5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 216 С., 25.04.016 година Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и първи април две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева ч. т. дело № 690/ 2016 год. Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на М. Д. П. - от [населено място], обл. П. срещу Определение № 543 от 13.10.2015 г. по ч.гр.д.№ 536/2015 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено Разпореждане № 5104 от 16.06.2015 г. по гр.д.№ 3054/2014 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е върната на М. Д. П. исковата молба срещу [фирма] - [населено място] по иска за сумата 1 114 000 лв., с оплакване за неправилност. Жалбоподателят поддържа, че с исковата молба е заявил иск за 1 114 300 лв. -обезщетение за причинена на [фирма] имуществена вреда поради виновно неизпълнение от ответника на р. ІІ от разваления Договор от 30.05.2007 г., представляваща стойността на погасеното по давност право на строеж към датата на сключване на договора, като сумата се дължи и поради невъзможност на ответника да възстанови в пълен обем това, което е получил по разваления договор: предявил е иск на две основания и е изложил в обстоятелствената част на исковата молба ясно фактическите си твърдения. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно с Разпореждане от 10.10.2014 г. не е възприел втория предявен иск, а и в това разпореждане не е констатирал нередовност на исковата молба по иска за сумата 1 114 300 лв. Поддържа, че повторно е заявил с Молба от 31.05.2015 г., че претендира сумата и поради невъзможността ответникът да възстанови в пълен обем полученото по разваления Договор от 30.05.2007 г., като отново е уточнил предмета на иска. Аргументира, че с Определението от 18.05.2015 г. съдът е допълнил, че сумата се претендира и на основание невръщане на даденото по разваления договор и невъзможност за такова връщане поради погасяване на правото на строеж, но съдът неправилно е приел, че ищецът не може да подменя основанието на иска, който е само за обезщетение за вреди от неизпълнение на сключения договор, като съдът не е имал предвид заявените от ищеца с исковата молба основания, на които претендира сумата. Поддържа, че не е подменил основанието на иска; че съдът не може да го задължи да ограничи претенцията си до един иск; че съдът неправилно го е задължил да уточнява кои клаузи от договора твърди, че са нарушени (което ищецът е конкретизирал многократно и което касае иска на първото поддържано основание) и не касае второто основание. Обосновава, че въпреки това е уточнил за трети път претенцията си с Молба от 08.06.2015 г., а съдът е върнал исковата молба, с което е нарушил правото му „господар на процеса” да предяви повече от един иск и което е постановил при непълни, неточни и неясни указания. Жалбоподателят прави оплакване, че въззивният съд не е проверил оплакването, че са неясни, непълни и неправилни дадените от първоинстанционния съд указания и не е изследвал процесуалните действия и волеизявления на ищеца; че като е потвърдил разпореждането за връщане на исковата молба, въззивният съд е приел, че е налице основание за връщане поради формалното неизпълнение на указанията, без да съобрази допуснатите от първоинстанционния съд нарушения и без да е дал на ищеца нови безпорочни указания. Иска обжалваното определение по жалба срещу разпореждането за връщане на исковата молба да се отмени и делото да се върне за продължаване на процесуалните действия. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа основания по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т.3 ГПК. По въпроса за задължението на съда по чл. 7 и чл.10 ГПК и свързания с него въпрос за задълженията на съда по чл. 101 и чл. 129 ал. 2 ГПК, както за задължението на въззивния съд да повтори порочно извършените от първоинстанционния съд действия и за възможността да се прекрати делото, без съдът да даде на страната указания за отстраняване нередовност на исковата молба или при неправилно дадени указания, жалбоподателят поддържа, че са неправилни извършените от първоинстанционния съд процесуални действия, както и направените от въззивния съд изводи, което обосновава със съображенията, развити в жалбата. Поддържа, че ако пороците на исковата молба не бъдат отстранени, това ще доведе до недопустимост на решението, съгласно Р.№76/ 08.07.2011 г. по т.д. № 469/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., но при посочени от ищеца повече основания, съдът не може да го задължи да ги ограничи до едно основание. Излага отново допуснатите от двете съдебни инстанции процесуални нарушения и поддържа, че въззивното определение противоречи на постановените от ВКС:Р.№ 16/07.02. 2014 г. по т.д. №1187/2013 г. на ІІ т.о.;Р.№434/13.05.2010 г. по гр.д. №700/2009 г. на І г.о.;Опр.№891/28.11.2014 г. по ч.гр.д.№ 6523/2014 г. на ІVг.о.;Р.№1011/12.03.2010 г. по гр.д.№3409/2008 г. на І г.о.; Опр. №120/26.01.2011 г. по ч.т.д.№854/2010 г. на ІІ т.о.; ТР№1/09.12. 2013 г. по тълк.д.№1/2013 г. на ВКС,ОСГТК; ТР№1/2001 г. по гр.д.№1/ 2001 г. на ВКС,ОСГК; Опр.№ 621/02.11.2010 г. по ч.гр.д.№600/2010 г. на ІV г.о. и Опр.№869/12.12.2012 г. по гр.д.№776/2012 г. на ІV г.о. Ответникът по частната касационна жалба [фирма] - [населено място] оспорва искането за допускане на касационно обжалване, тъй като изложените правни въпроси са хипотетични и общи и не е посочена връзката им с конкретния казус, а даденото от въззивния съд разрешение не противоречи на цитираната съдебна практика, за което излага съображения по някои от приложените съдебни актове, и счита, че жалбоподателят не е обосновал приложеното поле на чл. 280 ал. 1 ГПК. Въз основа на договора за цесия от 03.10.2014 г. оспорва нововъведеното от ищеца основание на иска предвид материалната му легитимация като цесионер. Излага и подробни съображения за неоснователност на жалбата, тъй като въззивният съд не е нарушил процесуалните си задължения при извършваната проверка формално изпълнила ли е страната и в срок дадените й от първоинстанционния съд указания, излага доводи, че с дадените на ищеца указания от първоинстанционния съд, е правилно разпореждането за връщане на исковата молба. Иска да не се допуска касационно обжалване, респ. частната касационна жалба да се остави без уважение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено определение за връщане на исковата молба в частта по предявения иск за сумата 1 114 300 лв. поради неотстраняване нередовност на същата и че цената на иска не е до 20 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна. За да потвърди разпореждането за връщане на исковата молба, въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд многократно е оставял без движение исковата молба с указания за отстраняване нередовности - ищецът да конкретизира исковата си претенция за сумата 1114 000 лв., тъй като твърди различни обстоятелства, сочещи на различни основания, без да е формулиран конкретен петитум. Посочил е, че ищецът не е изпълнил тези указания в дадения срок, поради което правилно е върната исковата молба. С оглед изложеното, релевантни за делото са изведените от частния жалбоподател въпроси за възможността съдът да прекрати делото при неправилно дадени на ищеца указания и за последиците за ищеца от неизпълнение на неправилни указания на съда за отстраняване на нередовност на исковата молба, които въпроси са решени в противоречие с установената от ВКС практика: Опр.№891/ 28.11.2014 г. по ч.гр.д.№ 6523/ 2014 г. на ІV г.о.; Опр. №869/12.12. 2012 г. по гр.д.№776/2012 г. на ІV г.о.;Р.№434/13.05.2010 г. по гр.д. №700/2009 г. на І г.о. В посочените актове ВКС е приел, че неизпълнението от ищеца на неправилни или неясни указания на съда, не влече след себе си неблагоприятни за ищеца последици, включително не може да е основание за прекратяване на делото. По тези въпроси следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Въззивният съд е потвърдил разпореждането за връщане на исковата молба, като се е задоволил да изложи, че първоинстанционният съд многократно е оставял без движение исковата молба с указания ищецът да конкретизира исковата си претенция за сумата 1 114 000 лв., тъй като твърди различни обстоятелства, сочещи на различни основания, без да е формулиран конкретен петитум, които указания ищецът не е изпълнил в дадения срок. Така въззивният съд не е преценил и не е изложил съображения правилни ли са извършените от първоинстанционния съд процесуални действия за оставяне исковата молба без движение, след като първоинстанционният съд веднъж е дал ход на исковата молба; не е съобразил изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения на ищеца и заявените две различни основания по иска за сумата 1 114 300 лв. Въззивният съд е следвало да прецени значението на подадените от ищеца Молба от 31.05.2015 г. и Молба от 08.06.2015 г., с които е искано уточнение на иска; следвало е да изложи съображения за значението на Определение от 18.05.2015 г., с което съдът е допълнил, че сумата се претендира и на основание невръщане на даденото по разваления договор и невъзможност за такова връщане поради погасяване на правото на строеж, и дали правилно първоинстанционният съд е приел, че ищецът подменя основанието на иска, като заявява основание, на които претендира сумата, извън заявените с исковата молба и състоятелен ли е доводът на ищеца, че съдът го е задължил да уточнява кои клаузи от договора са нарушени, които не касаят второто заявено основание. По изложените съображения обжалваното въззивно определение като неправилно следва да се отмени, тъй като с него е потвърдено разпореждане за връщане на исковата молба при дадени от първоинстанционния съд указания за отстраняване нередовност на исковата молба, която не е била налице и не е основание за връщане на исковата молба. Въззивната инстанция не е констатирала неправилността на указанията, дадени от първоинстанционния съд, а е приела формалното им неизпълнение в дадения на ищеца срок за предпоставка за връщане на исковата молба. Следва да се отмени и разпореждането на първоинстанционния съд за връщане на исковата молба и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ Определение № 543 от 13.10.2015 г. по ч.гр.д. № 536/2015 г. на Пловдивски апелативен съд, както и Разпореждане № 5104 от 16.06.2015 г. по гр.д.№ 3054/2014 г. на Пловдивски окръжен съд, с което на М. Д. П. - от [населено място], обл. П. е върната исковата молба по иска за сумата 1 114 300 лв. срещу [фирма] - [населено място]. ВРЪЩА делото на Окръжен съд - Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: