Р Е Ш Е Н И Е № 422
гр. София, 14 ноември 2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шести ноември, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРОНИКА ИМОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
АНТОАНЕТА ДАНОВА
при секретар ИЛИЯНА ПЕТКОВА
и в присъствието на прокурора ИВАЙЛО СИМОВ
изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
н. д. № 1373/2014г.
Производството е образувано по искане на осъдения И. К. за отмяна на присъда №24/23.05.2014г., по нохд №188/2014г. на Велинградски районен съд /РС/ и потвърдена с решение №138/17.07.2014г., по внохд №289/2014г. на Окръжен съд /ОС/-Пазарджик, по реда на възобновяването, предвиден в чл.425, ал.1, вр.чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК.
В депозираното искане се релевират оплаквания за допуснати от решаващия орган съществени процесуални нарушения, довело до неправилно приложение на материалния закон и постановяване на осъдителен съдебен акт спрямо лице, което не е извършител на инкриминираното престъпление. В подкрепа на очертаната позиция се излагат подробни съображения за формирано вътрешно убеждение на контролираните съдебни инстанции въз основа на съдържимите се фактически данни в свидетелските показания на разпитаните по делото полицейски служители, и при пренебрегване на заявеното от осъдения, неговата съпруга и приятеля му А. Г., като се очертава и налична непълнота в доказателствата, съпроводена със собствена трактовка за възможните последици при нейното преодоляване.
Декларира се и явна несправедливост на наложените наказания.
В съдебно заседание на 06.11.2014г. И. К. се представлява от адвокат, който пледира за упражняване на правомощията по чл.425 от НПК.
Прокурор при Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на искането за възобновяване.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в пределите на извънредния контрол, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда №24 от 23.03.2014г., обявена по нохд №188/2014г., Велинградският РС е признал И. Ж. К. за виновен в това, че на 17.04.2014 година, в [населено място], управлявал моторно превозно средство, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда /1,42 промила/, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл.343б, ал.1, вр.чл.54 от НК ангажирал неговата наказателна отговорност, като му определил санкции - ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, изпълнението на което отложено при условията на чл.66 от НК за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, и ДЕСЕТ МЕСЕЦА лишаване от правоуправление.
Първоинстанционният съдебен акт е бил предмет на въззивна проверка, инициирана по жалба на подсъдимото лице, финализирала с решение №138 от 17.07.2014г., по внохд №289/2014г. на ОС-Пазарджик, с което е потвърден.
Искането на осъдения К. е допустимо за разглеждане в рамките на установения от Глава тридесет и трета /чл.419-чл.426 от НПК/ нормативен регламент, но преценено в аспекта на визираните възражения за възобновяване на наказателното дело, сочи на неоснователност.
При упражняване на предоставените в рамките на извънредния способ за контрол правомощия, ВКС не констатира акцентираните от осъденото лице процесуални нарушения в съдебната фаза на наказателното производство.
В обсега на възложената от закона компетентност, съдебните инстанции са реализирали изискуемите се процесуално-следствени действия за разкриване на обективната истина в разглеждания казус, като след прецизно и всеобхватно обсъждане на инкорпорирания доказателствен материал, са формирали и обективирали изводите си по фактите и приложимото право.
Задълбочената интерпретация на доказателствената съвкупност, приобщена чрез обясненията на осъденото лице, свидетелските показания на Т. Г., А. Ш., К. К., А. Г. и С. М.; и чрез приложената по делото писмена документация /акт за административно нарушение №631828/17.04.2014г., талон за медицинско изследване, протоколи за медицинско изследване за употреба на алкохол и за химическа експертиза №310/22.04.2014г. за определяне на концентрацията на алкохолното съдържание в кръвта/, с изискуемия се интензитет обезпечава обвинението срещу К. за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
Необосновани са доводите, че първостепенният и въззивен съд са основали фактическите положения за осъществено от осъдения управление на лек автомобил „марка” с рег. [рег.номер на МПС] в пияно състояние, единствено на свидетелските показания на полицейските служители, които с оглед метеорологичната обстановка, атмосферните условия и времевите параметри на инкриминираното деяние /тъмната част на денонощието/, не са достатъчно убедителни досежно авторството на престъпното посегателство.
С проявен юридически усет и с демонстриран професионализъм визираните фактически данни са анализирани от съдебните инстанции, и доказателствената им тежест ценена с оглед конкретиката на тяхното съдържание и съответствието им с останалата доказателствена маса. Безпристрастни и непредубедени, посочените свидетели описват обективно и убедително хронологията на събитията в инкриминираната нощ, очертаваща забелязан на [улица]лек автомобил „марка” с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от И. К., който завил към площад „име” и продължил движението си в посока [улица]; и пресъздават правдиво последващите си възприятия при спиране на моторното превозно средство за проверка, сочещи на лъхащ на алкохол водач, без документи за МПС и свидетелство за управление, предпоставили предприетите от представителите на реда действия по отчитане на концентрацията на алкохол с техническо средство, издаване на талон за медицинско изследване и съставяне на акт за административно нарушение, на които шофьорът К. не възразил, подписвайки изготвените документи без забележки, като впоследствие бил транспортиран до ФСМП, [населено място] за кръвна проба и задържан в РУП.
Установената от разпитаните свидетели Т. Г. и А. Ш. фактология, обосноваваща заключение, че осъденото лице е действителният извършител на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК се подкрепя изцяло и в кореспондираща връзка от писмения доказателствен материал - акт за административно нарушение №631828/17.04.2014г., талон за медицинско изследване №0410256 от същата дата, протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол от 17.04.2014г. и протокол за химическа експертиза №310/22.04.2014г. за определяне концентрацията на алкохолното съдържание в кръвта на И. К..
Безспорна е липсата на корелация между коментираните гласни и писмени доказателствени средства, и заявеното от осъдения К., неговата съпруга К. Китова и приятелят му А. Г., че по предварителна договорка последният е шофирал в инкриминираната нощ. В рамките на правомощията си първостепенният и въззивен съд са преодолели наличните несъответствия в свидетелските показания досежно коментираните правнозначими обстоятелства, чрез внимателна проверка на техния източник, и последващ анализ и съпоставка на съдържанието на очертаните фактически данни с останалия доказателствен материал. Убедителна е аргументацията за обясненията на И. К., които освен доказателствен източник са и форма за реализиране на защитата му. Извършител на престъпното деяние на 17.04.2014 година конституиран като обвиняемо /подсъдимо/ лице - особен правен статус в наказателния процес, предпоставящ угроза от предстояща отговорност, той е заинтересован и тенденциозно ориентиран, което се отразява на истинността на депозираното.
Обоснована е формулираната позиция и относно доказателствената тежест на твърденията на К. К. и А. Г., ценени при съблюдаване на взаимоотношенията им с осъденото лице и в аспекта на тяхната противоречивост, фрагментарност и алогичност на изложеното за причините, поради които процесният автомобил е бил спрян и И. К. се е намирал на шофьорското място, при поетото от Г. обещание да транспортира семейството до дома му, поради употребеното количество алкохол от неговия приятел. Очертаните факти, интерпретирани в съвкупност с липсата на изрично направено от разпитаните лица волеизявление в инкриминираната нощ пред полицаите, оспорващо авторството на престъпното деяние, което да е надлежно обективирано в изготвената писмена документация, са мотивирали съда да не ги кредитира.
В контекста на изложеното и при несъмнената категоричност на свидетелите Т. Г. и А. Ш. при разпознаване на извършителя на инкриминираното престъпление, предявените искания за приобщаване на нови гласни и писмени доказателства, установяващи възможността за идентификация на лица и предмети при метеорологичните условия, и видимостта на инкриминираната дата, не индицират на акцентираната доказателствена непълнота - порок в процесуалната дейност на решаващия орган, налагащ отмяна на влязлата в сила присъда, при условията на чл.425,ал.1,т.1 НПК и връщане на делото за ново разглеждане.
При приетата за доказана конкретика по делото правилно е приложен и материалният закон. Инкриминираното поведение на К. се субсумира от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.343б, ал.1 от НК.
По справедливост, в съответствие с тежестта на престъплението и личната опасност на дееца, и при спазване на предписаните в чл.36 от НК цели, е индивидуализирана и наказателната отговорност на И. К., като санкционните последици са отмерени към предвидения нормативен минимум.
Предложените съображения изграждат вътрешното убеждение на настоящия състав за неоснователност на искането на осъденото лице за възобновяване на нохд №188/2014г. на Велинградски РС и на внохд №289/2014г. на ОС- Пазарджик, по чл.425, ал.1, вр.чл.422, ал.1, т.5 от НПК.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. Ж. К. за отмяна или ревизия на присъда №24 от 23.05.2014г., обявена по нохд №188/2014г. на Велинградски РС и потвърдена с решение №138/17.07.2014г., по внохд №289/2014г. на ОС-Пазарджик, по реда на възобновяването.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
|