Р Е Ш Е Н И Е № 453 София, 31 октомври 2013 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Пенка Маринова изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н.д № 1653/2013год. Производството е образувано по касационни жалби от подсъдимия Ц. Р. Ц. чрез защитника му-адв. Р. К. от АК-София и от сл. защитник на подсъдимия Д. Т. Д.- адв. Т. Д. от АК-Пловдив срещу въззивно решение № 99 от 07.06.2013год. по внохд № 131/2013 год. на Пловдивския апелативен съд. В жалбата на подсъдимия Ц. са посочени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 3 НПК като, макар и пестеливо, се изтъкват доводи в тяхна подкрепа. Твърди се, че участието на подсъдимия Ц. в инкриминираното деяние е приключило във фазата на приготовлението, същият се е отказал по собствени подбуди от неговото извършване и е направил опит да попречи за настъпване на съставомерните вредоносни последици. Съобразно тези доводи се иска от касационната инстанция да отмени обжалваното въззивно решение и да оправдае подсъдимия. Ползвайки същите доводи, при условията на алтернативност, защитата моли за намаляване размера на наложеното на жалбоподателя наказание. В саморъчни молби от Ц. Ц. и изготвена такава от защитника му, адресирани до Върховния касационен съд, се апелира за изменяване мярката му за неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека. В касационната жалба на Д. Д. основанието за касационна проверка и изменяване на обжалвания съдебен акт е по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК-явна несправедливост на наказанието, с довода, че съдилищата не са оценили в достатъчна степен всички смекчаващи отговорността обстоятелства, включително и тежкото му здравословно състояние, при което определеното му наказание е завишено по размер. По посоченото основание и доводи в негова подкрепа се иска изменяване на въззивния акт и намаляване на наложеното му наказание, както и изменяване на определения му първоначален режим и място за изтърпяване на наказанието. Подсъдимият счита, че неправилно е ангажирана наказателната му отговорност, тъй като, в случая, става въпрос не за измама, а за гражданско-правни отношения, в които е участвал, което по същество представлява и основание за проверка по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Пред Върховния касационен съд подсъдимият Ц. с адв. К. и подсъдимият Д. със служебния си защитник адв. Л. О. от АК-София, поддържат жалбите си по изложените в тях основания и доводи. В представената писмена защита от адв. О., тезата за явна несправедливост се развива със съображения за наличие на обстоятелства за индивидуализиране наказанието на Д. при условията на чл. 55 от НК. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите на касаторите. Счита, че законът е правилно приложен като наказанията не са явно несправедливи и изразява становище за оставяне в сила на въззивното решение. За да се произнесе, Върховният касационен съд съобрази следното: С присъда № 335 от 22.11.2012 год. по нохд № 278/2012год. Старозагорският окръжен съд е признал подсъдимите А. Г. Д., Д. Т. Д., Ц. Р. Ц. и Д. С. Г. за виновни в това, че на 22.11.2010 год. в [населено място], в съучастие-Д. и Д. като извършители, Г. и Ц. като помагачи, а последният и като подбудител на извършителите, чрез използване на неистински документ-нареждане разписка № ТТ/10326/16254 от 22.11.2010год. на [фирма] от името на В. Г. К., получили без правно основание чуждо движимо имущество - пари в размер на 79 060 лева, собственост на [фирма] с намерение да го присвоят, като документната измама е в особено големи размери, поради което и на основание: -чл. 212, ал. 4, във вр. с ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2, във вр. ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК Д. е осъдена на две години лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от пет години. Подсъдимата е призната за невиновна и оправдана по първоначално повдигнатото й обвинение по чл. 212, ал. 5, във вр. ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2, във вр. ал. 1 от НК; - чл. 212, ал. 4, във вр. с ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2, във вр. ал. 1 и чл. 54 от НК Д. е осъден на четири години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален “строг” режим съгласно разпоредбата на чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС, като е признат за невиновен и оправдавдан по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 212, ал. 5, във вр. ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2, във вр. ал. 1 от НК; - чл. 212, ал. 4, във вр. с ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 във вр. ал. 1 и чл. 54 от НК Ц. е осъден на три години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален “строг” режим съгласно разпоредбата на чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС, като е признат за невиновен и оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 212, ал. 5, във вр. ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4, във вр. ал. 1 от НК; - чл. 212, ал. 4, във вр. с ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 4 във вр. ал. 1 и чл. 55, ал.1, т.1 от НК Г. е осъден на две години лишаване от свобода На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието му е отложено за срок от пет години, като той е признат за невиновен и оправдан по първоначалното обвинение по чл. 212, ал. 5, във вр. ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 4, във вр. ал. 1 от НК. На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК съдът е приспаднал предварителното задържане на подсъдимите Д. и Ц., считано от 16.02.2010год. до влизане на присъдата в сила. С обжалваното решение първоинстанционната присъда е изменена, като деянието на подсъдимия Д. е преквалифицирано по чл. 212, ал. 4, във вр. с ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 4 от НК и е оправдан по първоначалното обвинение по чл. 212, ал. 4, във вр. с ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 от НК, като подсъдимите Ц. и Г. са признати за невиновни да са били помагачи на Д. по смисъла на чл. 20, ал. 3 НК и са оправдани по това обвинение. Въззивната инстанция е отстранила допусната грешка от първоинстанционния съд в дейността му по чл. 59, ал. 1 от НК, като е приспаднал от определените на подсъдимите Д. и Ц. наказания времето, от когато, в действителност, са били задържани по делото-считано от 15.02.2011год. - за Д. и считано от 13.02.2011год. - за Ц.. В останалата част присъдата е потвърдена. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в очертаните от чл. 347, ал. 1 от НПК рамки, намира жалбите на касаторите за неоснователни. Изводите за инкриминираното деяние, авторството на касаторите, формата на съучастие и престъпната съставомерност на деянието под признаците на посочения в обвинителния акт престъпен състав са направени след задълбочено обсъждане на събрания и проверен по реда на НПК доказателствен материал. В мотивите на присъдата на първостепенния съд, както и в мотивите на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд са развити съображения, както относно кредитираните от съдилищата доказателствени източници, така и по отношение на отхвърлените от тях -като недостоверни. И двете съдебни инстанции са отговорили на възраженията на защитата на Д. и Ц. по оспореното от тях авторство в престъплението, като са спазени правилата по чл. 305, ал. 3 НПК, както и по чл. 339, ал. 2 НПК. Тези доводи са отхвърлени и от двете инстанции като противоречащи с останалия, събран по реда на чл. 283 НПК доказателствен материал, обосноваващ изводите по установяване на обстоятелствата от предмета на доказване за авторството им в деянието. От фактическа страна въззивният съд е проследил в хронологическа последователност правнозначимите факти, а именно: за възникналата у подсъдимия Д. Д. идея да получи без правно основание паричната сума, представляваща обезщетение за настъпила щета по застрахователна полица № 120308026229/02.09.2008год., издадена от [фирма] за л.а.“ БМВ Х5“ с рег. [рег.номер на МПС] и собственик В. К.; за предприетите от него действия в тази насока, в която въвлякъл и подсъдимия Ц., с които набелязали последователен план как да извършат измамата-чрез убеждаването на подсъдимата Антоанета Д. да изтегли сумата от сметка преведена в банка като се представи за действителния носител на това право; за улесняване извършването на престъплението чрез снабдяването на Д. с неистински официален документ-лична карта с имената на В. К., но със снимка на Д.; за последващото включване на подсъдимия Г. в създадената схема за измамата и оказаната от него помощ на Д. като извършител, насочена към постигането на желаната от всички престъпна цел, довела като краен резултат до ощетяване на [фирма] със сумата от 79 060.00лв., който Д. получила чрез използването на документ с невярно съдържание, който тя съставила-нареждане-разписка № ТТ 10326/16254 от 22.11.2010год. Установената от съда поредица от действия на подсъдимия Ц. в престъпната схема го изобличава като съпричастен към престъплението и затова възражението, че деянието му е несъставомерно, тъй като неговото участие е приключило във фазата на приготовлението и се е отказал по собствени подбуди да участва в самото извършване на престъплението, правилно е отхвърлено от въззивната инстанция като несъстоятелно, за което са изложени подробни съображения на стр. 11-14 от мотивите на въззивното решение. На страница 16 от същите мотиви е даден отрицателен отговор и на възраженията на Д., че в случая няма извършено престъпление, а се касае за неуредени финансови взаимоотношения със свидетеля Д. П.-свекър на В. К., които Д. решил сам да уреди, като тези убедителни изводи на съда настоящата инстанция споделя изцяло и не е необходимо да ги повтаря. Материалният закон е приложен правилно. Всички признаци на състава от обективна и субективна страна се извеждат от правния анализ приетите за установени фактически данни за деянието и съставомерните му последици. Правилно въззивният съд е преценил усложнената престъпна дейност, с която е осъществен състава на документна измама, в особено големи размери, в която поведението на подсъдимите Ц. и Д. сочи за помагачество по смисъла на чл. 20, ал. 4 НК, а на Д. и за подбудителство по чл. 20, ал. 3 НК. Неоснователни са жалбите на касаторите и по основанието Деянието е с изключително висока степен на обществена опасност. Двамата подсъдими са проявили особена упоритост и комбинативност при предварително обмислен план за действие, като са въвлекли и други лица в престъпната си дейност. Предметът на престъплението като стойност извън границата на размера на инкриминираната и надвишаваща я двойно /виж. т. 1 от диспозитива на ТР№1/1998 год. на ОСНК/, също утежнява степента на опасност на деянието и дейците. Подсъдимите многократно са осъждани, което сочи за пренебрежителното им отношение и незачитане на законоустановения ред в страната. При тези данни съдилищата правилно са индивидуализирали по размер наказанията, отчитайки и наличните смекчаващи обстоятелства за всеки от касаторите /включително и здравословното състояние на Д., за което експертите от назначената от въззивния съд съдебномедицинска експертиза е дала заключение, че той може да бъде лекуван в условията на затворническото общежитие/, но които обстоятелства не се явяват изключителни или многобройни по своя характер, за да бъдат определени по реда на чл. 55 от НК. Оплакването на подсъдимия Д. за нарушение на закона при определяне на първоначалния режим за изтърпяване наложеното му наказание „лишаване от свобода” също е неоснователно, с оглед предишните му осъждания на лишаване от свобода, по влезлите в сила предишни присъди, по които не е реабилитиран, поради което съдът законосъобразно му е определил „Строг” режим, съобразно чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС. Искането на подсъдимия Ц. за изменение на мярката му за неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека не може да бъде удовлетворено с оглед виждането на настоящия съдебен състав, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила и първоинстанционната присъда подлежи на изпълнения със своята неотменимост и задължителност по въпросите по чл. 413 от НПК. В случая, единствено Прокуратурата притежава правомощието да се произнесе по евентуално прекъсване на изпълнението на наказанието „Лишаване от свобода“ наложено на подсъдимия Ц. при хипотезите на чл. 447 от НПК, а от своя страна, ОС-Стара Загора е длъжен служебно да образува производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК и да прецени налице ли са изискванията за групиране наказанията на същия подсъдим на основание чл. 25, ал. 1, във вр. чл. 23, ал. 1 от НК, наложени му по нохд № 10249/2011год. на Софийския районен съд и нохд № 278/2012год. на ОС- Стара Загора. При проверката си касационният състав установи, че ОС-Стара Загора е пропуснал да определи, съгласно чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС ,типа на затворническото общежитие, в което подсъдимите следва да търпят наложените им наказания, а това Окръжният съд следва да отстрани също в производство по реда на чл. 306, ал. 1,т. 2 НПК. Ето защо, не са налице релевираните в жалбите на касаторите Д. Д. и Ц. Ц. основания за отмяна/изменяване/ на обжалваното въззивно решение, което като правилно и законосъобразно, следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 99 от 07.06.2013год. по внохд № 131/2013 год. на Пловдивския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: