Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 46   гр. София, 16 февруари 2009 г   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и девета година, в състав:                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ                                                                  ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ                                                                                    БЛАГА ИВАНОВА   при секретаря Аврора Караджова       и в присъствието на прокурора Мариана Маринова        изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 759 по описа за 2008 г   Касационното производство е образувано по жалба на защитата на подсъдимия И. Г. К. срещу решение на Софийски апелативен съд № 426 от 27.10.08, по ВНОХД № 536/08, с което е изменена присъда № 3 от 25.01.08 на Софийски градски съд, по НОХД № 3555/06, като е приложен чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, наложеното наказание „лишаване от свобода” е намалено на три години, отложено е по реда на чл. 66 НК, за изпитателен срок от пет години, и присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда, подсъдимият е признат за виновен в това, че на 29.04.2005 г в гр. С., е отнел чужда движима вещ, на стойност 96 лв, от владението на М. М. Д., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като за целта е употребил сила и грабежът е придружен със средна телесна повреда, с оглед на което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2 вр. чл. 198, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на пет години „лишаване от свобода”, при „общ” режим. С жалбата се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Иска се да бъде отменено въззивното решение и подсъдимият да бъде оправдан, или, да бъде изменено решението, като бъде приложен закон за по-леко наказуемо престъпление / по чл. 129 НК или по чл. 131, ал. 1, т.12 НК /, респ., наказанието да бъде определено в пределите на съответното по-леко престъпление.   В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на жалбата. Частният обвинител изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна.   Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Жалбата е неоснователна.   В жалбата са наведени доводи за допуснато от въззивния съд съществено процесуално нарушение при анализа на доказателствената съвкупност, а именно: Безкритично е дадена вяра на доказателствени средства, подкрепящи обвинението / показанията на св. Д показанията на св. Н/, а са игнорирани такива, които го опровергават / показанията на св. А, на свидетелите П, фактура, установяваща алиби на подсъдимия /. Кредитирано е негодно разпознаване по снимки. Не са взети предвид показанията на св. К/ родители на подсъдимия /, разколебаващи тезата на обвинението. Не е обсъдена първоначалната версия, че нападението е извършено от св. Г. К. , баща на подсъдимия. ВКС намира, че въззивният съд не е допуснал релевираното нарушение. Събраните доказателства и доказателствени средства са анализирани съобразно действителното им съдържание, а формираните изводи по фактите почиват на вярна интерпретация на доказателствената съвкупност. Изложени са съображения защо са кредитирани показанията на св. Д на св. Н, респ. защо не е дадена вяра на казаното от свидетелите К, родители на подсъдимия, като е отчетено, че показанията на св. Д на св. Н са ясни, последователни и логични, докато показанията на св. К са тенденциозни и вътрешно-противоречиви. Липсва превратно тълкуване на показанията, депозирани от св. А от свидетелите П/ баща и син /. П. е възприето, че тези гласни доказателствени средства не могат да подкрепят алибито на подсъдимия, тъй като изобилстват от множество, и то съществени, противоречия относно времето, за което се отнасят, идентичността на присъствалите на празненството лица, и мястото, където са се събирали: с. М. или с. К.. Що се отнася до фотокопието от фактура / л. 64 от досъдебното производство /, в което е отразено, че подсъдимият е нощувал в с. К., за периода 26.04. - 30.4.05 г, това писмено доказателство, със съмнителна автентичност / копието от документ няма надлежна заверка за вярност с оригинала, няма дата на издаване и данни за съставител /, преценено в контекста на кредитираните доказателствени източници, не е в състояние да внесе съмнение в обвинителната теза. Правилно е преценено, че протоколът за разпознаване е годно доказателствено средство, тъй като същият е съставен, по реда и при условията на НПК, а при разпита на поемните лица / по искане на защитата / и не е установено да е допуснато нарушение, опорочаващо резултата от следственото действие. Що се отнася до това, че първоначалната версия на полицията е свързала бащата на подсъдимия с извършеното престъпление, следва да се има предвид, че в ранния етап на разследване се работи по няколко версии, а след това се повдига обвинение на определено лице, спрямо което се прави преценката дали е автор на престъплението. Първоначалните версии обаче нямат отношение към тази преценка, тъй като, ако съдът приеме, че събраните доказателства не са достатъчни да формират категорични изводи по виновността на подсъдимия, той следва да бъде оправдан, а прокуратурата следва да продължи усилията си по установяване на действителния извършител. По тези съображения, ВКС намери, че въззивният съд не е допуснал порок при формиране на вътрешното си убеждение по релевантните факти, тоест, релевираното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е налице. Липсата на такова нарушение е пречка да бъде уважено искането за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. Не са налице и основанията на чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, тъй като посочената хипотеза е приложима само при осъждане за несъставомерно деяние, а настоящият случай не е такъв.   ВКС намери, че липсва и релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Материалният закон е приложен правилно, тъй като от приетите по делото релевантни факти следва, че деянието е съставомерно по чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2 НК. Настоящата инстанция споделя извода, че умисълът за грабеж е възникнал внезапно като резултат от развилия се преди това инцидент в козметичния салон. Касае се за съставно престъпление поради наличието на функционална обвързаност между упражненото насилие и отнемането на инкриминираната вещ. В тази хипотеза, двата акта на съставното престъпление / кражба и причиняване на средна телесна повреда / не могат да се квалифицират поотделно като съвкупност от престъпления, поради което не може да бъде уважено искането за преквалификация на деянието по чл. 129 НК, респ. по чл. 131, ал. 1, т. 12 НК. Не може да бъде смекчено и наложеното наказание чрез определяне на друго такова, съответно на по-леко наказуемо престъпление, каквото, в случая, не е налице.   По изложените съображения, ВКС намери, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.   Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И:   ОСТАВЯ в СИЛА решение № 426 от 27.10.2008 на Софийски апелативен съд, по ВНОХД № 536/08. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: