Р Е Ш Е Н И Е №32 Гр.С., 20.04.2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на тридесет и първи януари две хиляди и дванадесета година в състав, ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при секретар ЗОЯ ЯКИМОВА и в присъствието на прокурор изслуша докладваното от съдията /председател/ СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ гражданско дело № 153/2011 г. Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 749 от 11.07.2011 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 1329 от 11.11.2010 г. по в.гр.д.№ 1230/2010 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1460 от 26.04.2010 г. по гр.д.№ 7088/2008 г. на Варненския районен съд, 35-ти състав за отхвърляне на предявения от жалбоподателката С. С. П. отрицателен установителен иск, че Н. А. М. не е собственик на ПИ № * с площ от * кв.м. по ПНИ на СО „Б. дере” в землището на „Вл.В.” на [населено място], при граници: път, от две страни: ПИ № * и ПИ № *. Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост на въззивното решение с искане за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС-постановените по реда на чл.290 ГПК решение № 373 от 21.05.2010 г. по гр.д.№ 396/2009 г. и решениЕ № 627 от 05.10.2010 г. по гр.д.№ 1623/2009 г. на І г.о. Преди да се произнесе по основателността на касационната жалба, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о взе предвид следното: По делото е безспорно, че с решение № 745 от 11.10.2000 г. на ПК-В. е признато правото на собственост на наследниците на И. Д. К. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху нива от три декара в м.Ч. кула, находяща се в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, В., имот № * от КП от 1997 г., заявен с пореден № 2 от заявление № 48/23.09.1991 г. и установен с делбен протокол, като в решението е отбелязано, че възстановяването на правото на собственост върху имоти, разположени в територии по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ ще се извърши при условията на чл.28 ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл.28, ал. 9 ППЗСПЗЗ. Безспорно е също така, че на Д. К. Г. е било надлежно предоставено право на ползване върху процесния имот на основание ПМС № 21 от 31.01.1963 г.; същият имот е бил оценен и стойността му е заплатена по реда и в сроковете на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.65 ППЗСПЗЗ. В. съд е приел, че не е установено намиралата се в процесния имот постройка да е била пригодена за временно или сезонно ползване съгласно § 1в, ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ и да отговаря на изискванията на чл.177, ал. 3 от Наредбата за правила и норми по Т. и на критерия за сграда съгласно чл. 303, ал. 3 ППЗТСУ /отм./, поради което не били налице предпоставките по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ за придобиване на собственост от праводателя на ответницата и последната не може да се легитимира като собственик на това придобивно основание. Съдът обаче е намерил за основателно възражението на ответницата за придобиване на имота въз основа на изтекла в нейна полза давност чрез присъединяване на владението на праводателя й до 2004 г., към това от 2004 г. - до момента на приключване на устните състезания по делото. Прието е, че праводателката на ответницата е можела да започне валидно давностно владение от 21.11.1997 г. и че през м. ноември 2007 г. е изтекъл десетгодишния давностен срок по чл.79, ал.1 ЗС и ответницата се легитимира като собственик на процесния имот. По основанието, по което е допуснато касационното обжалване. В частта, с която е прието, че ответницата е придобила собствеността въз основа на изтекла в нейна полза давност, въззивното решение е постановено в противоречие с даденото от Върховния касационен съд разрешение по аналогични казуси с решения, постановени по реда на чл.290 ГПК /срвн., решение № 373 от 21.05.2010 г. по гр.д.№ 396/2009 г. и решение № 627 от 05.10.2010 г. по гр.д.№ 1623/2009 г. на І г.о./. В тях с приема, че владението, установено след 22.11.1997 г. би могло да доведе до придобиване на собствеността върху земеделския имот по давност, но само ако към датата на установяване на това владение имотът вече е бил възстановен на бившите му собственици/ т.е. само ако е приключила предвидената в ЗСПЗЗ административна процедура по възстановяване на собствеността. В решение № 373 от 21.05.2010 г. по гр.д.№ 396/2009 г. на ВКС, І г.о. изрично е прието, че ако към датата на подаване на исковата молба по предявен от лица, имащи право на възстановяване на правото на собственост на имота по ЗСПЗЗ, отрицателен установителен иск срещу лица, на които е било предоставено право на ползване с актове, посочени в § 63 от ПЗР на ПМС № 456 от 1997 г. не е била приключила административната процедура с издаване на заповед по § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, давност спрямо ищците все още не е започнала да тече и съответно не би могла да е изтекла. В решение № 10 от 04.05.2011 г. по гр.д.№ 308/2010 г. на ВКС, ІІ г.о. отново е прието, че когато към момента на влизане в сила на разпоредбата на чл.5, ал. 2 ЗВСОНИ /21.11.1997 г./, не е налице завършен фактически състав на земеделската реституция, началният момент, от който може да тече придобивната давност е възстановяването на собствеността. Като е приел, обратното на разрешението, дадено със задължителната за него практика на Върховния касационен съд, обективирана с посочените решения по реда на чл.290 ГПК, въззивният съд е нарушил материалния закон. Въпреки наличието на този порок на обжалваното въззивно решение, обаче Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че като краен резултат същото е правилно и следва да бъде потвърдено поради следните съображения: В. съд е приел, че не било установено по безспорен начин обстоятелството, че намиралата се в процесния имот постройка е била пригодена за временно или сезонно ползване по § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ и да отговаря на изискванията на чл.177, ал. 3 от Наредбата и на критерия за сграда съгласно чл.303, ал. 3 ППЗТСУ /отм./. От показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели, окръжният съд е приел за установено, че към 1980 г. в имота имало изградена постройка-дървена, двускатна, на бетонна основа, водоснабдена и електрифицирана, използвана за целогодишно живеене от Д. /Г./; след 1980 г. била изградена и стопанска постройка, в която последната отглеждала животни, и постройка за инструменти, а тавана, тъй като покривът бил по-висок, се използвал за други неща. От заключението на вещото лице пък било установено, че съгласно отразеното в КП от 1997 г. в имота е имало паянтова жилищна сграда. При огледа на място експертът констатирал, че към момента от сградите са останали само основите-бетонна площадка, по която имало следи от изградени стени; застроената площ била * кв.м., съществуваща била и тротоарна настилка от двете страни на постройката с ширина от * м. до * м. и с площ * кв.м. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че в тази част въззивното решение противоречи на задължителното за съдилищата тълкуване, дадено с тълкувателно решение № 2/2011 г. от 13.09.2011 г. по тълк.гр.д.№ 2/2011 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния касационен съд. С него се преодоля противоречието в практиката на съдилищата по въпроса: на какви изисквания следва да отговаря сградата, построена в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за да се приеме, че за ползувателите е възникнало правото да придобият собствеността по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ – достатъчно ли е сградата, съответстваща на изискванията за постройка, отразени в тълкувателната норма на § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ да е трайно прикрепена към терена или е необходимо същата да отговаря и на изискванията на строителните правила и норми, установени в действащите към момента на построяването нормативни актове. С тълкувателния акт се прие, че построеното в земите, върху които е предоставено право на ползване въз основа на актовете, посочени в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, което е извън посочените от законодателя в § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ изключения и е трайно прикрепено към земята, представлява сграда по смисъла на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, независимо дали отговаря или не на благоустройственото законодателство към момента на построяването /отменените З., ППЗТСУ и Наредба № 5/. Посочено е, че спазването на строителните правила и норми е ирелевантно за възникване правото на ползвателя да придобие собствеността върху земята по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ при посочените предпоставки, тъй като е относимо към законността на построеното, каквото изискване в настоящата хипотеза законът не поставя за разлика от други случаи /чл.10, ал. 7 ЗСПЗЗ; § 1д, нов-ДВ,бр.122 от 1997 г. от ДР на ППЗСПЗЗ/. Постройката в процесния имот е била изградена през 1980 г., т.е. преди крайния момент, визиран от § 4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ-01.03.1991 г., не попада сред изключенията, описани в § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ, - е била трайно прикрепена към земята и е използвана за целогодишно живеене от Д. Г.. Земята е оценена, описана е в оценителния протокол и са представени доказателства за заплащането й. Налице са всички предпоставки за трансформиране на прекратеното право на ползване в право на собственост върху процесните 600 кв.м. в полза на наследодателката на ответницата - Д. К. Г.. Като е приел обратното, въззивният съд е нарушил материалния закон /чл.281, т.3, предл.първо ГПК/. В обобщение, макар и да е приложил неправилно материалния закон, въззивният съд е постановил решение, което като краен резултат правилно разрешава спора за собственост – отрицателният установителен иск е неоснователен /по съображенията, изложени в настоящето решение/ и е подлежал на отхвърляне. Ето защо, обжалваното решение, с което е потвърдено отхвърлителното първоинстанционно решение, следва да бъде оставено в сила, а жалбоподателката да бъде осъдена да заплати на ответницата по касация разноски по делото за адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 800 /осемстотин/ лева. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1329 от 11.11.2010 г. по в.гр.д.№ 1230/2010 г. на Варненския окръжен съд. ОСЪЖДА С. С. П. от [населено място], [улица], ЕГН [ЕГН], да заплати на Н. А. М. от [населено място], ЕГН [ЕГН] сумата 800 /осемстотин/ лева разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: