4 Р Е Ш Е Н И Е №161 София, 21 юни 2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на шестнадесети юни две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Мария Михайлова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 611 по описа за 2017 година. Производството е по реда на глава двадесет и трета от НПК, образувано по касационна жалба от подсъдимия С. Й. П., подадена чрез неговия защитник – адв.Д. П., против нова присъда от 31.03.2017 г., постановена по внохд № 1116/17 г. на Софийския градски съд. С жалбата се релевират всички основания по чл.348, ал.1 от НПК с алтернативни искания за оправдаване или връщане на делото за ново разглеждане. В допълнение към жалбата са заявени допълнителни данни в подкрепа на ангажираните касационни основания. Пред ВКС жалбата се поддържа лично от подсъдимия и защитата му. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е частично основателна. За да се произнесе Върховния касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 4040/15 г. Софийският районен съд оправдал подсъдимия по предявеното му обвинение по чл.343в, ал.2, във връзка с ал.1 от НК. По протест на прокурора, по внохд № 1116/17 г., СГС отменил присъдата на СРС и вместо нея постановил оспорената нова присъда, с която подс.П. е осъден на основание чл.343в, ал.2, във връзка с ал.1 и чл.55, ал.1, т.1 от НК на шест месеца лишаване от свобода с отлагане изпълнението на наказанието за срок от три години. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, тъй като при разглеждане на делото въззивният съд е обсъдил всички доказателства, в това число и тези събрани пред първостепенния съд, на които е поставен акцент в жалбата на подсъдимия. Несъгласието с оценката на същите доказателства не налага друг извод. Не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, по причините поддържани от подсъдимия и защитата му. При правилно установени факти от кръга по чл.102 от НПК, СГС им е дал вярна правна оценка. Поведението на подсъдимия покрива престъпния състав по чл.343в, ал.2 от НК и СГС е имал основание за критичност към превратното тълкуване, извършено от районния съд, относно признаците от обективна страна на инкриминираното престъпление, което е позволило постановяване на оправдателна присъда. ВКС е имал повод многократно да вземе отношение по това, че за съставомерността по чл.343в, ал.2 от НК се изисква да са налице обективните признаци: деецът да е санкциониран с влязло в сила наказателно постановление за управление на моторно превозно средство без свидетелство за правоуправление и преди изтичането на едногодишен срок от наказването му по административен ред, деецът да управлява МПС, за което не му е издадено съответно свидетелство за правоуправление. По делото е безспорно, че към времеизвършване на инкриминираното деяние на 17.04.2014 г. 1) на подс.П. не му е издавано СУМПС; 2) че с НП № АС 501/28.02.2011 г., влязло в законна сила на 14.08.2013 г. е бил наказан по административен ред за управление на МПС без свидетелство за управление и 3) че на 24.07.2013 г. подсъдимият е положил успешно изпит за управление на МПС, обстоятелство отразено в съответен протокол от същия ден (№ 4501). Поддържаната от жалбоподателя и защитата му трактовка на „правоспособността” по смисъла на чл.150 и 150а от ЗДП не изключва съставомерността на деянието. Въззивният съд е извършил правилна интерпретация на законовите и подзаконовите нормативни актове, относими към въпроса за правоспособността на водачите на МПС и за условията и реда за издаване на СУМПС, която не е нужно да се повтаря, още повече, че в жалбата и допълнението към нея, съображенията на СГС, в коментираната посока, в тяхната детайлност, не се оспорват. В частта по наказанието е допуснато нарушение на закона. Както се посочи, на подсъдимия е определено наказание при условията на института на смекчената наказателна отговорност, в частност по чл.55, ал.1, т.1 от НК, като му е определено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца. Инкриминираното деяние е извършено на 17.04.2014 г., към който момент за престъплението по чл.343в, ал.2 от НК е предвидено наказание до две години лишаване от свобода. Със ЗИДНК, публикуван в Дв.бр.74 от 26.09.2015 г. за същото престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода от една до три години и глоба от 500 до 1200 лева. Известно е, че за всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му, както и това, че когато до влизане на присъдата в сила последват различни закони, какъвто е настоящият случай, се прилага законът, който е най-благоприятен за дееца. На плоскостта на чл.2, ал.2 от НК, най-благоприятен за подсъдимия е закона, преди посоченото по-горе изменение на чл.343в, ал.2 от НК през 2015 г., т.к. възможността за налагане на едно, вместо повече наказания, сама по себе си определя този закон, който я предвижда, като "най-благоприятен за дееца". ВКС не намира причини за несъгласие с извода на СГС относно наличието на многобройни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства, в това число и изтеклия период от време от извършване на инкриминираното престъпление, поради което наказанието за подсъдимия следва да се определи при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно пробация, включваща пробационните мерки по чл.42, ал.2, т.т.1 и 2 от НК – „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от една година, с периодичност от два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от една година. Водим от горното и на основание чл.354, ал.2, т.т.1 и 2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ нова присъда от 31.03.2017 г., постановена по внохд № 1116/17 г. на Софийския градски съд, като НАМАЛЯВА НАКАЗАНИЕТО на подсъдимия С. Й. П. на ПРОБАЦИЯ, включваща пробационните мерки „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от една година, с периодичност от два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от една година. ОСТАВЯ В СИЛА посочената присъда в останалата й част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: