Ключови фрази
Нищожност на делба * договор за делба * нищожност на делба * предварителен договор


18
Р Е Ш Е Н И Е

№ 106

София, 07.07.2015 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Калинова
ЧЛЕНОВЕ: Геника Михайлова
Ваня Атанасова

при участието на секретаря Даниела Цветкова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 142 от 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Д. А. и Д. А. П. и по касационна жалба на И. Щ. Ц. и [фирма] срещу въззивно решение №125/17.07.2014г., постановено по в.гр.д.№161/2014г. по описа на Алепативен съд-В., поправено с решение №162/22.10.2014г., постановено по същото дело, с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд в частта с която е прогласена нищожността на договор за доброволна делба, вписан под №193, т.ХІХ, рег.№34832/2006г. в СВ-В. на УПИ №№ ХVІІ-1434, ХVІІІ-1434 и ХІХ-1434 като извършен без учасието на съсобственика [община], по иска, предявен от И. К. П. срещу съделителите А. Я. П. /починала в хода на делото с процесуални правоприемници А. Д. А. и Д. А. П./ и Д. А. П., И. Щ. Ц., М. Я. К. и Я. К. Т. и И. М. К. /починала в хода на делото, с процесуални правоприемници М. Я. М., Я. К. Т. и М. Я. К./ на основание чл.34, ал.2 ЗС вр. чл.75, ал.2 ЗН; осъдени са А. Я. П. /починала в хода на производството, с процесуални правоприемници А. Д. А. и Д. А. П./ и Д. А. П. да предадат на И. К. П. владението върху 1/9 ид.част от ПИ 10135.2554.498, придобита чрез решение за обявяване на предварителен договор за окончателен и върху по 1/9 ид.част от подземен гараж №7 и от апартаменти №№5, 7, 8, 9 и 10-самостоятелни обекти в сграда 10135.2554.498.1, придобити чрез приращение, при условие, че решението за обявяване на предварителен договор за окончателен по гр.д.№1337 по описа за 2010г. на В., ХІІ-ти състав влезе в законна сила, на основание чл.108 ЗС; признато е за установено, че И. К. П. притежава правото на собственост върху по 1/9 ид.част от самостоятелните обекти в сграда 10135.2554.498.1, придобити чрез приращение, при условие, че решението за обявяване на предварителен договор за окончателен по гр.д.№1337/2010г. по описа на В. влезе в сила, по иска, предявен от И. К. П. срещу А. Я. П. /починала в хода на делото, с процесуални правоприемници А. Д. А. и Д. А. П./ и Д. А. П.; осъдено е [фирма] да предаде на И. К. П. владението върху 1/9 ид.част от ПИ 10135.2554.551, придобита чрез решение за обявяване на предварителен договор за окончателен, отделно от сградата, построена в имота, при условие, че решението за обявяване на предварителен договор за окончателен по гр.д.№1337/2010г. по описа на В. влезе в законна сила.
С определение №140/17.03.2015г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване на постановеното от въззивния съд решение е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпроса за възможността съдът да постанови условен диспозитив за предаване владението върху недвижим имот; по въпроса за преценката по кои от предявените искове първоинстанционното решение е влязло в сила и възраженията, по които въззивната инстанция е длъжна да се произнесе; по въпроса за правомощията на съда да вземе предвид настъпили в хода на производството факти и обстоятелства, касаещи придобиване правото на собственост върху имота, предаване владението върху който се претендира по реда на чл.108 ЗС, а оттам и за допустимостта на възраженията, касаещи възможността предварителният договор да бъде обявен за окончателен, въведени от лица, които не са страни в производството по предявения по реда на чл.19, ал.3 ЗЗД иск, но са страни по иска, предявени по реда на чл.108 ЗС.
Касаторите А. Д. А. и Д. А. П. поддържат, че обжалваното решение е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост-съдът се е произнесъл по нередовна искова молба, в която не са посочени границите на реалните части /апартаменти/ от жилищната сграда; произнесъл се е по непредявен иск, признавайки правото на собственост на ищеца върху 1/9 ид. част от сградата и дворното място; неправилно е прието, че са налице предпоставките за обявяване на предварителния договор за окончателен, след като не е установено да е налице изпълнение на задължението за плащане съгласно т.VІ от заповед №3079 от 10.12.2002г., като неправилно е прието, че плащането по обявения за нищожен договор за покупко-продажба №555 от 04.02.2003г. между [фирма] и [община] валидира плащането по предварителния договор. Поддържат, че след като ищецът не е извършил плащане по предварителния договор, то той се явява неизправна страна и няма възможност да претендира предварителният договор да бъде обявен за окончателен. Поддържат също така, че искът за обявяване на предварителния договор за окончателен е погасен по давност, който факт въззивният съд не е съобразил; неправилно е определен и размерът на идеалната част на И. К. П. от наследството на неговата майка, като не е съобразено, че имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност; неправилно съвкупността от документи /молба от наследодателя З. В. и заповед на кмета на [община]/ е приета за предварителен договор за покупко-продажба на имот; не е изследвана днешната пазарна цена на имота, а същият е обявен за окончателен по цената, определена към 2002г.; не е извършена преценка, че правата на З. В. са били упражнени от нейния съпруг, т.е. от собственик и наследник и че именно по този начин са били нарушени правата на И. К. П., а не от останалите лица, които са закупили другите 2/3 ид.части от имота, изплатили са своите части и за всеки от тях след приемане на нов КП е отреден самостоятелен парцел; искът е предявен извън дадените на адв. Х. Х. правомощия да заведе граждански и наказателни дела срещу К. В. П. за възстановяване на запазената част от наследството на [фирма], собственост на З. В. П.; не е взето предвид, че ищецът не може да бъде собственик по наследяване на вещ, която към момента на откриване на наследството, оставено от неговата майка, не е била измежду собствените й вещи. Молят обжалваното решение да бъде отменено като им бъдат присъдени направените по делото разноски.
Касаторите И. Щ. Ц. и представляваното от него [фирма] поддържат, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно-съдът е постановил недопустимо решение, разглеждайки като обективно съединени искове такива с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, чл.19, ал.3 ЗЗД, чл.108 и чл.109 ЗС, чието съединяване в общо производство според касаторите е недопустимо; в нарушение на съдопроизводствените правила не е разгледал доводите им, касаещи прогласяването на договор №555/04.02.2003г. за нищожен, както и обявяването на предварителния договор за окончателен, като неправилно е приел, че доводите, касаещи обявяването на предварителния договор за окончателен няма да обсъжда, тъй като постановеното решение ги обвързва, макара да не са били страни в това производство. Поддържат, че за И. К. П. не е налице правен интерес от предявяване на иск за нищожност на сключен без участието на [община] договор за доброволна делба, поради което счита за недопустимо решението в тази част. Моли обжалваното решение да бъде отменено, като им бъдат присъдени направените по делото разноски по приложен списък.
В писмен отговор в срока по 287,ал.1 ГПК ответникът по касационните жалби И. К. П. изразява становище, че жалбите са неоснователни по изложените в отговора съображения. Допълнителни съображения излага и в проведеното открито съдебно заседание, както и в представени писмени бележки. Претендира присъждане на направените по делото разноски по приложен списък. Поддържа, че в частта, с която е прогласена нищожността на договор №555/04.02.2003г. и в частта, с която е обявен за окончателен по реда на чл.362, ал.1 ГПК вр. чл.19, ал.3 ЗЗД предварителният договор, сключен със заявление в молба на З. В. и в заповед №3079/10.12.2002г. на кмета на [община], постановеното от В. решение е влязло в сила; решението, с което предварителният договор е обявен за окончателен е породило своя конститутивен ефект до размера на наследствените права на ищеца; същото е надлежно вписано в установения в закона срок, запазвайки правното си значение и на датата на вписване на исковата молба от гл.т. на противопоставимост на придобитите вещни права по отношение на третите лица. Поддържа, че при обжалване на постановеното от първоинстанционния съд решение въззивната инстанция следва да отговори на всички доводи по въззивните жалби, но само доколкото тези доводи са в предметната рамка на обжалването, т.е. отчитайки обстоятелството, че в частта по предявения по реда на чл.19, ал.3 ЗЗД иск решението на първоинстанционния съд е влязло в сила, ползва се със сила на пресъдено нещо, въззивният съд е длъжен да зачете неговото конститутивно действие при разрешаването на спор с трети лица, които застрашават или увреждат признатото с влязлото в сила решение право. Поддържа, че правоотношенията, установени с влязлото в сила решение по чл.19, ал.1 ЗЗД и придобитите вещни права по силата на конститутивното действие на това решение не могат да бъдат предмет на оспорване от останалите ответници дори от гл.т. на валидност и допустимост, а още по-малко на неправилност, тъй като не е налице конкуренция на вещните права на физическите лица и търговските дружества-ответници по исковете по чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.75, ал.2 ЗН и тези по чл.108 ЗС. Поддържа, че съединяването на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД с иска по чл.108 ЗС от гледна точка на търсената защита по всеки един от тях и връзката на обусловеност помежду им е допустимо, както и че въззивната инстанция би могла да извърши проверка на така постановения от първоинстанционния съд условен диспозитив само досежно неговата правилност, но не и допустимост, като в случая, отчитайки обстоятелството, че към момента на постановяване на въззивното решение в частта по предявения по реда на чл.19, ал.3 ЗЗД иск решението на първоинстанционния съд вече е влязло в сила и условието, съдържащо се в диспозитива на първоинстанционното решение вече е настъпило, то следва да се приеме, че потвърждаването на решението на първоинстанционния съд и в частта, касаеща предаване на владението при условие, че решението по иска по чл.19, ал.3 ЗЗД е влязло в сила, представлява очевидна фактическа грешка, чието отстраняване не може да бъде искано и допуснато по пътя на обжалването.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
И. К. П. е предявил срещу [община] и [фирма] иск за прогласяване нищожността на договор №555/04.02.2003г., чрез който [община] е прехвърлила на [фирма] недвижим имот в [населено място], [улица], представляващ 1/3 ид.част от УПИ ХV, кв.32, 240ти микрорайон, съставляващ сега ПИ с идентификатор 10135.2554.498 срещу заплащане на продажна цена в размер на 12900лв. Ако този иск бъде приет за основателен, предявява и иск за прогласяване нищожността на договор за доброволна делба, вписан под №193, т.ХІХ, рег.№34832/2006г. на СВ-В., сключен между А. Я. П., Д. А. П., И. Щ. Ц. и Д.”Гладиатор” за поделяне на УПИ ХVІІ-1434, УПИ ХVІІІ-1434 и УПИ ХІХ-1434, основан на твърдението, че е сключен без участието на съсобственика [община]. Ако този иск бъде приет за основателен, предявява срещу [община] и иск за обявяване за окончателен на сключения между [община] и З. В. П., действаща като [фирма] предварителен договор. Ако този иск бъде приет за основателен и уважен, предявява срещу А. Я. П. и Д. А. П. иск за предаване владението върху недвижим имот, представляващ 1/9 ид.част от ПИ 10135.2554.498 и от сграда 498.1, срещу [фирма]-иск за предаване владението върху недвижим имот, представляващ 1/9 ид.част от ПИ 10135.2554.551, срещу М. Я. К., Я. К. Т. и И. М. К.-иск за предаване владението върху недвижим имот, представляващ 1/9 ид.част от ПИ 10135.2554.552 и от сграда 552.1 по реда на чл.108 ЗС, срещу [фирма]-иск за преустановяване строителството върху недвижим имот, съставляващ ПИ 10135.2554.551 по реда на чл.109 ЗС.
С постановеното от първоинстанционния съд решение са уважени исковете за прогласяване нищожността на договор №555/04.02.2003г.; за прогласяване нищожността на договор за доброволна делба, вписан под №193, том ХІХ, рег.№34832/2006г.; за обявяване за окончателен на предварителен договор, сключен чрез изявления в молба от З. В. П. и в заповед №3079/10.12.2002г. на кмета на [община]; за предаване владението върху 1/9 ид.част от ПИ 10135.2554.498, както и от подземен гараж №7 и от апартаменти №№5, 7, 8, 9, 10 от А. Я. П. и Д. А. П. при условие, че решението за обявяване на предварителния договор за окончателен влезе в сила; за предаване владението върху 1/9 ид.част от ПИ 10135.2554.551 от [фирма] при условие, че решението за обявяване на предварителния договор за окончателен влезе в сила; за предаване владението на 1/9 ид.част от ПИ 10135.2554.552 и съответните идеални части от апартамент №9 и 13, таванско помещение №3, апартамент №12 от М. Я. К., И. М. К. и Я. К. Т. при условие, че решението за обявяване на предварителния договор за окончателен влезе в сила; прието е за установено, че И. К. П. притежава правото на собственост върху 1/9 ид.част от останалите самостоятелни обекти в сграда 10135.2554.552, 1 и ПИ 10135.2554.551 при условие, че решението за обявяване на предварителния договор за окончателен влезе в сила.
Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано пред въззивния съд от И. Щ. Ц., [фирма], А. Я. П. /починала в хода на производството с процесуални правоприемници Д. А. П. и А. Д. А./, Д. А. П., М. Я. К., Я. К. Т. и И. М. К..
В обжалваното решение е прието, че тъй като тези лица са страни само в производството по предявените искове за прогласяване нищожността на договора за доброволна делба, сключен през 2006г. и по исковете, предявени по реда на чл.108 ЗС, то обжалването касае само тази част от решението на първоинстанционния съд, докато в останалата част по отношение на иска за установяване нищожност на договор №555/04.02.2003г. и иска по чл.19, ал.3 ЗЗД първоинстанционното решение е влязло в сила. С оглед на това е прието, че предявеният от И. К. П. иск за прогласяване нищожността на договора за доброволна делба е допустим-изложени са съображения, че към момента на разглеждането на въззивната жалба искът е допустим с оглед влизането в сила на решението по чл.19, ал.3 ЗЗД, както и че е бил допустим и към момента на неговото предявяване, доколкото е предявен в условията на евентуалност-ако бъдат уважени исковете за установяване нищожността на договора за продажба на общински имот и иска по чл.19, ал.3 ЗЗД, от което според въззивния съд се определя и правния интерес от предявяването на иска от страна на И. К. П. като правоприемник на [община] по отношение правото на собственост върху идеални части от спорния поземлен имот.
Прието е, че по молба на З. В. П., действаща като [фирма], собственик на временен обект коктейл-бар “З.”, са одобрени план за регулация и застрояване на УПИ ХV-търговия и услуги и план за регулация за УПИ ХІV-хлебопроизводство и търговия във вр. с §50а, ал.4, изр. последно ПЗР ЗИД ЗТСУ, като със заповед №3079/10.12.2002г. на кмета на [община], издадена в процедура по продажба на общински имот за определяне на купувачите в продажбата на УПИ ХV е разпоредено УПИ ХV, актуван с акт за частна общинска собственост №228.97/05.03.2002г., да бъде продаден по пазарни цени на собствениците на временни обекти З. В., А. П. и Д.”Гладиатор”, като пазарната цена, възлизаща на 38700лв. бъде заплатена при равни квоти от тримата купувачи. Към датата на издаване на заповедта З. В. П. е починала и като наследници по закон е оставила К. П.-съпруг и синове И. К. П. и В. П., у които е прието, че е преминало по наследяване правото да сключат договор за продажба за 1/3 ид.част от терена. Изложени са и съображения, че обстоятелството, че З. В. е починала на 17.10.2002г. не опорочава издадената на 10.12.2002г. заповед.
Изложени са съображения, че сключеният на 04.02.2003г. договор №555, чрез който [община] е продала на [фирма], а не на наследниците на ЕТ 1/3 ид.част от УПИ ХV е нищожен, тъй като липсва заповед на кмета на общината, с която дружеството да е било определено за купувач. С оглед на това е прието, че договорът не е произвел желания вещно-прехвърлителен ефект по отношение на 1/3 ид.част от УПИ ХV, като същият извод може да се направи и по отношение на последващата продажба от 25.02.2004г. /н.а.№56, том І, рег.№1925 по описа за 2004г./, чрез който [фирма] е продало на И. Щ. Ц. 1/3 ид.част от УПИ ХV.
Прието е за установено, че И. Ц. е установил фактическа власт върху коктейл-бара и прилежащата му площ и тъй като владението е било установено въз основа на договор, който е годно основание да го направи собственик, то е упражнявал добросъвестно владение върху 1/3 ид.ачст от УПИ ХV, като не е спорен и факта на владението върху спорния имот от страна на останалите ответници по иска-физически лица, както и обстоятелството, че със заповед № Г-245/28.09.2006г. на кмета на [община] са одобрени П.-план за регулация и застрояване и работен устройствен план за УПИ №№ ХVІ-66, ХVІІ-1434, ХVІІІ-1434, ХІХ-1434, кв.32, последните три образувани от УПИ ХV-1434 за обществено обслужване.
С договор за доброволна делба, сключен на 08.12.2006г. в писмена форма с нотариална заверка на подписите, рег.№11061, акт №193, т.ХІХ, рег.№34832/2006г. на СВ-В., А. и Д. П., И. Ц. и Д.”Гладиатор” като съсобственици са си разделили УПИ №№ ХVІІ-1434, ХVІІІ-1434 и ХІХ-1434. Прието е, че доброволната делба е нищожна, тъй като в нея не е участвал съсобственикът към момента на делбата [община], с оглед на което е прието, че искът за установяване на тази нищожност, предявен от И. К. П., е основателен и следва да бъде уважен.
На 16.04.2007г. /н.а.№59, том ІІІ, рег.№3376, н.д.№436/ е сключен договор, съгласно който Д.”Гладиатор” е учредило на Ж. “П.-3”, на М. К. и на Я. Т. право на строеж за обекти в сграда, предвидена за застрояване в УПИ ХІХ-1434. В обжалваното решение е прието, че доколкото учредителят на правото на строеж не е носител на правото на собственост върху целия терен, то и учредените права на строеж ще бъдат в обема на правата на учредителя, но от друга страна, договор за учредяване на право на строеж само от част от съсобствениците на поземлен имот е нищожен, той като липсва съгласие от страна на всички съсобственици, а този договор е многостранен. Същите съображения са изложени и по отношение на договора, обективиран в н.а.№73, том ІV, рег.№6218, н.д.№544/2007г., с който А. и Д. П. са учредили на [фирма] право на строеж за обекти в сградата, предвидена за застрояване в УПИ №ХVІІ-1434 срещу задължението дружеството да построи сградата.
По отношение на договора, обективиран в н.а.№120, т.ІІІ, рег.№10681, н.д.№604/2008г., чрез който И. Щ. е продал на представляваното от него [фирма] правото на собственост върху УПИ ХVІІІ-1434 е прието, че е действителен, но е произвел вещно-прехвърлително действие само в обема на притежаваните от И. Щ. права.
По отношение на договора, с който “И.-2000”Е.№ е учредило на [фирма] право на строеж за обекти в сградата, предвидена за застрояване в УПИ ХVІІІ-1434 срещу задължението дружеството да построи сградата /н.а.№13, том ІІІ, рег.№6116, н.д.№353/2009г./ е прието, че доколкото липсва съгласие на всички съсобственици на терена, договорът е нищожен.
По отношение на направените възражения за придобиване на процесните имоти по силата на добросъвестно владение в краткия давностен срок е прието следното:
Прието е, че за уважаването на тези възражения следва да се докаже преди всичко добросъвестност на установеното владение към момента на установяването му. Прието е, че е добросъвестно установеното от И. Щ. владение върху 1/3 ид.част от УПИ ХV, предадено му от [фирма] предвид основанието за установяване на владението, а именно, че това основание е годно да прехвърли собствеността.
Прието е, че след 08.12.2006г. А. и Д. П. са установили владение върху УПИ ХVІІ-1434, И. Щ.-върху УПИ ХVІІІ-1434, а М. К., Я. Т. и И. К.-върху УПИ ХІХ-1434, като това владение е недобросъвестно, тъй като е установено въз основа на нищожен договор-сключеният на 08.12.2006г. договор за доброволна делба.
С оглед извода за нищожност на договорите за учредяване право на строеж е прието, че съсобствениците са установили недобросъвестно владение и върху обектите по всеки от договорите, ведно с принадлежащото им право на строеж върху терена-на 16.04.2007г. са установили владение : М. К. за ап.№№ 9 и 13 и за ½ ид.част от таванско помещение №3; Я. Т. и И. К. за ап.12; от 11.07.2007г. А. и Д. П. са започнали за упражняват владение и върху права на строеж за подземен гараж №7, ап.№№ 5, 7, 8, 9 и 10; от 28.10.2008г. И. Щ. е предал на [фирма] добросъвестното владение върху УПИ ХVІІІ-1434, което е преминало във владение върху съответните права на строеж по сключения договор.
Доколкото обаче владяните идеални части, които се претеднира да са придобити по давност, са били общинска собственост, е прието, че приложение намира разпоредбата на §1 ЗД ЗС, който спира давността за придобиване на общинските имоти до 31.12.2014г., което изключва придобиването по давност, а отделно част от възраженията са приети за неоснователни, тъй като не е доказана добросъвестност на установеното владение.
Прието е, че към момента на завеждане на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД [община] е била собственик на спорния ПИ, от което е направен извод, че И. К. е доказал материално-правната си легитимация на собственик на 1/9 ид.част от УПИ, заснет по КК като ПИ №№ 10135.2552.498, 551 и 552 по силата на съдебното решение, с което предварителният договор с [община] за същите имоти е обявен за окончателен до размера на 1/9 ид.част. Прието е, че с обявяването на предварителния договор за окончателен ищецът И. К. е придобил право на собственост върху идеалните части от ПИ по силата на решението, а по отношение на построените в имота сгради е придобил съответните идеални части по приращение.
Прието е, че върху поземлените имоти №№ 498 и 552 са построени сгради, като владението върху имотите и построените в тях обекти, описани в договорите за учредяване право на строеж, не е спорно.
Прието е, че исковете по чл.108 ЗС са основателни по отношение на всички ответници по тези искове, с изключение на И. Щ. като физическо лице, по отношение на който следва да се постанови само установителен диспозитив за правото на собственост, тъй като не владее в това си качество спорния имот ПИ 551. С оглед извода, че владението върху самостоятелните строителни обекти е недобросъвестно, е прието, че е изключена възможността за защита срещу иска за собственост с възражение за подобрения и право на задържане, тъй като недобросъвестното владение изключва и упражняване на право на задържане.
Доводите на подалите въззивни жалби лица, касаещи наличието на предпоставки за обявяване на предварителния договор за окончателен, както и за непротивопоставимостта на правата на И. К. П. по обявения за окончателен предварителен договор не са обсъждани, тъй като в частта, с която предварителният договор е обявен за окончателен решението на първоинстанционния съд е влязло в сила.
По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване, настоящият състав на І ГО на ВКС приема следното:
По въпроса за възможността съдът да постанови условен диспозитив за предаване владението върху недвижим имот в хипотеза, при която искът е предявен при условията на обективно съединяване с иск за обявяване на предварителен договор за окончателен, ако страни по двата иска са различни лица:
В хипотеза, при която при условията на кумулативно съединяване са предявени иск за обявяване на предварителен договор за окончателен и иск за предаване владението върху имота, чието прехвърляне е обещано, т.е. когато уважаването на единия иск обуславя другия, постановяването на “условен диспозитив”, т.е. осъждане на ответника да предаде владението върху имота при условие, че предявеният по реда на чл.19, ал.3 ЗЗД иск бъде уважен и в тази част решението влезе в сила, е недопустимо ако страни по двата иска са различни лица.
Съображенията за това са следните:
Предявен по реда на чл.108 ЗС иск може да бъде уважен само ако по делото е установено по категоричен начин, че предявилото иска лице се легитимира като собственик на претендираното имущество, върху което ответникът по иска упражнява фактическа власт без правно основание. Решението, с което предварителен договор е обявен за окончателен легитимира предявилото иска лице като собственик на имота след като влезе в сила, като това решение се ползва със сила на присъдено нещо по отношение на страните в производството и техните правоприемници. Това решение следователно ще бъде противопоставимо на ответника по предявения по реда на чл.108 ЗС иск само ако същият участва в производството за обявяване на предварителния договор за окончателен-от момента на влизане в сила на решението по предявения по реда на чл.19, ал.3 ЗЗД иск в отношенията между страните правото на собственост върху имота ще се счита за принадлежащо на предявилото иска лице. Поради това съединяването на искове, когато уважаването на единия обуславя другия, например когато с конститутивен иск по чл.19, ал.3 ЗЗД се съединява осъдителен иск относно притезания, породени от конститутивното решение, вкл. за предаване владението на имота, чието прехвърляне е обещано, е кумулативно и възможно само ако страните по двата иска са едни и същи лица, т.е. лицето, което при сключването на предварителния договор е изразило воля да придобие правото на собственост претендира предаване владението от лицето, което е обещало да прехвърли собствеността. Ако ответникът по предявения по реда на чл.108 ЗС иск не е участвал в производството за обявяване на предварителния договор за окончателен, дори решението по предявения по реда на чл.19, ал.3 ЗЗД иск да влезе в сила, то може да му бъде противопоставено само при наличието на определени предпоставки /чл.115 ЗС/ и с оглед правните последици на установените в производството факти и обстоятелства. Следователно, за да се приеме в производството по предявен по реда на чл.108 ЗС иск, че предявилото иска лице притежава правото на собственост върху претендираното имущество, необходимо е на първо място решението за обявяване на предварителен договор за окончателен да е влязло в сила. Освен това следва да се има предвид, че всяко лице, което не е имало по водения по реда на чл.19, ал.3 ЗЗД процес качеството страна или помагач на една от страните, е спрямо силата на присъдено нещо на постановеното решение трето лице. Само по себе си влизането в сила на решението по чл.19, ал.3 ЗЗД не прави същото противопоставимо на трети лица, които не са участвали в производството по делото, което обосновава и извода за недопустимост да бъде постановен условен диспозитив, ако в производството по двата иска не участват едни и същи страни.
По въпроса за преценката по кои от предявените искове първоинстанционното решение е влязло в сила и възраженията, по които въззивната инстанция е длъжна да се произнесе в хипотеза на предявени при условията на кумулативно съединяване искове за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба, за прогласяване нищожност на договор за доброволна делба, обявяване на предварителен договор за окончателен и иск за предаване на владение, ако страни по тези искове са различни лица:
Решението по всеки от кумулативно съединените искове подлежи на самостоятелно обжалване и ако не бъде обжалвано, влиза в сила, независимо че единият от кумулативно съединените искове обуславя решението по другия. Ако единият от кумулативно съединените искове обуславя другия и страната е обжалвала само решението по обуславящия иск, дори жалбата да бъде уважена решението по обусловения иск не може да бъде отменено и обратно. Ако страни по кумулативно съединените искове са различни лица, макар подобно съединяване на искове да е недопустимо, преценката на първоинстанционния съд за допустимостта на обективното съединяване на искове не подлежи на контрол от въззивната инстанция. И ако решението по предявения по реда на чл.19, ал.3 ЗЗД иск не е било обжалвано, то влиза в сила и това обстоятелство следва да бъде взето предвид от въззивната инстанция. Доколкото обаче решението, постановено по предявения по реда на чл.19, ал.3 ЗЗД иск се ползва със сила на присъдено нещо само в отношенията между страните по така предявения иск, въззивният съд, произнасяйки се по иска за предаване владението на имота, е длъжен да се произнесе по всички допустими възражения на ответниците по така предявения иск, касаещи принадлежността на правото на собственост, тъй като с влизане в сила на решението за обявяване на предварителния договор за окончателен те не се преклудират. Общозадължителността на едно решение по отношение на третите лица не изключва възможността да оспорват съответствието между решението и действителното правно положение, когато това противоречие заплашва техните права.
По въпроса за правомощията на съда да вземе предвид настъпили в хода на производството факти и обстоятелства, касаещи придобиване правото на собственост върху имота, предаване владението върху който се претендира по реда на чл.108 ЗС, а оттам и за допустимостта на възраженията, касаещи възможността предварителният договор да бъде обявен за окончателен, въведени от лица, които не са страни по предявения по реда на чл.19, ал.3 ЗЗД иск, но са страни по иска, предявен по реда на чл.108 ЗС:
Ако при условията на кумулативно съединяване пред първоинстанционния съд са предявени иск за обявяване на предварителен договор за окончателен и иск за предаване владението върху имота, предмет на предварителния договор и страни в производството по двата иска са различни лица, въззивният съд е длъжен да вземе предвид настъпилите в хода на производството факти и обстоятелства, касаещи придобиване правото на собственост върху имота, включително и обстоятелството, че в частта, с която предварителният договор е обявен за окончателен решението на първоинстанционния съд е влязло в сила и е вписано в предвидения в чл.115 ЗС срок. В подобна хипотеза за допустими в производството по предявения по реда на чл.108 ЗС иск следва да се приемат само онези възражения на ответниците по иска, чрез упражняването на които те бранят своите собствени права върху имота, противопоставими на правата на страните по обявения за окончателен договор, т.е. да твърдят, че те не притежават правата, за които е сключен предварителният договор, респ. че те са придобили тези права преди вписването на исковата молба или ако решението не е било вписано в предвидения в чл.115 ЗС срок, както и че за тези права, респ. за част от тях съгласие при сключването на предварителния договор не е било постигнато и съответно за тях окончателен договор не може да бъде сключен по реда на чл.19, ал.3 ЗЗД. Допустими са и възражения, касаещи наличието на предпоставките за обявяването на предварителния договор за окончателен.
По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище, настоящият състав приема следното:
В частта, с която е прогласена нищожността на сключения на 08.12.2006г. между А. Я. П., Д. А. П., И. Щ. Ц. и Д.”Гладиатор” договор за доброволна делба, обжалваното решение е процесуално недопустимо, тъй като за И. К. П. не е налице правен интерес от предявяването на иска.
На първо място по причина, че И. К. П. при предявяването на иска няма качеството съсобственик на имота, а оттам и правен интерес да претендира прогласяване нищожността на договора за доброволна делба по реда на чл.75, ал.2 ЗС с твърдението, че при сключването му не е участвал съсобственик. Действително към момента на разглеждане на делото от въззивния съд в частта, с която е обявен за окончателен предварителният договор, сключен чрез изявления в молба от З. В. и в заповед №3079/10.12.2002г. на кмета на [община] до размер 1/3 ид.част от предмета на договора, постановеното от първоинстанционния съд решение е влязло в сила. Това обстоятелство обаче не обосновава наличие на правен интерес от страна на И. К. П., тъй като искът за прогласяване нищожността на договора за доброволна делба е предявен с твърдението, че договорът е сключен без участието на [община] в качеството й на съсобственик и без да е налице твърдение, че и предявилото иска лице е притежавало вещни права върху имота към момента на сключване на договора. Подобно упражняване на чужди права пред съд би могло да се приеме за допустимо само ако засяга правната сфера на лицето, предявило иска. В случая обаче подобна хипотеза не е налице, тъй като претенцията на И. К. П. за наличието на възможност да придобие право на собственост върху имотите, предмет на договора за доброволна делба, се основава на твърдение за придобито от него по наследство право да иска обявяване на предварителен договор за окончателен, отричайки извършени от [община] разпоредителни сделки с имотите, а именно предявявайки иск за прогласяване нищожността на договор №555/04.02.2003г. Обстоятелството дали приобретателят по договор №555/04.02.2003г., а не [община] е участвал при сключването на договор за доброволна делба, е ирелевантно досежно възможността предварителният договор да бъде обявен за окончателен, т.е. за възможността И. К. П. да придобие вещни права върху имота. Поради това и на основание чл.293, ал.4 вр. чл.270, ал.3 ГПК в тази част въззивното решение следва да бъде обезсилено, а производството по делото-прекратено.
В частта, с която касаторите са осъдени да предадат на И. К. П. владението върху идеални части от процесните имоти обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество неправилно.
Както вече беше отбелязано по-горе, макар решението, с което е обявен за окончателен предварителен договор, сключен чрез изявления в молба от З. В. П. и заповед №3079/10.12.2002г. на кмета на [община] до размера на 1/3 ид.част от предмета на договора или за 1/9 ид.част от поземлените имоти по предявения от И. К. П. срещу [община] на основание чл.19, ал.3 ЗЗД да е влязло в сила, съдът е длъжен да обсъди всички въведени в производството по предявените по реда на чл.108 ЗС искове възражения, касаещи съответствието между установеното с решението по чл.19, ал.3 ЗЗД и действителното правно положение, тъй като ответниците по предявените по реда на чл.108 ЗС искове нямат качеството страни в производството по обявяване на предварителния договор за окончателен и в тази част решението на първоинстанционния съд не се ползва спрямо тях със сила на присъдено нещо. С оглед съединяването на искове, страни по които са различни лица, силата на присъдено нещо на постановеното по реда на чл.19, ал.3 ЗЗД решение не може да бъде противопоставена на неучастващите в производството по този иск лица без да им бъде дадено правото да оспорят съответствието й с действителното правно положение. В нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд не е обсъдил тези възражения, което е довело и до неправилния извод, че спрямо Д. А. П., А. Д. А. и [фирма] И. К. П. се легитимира като собственик на претендираните от тях идеални части от процесните недвижими имоти.
В подадените от А. Я. П., Д. А. П. и [фирма] отговори по предявените срещу тях по реда на чл.108 ЗС искове се твърди, че наследодателката на И. К. П. не се е намирала в правоотношение по сключен предварителен договор с [община] за закупуване на процесния имот; че наследниците на З. В. П. са депозирали отказ да поемат дейността на ЕТ; че в имота са извършени значителни подобрения /построени са сгради/; че не е била платена дължимата цена, за да бъде обявен договорът за окончателен като платеното по договор №555/04.02.2003г. не може да бъде взето предвид, тъй като е платено от друг правен субект- [фирма]. Същите доводи се съдържат и в подадените срещу първоинстанционното решение въззивни жалби.
Основателно е възражението, че между З. В. П. и [община] не е било постигнато съгласие за сключване на предварителен договор.
Действително, от представените по делото доказателства се установява, че З. В. П. е действала като [фирма] и в предприятието на едноличния търговец са включени правата на собственост и дейността по търговско управление на временен обект-коктейл-бар “З.”-собственост на търговеца, както и че с молба от 16.04.1999г. З. В. П., действаща като [фирма] е поискала на изградения от нея временен обект-коктейл-бар “З.” да бъде даден постоянен градоустройствен статут като се допусне изменение на подробния градоустройствен план по реда на чл.32, ал.1, т.1 ЗТСУ, а след влизане на изменението в сила да й се даде възможност на основание §50а, ал.7 ЗИД ЗТСУ да закупи определен терен от парцела, в който е изграден обектът. Съдържащото се в молбата изявление следва да се приеме като отправено до [община] предложение за сключване на договор за покупко-продажба на част от имота, в който е изграден коктейл-бар “З.”. От представеното по делото удостоверение за наследници №18341/07.07.2010г., издадено от [община], район О. се установява, че З. В. П. е починала на 17.10.2002г. Липсват данни към тази дата отправеното от нея до [община] предложение да е било прието-заповед №3079/10.12.2002г., с която кметът на [община] е наредил да се извърши продажба на недвижим имот, собственост на [община], представляващ УПИ ХV в кв.32, 24-ти микрорайон, като 1/3 ид.част от този имот бъде продадена на [фирма] е издадена след като отправилото предложението лице е починало. В подобна хипотеза договорът се смята за сключен само ако някоя от страните умре след изпращане на приемането /чл.14, ал.2 ЗЗД/. Ако обаче изпратилото предложението лице умре преди предложението да е било прието, не може да се приеме, че е налице валидно възникнала облигационна връзка.
Основателно е и възражението, че не са налице предпоставки за сключване на окончателния договор по причина, че наследниците на действалото като едноличен търговец лице не са изразили воля да поемат предприятието на едноличния търговец и да продължат дейността му.
Дори да се приеме, че между З. В. и [община] е сключен предварителен договор, същият е сключен с оглед на обстоятелството, че З. В. е осъществявала търговска дейност като [фирма], с оглед на което е изразила воля по реда на §50а, ал.7 ЗИД ЗТСУ да бъдат предприети посочените в молбата от 16.04.1999г. действия. И макар всички притежавани от едно физическо лице имуществени права, задължения и фактически отношения да преминават след неговата смърт в патримониума на неговите наследници по закон, правото да бъде сключен окончателен договор може да бъде придобито по наследство, само ако бъдат спазени и предвидените специални условия за това, в случая ако се установи, че И. К. П. е поел предприятието на едноличния търговец и е продължил да развива търговската му дейност, респ. извършвал е самостоятелна търговска дейност, използвайки за целта построения в имота коктейл-бар. В противен случай по отношение на него не биха били налице условията за придаване на траен градоустройствен статут на временната постройка /коктейл-бар “З.”/, построена върху общинска земя. И след като от представеното по делото решение на ФО на Варненски окръжен съд от 04.04.2003г., постановено по ф.д.№9873/1991г. се установява, че наследниците на З. В. П. не желаят да поемат предприятието на едноличния търговец и е вписано прекратяване дейността на [фирма] и не е установено И. К. П. да е извършвал на друго основание търговска дейност, използвайки коктейл-бар “З.”, следва да се приеме, че по отношение на него не са налице предпоставките за обявяване на предварителния договор за окончателен.
Основателно е и възражението, че с оглед настъпилите промени в имота, предварителният договор не би могъл да бъде обявен за окончателен.
С молба от 16.04.1999г. З. В. е отправила до [община] предложение за закупуване на част от парцел, в който е изградена временна постройка /коктейл-бар/ и дори да се приеме, че е било постигнато съгласие за сключване на окончателен договор, то касае именно така отправеното предложение. Към настоящия момент от имота са обособени три самостоятелни УПИ, които са и застроени с жилищни сгради, с оглед на което следва да се приеме, че имотът, за който е постигнато съгласие за сключване на предварителен договор, не съществува в същия вид, а за новообособените и застроени урегулирани поземлени имоти съгласие не е било постигано. Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че дори да се приеме, че са налице предпоставки за сключване на окончателен договор по отношение на терена, съгласие за сключване на окончателен договор за постройките не е било постигано и би следвало да се приеме, че предварителният договор не разпростира действието си по отношение на тях-постигнато е съгласие за сключване на окончателен договор за имота без построеното в него. Разпоредбата на чл.92 ЗС не би могла да намери приложение в подобна хипотеза.
И тъй като основателността на наведените от ответниците по предявените по реда на чл.108 ЗС искове обосновава извод, че по отношение на тях И. К. П. не се легитимира като собственик на съответните идеални части от ПИ №10135.2554.498, подземен гараж №7, апартаменти №№5, 7, 8, 9, 10-самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 10135.2554.498.1, както и на останалите самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 10135.2554.498.1, на ПИ №10135.2554.551, по реда на чл.293, ал.2 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това спорът бъде решен по същество, като предявените срещу А. Д. А., Д. А. П. и [фирма] ревандикационни искове бъдат отхвърлени като неоснователни.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на касаторите следва да бъде присъдени направените по делото разноски по представените на основание чл.80 ГПК списъци.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение на Варненския апелативен съд, гражданско отделение, постановено на 17.07.2014г. по в.гр.д.№161/2014г. в частта, с която е потвърдено решение №1268/13.06.2013г. по гр.д.№1338/2010г. на Окръжен съд-Варна в частта, с която са осъдени А. Я. П. /починала в хода на делото, с процесуални правоприемници А. Д. А. и Д. А. П./ и Д. А. П. да предадат на И. К. П. владението върху 1/9 идеална част от ПИ 10135.2554.498, придобита чрез решение за обявяване на предварителен договор за окончателен и върху по 1/9 ид.част от подземен гараж №7 и от апартаменти №№ 5, 7, 8, 9 и 10, всички самостоятелни обекти в сграда 10135.2554.498.1, придобити чрез приращение, при условие, че решението за обявяване на предварителен договор за окончателен по гр.д.№1337 по описа за 2010г. на В., ХІІ-ти състав влезе в законна сила на основание чл.108 ЗС; прието е за установено, че И. К. П. притежава правото на собственост върху по 1/9 ид.част от останалите самостоятелни обекти в сграда 10135.255498.1, придобити чрез приращение, при условие, че решението за обявяване на предварителен договор за окончателен по гр.д.№1337 по описа за 2010г. на В., ХІІ-ти състав влезе в законна сила по иска, предявен от И. К. П. срещу А. Я. П. /починала в хода на делото, с процесуални правоприемници А. Д. А. и Д. А. П./ и Д. А. П.; осъдено е [фирма] да предаде на И. К. П. владението върху 1/9 идеална част от ПИ 10135.2554.551, придобита чрез решение за обявяване на предварителен договор за окончателен, отделно от сградата, построена в имота, при условие, че решението за обявяване на предварителен договор за окончателен по гр.д.№1337 по описа за 2010г. на В., ХІІ-ти състав влезе в законна сила на основание чл.108 ЗС и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. К. П. от [населено място], [улица], вх.Д, ап.4, ЕГН [ЕГН] срещу А. Д. А. и Д. А. П. в качеството им на процесуални правоприемници на починалата в хода на производството А. Я. П., двамата с постоянен адрес гр.варна, [улица], вх.В, ет.2, ап.4 и лично срещу Д. А. П. по реда на чл.108 ЗС иск за предаване владението върху 1/9 идеална част недвижим имот с административен адрес [населено място], [улица], представляващ ПИ с идентификатор 10135.2554.498 с площ от 315 кв.м. и граници: ПИ с идентификатори 10135.2554.499, 241, 551, 46 и върху всички самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 10135.2554.498.1 по К. на [населено място], както и предявения от И. К. П. срещу [фирма] по реда на чл.108 ЗС иск за предаване владението върху 1/9 идеална част от недвижим имот с административен адрес [населено място], [улица], представляващ ПИ с идентификатор 10135.2554.551 с площ от 308кв.м., при граници: имоти с идентификатори 10135.2554.498, 241, 552, 46 по К. на [населено място].
ОБЕЗСИЛВА въззивното решение на Варненския апелативен съд, гражданско отделение, постановено на 17.07.2014г. по в.гр.д.№161/2014г. в частта, с която е потвърдено решение №1268/13.06.2013г. по гр.д.№1338/2010г. на Окръжен съд-Варна в частта, с която е потвърдено решение №1268/13.06.2013г. по гр.д.№1337/2010г. на Окръжен съд-Варна в частта, с която е прогласена нищожността на договор за доброволна делба, вписан под №193, т.ХІХ, рег.№34832/2006г. в СВ-В. на УПИ №№ХVІІ-1434, ХVІІІ-1434 и ХІХ-1434 като извършена без участието на съсобственика [община], по иска, предявен от И. К. П. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
ОСЪЖДА И. К. П. на основание чл.78, ал.3 ГПК вр. чл.81 ГПК да заплати на И. Щ. Ц. сумата 3501.20лв. /три хиляди петстотин и един лева и 20ст./, представляваща направените по делото разноски, на [фирма] сумата 3000лв. /три хиляди лева/, представляваща направените по делото разноски, на А. Д. А. сумата 2516.55лв. /две хиляди петстотин и шестнадесет лева и 55ст./, представляваща направените по делото разноски и на Д. А. П. сумата 2000лв. /две хиляди лева/, представляваща направените по делото разноски.
Решението е окончателно.

Председател:

Членове: