5 Р Е Ш Е Н И Е № 12 гр. София, 11.03.2014 г. В И М Е ТО НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети януари , две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ ЕМИЛ ТОМОВ ДРАГОМИР ДРАГНЕВ при участието на секретаря Р.Иванова изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 3547/2013 година. Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е на касационна жалба на Г. К. Г., Л. Й. Г. и А. Г. К., всички с пълномощник адв. Кр. И. срещу решение от 28.02.2013г по гр.дело № 355/2012г. на Окръжен съд Монтана , с което след отмяна на решение от 30.10.2012г по гр.д № 665/2011г на Районен съд [населено място] , по същество е уважен отменителен иск по чл. 135 ЗЗД до размера на 1 /2 ид. част от договор за дарение, срещу тримата касатори, от които първите двама са прехвърлители на два имоти,тяхна съпружеска имуществена общност , а последната е приобретател . Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като постановено в нарушение на материалния закон по отхвърленото възражение на касаторите за изтекла петгодишна погасителна давност за отменителния иск, считано от сключване на процесната сделка за дарение. Въззивният съд незаконосъобразно е приел този давностен срок за прекъснат на основание чл. 116 ал.1 б.”б” ЗЗД поради предявяване на иск за вземането от кредитора.В касационната жалба и писмена защита се оспорва приетото от съда , че от момента на влизане в сила на решението , с което искът за вземането на кредитора е бил уважен , е започнала да тече нова давност за иска по чл. 135 ЗЗД. В касационната жалба се изтъква незаконосъобразност и на съображенията на въззивния съд ,че в настоящия случай следва да се оборва презумпция за знание на увреждането ,както и за допуснато процесуално нарушение , недопустимо произнасяне по иск срещу ответницата Г. ,от който иск , според касаторите,ищецът се е отказал. В писмена защита по същество се поддържат оплакванията само във връзка с неправилно прилагане на давността . В отговор ответникът по жалбата Д. К. А. счита ,че за иска по чл. 135 ЗЗД давността е неприложима, евентуално същата тече от узнаването на сделката , която не е била афиширана. Съответни на закона са съображенията на съда във връзка с нейния увреждащ характер. С определение №988 от 03.10.2013г на ВКС , ІІІ г.о жалбата е допусната до разглеждане на основание критерия по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК , по въпроса прекъсва ли се погасителната давност за предявяване на иска по чл. 135 ЗЗД с предявяването на иска за плащане на парична сума по вземането,което легитимира кредитора по отменителния иск . По изведения въпрос,обусловил допускане на касационната жалба до разглеждане ,Върховен касационен съд е възприел трайно в своята практика ,че нито правните действия на кредитора по реализиране на вземането, включително предявяването му по исков ред ,нито правните действия на длъжника ,ако последният признае вземането , са от естество да прекъснат давността за реализиране на правото кредиторът се иска отмяна на увреждаща го сделка съгласно чл.135ЗЗД -предвид неговата самостоятелност , потестативния му характер и материалните предпоставки за упражняването му . Тъй като за успешно провеждане на отменителния иск не се изисква нито безспорност , нито съдебна установеност на вземането, погасителната давност за предявяването на иска с правно основани чл. 135 ЗЗД ,започнала да тече от сключването на увреждащата сделка, не се прекъсва при настъпването на горните факти и не се влияе от прекъсване на давността по отношение на самото вземане. Опредметената в решение №311/2010 по гр.д № 308/2009 ІV ВКС и решение №342 от 2010г по гр.д№430/2009 ІІІг.о на ВКС съдебна практика по чл. 290 , чл. 291 ГПК е дадено принципно разрешение по въпроса за погасителната давност при отменителния иск предвид неотносимостта на фактите , които прекъсват или спират давността за вземането , а не само за обсъжданите в тези решения случаи по чл.116 б. „а” ЗЗД , или чл.115 б.”ж” ЗЗД . Окръжен съд [населено място] съответно с установената съдебна практика е посочил , че давността по отношение на иска за обявяване недействителност на увреждащата сделка тече от момента на сключването й , но в противоречие с установената практика е приел, че давността за отменителния иск се прекъсва тогава, когато кредиторът предяви иск за вземането си. Поради възприетото от въззивния съд обратно разрешение по поставения правен въпрос и поради това ,че същото е неправилно, касационната жалба е основателна в оплакването за незаконосъобразно прилагане на чл. 116 ЗЗД Иначе правилно при постановяване на обжалваното решение въззивният съд е оставил без уважение доводите на настоящите касатори ,че при процесната сделка ,с която длъжникът,заедно със съпругата си, чрез дарение са прехвърлили на своята тогава непълнолетна дъщеря недвижимо имущество в режим на съпружеска имуществена общност , доказателственото правило на чл. 135 ал.2 ЗЗД не намира приложение и увреждащия характер на сделката е останал недоказан по делото.Правилно въззивният съд е съобразил и обстоятелството , че ответницата Л. Й. Г. е легитимирана страна в процеса Предвид правния режим на разпореденото имущество, решението по отменителния иск следва да бъде постановено с нейно участие на ответната страна , независимо от уточнението ,че отмяна се иска и поддържа само до размера на 1 / 2 ид. част , тъй като паричният дълг на нейния съпруг спрямо кредитора е бил личен. Правилна е и преценката на въззивния съд, че процесуалните действия ищцовата защита не са могли да имат за последица отказ от иска спрямо нея на първа инстанция спрямо процесната 1 / 2 ид. част .Обжалваното решение е допустимо и съобразено с предмета на въззивното обжалване, правилно съдът е достигнал и до извод за установеност на комулативните предпоставки по чл. 135 ал.1 ЗЗД , но тъй като в настоящия случай искът е предявен след като е бил погасен по давност и възражение е направено в срок , въззивният съд е следвало да съобрази последиците на института.Постановеното въззивно решение следва да бъде отменено и да се постанови друго от настоящия съд,с което искът на Д. К. А. бъде отхвърлен на това основание , като погасен по давност. Последният има парично вземане , възникнало през 2000г , увреждащата го сделка е реализирана на 23.04.2002г с нот. акт № 13 т. ІІ рег. №3070 н.д № 201/2002г, а искът за нейната относителна недействителност е предявен на 23.11.2011г, т.е след като е изтекла общата петгодишна давност за реализиране на правото С оглед изхода на спора следва да се присъдят разноските. Разноски по делото са установили и претендират ответниците по иска Л. Г. и А. К., които разноски за всички инстанции включват : платеното възнаграждение за адв. Кр. И. от 1139лв за въззивна инстанция, възнаграждение 1200 лева за настоящата инстанция -по представените договори за правна помощ , разноските им за първа инстанция (3150 лева по договор от 26.03.2012г), или общо, заедно с разноските за държавни такси следва да се присъдят 6 108 лева . Водим от горното и на основание 293 ал.2 от ГПК , Върховният касационен съд, ІІІг.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение от 28.02.2013г по гр.дело № 355/2012г. на Окръжен съд [населено място] и вместо това постановява : ОТХВЪРЛЯ ИСКА , предявен от Д. К. А. ЕГН [ЕГН] от [населено място] , [улица] срещу Г. К. Г. ,ЕГН [ЕГН], Л. Й. Г. ЕГН [ЕГН] и А. Г. К. ЕГН [ЕГН], тримата от [населено място] [улица] ет.3 за обявяване на относителна недействителност до размера на 1 / 2 ид. част на договор за дарение на недвижим имот по нот. акт №13 от 23.04.2002г т.ІІ н.д № 201/2002г на Нотариус рег.№112 РС Монтана ,по силата на който Г. К. Г. и Л. Й. Г. са дарили своята дъщеря А. Г. К. със следните свои недвижими имоти :Офис№6, състоящ се от три стаи и санитарен възел и Офис №7 , състоящ се от стая със санитарен възел от 66,41 кв.м.на ІV етаж от х.к-с. „О.”,преустроен в Административна сграда, нах.се парцел ІІ пл. № 591 в кв. 121 ,комплекс Центъра по плана на [населено място] , ведно с принадлежащите им 3,937% и.д. ч. от общите части на сградата и правото на строеж ,като погасен по давност . Осъжда Д. К. А. ЕГН [ЕГН] от [населено място] , [улица] да заплати на Л. Й. Г. ЕГН [ЕГН] и А. Г. К. ЕГН [ЕГН] ,двете от [населено място] [улица] ет.3 сумата 6 108 лева разноски за всички инстанции . Решението е окончателно . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: