Ключови фрази
Разваляне на договор * договор за гледане и издръжка

Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

 

№70

 

София, 2.02. 2010 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в съдебно заседание на 27 януари две хиляди и десета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   Капка Юстиниянова

  ЧЛЕНОВЕ:   Любка Богданова

                             Светла Димитрова

 

                   

                   

при участието  на секретаря Райна Стоименова

и в присъствието  на прокурора

изслуша докладваното от съдията Капка Юстиниянова

гр. д. № 41/2009 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Л. И. Б. против въззивното решение на Софийски градски съд № 414 от 30.10.2008 год. по гр. д. № 1966/2008 год., с което е оставено в сила решение № 151 от 01.02.2008 год. по гр. д. № 26154/2006 год. на Софийския районен съд в частта, с която е отхвърлен иска на жалбоподателката за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен на 15.01.1991 год. с нотариален акт № 132/1991 год. на нотариус при Втори софийски районен съд до размер на 1/3 идеална част. Наведени са доводи в подкрепа на оплакването за неправилност на решението поради нарушаване на материалния закон с искане за неговата отмяна.

Ответниците М. Б. М. и Г. Г. М. оспорват касационната жалба.

С определение № 325 от 19.03.2009 год. по настоящето дело е допуснато касационна обжалване на решението по правния въпрос - има ли право трето ползващо се от договор за прехвърляне на недвижими имот срещу задължение за гледане и издръжка лице, да иска неговото разваляне, след смъртта на прехвърлителя-собственик на прехвърления имот, поради неизпълнението му по отношение на третото лице.

Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид доводите на страните във връзка с подадената касационна жалба и като провери правилността на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК намира следното:

Съдът отхвърлил иска на жалбоподателката по чл. 87, ал. 3 ЗЗД приемайки, че ищцата, като трето ползващо се от договора лице, с който е прехвърлен недвижим имот, лична собственост на нейния съпруг, срещу задължение за издръжка и гледане на прехвърлителя и на съпругата му, може да иска развалянето на договора, само доколкото същият не е бил изпълняван преживе по отношение на прехвърлителя, т. е. само доколкото правото е възникнало по отношение на прехвърлителя, тъй като ищцата наследява негово имуществено право да иска разваляне на договора, поради неизпълнение, след смъртта му. Поради това, че искът е бил предявен след изтичането на пет години след смъртта на прехвърлителя, с оглед направено от ответниците възражение за погасяването му по давност, искът е бил отхвърлен.

Решението е неправилно.

Поставеният правен въпрос е разрешен с обжалваното решение в противоречие с т. 1 на ТР № 30/1706.1981 год. на ОСГК на ВС, постановяваща: Третото лице, в чиято полза е сключен договор за прехвърляне на вещни права и право на собственост срещу издръжка и гледане, не е „уговарящ” по смисъла на чл. 22, ал. 1 ЗЗД и „кредитор” по смисъла на чл. 87 ЗЗД, а само бенефициер по този договор. Третото лице може да иска само изпълнението на договора от длъжника-обещател в негова полза, или обезщетение за неизпълнение на задължението. В случаите на правоприемство по наследяване на уговорящия от страна на третото ползващото се от договора лице, при неизпълнение на същия от страна на длъжника към него може да иска развалянето на договора заради виновното му неизпълнение.

По делото не е спорно, че ищцата е трето ползващо се от договора лице и в това си качество тя не е „уговарящ” по смисъла на чл. 22, ал. 1 ЗЗД и „кредитора” по смисъла на чл. 87 ЗЗД, а само „бенефициер” по този договор, т. е. тя не е страна по договора, макар той да е сключен в нейна полза, поради което активно легитимиран при неизпълнение на договора по чл. 87 ЗЗД е прехвърлителят (уговорящ) на вещното право или на правото на собственост. При смъртта на прехвърлителя е настъпило сливане на качествата на бенефициер, ищцата Л ползващо се от договора лице” и „кредитор”, т. е. на страна, която може да въздейства прекратително на договора или да иска развалянето му по съдебен ред на основание правоприемство, поради наследяване на уговорящия (прехвърлителя) от третото лице (бенефициера). В случаите на такова сливане, третото ползващо се от договора лице - ищцата Б се явява активно легитимирана да иска разваляне на договора, поради проявено неизпълнение от длъжника и по отношение на нея. След като ищцата има право да иска разваляне на договора, следва да се установи до какъв размер от предмета на прехвърленото с договора, тя може да иска разваляне, т. е. до какъв размер иска се явява основателен.

С исковата молба ищцата е поискала договора да се развали, поради неизпълнението му от ответницата, както по отношение на нея, така и по отношение на починалия и съпруг - прехвърлителя Б. Б. , т. е. поискано е разваляне за 2/6 идеални части от имота. Останалите 4/6 идеални части са права на низходящите на починалия прехвърлител - 2/6 идеални части за негов син и 2/6 идеални части за дъщеря му - ответницата по иска.

Обоснован е извода на решаващия съд, че ответницата не е полагала грижи за прехвърлителя от сключването на договора до неговата смърт, тъй като в този период е била извън страната и грижите са били полагани от ищцата, негова съпруга. Със смъртта на прехвърлителя правото му по договора да иска издръжка и гледане се е прекратило, а правото да се иска неговото разваляне по правоприемство се е погасило с изтичането на пет годишния давностен срок - чл. 87, ал. 5 ЗЗД. Затова възражението на ответницата, че иска за разваляне на договора поради негледане на прехвърлителя, като погасен по давност е основателно, а решението, в частта с която иска е отхвърлен за 1/6 идеална част от прехвърления имот правилно.

По делото е установено, че през последните пет години преди предявяването на исковата молба, ответницата не е полагала дължимите грижи за ищцата по вид, обем и качество съобразно уговорената престация. Това е видно от анализа на свидетелските показания извършен от въззивния съд, поради което иска за разваляне на договора поради негледане на ищцата за другата 1/6 идеална част от прехвърления имот е основателен и неправилно е бил отхвърлен от съда. В тази част решението е незаконосъобразно и следва да се отмени, като на основание чл. 293, ал. 2 ГПК се постанови ново решение, с което иска за разваляне на договора за 1/6 идеална част се уважи. Ответниците ще следва да заплатят направените от ищцата съдебни разноски за всички съдебни производства от 855, 87 лв., съразмерно на уважената част на иска.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.

 

Р Е Ш И

 

ОТМЕНЯВА решение № 414 от 30.10.2008 год. по гр. д. № 1966/2008 год. на Софийски градски съд в частта, с която иска за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен на 15.01.1991 год. е отхвърлен за 1/6 идеална част и вместо това ПОСТАНОВЯВА

РАЗВАЛЯ договора от 15.01.1991 год. сключен с нотариален акт № 1* том І, дело № 181/1991 год. на нотариус при Втори софийски районен съд, с който Б. С. Б. е прехвърлил на дъщеря си М. Б. М. по баща Б апартамент на третия етаж в сградата в етажна собственост в гр. С., бул. „Патриарх Евтимий” № 64, с избено помещение № 7, при посочени съседи на апартамента и на избеното помещение срещу задължението да поеме издръжката и гледането на родителите си Б. С. Б. и Л. И. Б. до размер на 1/6 идеална част на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, по иска на Л. И. Б. против М. Б. М. и Г. Г. М..

ОСТАВЯ В СИЛА решението в частта, с която иска за разваляне на договора е отхвърлен за 1/6 идеална част.

ОСЪЖДА М. Б. М. и Г. Г. М. да заплатят на Л. И. Б. съдебни разноски 855, 87 лв., съразмерно на уважената част на иска.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ

 

ЧЛЕНОВЕ