О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 436 гр. София, 22.06. 2015 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев, частно гр. дело № 2878 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Д. В. И. и И. Ж. И. (последният поставен под пълно запрещение, действащ чрез настойника си Ж. И. Д.) срещу определение № 140/14.01.2015 г., постановено по частно гр. дело № 42/2015 г. на Варненския окръжен съд. След като с определение № 902/16.03.2015 г. въззивният съд е предоставил правна помощ на двамата жалбоподатели за настоящото касационно производство по делото, от тяхно име частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена и от назначения им (с ново определение № 2834/17.03.2015 г.) процесуален представител адв. С. К., като по този начин са изпълнени указанията за отстраняване на нередовностите на първоначално подадената жалба. С обжалваното въззивно определение са потвърдени определение № 11731/18.08.2014 г. и определение № 14823/20.10.2014 г., поправено с определение № 16314/20.11.2014 г., постановени по гр. дело № 12450/2013 г. на Варненския районен съд (ВРС). С първото от тях – определение № 11731/18.08.2014 г. първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на жалбоподателите за освобождаване от задължението им за заплащане по сметка на ВРС на държавна такса и разноски по делото. С второто определение № 14823/20.10.2014 г. (предвид и поправката му с определение № 16314/20.11.2014 г.) е допълнено първото определение № 11731/18.08.2014 г., като е оставено без уважение и искането на жалбоподателя И. Ж. (действащ чрез настойника си Ж. Д.) за предоставяне на правна помощ по делото. Частната касационна жалба е подадена в срок от процесуално легитимирани за това лица срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивния съд и нередовностите й са отстранени, поради което е процесуално допустима. В нея се излагат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното определение. Допускането на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по правен въпрос, от който зависи изходът на частното производство, и по отношение на който правен въпрос е налице и някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1-3 от ГПК. В случая от страна на жалбоподателите (чрез назначения им процесуален представител) се поддържа, че въпросът по приложението на чл. 83, ал. 2 от ГПК и чл. 23, ал. 3 от ЗПП – относно преценката на съда дали страната има или не достатъчно средства да заплати таксите, съдебните разноски и адвокатско възнаграждение за производството по делото, е разрешен от въззивния съд в противоречие с указанията и разясненията, дадени към т. 12 от тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС. За да потвърди отказа на първоинстанционния съд за освобождаване на жалбоподателите от заплащане на държавна такса и разноски, въззивният съд е изложил на първо място съображения, че държавната такса по предявения от жалбоподателите иск по чл. 108 от ЗС е в размер 457.26 лв., както и че съобразно размера на получаваните от тях доходи (от пенсии в общ размер 586.77 лв.) и притежаваните от тях и дъщеря им недвижими имоти, които могат да бъдат отдавани под наем или да послужат като обезпечение за предоставяне на кредит, „в общата хипотеза” искането им за освобождаване от такси и разноски по делото е неоснователно. На следващо място окръжният съд е приел, че дори имущественото състояние на жалбоподателите да не им позволява да заплащат такси и разноски, искането им също е неоснователно, предвид вече формирана между страните сила на пресъдено нещо по отношение правото на собственост върху процесния недвижим имот, като в тази връзка са изложени констатации и съображения за наличие на влезли в сила решения между страните по делото. Съдът е приел и че по идентични съображения и на основание чл. 24, т. 2 от ЗПП, неоснователна е и молбата на втория жалбоподател за предоставяне на правна помощ. От друга страна, за да предостави на двамата жалбоподатели правната помощ за настоящото частно касационно производство с посоченото по-горе определение № 902/16.03.2015 г., в мотивите към него въззивният съд е приел, че искането им е основателно, съобразно възрастта, реализираните от тях доходи и здравословното състояние на жалбоподателите, без в тази връзка да е установена промяна в декларираните по-рано от тях и установени с приложените доказателства, обстоятелства. С така приетото, и въпреки че в мотивите към обжалваното определение № 140/14.01.2015 г. е изтъкнато, че критериите за преценка по чл. 83, ал. 2 от ГПК и по чл. 23, ал. 3 от ЗПП са идентични, въззивният съд е дал разрешение на изведения от страна на касаторите правен въпрос, в противоречие с указанията и разясненията, дадени към т. 12 от тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Там е прието, че искането по чл. 83, ал. 2 от ГПК, дори когато е направено при обжалване на съдебен акт, се преценява не само с оглед на конкретно задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски по жалбата, съответно във връзка с отговора по нея, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и съдебните разноски в съдебното производство. Прието е също, че в случаите, когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените й процесуални права по делото, я освобождава от заплащането им по чл. 83, ал. 2 от ГПК и това разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата. С оглед изложеното, касационното обжалване на въззивното определение следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Разгледана по същество, частната касационна жалба е основателна. Предвид цитираните указания и разяснения по приложението на чл. 83, ал. 2 от ГПК, дадени от ОСГТК на ВКС, и предвид идентичността на критериите за преценка по чл. 83, ал. 2 от ГПК и по чл. 23, ал. 3 от ЗПП относно това дали страната има или не достатъчно средства да заплати следващите се държавни такси, съдебни разноски, респ. - и адвокатско възнаграждение за съответното производство, и дали поради това ще може да упражнява процесуалните си права по делото до приключването му във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата, които са от значение за тази преценка, следва да се приеме, че след като в случая въззивният съд е приел в определението си под № 902/16.03.2015 г., че двамата жалбоподатели нямат достатъчно средства по смисъла на чл. 23, ал. 3 от ЗПП да заплатят адвокатското възнаграждение, следващо се за настоящото частно касационно производство, то извършената при същите обстоятелства предходна преценка в обжалваното определение № 140/14.01.2015 г. по чл. 83, ал. 2 от ГПК и по чл. 23, ал. 3 от ЗПП, че те имат достатъчно средства да заплащат следващите се държавни такси, съдебни разноски и адвокатско възнаграждение за исковото производство до приключването му във всички инстанции, е очевидно неправилна. Напълно несъстоятелни са и съображенията в обжалваното въззивно определение, че освобождаването от такси и разноски по делото следва да бъде отказано на жалбоподателите, поради това, че между страните вече била формирана сила на пресъдено нещо по отношение правото на собственост върху процесния недвижим имот, т.е. – поради недопустимост на иска им по чл. 108 от ЗС (чл. 299 от ГПК). Такова основание за отказ на съда по искане на страната за освобождаване от заплащане на такси и разноски по делото ГПК не предвижда и подобна преценка в производството по чл. 83, ал. 2 от ГПК е недопустимо да се извършва, за разлика от хипотезата на чл. 24, т. 2, предл. 3 от ЗПП. Последната, от друга страна, е приета за налична в обжалваното въззивно определение, но нито тя, нито друга от хипотезите по т. 1 и т. 2 на чл. 24 от ЗПП са обсъждани в определение № 902/16.03.2015 г. на въззивния съд. В тази връзка следва да се отбележи и че предвид твърденията и съображенията в частната касационна жалба, че процесният имот по настоящото дело е различен от имота, който е бил предмет на други дела и на постановени по тях решения между страните, то предоставянето на правна помощ в случая е още по-наложително – по аргумент за противното от чл. 24, т. 1 от ЗПП. По горните съображения, обжалваното въззивно определение № 140/14.01.2015 г., като неправилно, следва да бъде отменено, и вместо това следва да бъде постановено освобождаване на жалбоподателите-ищци от заплащането на следващите са за производството по делото такси и разноски, както и предоставяне на правна помощ на поискалия пред първоинстанционния съд такава, жалбоподател-ищец И. И. (действащ чрез настойника си Ж. Д.), изразяваща се в безплатна адвокатска защита, под формата на процесуално представителство по делото, която да бъде осъществена от вече назначения му процесуален представител адв. С. К.. Делото следва да се върне на първоинстанционния съд за извършване на по-нататъшни съдопроизводствени действия по неговото разглеждане. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 140/14.01.2015 г., постановено по частно гр. дело № 42/2015 г. на Варненския окръжен съд; ОТМЕНЯ същото определение № 140/14.01.2015 г., постановено по частно гр. дело № 42/2015 г. на Варненския окръжен съд, с което са потвърдени определение № 11731/18.08.2014 г. и определение № 14823/20.10.2014 г., поправено с определение № 16314/20.11.2014 г., постановени по гр. дело № 12450/2013 г. на Варненския районен съд; и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСВОБОЖДАВА Д. В. И. и И. Ж. И. (последният, действащ чрез настойника си Ж. И. Д.) от заплащането на такси и разноски за производството по делото; ПРЕДОСТАВЯ правна помощ на И. Ж. И. (действащ чрез настойника си Ж. И. Д.), изразяваща се в безплатна адвокатска защита, под формата на процесуално представителство по гр. дело № 12450/2013 г. на Варненския районен съд, която да бъде осъществена от вече назначения му процесуален представител адв. С. К.. Връща делото на Варненския районен съд за извършване на по-нататъшни съдопроизводствени действия по него. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.