Р Е Ш Е Н И Е №147 гр. София, 20 октомври 2020 година ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на пети октомври през две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ДЕНИЦА ВЪЛКОВА при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурор Гебрев изслуша докладваното от съдия Рушанова наказателно дело № 608/2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по касационна жалба на подс. В. К. Б., чрез защитника му срещу решение № 65 от 09.04.2020г. на Великотърновски Апелативен съд по внохд № 61/2020г. Решението се оспорва с доводи за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание, като се релевира касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Частните обвинители Б. Л. и Н. Л., редовно призовани, не се явяват и не изпращат процесуален представител. Повереникът на частните обвинители Н. Ж. и Р. Л., в писмено становище, заявява позиция за неоснователност на касационната жалба. Подсъдимият се представлява лично и моли за намаляване размера на наложеното наказание, изтъквайки аргументи, че е професионален водач на МПС, че с тази професия се грижи за семейството си и реализира трудови доходи. Върховният касационен съд, като извърши проверка в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 46 от 12.12.2019г. по нохд № 787/2019г. по описа на Плевенски окръжен съд, подсъдимият В. К. Б. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343 а, ал. 1, б.”б” във връзка с чл. 343, ал. 1, б.”б”, пр. 1 от НК във връзка с чл. 342, ал.1 от НК, като е прието че деянието е извършено при условията на независимо съпричиняване с пострадалия Н. Ж., че подсъдимият е управлявал моторното превозно средство в нарушение на чл. 15, ал. 1 и чл. 16, ал.1, т. 1 от ЗДвП и че след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия. На подсъдимия при условията на чл. 58а, ал.1 и чл. 54 от НК са наложени наказания „лишаване от свобода” за срок от 1/една/ година, чието изтърпяване е отложено на осн. чл. 66, ал. 1 от НК с 4 (четири) години изпитателен срок; на осн. чл. 343г във връзка с чл. 343 във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК – наказание ”лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 (две) години. Недоволен от присъдата останал подсъдимият, който я обжалвал с доводи за явна несправедливост на наложените наказания и искане за намаляване размера им, както и размера на определения изпитателен срок. Образуваното по жалбата внохд № 61/20г. по описа на Великотърновски апелативен съд финализирало с постановяване на атакуваното понастоящем пред ВКС решение. С него първоинстанционната присъда била потвърдена изцяло. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира касационната жалба за допустима - депозирана в законния срок и от лице, имащи право на жалба, срещу подлежащо на касационна проверка въззивно решение. Жалбата е основателна. Осъдителната присъда е постановена след провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 372, ал. 4 във връзка с чл. 371, т. 2 от НПК. В хода на диференцираната процедура по гл. 27 от НПК самопризнанието на подсъдимия, подкрепящо се от събраните на досъдебното производства доказателства, с основание е послужило за извеждане на релевантната фактология, изпълнила признаците на престъплението по чл. 343а, ал.1, б.”б” във връзка с чл. 343, ал.1, б.”б”, пр.1 във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК. Доводите, че размерът на определения по реда на чл. 66, ал. 1 от НК изпитателен срок и срокът на лишаване от права не съответстват на обществената опасност на подсъдимия и смекчаващите отговорността му обстоятелства, се споделят от касационния състав. Апелативният съд, утвърждавайки напълно дадената от първоинстанционния съд оценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, е подценил значението на смекчаващите обстоятелства и е придал тежест на отегчаващите, каквато те нямат. По този начин е наложил на подсъдимия прекомерна като тежест санкция, която е несъответна не само на личната му обществена опасност, но и на извършеното от него непредпазливо престъпление. Вярно е, че отмереното като размер наказание от 1 (една) година лишаване от свобода, след редукцията по чл. 58а, ал. 1 от НК, е справедливо и отговаря на изискванията за съответност, справедливост и цели по чл. 35, чл. 36 от НК. Същевременно е ясно, че съответността на наказанието с извършеното престъпление предполага спазване правилата за индивидуализация на наказанието, така че в крайна сметка реализираната спрямо дееца мярка за държавна принуда да е справедлива като интензитет, като степен на засягане на определени блага на извършителя и да е от естество да постигне заложените в закона персонални за дееца и за обществото цели. В конкретния случай справедливият баланс между тежестта на деянието и отмерения срок по чл. 66, ал. 1 от НК и размера на кумулативното наказание „лишаване от право да се управлява МПС” не е намерен в достатъчна степен, което изисква прилагане на касационните правомощия по чл. 354, ал. 2, т. 1 от НПК. Извън всякакво съмнение е, че пострадалият е допринесъл за тежкия резултат в равна степен с подсъдимия, който е проявил изключителна активност, за да го спаси. Въпреки това и въпреки, че в опита за спасяване на пострадалия са участвали и други лица, пострадалият Ж. бил със затиснати долни крайници, а автомобилът, който преди това управлявал, се възпламенил. Независимо от възникването на пожара, подсъдимият отново продължил настойчиво в опитите си да го измъкне от автомобила, включително и чрез пожарогасител да угаси огъня. Вярно е, че в неуспешните действия по изваждане на пострадалия от автомобила е участвал и св. Й., но това обстоятелство не лишава от стойност оказаната от подсъдимия помощ, която далеч надхвърля по съдържание и обем обичайната помощ при транспортните злополуки. Наред с това, съдът е надценил значението на информацията относно наложените по административно - наказателен ред на водача Б. административни наказания за нарушения по ЗДвП. Принципно, информация от тази категория позволява заключение за характеристиката на извършителя като водач на моторно превозно средство и спазването от негова страна на установения в страната правов ред, регулиращ обществените отношения в тази сфера на живота. При боравенето с коментираните данни съдът следва внимателно да проследи за каква точно проява е наказван по административен път и дали тя е относима към правилата за движение по пътищата, осигуряващи безопасното придвижване на участниците в движението. В настоящия случай, прегледът на съдържащите се в справката на ОД на МВР-Плевен, сектор „Пътна полиция” отбелязвания, не води до еднозначен извод, че водачът е системен нарушител на правилата за движение по пътищата и следователно - личност със завишена степен на обществена опасност. Първо, голяма част от нарушенията са за отдалечен период от време, второ – по актуалните касаят нарушения, несвързани с безопасното управление на МПС. Подсъдимият Б. не е осъждан, признава вината си и изразява дълбоко и искрено съжаление за случилото се. Данните са личността му са положителни, а деянието му, предвид начина на извършването, не разкрива по - висока степен на обществена опасност в сравнение с обичайната такава. При така изтъкнатото, касационният съд намери, че смекчаващите отговорността обстоятелства имат значителна тежест, която не е съобразена при определяне размера на изпитателния срок по чл. 66, ал.1 от НК и при определяне размера на кумулативното наказание по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК. Ниската степен на обществена опасност на подсъдимия, семейното му положение са обстоятелства, които сочат, че тригодишният изпитателен срок е достатъчен за преосмисляне на извършеното и коригиране на поведението му към спазване на правилата за движение по пътищата. По същите съображения следва да бъде коригирано и наказанието лишаване от права до размер от една година. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.3 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ИЗМЕНЯВА решение № 65/09.04-2020г. по внохд № 61/20 г. на АС - Велико Търново, като: НАМАЛЯВА размера на изпитателния срок по чл. 66 от НК от четири на ТРИ ГОДИНИ. Намалява размера на наказанието лишаване от право да управлява МПС от две години на ЕДНА ГОДИНА. Оставя в сила останалата част на решението. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: