О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 60425 гр. София, 02.12.2021 год. Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА като изслуша докладваното от съдията Николова гр. д. № 1914/ 2021 год. по описа на ВКС, II г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Образувано е по постъпили касационна жалба с вх. № 260460/ 18.01.2021 год. от К. М. П. и касационна жалба с вх. № 260745/26.01.2021 год. от „МАРИЦА ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ“ ООД, „СОЛАРЕН ПАРК – КРЪСТЕВ“ ООД, „НИКИ АГРО“ ЕООД, всичките представлявани от адв. Т. К., както и касационна жалба с вх. № 260590/21.01.2021 год. от С. Н. С. и М. Н. Д., чрез пълномощника им адв. Вс. О.. Касаторите не са доволни от въззивното решение № 260104 от 10.12.2020 год. по в. гр. д. № 820/2020 год. на Окръжен съд – Хасково, с което се отменя решение № 92 от 12.02.2020 год. по гр. д. № 552/2019 год. на Районен съд – Свиленград и вместо това е допусната съдебна делба между страните по отношение на процесните поземлени имоти с ид. № *** и № *** по КККР на [населено място], общ. Л., обл. Х. и поземлен имот с ид. № *** по КККР на [населено място], общ. Л., обл. Х., при следните квоти: по 8/48 ид. ч. за Д. Н. Х., С. Н. Т. и П. Н. М.; по 6/48 ид. ч. за Я. А. П., С. Н. С. и М. Н. Д.; и по 3/48 ид. ч. за Д. К. К. и Т. К. К.. С определение № 60125 от 03.08.2021 год. по настоящото дело починалата на 19.06.2021 год. Д. Н. Х. е заличена като страна по делото и на нейно място са конституирани като съделители в производството наследниците ѝ Х. К. Х., Р. Х. Б. и Н. Х. К.. В касационните жалби се излагат твърдения за недопустимост на въззивното решение поради ненадлежно и неясно очертан предмет на въззивното обжалване, алтернативно неправилност поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на процесуалния закон и необоснованост. Молят решението да бъде отменено и вместо това да се отхвърли предявеният иск за делба. Касаторите излагат сходни оплаквания и доводи за наличие на основания по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Позовават се на вероятна недопустимост и очевидна неправилност, както и на противоречие със задължителната и трайно установената съдебна практика на Върховния касационен съд по формулирани в изложенията към касационните жалби правни въпроси. Уточнени и конкретизирани от настоящата инстанция, съобразно правомощията ѝ по т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 год. по тълк. д. № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, поставените въпроси се свеждат най-общо до: 1. Приложимостта на презумпцията по чл. 69 ЗС, когато целият съсобствен имот се прехвърля на трето лице по производен начин, без прехвърлителите да притежават правото на собственост в пълен обем и необходимостта невладеещите съсобственици да са уведомени за намерението за своене на приобретателя; 2. Следва ли разрешението по спора по чл. 76 ЗС ЗН да бъде отразено в диспозитива на съдебното решение?; 3. Може ли въззивният съд служебно да се произнесе по въведено с исковата молба възражение по чл. 76 ЗС, без съответно оплакване във въззивната жалба и дали делбеният съд следва да се произнесе преюдициално по възражението за изтекла придобивна давност и едва след това да разгледа това по чл. 76 ЗН? От ответниците по касация Д. Н. Х., С. Н. Т. и П. Н. М., представлявани от адв. В. И., е постъпил писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който се оспорват касационните жалби. Считат, че въззивното решение е валидно, допустимо и законосъобразно, като не се обосновават релевираните предпоставки за допускането му до касационен контрол. От останалите страни в производството не е постъпило становище. Върховният касационен съд, в настоящия състав на II г. о., като обсъди доводите на страните намира следното: Касационните жалби са редовни и процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 283 ГПК, от надлежно легитимирани страни и срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че процесните имоти са възстановени по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на А. Д., а именно – ответниците Я. А. П., С. Н. С., М. Н. Д. /правнуци/, Д. К. К. и Т. К. К. /праправнуци/ и ищците Д. Н. Х., С. Н. Т. и П. Н. М. /внуци/. На 28.01.2008 год. част от наследниците се разпоредили с процесните земеделски земи в полза на „МАРИЦА - ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ“ ООД. Впоследствие били извършени и други прехвърлителни сделки с правото на собственост, поради което в производството са конституирани като страни и последващите приобретатели „НИКИ АГРО“ ЕООД, „СОЛАРЕН ПАРК – КРЪСТЕВ“ и К. М. П.. При така установените факти, на основание чл. 76 ЗН, въззивният съд е мотивирал извод за относителна недействителност на сключените сделки по отношение на неучаствалите в тях съсобственици. Съгласно мотивите на решението, давност не е започнала да тече в полза на купувача „МАРИЦА ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ“ ООД и последващите приобретатели. За да се приеме, че в този случай е приложима презумпцията на чл. 69 ЗС, е необходимо останалите съсобственици да знаят, че третото лице-приобретател ползва целия имот. Само при знание за упражняваната от него фактическа власт върху целия имот, намерението му за своене и на техните идеални части се предполага и не следва да се доказва. Следователно, доколкото не е доказано, че съсобствениците-прехвърлители, съответно третото лице-приобретател, са извършили действия, с които да демонстрират на останалите съсобственици намерението си за своене на имота, то владението е скрито и не може да породи последиците на придобивната давност. Като съобрази изложените обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че не се обоснова вероятна недопустимост на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК. Същото не е и очевидно неправилно, тъй като не се установява такъв „особено тежък порок“ на съдебния акт, който да е установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия от съда и страните. Обосновани са доводите на касаторите за наличие на предпоставки въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въпросът за приложимостта на презумпцията по чл. 69 ЗС, когато целият съсобствен имот се прехвърля на трето лице по производен начин, без прехвърлителите да притежават правото на собственост в пълен обем и необходимостта невладеещите съсобственици да са уведомени за намерението за своене на приобретателя, е обусловил решаващите правни изводи на съда по смисъла на възприетото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк. д. № 1/ 2009 год., ОСГТК. При проверка за съответствие на даденото от съда разрешение с установената задължителна и трайна съдебна практика, настоящият съдебен състав констатира противоречие със задължителните указания относно приложението на закона, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 год. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 год., ОСГК. Съгласно приетото в него, презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС. В решение № 88 от 27.07.2016 год. на ВКС по гр. д. № 661/2016 год., II г. о. е разяснено, че изискването невладеещия собственик да е уведомен за намерението за своене на владелеца съществува само в хипотезата на съсобственост - когато съсобственикът твърди да е придобил по давност идеалните части на останалите съсобственици. Когато се касае за владение върху чужд имот, при липса на заявени претенции от трети лица, упражняващият фактическата власт върху имота като свой няма и по отношение на кой да демонстрира това свое намерение да свои имота за себе си. Ако не е установено трайното отсъствие на невладеещия съсобственик да се дължи на обективно препятствие, което той да не е в състояние да преодолее, е достатъчно промяната в намерението да е била демонстрирана спрямо всички по несъмнен начин, т. е. владението да се осъществява явно върху целия имот по начин всяко лице да може да го възприеме – в този смисъл решение № 214 от 28.10.2015 год. на ВКС по гр. д. № 1919/2015 год., I г. о. Когато собственикът не е известен, не може да се говори за скритост на владението, каквато има когато владелецът извършва действия с цел прикриване факта на владението от друго лице, претендиращо самостоятелни права върху същия имот /решение № 174 от 02.12.2015 год. на ВКС по гр. д. № 1744/2015 год., I г. о./. По отношение на въпроса, дали следва разрешението по спора по чл. 76 ЗС ЗН да бъде отразено в диспозитива на съдебното решение, също се обосновават предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно трайно установената съдебна практика на ВКС по решаване на конкретни правни спорове по реда на чл. 290 ГПК, съдът дължи произнасяне с отделен диспозитив както в случай, че искът по чл. 76 ЗН бъде упражнен с инцидентен установителен иск, така и в случай когато правото е упражнено с възражение, тъй като мотивите на съда, дори в тях да се съдържат изводи за основателност на възражението, нямат обвързваща сила по отношение на страните. Приобретателят по сделката е ответник по иска, тъй като ако при делбата имота се падне в дял на друг съделител, разпоредителната сделка ще бъде относително недействителна и в този случай сънаследникът прехвърлител отговаря спрямо приобретателя по реда на чл. 189 и сл. ЗЗД. Така например – решение № 160 от 30.03.2011 год. на ВКС по гр. д. № 333/2010 год., I г. о. и решение № 35 от 24.02.2015 год. на ВКС по гр. д. № 5675/2014 год., I г. о. Третият въпрос, дали може въззивният съд служебно да се произнесе по въведено с исковата молба възражение по чл. 76 ЗС, без съответно оплакване във въззивната жалба и дали делбеният съд следва да се произнесе преюдициално по възражението за изтекла придобивна давност и едва след това да разгледа това по чл. 76 ЗН, не обосновава допускане на въззивното решение до касационен контрол в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Изложените във връзка с него оплаквания на касаторите ще бъдат съобразявани в производството по чл. 290 ГПК като доводи за неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. По тези съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, II гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 260104 от 10.12.2020 г. по в. гр. д. № 820/2020 год. на Окръжен съд – Хасково, по постъпилите срещу него касационна жалба с вх. № 260460/ 18.01.2021 год. от К. М. П. и касационна жалба с вх. № 260745/ 26.01.2021 год. от „МАРИЦА ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ“ ООД, „СОЛАРЕН ПАРК – КРЪСТЕВ“ ООД, „НИКИ АГРО“ ЕООД, всичките представлявани от адв. Т. К., както и касационна жалба с вх. № 260590/21.01.2021 год. от С. Н. С. и М. Н. Д., чрез пълномощника им адв. Вс. О.. УКАЗВА на касаторите, че всеки от тях следва да внесе държавна такса по сметка на ВКС в размер на 40 лв. /четиридесет лева/ в едноседмичен срок от съобщението, като представят в същия срок съответния вносен документ, удостоверяващ плащането, след което делото се докладва на председателя на Второ гражданско отделение на ВКС за насрочването му в открито заседание. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: