъдата осъденият С. и бел признат за виновен и в това, че на 09.09.2005 г. в гр.Казанлък съзнателно се е ползвал пред Нотариус Н. Б. с нотариално заверено копие на преправен частен документ- анекс към предварителен договор от 04.08.2005 г. за покупко- продажба на имот, като за самото му съставяне на може да се търси наказателна отговорност и на основание чл.316, във вр. с чл.309, ал.1 НК му е било наложено наказание една година „лишаване от свобода”. С присъдата на основание чл.23, ал.1 НК е било определено по отношение на осъдения С. едно общо наказание в размер на една година и шест месеца „лишаване от свобода”, изпълнението на което е било отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Към това основно наказание е било присъединено и наказанието „обществено порицание”. С присъдата на основание чл.59, ал.1 НК е било приспаднато времето, през което осъденият С. е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража”. С присъдата осъденият С. е бил осъден да заплати и разноски по водене на делото в размер на 1 945 лева в полза на Държавата. С въззивно решение №233, постановено по ВНОХД №847/2011 г. по описа на Окръжен съд- гр. Пловдив е била изцяло потвърдена постановената присъда на първостепенния съд. Искането на осъдения С. е на основание чл.422, ал.1, т.5, във вр. с чл.348, ал.1, т.1, 2 и 3 НПК. В него се твърди, че първостепенният съд е постановил осъдителна присъда като е допуснал множество фактически и логически грешки при оценката на доказателствения материал, осъществил е съществени нарушения на процесуални правила и е постановил несправедлива присъда. Молителят твърди, че в обстоятелствената част на обвинителния акт не са посочени фактите, които очертават обективните и субективните признаци на престъпленията, в извършването на които той е бил признат за виновен. Оспорва конструкцията на престъплението по чл.286 НК, предложена от държавното обвинение, като твърди, че липсва користна цел и от обвинението не става ясно, в какво конкретно престъпление той е набедил пострадалите. Осъденият твърди, че допуснатите неясноти в обвинителния акт са го лишили от право да разбере конкретно в какво е обвинен и да организира защитата си, като това действие на съда представлява съществено нарушение на процесуални правила. С. оспорва и постановената присъда, като твърди, че тя е постановена при неверен анализ на събраните доказателствени материали. Поддържа, че доказателствата са противоречиви и не са достатъчни за постановяване на осъдителна присъда. Наред с това твърди, че е недопустимо да бъдат разпитвани свидетели за установяване на парични задължения, като в подкрепа на тезата си посочва нормата на чл.164 ГПК. Оспорва се постановения съдебен акт и в частта за разноските, като се твърди, че те не са били направени и установени с доказателства. В хода на касационното производство осъденият С. твърди, че е невинен и на това основание моли да бъде възобновено воденото срещу него наказателно производство, да бъде отменена постановената присъда и да бъде постановена нова, с която да бъде изцяло оправдан. Представителят на държавното обвинение моли молбата да не бъде уважавана и поддържа, че не са допуснати нарушения, налагащи възобновяване на приключилото наказателно производство. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: По допустимостта на искането Депозираната молба за възобновяване на наказателното производство, водено срещу осъдения З. С. и отмяна на постановената по НОХД №318/2010 г. по описа на Районен съд- Карлово присъда е подадена в срока по чл.421, ал.1 НПК и е допустима. По основателността на искането Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно. При прегледа на постановената първоинстанционна присъда, с която осъденият С. е бил признат за виновен в извършване на престъпления по чл.286 НК и по чл.316, във вр. с чл.309, ал.1 НК касационната инстанция прецени, че не са допуснати отразените в искането нарушения. Правилно предходните съдебни състави не са отчели допуснати нарушения на чл.246, ал.1 НПК, свързани си изготвянето на обвинителния акт. В обстоятелствената му част са били отразени всички установени и релевантни към предмета на производството обстоятелства. По отношение на обвинението по чл.286 НК в обвинителния акт са били посочени точното време и място на извършване на престъплението, конкретните действия на осъдения С. (подаването на молба до районна прокуратура- гр.Казанлък, индивидуализиран е бил представения неистински документ и са били посочени действията, които молителят е твърдял, че са извършени от пострадалите К. и Т., с които те са го увредили. Не може да бъде възприето оплакването, че обвинението е неясно защото не е посочено в обвинителния акт в какво престъпление молителят е набедил пострадалите. При внимателно запознаване с обвинението е видно, че там е отразено обстоятелството, че С. е твърдял, че е станал жертва на измама по повод заплатена парична сума (28 000 лева), получена от К. и Т.. Съставомерните белези на престъплението по чл.286 НПК са били коректно отразени, като правилно прокурорът е посочил, че пострадалите са били набедени в престъплението „измама”, като непосочването на конкретната цифрова правна квалификация на това престъпление не е основание да се приеме, че обвинението е непълно. В тази връзка трябва да се отрази и това, че е невъзможно отразяването на други съставомерни елементи на престъплението по чл.286 НК, доколкото от доказателствения материал по делото е установено по несъмнен и категоричен начин, че пострадалите не са извършвали никакви действия (още по- малко измамни) по отношение на осъдения С.. Предходните съдебни състави са направили верен анализ на доказателствената маса, като обосновано и при спазване на изискванията на чл.14 НПК са преценили, че осъденият е осъществил виновно инкриминираните деяния. Правилно съдебните състави са обсъдили и оценили събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства и конкретно разпитите на свидетелите, като са отчели, че техните показания са еднакви или сходни по отношение на релевантните за изхода на делото факти. Първостепенният и въззивният съд са постановили съдебните си актове, като законосъобразно са приели, че от показанията на свидетелите К.- К., К., Т., И., К. и Н. и заключенията на приетите по делото графологични експертизи може да бъде направен извод, че осъденият С. се е сдобил с писмен документ- опис на движими вещи, на гърба на който са били положени автентичните подписи на свидетелите К.- К., К. и И.. Впоследствие той е използвал манипулиран документ, на който е било отстранено част от тялото, а на гърба на листа, където са били положени тези подписи е бил вписан текст, установяващ извършено действие- предаване на 28 000 лева, което не е било извършено. Правилно са били ценени и показанията на свидетелите Б. и С., които установяват действията на осъдения при явяването му пред нотариус за изповядване на сделката и тези, предприети от него във връзка с депозиране на оплакване, направено пред полицейските органи в града. От показанията на тези свидетели законосъобразно съдилищата са отчели, че С. е използвал преправения частен документ и го е представил както пред полицейските служители, така и пред нотариус Б. Правилно предходните съдебни състави са приели и това, че показанията на посочените свидетели кореспондират изцяло с приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства и конкретно със заключенията на приетите по делото експертизи. На практика събраните гласни и писмени доказателства са напълно непротиворечиви и не кореспондират само и единствено с обясненията на осъдения С.. Това е обяснимо, с оглед на обстоятелството, че обясненията на привлеченото към наказателна отговорност лице представляват не само доказателствено средство, но и основно средство за реализиране на правото на защита. Предвид всичко изложено касационната инстанция не откри каквито и да е нарушения, осъществени от предходните инстанции във връзка със събирането и оценката на доказателствения материал по делото. При този анализ на събраните в хода на производството гласни доказателства първоинстанционният и въззивен съдебен състав правилно са приели, че с действията си осъденият З. С. е осъществил съставите на престъпленията по чл.286 НК и по чл.316, във вр. с чл.309, ал.1 НК. В мотивите на постановената присъда и на въззивният съдебен акт са направени верни правни изводи за съставомерността на поведението на молителя и за това, че той е осъществил от обективна и субективна страна съставите на посочените по- горе престъпления. Липсват неясноти или грешки при анализа и оценката на релевантните факти, като съдебните състави коректно са отразили в актовете си доводите си за съставомерните белези на двете престъпления. Не може да бъде споделена тезата на молителя, че представянето на заверено копие от документ не може да е престъпление, както и това, че наказателна отговорност трябва да бъде носена и от нотариуса, заверил процесното копие на документ. Няма съмнение, че процедурата по нотариална заверка на писмен документ има за цел създаденото копие да бъде ползвано като оригинален документ. Именно като такъв е било ползвано то от З. С., респективно правилно предходните съдебни състави са ценили това действие като съставомерно по чл.316, във вр. с чл.309 НК. По отношение на това дали трето лице е трябвало да носи наказателна отговорност за извършено от него престъпление този въпрос стои извън предмета на настоящото производство и затова не следва да бъде обсъждан от касационната инстанция. Касационната инстанция не споделя и оплакването на молителя, че предходните съдилища неправилно не са отчели забраната в чл.164 ГПК определени обстоятелства да бъдат установявани със свидетелски показания, като единствено трябва да отбележи, че при анализа и оценката на доказателствата в наказателното производство важат правилата на НПК, а не тези на ГПК. Останалите оплаквания на молителя С. за това, че в хода на производството са били допуснати съществени нарушения на закона и процесуалните правила, характеризиращи наказателното производство, водено срещу него като несправедливо и незаконосъобразно са напълно неконкретизирани и затова този съдебен състав няма възможност да ги разгледа подробно. Единствено може да бъде отбелязано това, че такива нарушения не бяха констатирани нито в развилото се производство пред първостепенния съд, нито в това пред въззивната инстанция. Липсват нарушения и при постановяването на присъдата и въззивното решения в частта им за разноските, като коректно съдилищата се отчели общия им размер и на основание чл.189, ал.3 НПК, предвид изхода на производството са ги възложили на осъдения С.. При определянето на наказанието на молителя не са допуснати нарушения, свързани с отмерените му наказания и определянето на общо такова по реда на чл.23 НК. Правилно решаващите съдебни състави са отчели като смекчаващи отговорността на С. обстоятелства чистото му съдебно минало и установеното психично заболяване, а като отегчаващи начина на извършване на престъпленията и настойчивостта му, насочена към постигане на престъпните му цели. Законосъобразно наказанията на молителя са били определени при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства- към средния размер (за престъплението по чл.309 НК) и по- близо до минималния размер (за престъплението по чл.286 НК). Правилно е било определено и общото наказание за извършените при условията на реална съвкупност престъпления и изпълнението му е било отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за минималния предвиден в закона изпитателен срок. Не са били допуснати грешки и при зачитането на предварителното задържане на осъдения С.. Предвид всичко изложено касационният съдебен състав прецени, че в хода на воденото срещу осъдения З. С. наказателно производство не са били допуснати нарушения на закона, съществени нарушения на процесуални правила и отмерените му наказания не са явно несправедливи. Ето защо липсват основания за възобновяване на наказателното производство и отмяна на постановените и влезли в сила съдебни актове, постановени по НОХД №318/2010 г. по описа на Районен съд- Карлово и по ВНОХД №847/2011 г. по описа на Окръжен съд- гр.Пловдив. Така мотивиран, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения З. К. С. за възобновяване на НОХД №318/2010 г. по описа на Районен съд- Карлово. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.