4 Р Е Ш Е Н И Е №119 София.20.10.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова т.дело № 4634/2013 година Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 238 от 22.04.2014 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 1196 от 13.06.2013 г. по т.д. № 898/2013 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, 9 състав, с което след отмяна на решение № 92 от 28.12.2012 г. по т.д. № 64/2010 г. на Окръжен съд – Враца е отхвърлен предявеният от Национална агенция по приходите срещу [фирма] и [фирма] иск по чл.647, т.3 ТЗ. Обжалването е допуснато поради вероятност за недопустимост на обжалвания съдебен акт с оглед предвидената в чл.649, ал.3 ТЗ /след изменението на ТЗ – ДВ бр.20/2013 г. / невъзможност кредиторът да упражни самостоятелно правото си на иск по чл.647 ТЗ, без участието на синдика, която норма е приложима и по висящите производства съгл. § 14, ал.1 от ПЗР на ЗИДТЗ. В жалбата се поддържат касационни доводи за недопустимост на въззивното решение предвид неконституирането на синдика на [фирма] като съищец, съгласно ЗИД на ТЗ – ДВ бр.20 от 28.02.2013 г. Инвокирани са и оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Ответникът по касация – [фирма] не е заявил становище. Ответникът по касация [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник адвокат В. Ч., оспорва искането за достъп до касация, а по същество счита въззивното решение за правилно. Съображения са изложени в писмен отговор, с искане за присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и след преценка на данните по делото, приема следното: За да отхвърли предявеният от НАП иск за обявяване недействителността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на извършената сделка на разпореждане с имущество на [фирма], извършена в двугодишен срок преди откриване на производството по несъстоятелност на [фирма], въззивният съд е съобразил изменената разпоредба на чл.647, т.3 от ТЗ /ДВ бр.20 от 28.02.2013 г./ относно началния момент, от който се определя двугодишния срок, в който е извършена сделката – от датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, както и въведеното допълнително условие – сделката да не е извършена преди началната дата на неплатежоспособността. Спрямо тази приложима разпоредба е направен извод, че процесната сделка, обективирана в нот.акт № 118, том І, рег. № 938, дело 56/2008 г. на нотариус С. П., с която [фирма] е продало на [фирма] недвижим поземлен имот/пасище/ 12259.81.7, находящ се в [населено място], м.”Шумака” за сумата 4 274 лв., е извършена преди началната дата на неплатежоспособността на първото дружество – 30.09.2009 г., което обуславя неоснователност на предявения иск. Настоящият съдебен състав счита, че атакуваният съдебен акт е процесуално недопустим. С изменението на разпоредбата на чл.649, ал.1 ТЗ, прието със Закона за изменение и допълнение на Търговския закон – обн., ДВ бр.20 от 28.02.2013 г., законодателят е въвел императивно изискване за служебно конституиране на синдика като съищец при предявени от кредитор искове по чл.645, чл.646 и чл.647 ТЗ. Тази процесуална разпоредба е влязла в сила по време на висящността, пред въззивната инстанция, на настоящото исково производство за попълване на масата на несъстоятелността, инициирано от Национална агенция за приходите като представител на държавата в качеството й на кредитор с публични държавни вземания. След като делото е образувано по иск на кредитор и съобразявайки предвидената в чл.649, ал.3, изр.1 ТЗ съвместна процесуална легитимация със синдика, въззивният съд е следвало да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Враца, след конституирането на синдика на [фирма]/н/ като съищец. Неприлагането на въведеното процесуално изискване, относимо към допустимостта на иска, е довело до постановяване на недопустимо решение, което на основание чл.270, ал.3 ГПК следва да се обезсили, а делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Доводите на касатора за допуснато съществено нарушение на чл.229, ал.1, т.6 ГПК поради това, че въззивният съд не е постановил спиране на образуваното на 05.03.2013 г. производство по т.д. № 898/2013 г. до постановяване на решение по конст.дело № 12/2013 г., са относими към правилността на обжалвания съдебен акт. Независимо, че с оглед констатираната недопустимост на решението не се налага изрично произнасяне по основанията по чл.281, т.3 ГПК, следва да се отрази, че към момента на разглеждане на делото пред САС и обявяване на въззивното решение, К. съд вече е постановил решение по посоченото дело, като е отхвърлил искането на Общото събрание на съдиите от Търговска колегия на Върховния касационен съд за установяване на противоконституционност на § 14, ал.1 в частта „ и искови производства за попълване на масата на несъстоятелността и изцяло на § 14, ал.2 и § 15 от ПЗР на ЗИДТЗ/ обн. ДВ бр.20 от 28.02.2013 г./. Именно с оглед на това, правилно въззивният съд е съобразил изменението на фактическия състав на чл.647, т.3 ТЗ в частта относно релевантния за недействителността на атакуваната сделка период, в който тя е сключена. Предвид изложеното и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл.293, ал.4, във вр. с чл.270, ал.3 ГПК, въззивното решение, както и първоинстанционното решение следва да се обезсилят, а делото да се върне на Окръжен съд – Враца за конституиране на синдика на [фирма] като съищец и ново разглеждане на делото от друг състав на същия съд. При повторното разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във ВКС, съгласно чл.294, ал.2 ГПК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 1196 от 13.06.2013 г. по т.д. № 898/2013 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, 9 състав, както и решение № 92 от 28.12.2012 г. по т.д. № 64/2010 г. на Окръжен съд – Враца. ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Враца за ново разглеждане от друг състав. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: