Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е                                                                           № 859                                                  София   11.01.2010г.                                                  В ИМЕТО НА НАРОДА                                                                         Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на десети ноември през две хиляди и девета година в състав :   ПРЕДСЕДАТЕЛ :  ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА                                            ЧЛЕНОВЕ:            МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА   при участието на секретаря Анжела Богданова в присъствието на прокурора, като изслуша докладваното от съдия Папазова  гр.д.№ 5307 по описа за 2008г. на бившето І г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :             Производството е с правно основание чл.290,във вр. с ч.291 т.1 от ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от А. К. К. от гр. П.,чрез процесуалния си представител-адвокат Х. против въззивно решение № І* от 23.07.2008г.по в.гр.д. № 156 по описа за 2008г.на Бургаски окръжен съд, с което е отменено решение № 86 от 17.12.2007г.по гр.д. № 150/2006г. на Районен съд Поморие и вместо това е постановено друго,с което е уважен предявения иск по чл.108 от ЗС и е прието за установено спрямо А. К. К. , К. К. Т., К. Т. Ж. и Й. Т. Т. ,че Ж. Р. К. е собственик на поземлен имот с пл. № 1* по кадастрален план на м.”Разширението” на с. К.,община Поморие от 1996г., на площ от 250кв.м.,при граници: ж.п.трасе, поземлен имот № 1*,им.с пл. № 1* и поземлен имот с пл. № 1*,който имот представлява част от бивша нива с площ от 3 дка, находяща се в местността”Казан-тарла”, в землището на с. К. и са осъдени ответниците да предадат на ищцата владението върху същия имот,като са присъдени следващите се разноски. Искането е за отмяна на въззивния акт като неправилен, постановен в нарушение на закона, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснован и за решаване на въпроса по същество като бъде оставено в сила постановеното от районния съд решение. Със свое определение № 143 от 18.02.2009г. ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК по въпроса за това дали за да се придобие собствеността по давност е необходимо предварително изрично позоваване за това от владелеца-чрез предявяване на иск,възражение, снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка - или действието на давността настъпва по право с непрекъснато владение,осъществено в предвидения в закона срок,без да е необходимо владелецът да предприема каквито и да е било други действия. В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват,с изключение на пълномощника на касаторката,който поддържа искането в подадената жалба. Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното: С постановеното въззивно решение е отменено решение на ПРС и вместо това е постановено друго,с което е уважен предявения иск по чл.108 от ЗС относно спорния имот с пл. № 1* по кадастрален план на м.”Разширението”на с. К.,община Поморие от 1996г., на площ от 250кв.м.,който е част от бивша нива с площ от 3 дка, находяща се в местността”Казан-тарла”,относно която нива ищцата се е легитимирала като собственик с нотариален акт за дарение № 29 т.І н.д. № 54 от 21.02.1972г. За да постанови решението си,с което не е уважено направеното от ответниците възражение за придобиването на спорния имот вследствие на давностно владение, продължило от 29.08.1979 г. /когато е подписан писмен договор между техния наследодател и наследодателя на ищцата за продажба на имот от 500 кв. м. в м. "Казан-тарла"/ до предявяване на иска, въззивинят съд-независимо,че е приел,че наследодателят на ответниците е упражнявал фактическата власт, като е демонстрирал по отношение на невладеещия собственик намерението си да свои имота /като е оградил имота, поставил е в него кошери, занимавал се е с пчели и е произвеждал мед, сложил е дървена барака, в която е живеел през лятото със съпругата си, обработвал е мястото, имал е дръвчета, от които е прибирал плодове, открил е партида за вода на имота, заплатил е проект за електропровод/,е счел,че владелецът не е придобил правото на собственост, тъй като няма данни той да се е позовал приживе на изтекла в негова полза давност - било чрез предявяване на собственически иск, било чрез възражение срещу такъв иск или чрез снабдяване с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка. След неговата смърт (на 28.07.2001 г.) - въззивният съд е приел, че ответниците са били в имота малко преди предявяването на исковата молба (21.07.2006 г.), като също са заявили намерението си да своят имота, поставяйки елекрическо табло и разкопавайки водомерна шахта,но за тях е започнала да тече нова давност, която обаче поради недостатъчния срок на владение не е достатъчна за придобиване на собствеността Съгласно чл.290 ал.2 от ГПК-касационният съд се проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. В случая посоченото е неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторката оспорва извода на въззивния съд за това ,че ответниците-в качеството си на наследници на К. Т. Т. не са придобили собствеността върху процесиня имот от 250 кв.м.вследствие на продължило повече от 25 години давностно владение,тъй като липсвало изрично позоваване от страна на наследодателя й. Твърди,че след като няма данни за отнемане или загубване на владението, то по силата на общото правоприемство след смъртта на наследодателя е преминало към неговите наследници, които и понастоящем владеят имота. Позовава се на презумцията на чл.83 от ЗС,която в случая не е оборена, тъй като ищцата не е доказала,че в периода между 2./след смъртта на наследодателя/ и 2007г./когато е предявила иска/ - ответниците са загубили владението. Настоящият съдебен състав споделя тезата на касаторката. По отношение действието на придобивната давност съдебната практика е противоречива - част от нея приема, че правото на собственост не се придобива автоматично /по право/ с изтичане на давностния срок, а е необходимо и позоваване на давността от владелеца /чрез нотариален акт по обстоятелствена проверка, иск или възражение/, тъй като съгласно чл. 120 от ЗЗД,във вр. с чл. 84 от ЗС давността не се прилага служебно. Другото становище,че действието на давността настъпва по право, като с изтичане на необходимия давностен срок владението преминава в право на собственост, без да е необходимо владелецът да предприема каквито и да е други действия. Позоваването на давността по чл. 120 от ЗЗД е необходимо само за констатиране и зачитане на последиците й. Настоящият съдебен състав възприема за правилно второто становище. За да се признае на едно физическо лице правото на изключителна собственост по отношение на един чужд, недвижим имот- разпоредбата на чл. 79 ал. 1 от ЗС изисква претендиращият собствеността да е упражнявал в период по-дълъг от 10 години, фактическата власт по отношение на конкретната вещ, без противопоставяне и без прекъсване за време, по-дълго от 6 месеца,като е демонстрирал по отношение на собственика на вещта поведение на пълноправен собственик, т. е., че упражнява собственическите правомощия единствено за себе си. В случая –пред касационната инстанция никой не е оспорил направения от въззивния съд правен извод,че наследодателят на касаторката- К. Т. Т. е упражнявал фактическата власт върху процесния имот от 250кв.м.,считано от 29.08.1979 г.до смъртта си през 2001г., като е демонстрирал по отношение на невладеещия собственик/ищцата по делото - Ж. Р. К./ намерението си да свои имота. Не е спорно и че намерението да свои имота/което е същественият елемент от предвиденото в чл. 79 от ЗС придобивно основание/той го е манифестирал недвусмислено- като е оградил имота, поставил е в него кошери, занимавал се е с пчели, произвеждал е мед, сложил е дървена барака, в която е живеел през лятото със съпругата си, обработвал е мястото, имал е дръвчета, от които е прибирал плодове, открил е партида за вода на свое име на имота, заплатил е проект за електропровод и по този начин е демонстрирал ясно намерението си. По делото няма никакви доказателства за прекъсване на давността. Напротив – установено е, че ответниците са владели имота малко преди предявяването на исковата молба (21.07.2006 г.). При положение,че установените по делото факти са,че те са владеели от 1979г. до 2001г.и към 2006г., на основание чл.83 от ЗС,тъй като не е доказано противното- следва да се приеме,че ответниците, са владели имота и в промеждутъка. Тези факти обуславят извод, че ответниците са владели за себе си повече от десет години, присъединявайки при условията на чл. 82 ЗС владението на праводателя си, отричайки правата на ищцата, манифестирайки своето намерение спрямо нея и това им поведение е било известно на ищцата/като тя му се е противопоставила едва с предявяването на иска през 2006г./ Налице е непрекъснато владение в продължение на повече от десет години,което е единственото изискване за придобиване на собствеността по давност съгласно чл.79 от ЗС. Собствеността –в тази хипотеза-се придобива автоматично, с изтичане на предвидения в закона срок и придобитите права следва да бъдат признати независимо, че наследодателят на ответниците преживе не се е позовал на тях. Законът не поставя изискване за изрично позоваване от страна на владелеца на изтекла в негова полза давност,като предпоставка за признаване на собственически права и позоваването не е елемент от фактическия състав по чл.79 от ЗС. Такова изискване не може да се извлече и от нормата на чл. 120 от ЗЗД. В случая ответниците/които са присъединили към своето владение и владението на праводателя си/ са направили основателно възражение за придобиване на собствеността вследствие на давностно владение,по повод на предявения срещу тях иск,което неправилно не е било уважено от въззивния съд. На това основание обжалвания съдебен акт следва да бъде отменен и въпроса разрешен по същество. Липсата на установени в полза на ицщата собственически права по отношение на процесния имот изключва възможността за уважаване на предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС,поради което същия следва бъде отхвърлен като неоснователен. Пред касационната инстанция-искане за разноски не е направено, поради което и такива не следва да се присъждат. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение     Р Е Ш И :     ОТМЕНЯ решение № І* от 23.07.2008г.по в.гр.д. № 156 по описа за 2008г.на Бургаски окръжен съд и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ : ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Ж. Р. К. от гр. П. ул.”Княз Борис І” № 125 против А. К. К. от гр. П. ул.”Братия”№ 6* от гр. П. ул.”Ради Николов”№ 19а, К. Т. Ж. и Й. Т. Т. от гр. П. кв.”Свобода” бл.16 вх.”Г” ет.1 иск с правно основание чл.108 от ЗС за приемане на установено,че А. К. К. е собственик на поземлен имот с пл. № 1* по кадастрален план на м.”Разширението” на с. К.,община Поморие от 1996г., на площ от 250кв.м.,при граници: ж.п.трасе, поземлен имот № 1*,им.с пл. № 1* и поземлен имот с пл. № 1*,който имот представлява част от бивша нива с площ от 3 дка, находяща се в местността”Казан-тарла”, в землището на с. К. и са осъждане на А. К. К. , К. К. Т., К. Т. Ж. и Й. Т. Т. да предадат на А. К. К. владението върху същия имот. РЕШЕНИЕТО е окончателно.       ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ:1.   2.