Р Е Ш Е Н И Е
№ 188
София, 13.12. 2013 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети септември, две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретаря Тодорка Кьосева
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 6/2013 г.
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Б. В., [населено място], срещу въззивно решение №192/17.07.2012г. по гр.д.№ 188/2012г. на Окръжен съд – Благоевград. С въззивното решение е потвърдено решение №1933/2008г. по гр.д.№ 118/2008г. на Районен съд – Разлог в частта, с която е уважен предявеният иск от държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, срещу В. И. В., М. Б. В. и Н. Б. В. и е признато за установено, че ищецът е собственик на недвижим имот – незастроена част от дворно място площ 228 кв.м., представляващо част от УПИ І, идентичен с имот пл.№1211,кв.67 по плана на Б. от 1958г. и масивната двуетажна жилищна сграда в него, застроена на площ 178 кв.м., понастоящем идентичен с имот с пл.№3242, кв.67 по плана, одобрен със заповед № 240/1990г. и е отменен е нотариален акт за собственост №48/2003г. на нотариус Кр.М., рег.№061. Първоинстанционното решение е отменено в частта, с която е прекратено производството по делото по предявения при условията на евентуалност обективно съединен иск на държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез областния управител на област Б. за установяване, че В. И. В., М. Б. В. и Н. Б. В. не са изключителни собственици на недвижим имот, представляващ незастроената част на дворно място с площ 228 кв.м., представляващо част от УПИ І, идентичен с имот пл.№1211, кв.67 по плана на [населено място] от 1958г. и масивната двуетажна сграда в него със застроена площ от 178 кв.м., понастоящем идентичен на имот пл.№3242, кв.67 по плана, одобрен със заповед № 240/1990г. и че държавата и ответниците са съсобственици на процесния имот при дялове 6.5/12 ид.ч. за държавата и 5.5/12 ид.ч. общо за ответниците. В хода на делото В. И. В. е починала, като е оставила за наследници М. Б. В. и Н. Б. В.. Според въззивния съд И. Н. В., поч.1939г. е оставил законни наследници Е. В. – съпруга,поч.1969г., Н. И. В.-син, поч.1942г., Р. И. В.-дъщеря, поч.1988г. и Б. И. В.-син, поч.1980г.Последният е оставил законни наследници ответниците по делото – съпруга В. В., дъщеря М. В. и син Н. Б. В.. В. В. е починала в хода на производството и е оставила законни наследници останалите двама ответници. Р. В. е оставила законни наследници Е. Н. и М. Б..С решение №78/22.05.1998г. по адм.д.№562/1992г. на ОС-Благоевград е отхвърлена жалбата на В. В., М. В. и Н. В. срещу мълчалив отказ на кмета на [община] за отмяна на отчуждаване на имоти пл.№1211 и 1209, кв.67 по плана на [населено място] от 1958г.С решение №6210/28.12.1998г. на ВАС е отменено посоченото решение на Благоевградския окръжен съд, както и мълчаливият отказ на кмета на [община] за отмяна на отчуждаването на имот пл.№1211,кв.67. Постановено е друго, с което е отменено отчуждаването на имот пл.№1211, кв.67 относно незастроената част от дворното място и на масивната двуетажна жилищна сграда в него, извършено през 1952г. и през 1982г. ВАС е приел за установено, че отчуждаването е извършено на два пъти през 1952г. и през 1982г. за мероприятие „Къща – музей на Н.Й.В.”.През 1952г. е отчуждено дворно място от 178 кв.м. от общо 406 кв.м. и масивна двуетажна жилищна сграда с площ 178 кв.м. През 1982г. е отчуждена и останалата част от недвижимия имот за същото мероприятие. Мероприятието, за което е отчужден имотът, не е осъществено, независимо, че се ползва за музей. Въззивният съд е приел, че държавата не е била страна в реституционното производство и с оглед възраженията на същата, решението на административния съд следва да се подложи на последващ контрол за законосъобразност от гражданския съд. Позовал се е на т.4 от ТР№6/2006г., ОСГК, ВКС, според която страната в гражданския спор, отнесен до гражданския съд, която не е била страна в административното производство по реституция на спорния имот, може да се защити в гражданския процес като наведе доводи, че не са налице благоустройствените изисквания за допустимост на реституцията. Съгласно чл.1,ал.1 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. реституцията е допустима, ако сградата съществува към момента на влизане в сила на закона и ако мероприятието, за което е отчужден имотът фактически не е започнало. От доказателствата по делото, вкл. техническите експертизи, въззивният съд е приел, че мероприятието, за което е извършено отчуждаването е било изпълнено към момента на влизане в сила на реституционния закон – жилищната сграда, отчуждена през 1982г. е съборена и на нейно място е изградена нова. Къщата, предмет на отчуждаването от 1952г. съществува, но е реконструирана и двете /нова и стара сграда/, които са функционално свързани. В двете е разположена експозицията на къщата – музей „Н. В.”.Решението на ВАС е постановено при неправилна преценка на материалноправните предпоставки за реституция по чл.1,ал.1 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др.Къщата-музей е паметник на културата с национално значение, поради което по силата на закона е станала публична държавна собственост - чл.2, ал.2, т.3 ЗДС. Разпоредбата на чл.7, ал.4 ЗДС, според която имотите публична държавна собственост не подлежат на възстановяване е влязла в сила през 2005 г.,т.е. след реституцията на процесния имот, поради което не се отразява на нейната законосъобразност.
Касаторът Н. Б. В. е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че е допустимо по иск за собственост, предявен от държавата срещу лица, в чиято полза е постановена реституция, гражданският съд да осъществи по реда на косвения съдебен контрол проверка на материалната законосъобразност на решението на административния съд за възстановяване собствеността по реда на ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. По тази причина е направен необоснован извод, че държавата е собственик на процесния имот.
Ответникът държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството,чрез областния управител на област Б., оспорва касационната жалба.
С определение №184 от 26.04.2013 г. е допуснато касационно обжалване /частично/ по касационната жалба на Н. В. на въззивно решение №192/17.07.2012г. по гр.д.№ 188/2012г. на Окръжен съд – Благоевград на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса дали е допустимо по иск за собственост, предявен от държавата срещу лица, в чиято полза е постановена реституция, гражданският съд да осъществи по реда на косвения съдебен контрол проверка на материалната законосъобразност на решението на административния съд за възстановяване собствеността по реда на ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др.
По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира следното:
Производството е образувано по искова претенция за собственост на държавата като процесният имот преди това е възстановен по реда на Закона за възстановяване на собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. с влязло в сила съдебно решение на ВАС. Оттук следва, че предявеният установителен иск за собственост може да бъде основателен само ако се приеме, че държавата не е обвързана от влязлото в сила решение на административния съд за възстановяване на собствеността по посочения ред и при предявен от държавата иск за собственост гражданският съд може по реда на косвения съдебен контрол да се произнесе относно материалната законосъобразност на това решение. Според ТР № 5/2011 г. от 14.01.2013 г. по т.д.№ 5/11 г. на ОСГК на ВКС, постановено след обжалваното въззивно решение, макар и по принцип държавата като гражданскоправен субект да не е обвързана от решение на административен орган за възстановяване на собственост върху земеделски земи или гори по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, тя е обвързана от съдебното решение за възстановяване на собствеността върху такива имоти, като в тази хипотеза е недопустимо упражняване на косвен съдебен контрол за проверка на материалните предпоставки за настъпване на реституцията. Това е така, тъй като в производството пред административния съд органът, издал обжалвания административен акт, има качеството на страна по делото, разполага с възможността да ангажира доказателства и да противопостави възражения, поради което на общо основание съдебното решение произвежда обвързващо действие по отношение на него. Постановките на тълкувателното решение следва да намерят приложение и в разглежданата хипотеза, при която обуславящият изхода на делото правен въпрос е за обвързаността на държавата от влязло в сила съдебно решение на административен съд за възстановяване на собственост върху имот, подлежащ на реституция по силата на Закона за възстановяване на собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. Кметът е административният орган, на който законодателят е възложил компетентност да се произнася по искания за отмяна на отчуждаване, извършено от държавата по посочения реституционен закон и той участва в това си качество в производството пред административния съд, в което се решава въпросът дали са налице материалноправните предпоставки за отмяна на отчуждаването и реституция на имота. Ето защо следва да се приеме, че като гражданскоправен субект държавата е обвързана от съдебното решение, с което отказът на кмета за възстановяване на собствеността е отменен като незаконосъобразен и е постановена отмяна на отчуждаването. Държавата е участвала в съдебното производство и на общо основание е обвързана от влязлото в сила съдебно решение. /В. определение №29 от 21.01.2013 г. по гр. дело №911/2012 г. на ВКС, II г.о., виж решение на ЕСПЧ от 26.09.2012г. по жалба №43071/2006г. „Д. и др. срещу България”/.В цитираното решение на ЕСПЧ /§42/ се приема, че функциите на кмета по отношение на собствеността и въпроса за реституцията са еманации на местните публични власти и в този смисъл на държавата. Според разясненията, дадени в посоченото по-горе ТР, на кмета на общината, на територията на която се намира имотът, със закон е възложено вземането на решение за възстановяване на собствеността и с оглед разпоредбата на чл.177,ал.1,изр.2 АПК, ако административният акт бъде изменен или отменен от съда, решението има действие по отношение на всички,т.е. върху съдебното решение за отмяна на отчуждаването по чл.4 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. гражданският съд не може да упражнява косвен съдебен контрол. Ето защо по предявен иск за собственост от държавата е недопустимо съдът инцидентно да се произнася по законосъобразността /унищожаемостта/ на съдебното решение за реституция.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения:
В случая по делото е установено по безспорен начин, че с решение №78/22.05.1998г. по адм.д.№562/1992г. на ОС-Благоевград е отхвърлена жалбата на В. В., М. В. и Н. В. срещу мълчалив отказ на кмета на [община] за отмяна на отчуждаване на процесния имот. С решение №6210/28.12.1998г. на ВАС е отменено решението на Благоевградския окръжен съд, както и мълчаливият отказ на кмета на [община] за отмяна на отчуждаването на имота. Постановено е друго, с което е отменено отчуждаването.Установено е, че полученото за отчуждаването парично обезщетение е възстановено. ВАС е приел за установено, че отчуждаването е извършено на два пъти през 1952г. и през 1982г. за мероприятие „Къща – музей на Н.Й.В.”, което не е осъществено и са налице предпоставките на закона за отмяната му. Ето защо съобразно изложения по-горе отговор на въпроса по чл.280, ал.1 ГПК следва да се приеме, че обжалваното въззивно решение не е съобразено с постановеното след това ТР № 5/2011 г. от 14.01.2013 г. по т.д.№ 5/11 г. на ОСГК на ВКС относно обвързаността на държавата от влязлото в сила съдебно решение за възстановяване на собственост по реда на по реда на ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др.
Това налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. По делото е установено, че проведената реституционна процедура е по искане само на трима от наследниците на собствениците на имота към момента на отчуждаването му - В. В., М. В. и Н. В.. Имотът е бил собственост на И. Н. В.. Той е починал 1939г. и е оставил законни наследници Е. В. – съпруга,поч.1969г., Н. И. В.-син, поч.1942г., Р. И. В.-дъщеря, поч.1988г. и Б. И. В.-син, поч.1980г. Последният е оставил законни наследници съпруга В. В., дъщеря М. В. и син Н. Б. В.. Р. В. е оставила за наследници Е. Н. и М. Б.. В. В., М. В. и Н. В. са наследници на ½ част от имота и реституционният ефект е настъпил само в тяхна полза до размера на полагащата им се общо ½ идеална част от наследството. В този смисъл е постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение №989 от 18.01.2010 г. по гр. дело №3440/2008 г. на ВКС, III г.о. на ВКС. Впоследствие В. И. В. е починала, като е оставила за наследници М. Б. В. и Н. Б. В.. Те наследяват общо 2/4 идеални части от процесния имот. Въззивното решение не е обжалвано от М. Б. В. и в тази част е влязло в сила. М. В. като съсобственик не е необходим другар, поради което съобразно разпоредбата на чл.271, ал.3 ГПК решението не може да бъде отменено по отношение и на нея.
Според изложеното по-горе въззивното решение трябва да се отмени в частта, с която установителният иск за собственост на държавата е уважен срещу Н. Б. В. за ¼ идеална част от процесния имот и същият трябва да се отхвърли като неоснователен. В останалата обжалвана част въззивното решение трябва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора по главния иск трябва да се остави без разглеждане евентуално предявеният срещу Н. Б. В. иск за собственост върху 6.5/12 идеални части от процесния имот.
Според изхода на спора на касатора трябва да се присъдят 266.25 лева деловодни разноски.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение №192/17.07.2012г. по гр.д.№ 188/2012г. на Окръжен съд – Благоевград в частта, с която е потвърдено решение №1933/2008г. по гр.д.№ 118/2008г. на Районен съд – Разлог относно признаването за установено по отношение на Н. Б. В., [населено място], че държавата е собственик на ¼ идеална част от недвижим имот – незастроена част от дворно място площ 228 кв.м., представляващо част от УПИ І, идентичен с имот пл.№1211,кв.67 по плана на Б. от 1958г. и масивната двуетажна жилищна сграда в него, застроена на площ 178 кв.м., понастоящем идентичен с имот с пл.№3242, кв.67 по плана, одобрен със заповед № 240/1990г. и е отменен е нотариален акт за собственост №48/2003г. на нотариус Кр.М., рег.№061. относно ¼ идеална част от имота за Н. Б. В. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството,чрез областния управител на област Б., срещу Н. Б. В., [населено място], иск за признаване за установено, че държавата е собственик на ¼ идеална част от недвижим имот – незастроена част от дворно място площ 228 кв.м., представляващо част от УПИ І, идентичен с имот пл.№1211,кв.67 по плана на Б. от 1958г. и масивната двуетажна жилищна сграда в него, застроена на площ 178 кв.м., понастоящем идентичен с имот с пл.№3242, кв.67 по плана, одобрен със заповед № 240/1990г. и искането за отмяна на нотариален акт за собственост №48/2003г. на нотариус Кр.М., рег.№061. относно ¼ идеална част от имота за Н. Б. В..
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №192/17.07.2012г. по гр.д.№ 188/2012г. на Окръжен съд – Благоевград в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството,чрез областния управител на област Б., да заплати на Н. Б. В., [населено място], 266.25 лева деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |