Ключови фрази
главно встъпване * правен интерес * установителен иск * ревандикационен иск

Р Е Ш Е Н И Е

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

177

 

София, 17.04.2009 г.

 

 

В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

 

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско   отделение,  в  закрито  заседание  на  тринадесети април, две хиляди и девета  година в състав:

 

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА   

                                             ЧЛЕНОВЕ:         СВЕТЛАНА КАЛИНОВА                                                                                     

                                                                          ЗДРАВКА  ПЪРВАНОВА

 

 

изслуша докладваното от съдията Здравка  Първанова ч. гр. дело № 93/2009 г.

 

Производството е по реда на чл.274, ал.3,т.1 ГПК вр. чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Т. «Ш. септември», гр. А., срещу определение от 19.09.2008г. по ч.гр.д. № 2685/2008г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е оставена без уважение частната и жалба вх. № 8031/04.08.2008г. срещу определение от 04.07.2008г. по гр.д. № 690/2004г. на Пловдивския районен съд. С последното не е приет за съвместно разглеждане, предявен по реда на чл.181 ГПК /отм./ от ТПК”Ш” срещу страните по делото КПТУ”В” и РКС-Пловдив, иск с правно основание чл.97, ал.1 ГПК /отм./.

Жалбоподателят излага доводи за наличие на основания за допускане на обжалване пред Върховния касационен съд по чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК. С обжалваното определение има произнасяне по съществен процесуалноправен въпрос относно, решен в противоречие с практиката на ВКС. Определението е постановено извън определените от закона правомощия и компетентност на въззивния съд, тъй той е постановил, че оставя без уважение частната жалба, вместо да остави в сила обжалваното определение на първоинстанционния съд. Така е постановил нищожен съдебен акт в противоречие с практиката на ВКС – Р № 771/06.06.2007г. по гр.д. № 859/2006г. Налице е и приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй въпросът за правна защита чрез главно всътпване, е от значение за точното прилагане на закона, както и хипотезата на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Въззивният съд не се е произнесъл в мотивите по изтъкнатите доводи, а изложил други съображения за липса на правен интерес. Приетото от него, че липсват доказателства за правен интерес, не е съобразено с намиращите се в делото доказателства.

Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:

За да постанови обжалваното определение Пловдивският окръжен съд е приел, че искането на жалбоподателя ТПК”Ш” да встъпи в процеса пред първоинстанционния съд по реда на чл.181 ГПК е своевременно, но това обстоятелство не е достатъчно, за да се приеме, че е основателно. Третото лице, което претендира самостоятелни права върху предмета на спора, следва да докаже правния си интерес от предявяването на исковете спрямо първоначалните страни. Липсват доказателства от предявяване на иска срещу двете страни.

Според разпоредбата на чл.274, ал.3,т.1 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, ГПК на обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се прегражда тяхното развитие, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата или пък е от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото. Позоваването на решението на ВКС по поставения от жалбоподателя въпрос за правораздавателната компетентност на въззивния съд е неоснователно. Това е така, защото последното визира решение на въззивния съд, с което той е длъжен да даде разрешение по съществото на спора. Определението, с което не се допуска встъпване по чл.181 ГПК /отм./, е определение по процесуален въпрос. То не формира СПН. Ето защо определението на въззивния съд, с което е оставена без уважение частната жалба срещу такова определение, не е нищожен съдебен акт, поради това, че произнасянето не отговаря на характера на въззивното производство. При това положение следва да се приеме, че по така поставения процесуален въпрос за нищожност на съдебния акт като постановен в противоречие с практиката на ВКС, не е налице основанието на чл.280, ал.1 ГПК.

Налице е обаче второто основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на определението по съществения за разглеждания случай правен въпрос относно допустимостта на главното встъпване по реда на чл.181 ГПК /отм./, при липса на правен интерес от встъпването. В противоречие с установената съдебна практика въззивният съд е приел, че встъпването е недопустимо, поради липса на правен интерес. Въззивният съд не е изложил мотиви, обосноваващи неговия извод за липса правен интерес от встъпването. Главно встъпващото лице ТПК”Ш” е предявило установителен иск за правото на собственост срещу двете страни по делото- от КПТУ „В” срещу РКС, по отношение на всички недвижими имоти, предмет на спора между тях по иск с правно основание чл.108 ЗС. Правният интерес е обоснован от искащото да встъпи по реда на чл.181 ГПК /отм./ лице с твърденията, че то е собственик на спорните имоти : на част от тях - на реституционно основание по силата на пар.1 ДР от ЗК /1991г./ като възстановена кооперация, а на друга част - по регулация и застрояване. Правата му се оспорват от страните по делото. Предвид посоченото основание за право на собственост върху имотите, предмет на спора, искът е допустим към момента на подаване на молбата за главно встъпване. Налице е надлежно сезиране на съда от юридическо лице- субект на правото, заявяващо самостоятелни права върху имотите, предмет на спора и предявяващо иск срещу страните по него, независимо дали това лице е възстановена кооперация по смисъла на ДР на ЗК. Последното е предмет на доказване в процеса като предпоставка за материалноправната легитимация на този правен субект.

С оглед изложеното определението следва да се отмени в обжалваната част и да се постанови друго, с което се допусне главно встъпване на Т. „Ш”,гр. Асеновград.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,

 

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ОТМЕНЯ определение от 19.09.2008г. по ч.гр.д. № 2685/2008г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е потвърдено определение от 04.07.2008г. по гр.д. № 690/2004г. на Пловдивския районен съд, както и определение 04.07.2008г. по гр.д. № 690/2004г. на Пловдивския районен съд относно молбата на Т. «Ш. септември», гр. А. за главно встъпване по гр.д. № 690/2004г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА :

ДОПУСКА главно встъпване на Т. «Ш. септември», гр. А., в процеса по гр.д. № гр.д. № 690/2004г. на Пловдивския районен съд.

Връща делото на Пловдивски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.