Р Е Ш Е Н И Е   №  199   София, 03 май  2010 г     В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,  Наказателна колегия, II н.о., в съдебно  заседание на шестнадесети април двехиляди и десета  година в състав:                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева                         ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев                                              Елена Авдева   при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Красимира Колова  изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 110/2010 год. Производството по чл. 346 т.2 НПК е образувано по подадена в срок касационна жалба на адв. М, като защитник на подсъдимия Е против присъда № 486 от 20.11.2009 год. постановена по ВНОХ дело № 376/2009 год. на Благоевградския окръжен съд. В жалбата бланкетно се твърди, че при постановяване на присъдата на въззивната инстанция са допуснати съществени нарушения на материалния закон и на процесуалните правила, а наложеното наказание е явно несправедливо, защото не съответства на степента на обществената опасност на деянието и дееца и на целите по чл. 36 НК. По същество се иска да бъде отменена и да бъде оправдан или делото върнато за ново разглеждане от друг състав. В съдебно заседание чрез защитника си, жалбоподателят поддържа жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на обжалваната въззивна присъда, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 609 от 23.06.2009 год. постановена по НОХ дело № 54/2009 год. Петричкият районен съд е признал подсъдимия Е от гр. С.. Гърция за невиновен в това на 18.07.2008 год. в гр. П. да е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта 2.09 промила, установена по надлежния ред, поради което го е оправдал по предявеното обвинение по чл. 343б ал.1 НК. С присъда № 486 от 2011.2009 год. постановена по ВНОХ дело № 376/2009 год. Благоевградският окръжен съд е отменил присъдата на първата инстанция и вместо нея е постановил нова присъда, с която е признал подсъдимия за виновен в това, че на 18.07.2008 год. в гр. П. управлявал МПС с концентрация на алкохол 2.09 на хиляда, поради което и на основание чл. 343б ал. 1 във вр. с чл. 55 ал.1 т.2 б.”б” НК го е осъдил на наказание пробация сключващо пробационните мерки задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от по една година, а на основание чл. 343г НК го е лишил от правото да управлява МПС за срок от една година. Касационната жалба е неоснователна. Оплакването за постановяване на новата присъда при наличието на основание за отмяна по чл. 348 ал.1т.1 НПК не се подкрепя от данните по делото. Доводът за неправилно приложение на материалния закон по своята същност представлява оспорване обосноваността на съдебния акт, досежно приетото от фактическа страна, че е управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата. Обосноваността на съдебния акт обаче е изключена от обхвата на касационната проверка. Настоящата инстанция не може да установява нови фактически положения и е оправомощена да следи за правилното приложение на материалния закон през призмата на спазването на правилата за установяване на правнорелевантните факти, а именно дали са събрани достатъчно доказателства, дали са оценени съобразно действителното им съдържание, без изопачаване на съдържащите се в тях фактически данни, а при противоречие между тях е мотивирано решението кои противоречиви доказателства съдът кредитира и дали от тях са направети точни фактически и правни изводи. По делото тези правила не са нарушени, защото доказателствените източници, от които са приети за установени, не са оценени превратно, в нарушение на правилата на формалната логика. Фактическата констатация, че подсъдимият при извършената му проверка от контролните органи е управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата в чл. 343б ал.1 НК е направена от цялостната безпротиворечива доказателствена съвкупност, в това число показанията на св. Б, събраните писмени доказателства, заключенията на изклушаните експертизи и не на последно място самопризнанията на подсъдимия, направени при разпита му в съдебното следствие. Налице е съответствие между неговите обяснения и показанията на полицейските служители, извършили проверка за реда по който е била извършена и за резултата от нея. Подсъдимият е обяснил, че преди да бъде спрян за проверка употребил една или две ракии, че като бивш полицай в своята държава знаел за забраната да се управлява МПС след употреба на алкохол и за реда по който се извършва проверката, че полицаите му показали резултата от алкотеста и този резултат е записан в съставения му акт, където бил записан и телефонния му номер за връзка с тях, че подписал акта, че му бил издаден талон за медицинско изследване и е закаран от полицаите в болнично заведение за вземане на кръвна проба и такава му е била взета. Не е признат за виновен и осъден само въз основа на тези обяснения, защото те са подкрепени от показанията на свидетелите Б. По несъмнен начин е установена и алкохолната концентрация в кръвта на подсъдимия, като точно са оценени данните от изготвения в досъдебното производство протокол за химическа експертиза № 805 от 18.07.2008 год., който е приобщен към доказателствените материалии при изричното съгласие на подсъдимия Неоснователен е довода, че концентрацията на алкохол в кръвта на водача не е доказана по несъмнен начин, като въззивната инстанция в нарушение на данните по делото е приела, че проверката е извършена в съотвествие с установения нормативен ред. Фактическите констатации на въззивната инстанция, че реда за установяване на употребата на алкохол или друго силно упойващо вещество от водача на МПС не е нарушен, са направени при точна оценка на данните по делото. Концентрацията на алкохол в кръвта е установена по предвидения в Наредба № 30 от 27.06.2001 год. ред не само с идползваното техническо средство, предназначено за определяне на алкохол в кръвта на водача, но и посредством химическата еспертиза на иззетата но падлежния процесуален ред кръв. Във връзка с доказателствената съвкупност, от която са направени, следва да се посочи, че подсъдимият не е оспорил издаването на талон за медицинско изследване на кръвта, вземането и изследването на кръвта и резултата от него, а дали го е подписал, който въпрос подробно е изследван и мотивирано е прието, че подписа върху талона за медицинско изследване на кръвта е положен от него. При приетите от кредитираните доказателства фактически констатации, че на 17/18.07.2008 год. при управление на МПС подсъдимият бил спрян за проверка от контролните органи за безопасност на движението, с техническо средство била установена концентрация на алкохол в кръвта 1.95 промила, бил издаден талон за медицинско изследване и взетата кръвна проба установила наличието на алкохол в кръвта 2.09 промила, материалният закон е приложен точно и деянието е квалифицирано като престъпление по чл. 343б ал.1 НК. Налице са всички съставомерни признаци от състава на престъплението управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 промила. Извън довода за осъждането му без доказателства, от жалбоподателят не се поддържат други оплаквания за нарушение или неправилно приложение на матералния закон, на които настоящата инстанция е длъжна да отговори. Оплакването за постановяване на новата присъда на въззивната инстанция при наличието на касационното основание по чл. 349 ал.1т.2 НПК не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. При извършената проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правата на подсъдимия, както се твърди от жалбоподателя. Както разследващия орган така и двете предходни съдебни инстанции не са нарушили специалните правила за провеждане на производството пред тях, регламентирани в основните начала на процеса. В съответствие с правомощията си са взели всички мерки за разкриване на обективната истина, като са осигурили равнопоставеност на страните в процеса и са събрали всички относими и допустими доказателства. Доводът на жалбоподателя за съществено ограничаване на процесуалните му права е идентичен с поддържания в предходните инстанции и се свежда до това, че полицейската проверка е извършена в отсъствието на преводач, което съществено е ограничило правото му да разбере повода за същата и в какво престъпление се обвинява. Въззивната инстанция подробно го е обсъдила и мотивирано го е отхвърлила като неоснователен. Полицейските органи в момента на проверката не са имали задължение да му осигурат преводач, след като и от неговите обяснения е видно, че е комуникирал с тях. Такъв му е бил осигурен в момента на привличането му като обвиняем и в съдебната фаза на процеса. Оплакването за постановяване на присъдата на въззивната инстанция при наличието на касационното основание по чл. 348 ал.1т.3 НПК също е неоснователно. Наказанието е индивидуализирано в рамките на закона, предвидени за престъплението, при точна преценка на степента на обществената опасност на деянието и дееца и на другите обстоятелства, от значие за определяне на неговия размер. Отдадено е достатъчно значение на процесуалното му поведение, намерило израз в цялостното признаване на фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразеното желание делото да се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие. Като е приел, че това искане неоснователно е охвърлено от първоинстанционният съд, въззивният състав го е съобразил при определяне на наказанието, индивидуализирайки го при условията на чл. 55 ал.1 т.2 б. “б” НК. Съдът му е наложил минималното възможно наказание, включващо двете задължителни пробационни мерки за срокове близки до минимумите. Не съществува процесуална възможност за определяне на друго по вид наказание, а допълнителното намаляване на сроковета на определеното би било проява на неоправдан либерализъм. Незаконосъобразен е довода, че подсъдимият е чужд гражданин и наказанието не може да бъде изпълнено. Наказателният кодекс, включително и по отношение вида на наложените наказания, се прилага за престъпления извършени на териоторията на страната и по отношение на всички лица, които не се ползват с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на Република България. При служебната проверка на присъдата съдът констатира, че въззивният състав е допуснал съществено нарушение на материалния закон, като не е съобразил настъпилата в хода на процеса промяна в разпоредбата ва чл. 42б НК. С пар. 2 от ЗИД на НК, в сила от 1.06.2009 год. е променена периодичността за явяване и подписване на осъденото лице пред пробационния служител при изпълнение на пробационната мярка “задължителна регистрация по настоящ адрес”. Вместо ежедневното подписване в отчетния картон, е предвидена периодичност не по-малко от два пъти седмично, като е възложено на съда, който я налага, да се произнесе по нея. Новата правна уредба е по-благоприятна за подсъдимия и съдът е следвало да я приложи по силата на чл. 2 ал.2 НК. Допуснатото нарушение може да бъде отстранено чрез изменяване на въззивния съдебен акт без връщане на делото за ново разглеждане, защото е в полза на подсъдимия и касационната инстанция има правомощие да изменява присъдата като прилага по-леко наказуем материален закон. Настоящият съдебен състав намира, че периодичността на явяване на подсъдимия пред пробационния служител при изпълнение на пробационната мярка “задължителна регистрация по настоящ адрес” следва да бъде определена в минимално предвидения от закона размер, а именно два пъти седмично. Водим от гореизложеното и в същия смисъл Върхавният касационен съд, второ наказателно отделение     Р Е Ш И:   Изменява присъда № 486 от 20.11.2009 год. постановена по ВНОХ дело № 376/2009 год. на Благоевградския окръжен съд, като определя периодичност на явяване на подсъдимия пред пробационния служител при изпълнение на пробационната мярка “задължителна регистрация по настоящ адрес” два пъти седмично. Оставя в сила същата присъда в останалата обжалвана част. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: