Ключови фрази
Неоснователно обогатяване – субсидиарно приложение * неоснователно обогатяване * договор за заем

Р Е Ш Е Н И Е
№ 56

гр. София, 05.04.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шести март през две хиляди и седемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 2882 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Д. В. В. от [населено място], представляван от адв. М. М., против въззивното решение № 59 от 18 февруари 2016 г., постановено по в.гр.д. № 44 по описа на окръжния съд в гр. Пазарджик за 2016 г., с което е потвърдено решение № 851 от 13 ноември 2015 г., постановено по гр.д. № 3649 по описа на районния съд в гр. Пазарджик за 2014 г. за осъждането на В. да заплати на М. Л., гражданин на Великобритания, сумата от 6500 британски лири на основание чл. 59 ЗЗД, с която се е обогатил за сметка на обедняването на Л., ведно със законната лихва върху сумата от предявяването на иска.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 898 от 6 декември 2016г. поради вероятността обжалваното решение да е недопустимо като постановено при нередовност на исковата молба.
С исковата си молба ищецът Л. заявява, че по искане на ответника (касатор в настоящото производство) му предоставил паричен заем от 6500 британски лири, която сума наредил по личната банкова сметка на ответника. Ответникът получил сумата и обещал да я върне в най-кратък срок, но не сторил това. Предявен от ищеца иск по чл. 240 ЗЗД бил отхвърлен с влязло в сила решение, тъй като не било установено, че е било постигнато съгласие за сключване на договор за заем. Ищецът пояснява, че действително писмен договор между страните не е подписан, а уговорката била постигната устно, но при превода на парите банката не му обърнала внимание да посочи основанието за превода на сумата. Тъй като ответникът получил парите и до предявяването на иска отказвал да ги върне, той се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца с посочената сума, а ищецът съответно обеднял с нея. Искането е съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 6500 британски лири, предоставени му на 18.03.2010 г., с която се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска. С пояснение към исковата молба от 19 март 2015 г. (л. 31 от първоинстанционното дело) ищецът разяснява обстоятелствата, на които основава иска си: превел на ответника процесната сума по личната на последния банкова сметка без основание; ответникът получил парите, с които се обогатил неоснователно за сметка на ищеца. При това положение, не е налице противоречие между обстоятелствената част на исковата молба и петитума. Не се установява и постановяване на решение извън предмета на очертания спор, тъй като в обжалваното решение е даден отговор съобразно ясно изложените обстоятелства, на които се основава искът.
Касационната жалба е неоснователна.
По делото се установява, че ищецът е превел по сметка на ответника сумата от 6500 британски лири, като сметката на последния била дебитирана на 17.03.2010 г. със същата сметка, а като бенефициент е вписан касаторът. На 18.03.2010 г. в банката на касатора е регистриран входящ превод от 6500 британски лири, с наредител ищецът. На 8 май 2014 г. ответникът е получил покана от ищеца да му върне сумата, предадена му като паричен заем. С решение № 850 от 14 ноември 2014 г., постановено по гр.д. № 1925/2014 г. по описа на районния съд в [населено място] за 2014 г., по исковете на М. Л. против касатора В. по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1, и чл. 86 ЗЗД е прието, че фактът на получаване на сумата не е достатъчен, за да се презюмира, че задължението произтича от заемен договор, а данните за други отношения между страните, свързани с намерение за осъществяване на съвместна търговска дейност, са неотносими към предмета на делото, тъй като иск за неоснователно обогатяване не е бил предявяван. При това положение правилно въззивният съд не е споделил довода на касатора, че между страните за същото правоотношение на същото основание има влязло в сила съдебно решение, тъй като се претендира същата сума от същия ответник, но на извъндоговорно основание. Затова и представената нотариална покана, касаеща връщане на предоставена в заем сума, е неотносима към конкретно изложените в поправката на исковата молба твърдения.
Вземането от неоснователно обогатяване възниква, когато е налице разместване на блага, без в отношенията между страните да съществува обвързаност от договор, гестия или деликт. Когато между страните няма друга обвързаност и по причина на обедняването на една от страните другата се е обогатила, обогатилият се дължи да върне на обеднелия онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. В тежест на ищеца по иска чл. 59, ал. 1 ЗЗД е да докаже, както своето обедняване, така и обогатяването на ответника, също и общите факти, от които произтичат обедняването и обогатяването.
Ищецът в разглеждания случай установява обедняването си с процесната сума, а така и обогатяването на ищеца с нея чрез превеждането й по сметката на последния. Получаването от ответника на изпратената от ищеца сума е определен като безспорен и ненуждаещ се от доказване факт. В отговора на исковата молба касаторът в качеството си на ответник сочи, че предявеният иск е процесуално недопустим, тъй като по същото искане има влязло в сила решение по гр.д. № 1925/2014 г. по описа на районния съд в гр. Пазарджик, а искът е и неоснователен, защото ищецът не е предавал процесната сума в заем на ответника. Други правопогасяващи или правоотричащи възражения не са направени. В първото по делото заседание изрично процесуалният представител на ответника заявява, че оспорва иска по изложените в отговора съображения. Доказателства извън тези за получаване на сумата от ответника, не са събирани. При това положение, и след като ответникът не е противопоставил на ищеца твърдение за наличие на основание за получаване на процесната сума, предявеният иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е основателен, а обжалваното въззивно решение – правилно.
Мотивиран от изложеното, съставът на четвърто гражданско отделение на ВКС
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 59 от 18 февруари 2016 г., постановено по в.гр.д. № 44 по описа на окръжния съд в гр. Пазарджик за 2016 г.
Решението е окончателно.

ПРЕСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: