Р Е Ш Е Н И Е
№ 111
Гр. София, 30 юли 2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на пети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА
КРАСИМИРА МЕДАРОВА
при участието на секретаря ИЛ. ПЕТКОВА
и след становище на прокурора от ВКП А. ЛАКОВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 475/2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК.
Образувано е по касационна жалба на подсъдимия Е. М. Д., чрез служебния му защитник, адв. Г. П. срещу въззивно решение № 22/03.04.2018 г., постановено по в.н.о.х.д. № 3/2018 г., по описа на Апелативен съд-гр. Бургас, в която са релевирани касационните основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК.
В жалбата се прави искане за изменение на атакуваното решение с намаляване на размера на наказанието лишаване от свобода, което да се определи при условията на чл.58а,ал.4 вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК и отмяна приложението на чл.24 от НК, алтернативно – за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с цел правилна оценка на касаещите вината на подсъдимия обстоятелства.
В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият Д. се представлява от служебния защитник, адв. П., която поддържа касационната жалба по изложените в същата подробни съображения и с направените алтернативни искания.
Подсъдимият Е. Д. в последната си дума пред ВКС изразява съжаление за извършеното и моли да се намали размера на наложеното наказание лишаване от свобода на две години.
Прокурорът от ВКП пред настоящата инстанция изразява становище, че жалбата на подсъдимия е неоснователна и въззивното решение следва да се остави в сила.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационната жалба на подсъдимия Д. доводи и като съобрази становищата на страните от съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното:
С присъда № 245/26.10.2017 г., постановена по н.о.х.д. № 1044/2017 г., по описа на Бургаски окръжен съд, наказателен състав подсъдимият Е. М. Д. е признат за виновен относно това, че на 18.08.2016 г. , около 05.00 часа , в [населено място], на [улица], срещу сградата на ОД на МВР-Бургас при условията на опасен рецидив, в съучастие като съизвършител с Р. Т. И. отнел от владението на П. Т. В. чужди движими вещи на обща стойност 554 лв., като употребил за това сила, поради което и на осн. чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“, вр. чл.20, ал.2 от НК и чл.58а, ал.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест години и осем месеца.
Със същата присъда съдът е определил на подсъдимия Д. общо най-тежко наказание от шест години и осем месеца лишаване от свобода, измежду наказанието по настоящата присъда, постановена по н.о.х.д. № 1044/2017 г., по описа на Бургаски окръжен съд и наказанията, наложени по н.о.х.д. № 613/2016 г., по описа на Бургаски окръжен съд и по н.о.х. д. № 1471/2017 г., по описа на Бургаски районен съд.
На осн. чл.24 от НК съдът е увеличил размера на общото наказание от 6г. и 8 м. / шест години и осем месеца / лишаване от свобода с една година. На осн. чл.57, ал.2, б.“а“ от ЗИНЗС е постановил увеличеното наказание от седем години и шест месеца лишаване от свобода да се изтърпи при условията на първоначален строг режим.
На осн. чл.25, ал.2 от НК съдът е приспаднал при изтърпяване на общото наказание изтърпяната част от наказанието лишаване от свобода по н.о.х.д. № 1471/2017 г. на Бургаски районен съд и по н.о.х.д. № 613/2016 г., на Бургаски окръжен съд, както и на осн. чл.59, ал.1 от НК е приспаднал периода, през който подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ по всяко от групираните дела.
С присъдата съдът е постановил, на осн. чл.70, ал.7 от НК подсъдимият Д. да изтърпи неизтърпяната част от наказанието, определено по ч.н.д. № 4671/2011 г., по описа на Бургаски районен съд, в размер на осем месеца и двадесет и седем дни лишаване от свобода, като е определил на осн. чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от НК първоначален строг режим на изтърпяване.
С присъдата на окръжния съд, в тежест на подсъдимия Д. са възложени направените по делото разноски, на осн. чл.189, ал.3 от НПК и съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото.
С решение № 22/03.04.2018 г., постановено по в.н.о.х.д. № 3/2018 г. по описа на Апелативен съд-гр. Бургас, присъдата на Бургаски окръжен съд № 245/26.10.2017 г. е била изменена, като подсъдимият е оправдан относно грабежа на част от инкриминираните вещи – дебитна и кредитна карти. В останалата част присъдата е била потвърдена.
Касационната жалба на подсъдимия е подадена в законовия срок по чл.350, ал.2 от НПК и от активно легитимирана страна, поради което е допустима, като разгледана по същество се прецени за частично основателна.
На първо място следва да бъдат очертани пределите на касационната проверка. Това се налага с оглед посочените в жалбата касационни основания, които са в пълния им обем по чл.348, ал.1 от НПК, а наведените в тяхна подкрепа доводи се отнасят само до касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. От съдържанието на касационната жалба се установява, че оплакванията на подсъдимия се отнасят изолирано до размера на наложеното наказание лишаване от свобода, което се счита, че е следвало да се определи при условията на чл.58а, ал.4 от НК, поради наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства и до отмяната на чл.24 от НК, поради неправилно преценени отегчаващи обстоятелства. При тези данни се налага извода, че в жалбата на подсъдимия се съдържа само касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК за явна несправедливост на наложеното наказание, в съответствие с което следва да се извърши и касационната проверка.
По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание:
Не могат да бъдат споделени доводите на защитата в насока игнориране от решаващите съдилища на обстоятелства в полза на подсъдимия, което е довело до неправилно реализиране на наказателната му отговорност при условията на чл.58а, ал.1 от НК, а не чрез прилагане на чл.58а, ал.4, вр. чл.55 от НК, който се явява по-благоприятен за дееца.
Основен довод в подкрепа на тезата на защитата за неправилно определяне на смекчаващите обстоятелства е отказът на контролираните инстанции да оценят приноса на подсъдимия за разкриване на обективната истина по делото като съществен и да го отчетат в негова полза при реализацията на наказателната му отговорност. В тази връзка се сочи и несъобразяване със задължителните указания на ТР № 1/ 2009 г. по н.д. № 1/2008 г. на ОСНК на ВКС. Същият е неоснователен и не почива на верен прочит на доказателствата по делото и на тълкуването, възприето в цитираното тълкувателно решение. Съгласно последното, процесуалното поведение на подсъдимия в хода на наказателното производство, в което се включва и направено от него самопризнание е допустимо да се цени като обстоятелство от значение за реализацията на наказателната му отговорност. В рамките на диференцираната процедура по глава 27 от НПК това признание може да бъде отчетено като смекчаващ наказателната отговорност на дееца факт, само след преценка на характеристиките и съдържанието му като форма на съдействие при установяване на обективната истина в случаите когато е спомогнало своевременно и съществено за разкриване на престъпното посегателство.
В конкретният казус липсва обективирано от подсъдимия признание в качеството му на обвиняем. При разпита му на досъдебното производство, същият се е ползвал от правото си да не дава обяснения, поради което самопризнание по смисъла на чл.116 от НПК от негова страна не е налице. Доводите, че при разпита му в качеството на свидетел Д. е съобщил съществени за обвинението факти и обстоятелства, които са спомогнали за разкриване на обективната истина, както и е предал доброволно част от отнетата сума с протокол за доброволно предаване, също не могат да бъдат оценени като решаващи за разкриване на извършителя на престъплението.
Изнесените данни са предхождани от показания на пострадалия, съдържащи подробно описание на извършителите на грабежа и последващо разпознаване на подсъдимия, поради което поведението на Д. не може да бъде определено като цялостно проявено съдействие със съществено значение за разкриване на обективната истина по делото. Още повече, че в хода на досъдебното производство обвиняемият е изоставил позицията си на сътрудничество преди привличането в това му качество и е възприел поведение на отказ за съдействие при разследването на престъплението, обективирано чрез ползването му от правото да не дава обяснения по обвинението /последното не може да се разглежда нито във вреда, нито в полза на дееца /. Доброволното предаване на част от отнетата при грабежа сума от страна на Д. също не може да бъде определено като съществен принос за разкриване на обективната истина по делото, тъй като няма индивидуализиращ престъплението характер, както и е извършено от подсъдимия в друго процесуално качество.
В посоченото в касационната жалба решение на ВКС / № 362/05.01.2015 г. по н.д. № 1046/2014 г. на 2-ро НО/ се застъпват аналогични принципни постановки, поради което освен, че касае конкретен казус, различен от разглеждания по делото, не може да се разглежда в подкрепа на защитната теза. С оглед изложеното не са били налице основания за третиране на процесуалното поведение на подсъдимия в хода на досъдебното производство като смекчаващо обстоятелство, включително и при съобразяване със задължителните указания на ТР № 1/ 2009 г. на ОСНК на ВКС, поради което правилно решаващите съдилища не са го отчели в полза на дееца, на самостоятелно основание.
Неоснователно е възражението за игнориране на смекчаващи обстоятелства при реализацията на наказателната отговорност на подсъдимия Д.. Въззивният съд е направил собствена оценка на обстоятелствата, които следва да бъдат отчетени в насока смекчаване отговорността на дееца, която е правилна и съобразена с данните по делото. Към възприетото от първия съд съжаление и разкаяние за извършеното е причислил и тежкото материално положение на подсъдимия. В тази връзка изводът, че невъзстановената от дееца стойност на предмета на престъплението, която защитата е оценила като ниска, не може да се третира в полза на подсъдимия, също е правилен и съответен на трайната съдебна практика. Касае се за сума от 550 лв., която е по-висока от минималната работна заплата в страната за процесния период, като доброволно предадената част от 50 лв. е незначителна спрямо стойността на отнетото имущество. При тези данни изводът на съдилищата, че спрямо извършеното деяние не се констатират многобройни смекчаващи обстоятелства е верен и съответен на наличната доказателствена съвкупност.
В решението на въззивната инстанция се съдържа подробен отговор на аналогични възражения на защитата в насока явната несправедливост на наложеното от първия съд наказание, съобразно изискванията на чл.339, ал.2 от НПК.
ВКС споделя изцяло становището на апелативната инстанция, че наказанието на подсъдимия Д. следва да се определи при условията на чл.58а, ал.1 от НК, като резултат от проведената диференцирана процедура под формата на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК и съобразно разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК. Липсват предпоставки за индивидуализация на наказанието съобразно нормата на чл.58а, ал.4 от НК, като се приложи чл.55, ал.1, т.1 от НК, тъй като реално съществуващите смекчаващи вината обстоятелства не могат да бъдат определени като многобройни. Наказанието на подсъдимия е правилно индивидуализирано и съответно на личната му обществена опасност и тази на извършеното деяние. Високата степен на обществена опасност на Д. е преценявана на плоскостта на предходната му съдимост и при съобразяване с характеристиките на конкретното престъпление. Изводът за личната обществена опасност на Д. е изцяло съобразен с броя на наличните осъждания и тежестта на извършените престъпления, за които са постановени, които в голямата си част са идентични по вид с това по настоящото дело, както и с обстоятелството, че настоящото деяние е извършено в изпитателния срок по чл.70, ал.6 от НК и в рамките на един месец след условното му предсрочно освобождаване. Неоснователно е възражението за завишена оценка на обществената опасност на извършеното деяние, с доводи за ниска степен на участие в същото от страна на Д. и за липса на осъществена от него принуда спрямо пострадалия. В решението на въззивния съд се съдържа аргументиран отговор на аналогичен довод, който е залегнал във въззивната жалба. Правилно в тази връзка е посочено, че разпределението на ролите при извършването на съставното престъпление между съучастниците извършители не е от естество да рефлектира на самостоятелно основание върху приносът им в престъпното посегателство, както и че подсъдимият е участвал в грабежа активно и след извършването му е получил по-голямата част от отнетото имущество.
При тези данни наказанието на подсъдимия е формирано на базата на комплексна оценка на степента на обществена опасност на извършеното деяние и тази на неговата личност като деец. Същото е законосъобразно отмерено при условията на чл.54 от НК в рамките на средния законов размер от десет години лишаване от свобода за престъплението по чл.199 от НК, като редуцирано с една трета до размера от шест години и осем месеца, съобразно изискванията на чл.58а, ал.1 от НК, е и справедливо. Допълнително редуциране на размера на наложеното наказание, при липсата на неотчетени смекчаващи обстоятелства и съобразно наличните такива, които са сравнително малобройни, би било проява на неоправдано снизхождение и в разрез с целите по чл.36 от НК на наказанието.
Жалбата на подсъдимия се намери за основателна в частта относно приложението на чл.24 от НК за увеличаване на размера на общото наказание лишаване от свобода с една година. За постигане целите на специалната и генерална превенция ВКС намери, че не се налага общото наказание по групираните три осъждания да бъде увеличавано по размер. Съобразно характеристиката на престъпната дейност на отделните осъждания, по които е определено общото наказание, тежестта на престъпленията и наложените им съответни наказания / за две от осъжданията са определени по две години и по настоящото дело от шест години и осем месеца лишаване от свобода / определеното общо наказание от шест години и осем месеца лишаване от свобода е адекватно отмерено и не е необходимо допълнителното му увеличаване по размер. ВКС намира, че подсъдимият би могъл да бъде успешно поправен и превъзпитан и с наложеното общо наказание, определено до размера на най-тежкото от включените в съвкупността, което значително надвишава размера на наказанията по останалите две осъждания.
По изложените съображения въззивното решение, в частта, с която общото наказание лишаване от свобода на подсъдимия е увеличено с една година, следва да се измени, като се отмени приложението на чл.24 от НК. В останалата част решението следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.4, вр. ал.2, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА въззивно решение № 22/03.04.2018 г., по в.н.о.х.д. № 3/2018 г., на Апелативен съд-гр. Бургас, като
ОТМЕНЯ същото в частта, с която е увеличено, на осн. чл.24 от НК определеното на подсъдимия Е. Д. общо наказание от шест години и осем месеца лишаване от свобода, с една година лишаване от свобода.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: |