Р Е Ш Е Н И Е № 640 София, 30 януари 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на деветнадесети декември две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА РУЖЕНА КЕРАНОВА при участието на секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Юлияна Петкова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 2210 по описа за 2012 година. Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК, образувано по общо искане на подсъдимите Н. Н. В. и Н. К. В. за възобновяване на нохд № 491/11 г. по описа на Районен съд – гр. Плевен . Претендира се наличието на основанието по чл.422, ал.1, т.5, във връзка с чл.348, ал.1, т.2 НПК и се правят алтернативни искания за оправдаване по възведените обвинения, връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наказанията. Пред ВКС осъдените не се явяват, нередовно призовани, като не са намерени на посочените от тях адреси (чл.426, във връзка с чл.353, ал.3 НПК). Искането се поддържа от процесуалния им представител. Частният обвинител – Г. О. Й. и повереника й, редовно призовани, не се явяват. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за възобновяване на наказателното дело. За да се произнесе ВКС, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 491/11 г. Районният съд – гр. Плевен осъдил подсъдимите Н. Н. В. и Н. К. В., както следва: подс.Н.Н.В. – на основание чл.159б, ал.1, във връзка с чл.159а, ал.1 и чл.54 НК на три години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор и глоба в размер на 10 000 лева; подс.Н.К.В. – на основание чл.293, ал.1 и чл.54 НК на една година лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор; на основание чл.45 ЗЗД двамата подсъдими са осъдени солидарно да заплатят на Г. О. Й. сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за причинените от деянията по чл.159б, ал.1, във връзка с чл.159а, ал.1 НК за подс.Н.Н.В. и по чл.293, ал.1 НК за подс.Н.К.В., неимуществени вреди, ведно със законната лихва. Със същата присъда деловодните разноски и тези, направени от гражданския ищец, държавната такса, са възложени съответно на подсъдимите. С решение № 145 от 07.06.2012 г. по внохд № 130/12 г., образувано по обща жалба на двамата подсъдими, Окръжният съд – гр. Плевен – 1) отменил посочената присъда в частта, с която подсъдимите Н.Н.В. и Н.К.В. са осъдени на основание чл.45 ЗЗД солидарно да заплатят на Й. сумата от 10 000 лева, ведно със законната лихва; 2) прекратил производството в частта по предявения от Й. против двамата подсъдими граждански иск; 3) потвърдил присъдата на ПРС в останалата й част. Въззивното решение не е проверявано по касационен ред, влязло е в сила на 07.06.2012 г. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка ВКС, първо наказателно отделение установи: Искането за възобновяване е допустимо – подадено е в законно установения шест месечен срок, от процесуално легитимирани страни, по отношение на акт, подлежащ на проверка по реда на глава тридесет и трета от НПК. Разгледано по същество искането е неоснователно. В подкрепа на ангажираното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК са заявени следните данни: съдът по същество не е извършил пълен анализ на всички доказателствени източници; не е обсъдил показанията на св.Й., въпреки наличието на противоречия с тези, които е депозирала в хода на досъдебното производство; не е имал право да се позовава на данните, съдържащи се в протоколите за оглед и разпознаване от досъдебното производство, тъй като същите не са приобщени към доказателствата по делото по реда на чл.283 НПК; мотивите на решаващия съд са едностранни, като в тях липсва самостоятелна оценка на доказателствата и самостоятелни фактически констатации и правни изводи. 1.Не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК. Направените възражения не намират опора в данните по делото. Не се установява съдът по същество да е анализирал доказателства и техните източници, които не са събрани по предвидения в закона ред. Протоколът за съдебното заседание, проведено на 11.01.2012 г., по нохд № 491/11 г. по описа на ПРС, л.111, удостоверява, че всички писмени доказателства, събрани в досъдебното производство, са били надлежно приобщени от ПРС по реда на чл.283 НПК. Възражението насочено срещу мотивите на въззивния съдебен акт, не държи сметка за необходимото му съдържание, с оглед изискванията на чл.339 НПК. В конкретният случай приложим е чл.339, ал.1 и 2 НПК, а мотивите на решението на ПОС не дават основание да се приеме, че посочените изисквания на закона са нарушени. Поставените на вниманието на въззивния съд възражения, от името на подсъдимите, са били предмет на внимателна проверка и са получили отговор, като в мотивите на постановеното решение са изложени основанията, предопределили отхвърлянето им като неоснователни. Отделно от това, ПОС изцяло е възприел дейността на първата инстанция по оценка на събраните по делото доказателства, в това число и на противоречивите такива, като не е било необходимо, нито задължително преповтарянето на съображенията на ПРС. С положителното възприемане на последните те фактически са инкорпорирани във въззивния съдебен акт. Регламента на чл.305, ал.3 НПК – за фактически изводи, тяхната доказателствена основа и правни съображения за взетото решение, е задължителен само в случаите на постановяване на нова присъда (чл.339, ал.3 НПК), каквато по делото не е налице. 2. Не е налице основанието по чл.348, ал.1, т.1 НПК. Същото основание е заявено като резултат от допуснатите от ПОС съществени нарушения на процесуални правила. Самостоятелни данни в негова подкрепа не се съдържат в депозираното от осъдените искане за възобновяване на наказателното дело. При казаното по-горе, в рамките на приетото за установено от фактическа страна, законът правилно е приложен. Като е установил признаците от обективна и субективна страна на инкриминираните престъпни състави, ПОС е имал основание да ангажира отговорността на осъдените съответно – на Н.Н.В. по чл.159б , ал.1, във връзка с чл.159а, ал.1 НК, а на Н.К.В. – по чл.293, ал.1 НК. 3. Не е налице основанието по чл.348, ал.1, т.3 НПК. Наложените наказания не са очевидно несъответни по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 НПК. Данните по делото не сочат наличието на предпоставките на института на смекчената наказателна отговорност – чл.55 НК, поради което правилно наказанията на осъдените са индивидуализирани в рамките на предвиденото от закона – за Н.Н.В. наложените наказания са в размер на предвидения минимум, а за Н.К.В. – по първата алтернатива, в максимален размер. Ефективното изтърпяване на определените наказания лишаване от свобода следва от данните за предходните осъждания на искателите, които препятстват приложението на чл.66 НК. Предвид на изложеното, като не установи основания за възобновяване на наказателното дело, на основание чл.424, ал.1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н. Н. В. и Н. К. В. за възобновяване на нохд № 491/11 г. по описа на Районен съд – гр. Плевен. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: