1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 71 София, 25.02.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и втора година в състав: Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 3814 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. С решение № 260150 от 06.07.2021 г. по в.гр.д.№ 125/2021 г. на Кюстендилски окръжен съд е потвърдено решение № 260073 от 03.02.2021 г. по гр. д. № 1833/2021 г. на Кюстендилски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Н. Ц. Г. срещу [община] иск с правно основание чл.49 ЗЗД за сумата от 6000 лева, представляваща неимуществени вреди – наскърбяване, душевни болки и страдания от неизпълнение на съдебно решение и издаден изпълнителен лист за изплащане на конкретна сума, присъдена като обезщетение по чл.225, ал.1 КТ. Въззивният съд е приел, че ищцата Н. Ц. Г. е изпълнявала длъжността “възпитател” в “Дом за възрастни с умствена изостаналост” [населено място]. С влязло в сила на 22.01.2009 г. решение по гр. д. № 1029/2001 г. на Кюстендилски районен съд уволнението на ищцата, извършено със заповед № 49/27.02.2001 г., е признато за незаконно, същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност и “Общинска служба за социално подпомагане” /О./ [населено място] е осъдена да ѝ заплати сумата 1 550.94 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа по чл. 344, ал. 1, т.3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ. Бил е издаден изпълнителен лист срещу Агенция за социално подпомагане /АСП/ [населено място], в качеството ѝ на правоприемник на О. [населено място] за присъденото обезщетение. Н. Г. е поискала от АСП изплащане на сумите по изпълнителния лист. С писма от 04.03.2009 г., 06.04.2009 г., 25.03.2010 г., 27.05.2011 г. АСП е уведомила ищцата, че със съдебното решение е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност “възпитател”, с място на работа “Дом за възрастни с умствена изостаналост” [населено място], което заведение за социални услуги не е преминало в правоприемство на Агенция за социално подпомагане. Ищцата е уведомена, че по силата на § 37 ПЗР на ЗИД на Закона за социално подпомагане /ЗИДЗСП/ изпълнителният лист следва да бъде представен за изплащане на кмета на [община]. С молба вх. № 94-Н-43/26.02.2009 г., адресирана до [община], ищцата е заявила, че желае да заеме длъжността, на която е била възстановена. Със заявление вх. № 94-00-4125/23.11.2018 г. ищцата е предявила изпълнителния лист за изплащане на дължимите суми пред [община]. Плащане не е последвало. При тези данни въззивният съд е приел, че предявеният иск е неоснователен. Предмет на исковата претенция е неимуществена вреда, настъпила в резултат на неизпълнение на съдебно решение и издаден изпълнителен лист. Правната квалификация на този иск е чл.49 ЗЗД. [община] не е длъжник по изпълнителния лист, т. е. не е носител на правното задължение спрямо ищцата, поради което не следва да отговаря по предявения иск по чл.49 ЗЗД. Според съдебното решение и издадения въз основа на него изпълнителен лист правно задължена да заплати обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ и съответно - да заплати обезщетение за неимуществени вреди по иска с правно основание чл. 49 от ЗЗД, се явява Агенция за социално подпомагане [населено място], но иск срещу нея не е предявен. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищцата Н. Ц. Г.. В изложението към жалбата са формулирани са следните въпроси: 1. С оглед преструктурирането на АСП и влизането ѝ на териториален принцип в общините, в това число [община], както е отговорено на ищцата от Агенция за социално подпомагане, кой следва да изплати обезщетението за незаконно уволнение – Агенция за социално подпомагане или [община]; 2. С оглед преструктурирането на АСП и влизането ѝ на териториален принцип в общините, в това число [община], както е отговорено на ищцата от Агенция за социално подпомагане, кой следва да изплати обезщетението за неимуществени вреди от незаконно уволнение и незаплатено обезщетение за незаконно уволнение – Агенция за социално подпомагане или [община]; 3. При наличие на отказ от АСП да изплати обезщетението за незаконно уволнение и липсата на процесуална възможност да се води изпълнително дело срещу държавните бюджетни учреждения, какво право на защита има ищцата по българското законодателство за удовлетворяване на това свое вземане; 4. Налице ли е умишлено незаконно взаимно освобождаване от отговорност на държавата и общините с оглед настъпили структурни промени в АСП. Поддържа се наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК - противоречие с практиката на ЕСПЧ по приложението на чл.6, §1 ЕКПЧОС и чл.280, ал.1, т.3 ГПК – с довод, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поддържа се и наличието на основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. Ответникът [община] поддържа становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по гражданско дело с цена на иска над 5000 лв., което достига до касационен контрол, съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.2, предл.2 ГПК поради възникнало съмнение за допустимостта на въззивното решение, което е постановено по искова молба, в чиято обстоятелствена част се твърди настъпване на неимуществени вреди от неизпълнение на съдебно решение за присъдена парична сума и издаден изпълнителен лист срещу Агенция за социално подпомагане, а петитумът е насочен срещу [община]. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260150 от 06.07.2021 г. по в.гр.д.№ 125/2021 г. на Кюстендилски окръжен съд. УКАЗВА на жалбоподателката в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 120 лв. и в същия срок да представи по делото доказателства за внасяне на таксата, в противен случай жалбата ще бъде върната. След представяне на доказателства за внасяне на таксата делото да се докладва за насрочване. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: