О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 309 София, 08.05.2020г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на шести ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева Емил Марков при секретаря.............................................................................и с участието на прокурора......................................................................., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 595 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по съвместната касационна жалба с вх. № 9078 от 16.ХI.2018 г. на Ю. С. П. и Д. С. Д. -двамата от [населено място], [община], обл. Ст. З., подадена чрез общия техен процесуален представител по пълномощие от САК, против решение № 170 на Пловдивския апелативен съд, ГК, И-ри с-в, от 16.Х.2018 г., постановено по гр. дело № 340/2018 г., с което са били отхвърлени предявените от тях срещу Д. С. С. от [населено място] два субективно съединени осъдителни иска с правно основание по чл. 45, във вр. чл. 52 ЗЗД - за осъждането на този ответник да им заплати обезщетения в размер от по 125 000 лв. за претърпените от всеки неимуществени веди от смъртта на техния баща, настъпила в резултат от ПТП на 15.V.2010 г., реализирано по вина на С., което обстоятелство е било установено с влязла в сила присъда (споразумение по н.о.х.д. № 576/2010 г. по описа на Старозагорския ОС, НК). Оплакванията на двамата касатори са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Пловдивския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това те претендират касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който осъдителните им искове срещу делинквента С. да бъдат уважени в пълните предявени по делото техни размери и ведно със законната лихва върху главниците на дължимите им обезщетения за неимуществени вреди, считано от датата на вредоносното събитие и до окончателното им изплащане, както и да им бъде присъден „пълния размер на сторените разноски за производството пред трите съдебни инстанции". В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към съвместната касационна жалба подателите й Ю. С. П. и Д. С. Д. обосновават приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение въззивният съд се е произнесъл по следните девет правни въпроса /погрешно посочени като 10, но при липса на въпрос с пор. № „8"/: 1./ „Следва ли въззивният съд да допусне до разглеждане по предявен срещу ответника иск с правно основание по чл. 45 ЗЗД, релевирано от третото лице-помагач на ответника възражение за извършено плащане на застрахователно обезщетение на ищците, ако такова възражение не е било въведено в срока за отговор на исковата молба от страна на ответника?"; 2./ „Следва ли въззивният съд да се произнесе по всички оплаквания и доводи на въззивника, релевирани във въззивната му жалба?"; 3./ „Приложим ли е принципът на еквивалентност на насрещните престации, като израз на рамките, в които е допустима свободата на договаряне към договорите за спогодба между застраховател и пострадали лица, когато с тях се покрива задължение за обезщетяване на вреди, произтичащо от деликтно поведение на водач, реализирал ПТП, в резултат на което е причинена смърт на родител на пострадалите лица?"; 4./ „По-ниският размер на определеното с договора застрахователно обезщетение, покриващо отговорността за вреди на водач, причинил ПТП, в сравнение с действително претърпените от пострадалите лица неимуществени вреди, съставлява ли противоречие на добрите нрави пи смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и при наличието на какви предпоставки несъразмерността между размера на обезщетението с действителния размер на вредите, може да се възприеме като нищожност на договарянето поради противоречие с морала?"; 5./ „Налице ли е неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 9 ЗЗП, водеща до нищожност на договарянето между пострадали в резултат от ПТП лица и застраховател на отговорността на виновния водач при уреждане на отношенията помежду им чрез споразумения, които носят подписите на пострадалите лица, но липсват данни за обстоятелствата, свързани с приемането от тяхна страна на клаузата за размера на обезщетението и за осигурената им възможност да се запознаят преди сключването на договора с нея, които обстоятелства биха имали значение при формиране на вътрешната им воля за извършване на сделката, като напр.: протоколи за проведени преговори, разясняване на правата им чрез запознаване със съдебна практика по сходни случаи, установяване на размера на направените от тяхна страна отстъпки, представлявани ли са били същите (лицата - бел. на В КС) от адвокат и пр.?"; 6./ „Следва ли спогодбата по чл. 365 от ЗЗД да съдържа волеизявление за конкретен размер на извършените взаимни отстъпки?"; 7./ „Допустимо ли е да се изведе чрез тълкуване, че предмет на обезщетението по договор за спогодба между пострадали лица и застраховател, са само една част от вредите (неимуществените вреди), когато страните изрично са посочили, че с нея се уреждат отношенията им за репариране на всички вреди?"; 8./ „Може ли да се преодолее изискваното за форма и задължителни реквизити на застрахователния договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, респ. - да се направи извод за действителността на договора чрез разширително тълкуване на разпоредбата на чл. 293, ал. 2 ТЗ, ако не страните по договора, а третите ползващи се от него лица /по см. на чл. 257,ал. 3 КЗ-отм./, не са оспорвали валидността на изявлението?"; 9./ „Допустимо ли е приложението на презумпцията на чл. 301 ТЗ, при условие, че не е установена самоличността на лицето, което действа при липса на представителна власт, както и наименованието и идентификационния номер на търговеца, сключил договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, респ. - действителна ли е такава застрахователна полица?" Ответникът по касация Д. Сл. С. от [населено място], както и ответното по касация застрахователно дружество „Бул. Инс" АД-София, конституираното в процеса като трето лице-помагач на делинквента С., не са ангажирали свои становища нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Пловдивския апелативен съд, настоящата съвместна касационна жалба на Ю. С. П. и Д. С. Д. - двамата от [населено място], [община], област С. З., ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните: Не само атакуваното в настоящето производство въззивно решение, но и потвърденото с него първоинстанционно решение за отхвърляне на исковете с правно основание по чл. 45 ЗЗД, са били постановени след приемането на ТР № 1/30.01.2017 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2016 г., чието задължително разяснение е в смисъл, че пострадалият няма право да получи обезщетение от делинквента над изплатеното от застрахователя обезщетение по задължителната застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите въз основа на постигнато споразумение, в което увреденият е заявил, че е напълно обезщетен за съответната вреда. При потвърждаване на решението на първостепенния съд за отхвърляне на субективно съединените осъдителни искове на настоящите двама касатори срещу делинквента Д. Сл. С. /с горепосоченото правно основание/ въззивната инстанция е преценила и счела за неоснователни както възраженията им за недействителност на постигнатата по реда на чл. 365 ЗЗД спогодба между тях и застрахователя на гражданската отговорност на С. - „Бул Инс" АД-София, но също така и релевираните от П. и Д. възражения за липса на валидно възникнало застрахователно правоотношение по същия застрахователен риск. Така, изхождайки от естеството и главното предназначение на договора по чл. 365 ЗЗД, съставът на Пловдивския апелативен съд е заключил, че доколкото реално изплатеното от страна на застрахователя в полза на настоящите двама касатори обезщетение за неимуществени вреди не е било определено по съдебен ред, а по нарочния механизъм за избягване на един възможен спор /на плоскостта на чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.)/, то „евентуално по-ниския размер на определеното с договора обезщетение в сравнение с действително претърпените вреди, както и в сравнение със съдебната практика при определяне на обезщетението по съдебен ред, не съставлява само по себе си противоречие с добрите нрави". Същевременно валидността на застрахователното правоотношение по процесната задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, от която е произтичало допускането на застрахователя „Бул Инс" АД да встъпи като трето лице-помагач на страната на ответника делинквент, е била преценена от въззивния съд и с оглед безспорния по делото факт на вече извършено от този застраховател плащане в полза на настоящите двама касатори на обезщетения за неимуществените им вреди от същото вредоносно събитие, чиято пряка последица е прилагането на презумпцията по чл. 301 ТЗ - вкл. и по аргумент от текста на чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ за абсолютния характер на застрахователните сделки. Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.11.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е релевантен за изхода на делото, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. 5 На плоскостта на горното разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че от формулираните от двамата касатори общо 9 правни въпроса в изложението им по чл. 284, ал. 3 ГПК към съвместната тяхна жалба, тези с поредни номера 2, 3, 4 и 7 се отнасят до правилността на атакуваното въззивно решение, докато останалите пет имат изцяло хипотетичен характер: не са били включени надлежно в предмета на спора по делото и затова обективно не са могли до обусловят решаващите правни изводи на състава на Пловдивския апелативен съд. /При ясното съдопроизводствено правило на чл. 221, ал. 2 ГПК е правдоподобно делинквентът да не знае за постигнато между ищците и неговия застраховател по риска „ГО" на автомобилистите споразумение за обезщетяване на понесените от тях неимуществени вреди от същото вредоносно събитие/. Ето защо, при така установената липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, безпредметно се явява обсъждането налице ли е някоя от релевираните от касаторите допълнителни предпоставки - в случая тези по т. 1 и по т. 3 на същия законов текст. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 170 на Пловдивския апелативен съд, ГК, от 16.Х.2018 г., постановено по гр. дело №340/2018 г. Настоящето определение е постановено при участието на конституираното в процеса като трето лице-помагач на ответника делинквент на застрахователното дружество „Бул Инс" АД-София. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2